Аз във зли боеве половината свят
извървях, изпълзях с батальона,
и за мойте заслуги се върнах назад,
към дома, в санитарни вагони.
Ето - вижда се родния праг -
камионът пред къщи пристига.
Аз немеех и гледах над покрива как
по-различно димът се издига.
Но прозорците нямаха сили да спрат
поглед в мен. И стопанката - също.
Не припадна тя в сълзи на силната гръд,
само плесна с ръце - и във къщи.
И залаяха псета по мен.
В полутъмния пруст, пред вратата,
в нещо чуждо се спънах, прекрачих вдървен,
но не можех да мръдна нататък...
Там един неприветлив стопанин видях,
който с мойто место разполага.
С мой пуловер, до него - жена ми... Разбрах
за какво бях облаян на прага.
Значи, докато аз пълзешком
съм напредвал - навъсен - през риска,
всички вещи разместил е той в моя дом,
подредил ги е както си иска.
Чрез могъщия бог на войната снаряд
след снаряд в нас изстреля небето.
Ала смъртната рана дойде изотзад
и застина измяна в сърцето
До земята им се поклоних
и едва си отворих устата:
«Извинете, че в този чужд дом се отбих,
вероятно съм сбъркал вратата.
Мир на вашия дом пожелавам, любов,
разбирателство, хляб на софрата.»
Той едва ли ме чу - този мой благослов
бе за него в реда на нещата.
С пода заедно се олюлях.
Но не тръшнах вратата. Когато
си отидах, прозорците само видях
как поглеждат след мен виновато.
