Главният световен ред е покойник, но идеи за наследник – няма
И тази година очакванията за някаква по-ясна посока на развитие на обществата и икономиките в глобален мащаб идват не от срещите Г-2, Г-3…, Г-n; не от Вашингтон, Брюксел, Пекин или Москва, а от 48-мия Световен икономически форум.
Да си припомним, че Световният икономически форум (СИФ, на английски: World Economic Forum, WEF) е международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария. Те е създадена е през 1971 г. от професора по икономика Клаус Шваб. И стана световно известна със свикваните всяка година в планинския курорт в Граубюнден, Алпите, срещи на световни икономически и политически лидери, интелектуалци и журналисти. На форума в Давос се обсъждат най-важните световни теми, които се лансират по традиция чрез специално подготвен доклад. Най-ценното на тези ежегодни обсъждания е че присъстващите имат „свободата“ да изказват мнения, идеи и хипотези, които не биха си позволили да споменат пред собствените си парламенти и електорати.
Не е тайна, например, че дори водещи политически фигури си позволяват да кажат там неща, които звучат невероятно. Ето един цитат от 2011г.: „Глобализацията дерайлира от момента, когато бе прието, че пазарът винаги има право. Да видим източника – неравновесията на световната икономика, които подхраниха развитието на глобалните финанси. Финансите бяха освободени от контрол, за да може по-лесно да покриват дефицитите на онези, които консумираха прекомерно чрез излишъците, в сравнение с другите, които не консумираха достатъчно. Натрупванията на неравновесията бяха двигател и последица на финансовата глобализация. В началото глобализацията обхвана спестяванията. Тя роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника; в който капитализмът допусна за нормални играта с парите на другите, лесната и бърза печалба без създаване на каквито и да е богатства или работни места. Една от най-шокиращите характеристики на тази икономика е, че настоящето бе всичко, а бъдещето не струваше нищо. В статистиките се виждаше нарастване на приходите. В живота се виждаха нарастващи неравенства. Според статистиките равнището на живота се покачваше, но не спираше да расте и броят на хората, които изпитваха затруднения. Като разхвърляхме прекомерно дяловете собственост и риска, разводнихме отговорността. Като поставихме свободата на търговията над всичко, отслабихме демокрацията, от която гражданите очакват закрила. Ние изтощихме невъзстановими ресурси, увредихме околната среда, предизвикахме затопляне на климата. Не може да има трайно развитие, когато единствен критерий е незабавната печалба.“ Край на цитата.
На кого мислите принадлежи той? На Карл Маркс? На Фридрих Енгелс? Не. На Владимир Ленин? Не. На Сталин? Не и не! Обширната теза е на тогавашния френски президент Никола Саркози, който разбуни духовете с речта си пред Световния икономически форум в Давос на 40-тата среща.
И ако преди години Световния икономически форум (СИФ) пробутваше неолибералната теза за глобализацията, то в последните години смисълът на форума е да се обсъжда как да се подобри положението в света - чрез споделяне на мисли, чрез преобразувания и обновление.
Как да се постави икономиката в служба на човека?
Как да стане така, че икономиката да бъде средство, а не крайна цел? Как да се върви към глобализация, при която развитието на всеки ще допринесе за развитие на другите?
Как да се изгради по-солидарна и не толкова конфликтна глобализация?
СИФ 2019: „Глобализация 4.0:
Формиране на глобална архитектура в епохата на четвъртата индустриална революция“
Показахме до тук „особения“ характер на СИФ, на който се опитва да дойде кой ли не и от къде ли не. Именно по тази причина тазгодишният форум се оценява като най-интересен… и най-малко посетен от актуалните (и перспективните) лидери на „великите сили“. А отсъствието на най-важните от големите е показателно: глобалният световен ред е покойник, но идеи за наследник няма. От глобалната молекула, колкото и лошо скроена да беше тя, сега се разпръсват наляво и надясно регионални и национални атоми, които са антиглобалистки.
Но навиците на камилската птица винаги са били контрапродуктони: Не можеш да скриеш главата си в пясъка, когато има глобални проблеми, колкото и велик патриот да си. „Затъваме още по-дълбоко в глобални проблеми, от които ще е трудно да се измъкнем“, заявяват авторите на доклада за 2019 г.
На първо място, ние сме изправени пред незапомнени убийствени климатични промени, които изискват глобални решения и локални действия. Проблемът не е, че ще стане по-топло, а че ако не дръпнем спирачките сега, нашите внуци ще ни проклинат в един обречен окаян свят. „С промените в климата, които поставят заплаха пред съществуването на общото ни бъдеще, ние трябва да измислим по-добри начини да накараме глобалната икономика да работи“, коментират организаторите.
На второ място, новите технологии и техники, характерни за четвъртата вълна на глобализацията, създават глобална нестабилност: „навлизаме в период на голяма глобална нестабилност, предизвикана от технологичния разрив на Четвъртата индустриална революция и пренареждането на геоикономиката и геополитическите сили“.
На трето място, допълнителна храна за размисъл предостави излезлият в навечерието на форума нов доклад на неправителствената организация Oxfam, който е безпощадно точен: неравенството в света се задълбочава - богатството на милиардерите по света се е увеличило с 900 млрд. долара миналата година или с 2,5 млрд. долара на ден, а състоянието на половината най-бедно население на планетата се е свило с 11 на сто. Как да не чете и препрочита човек този така простичък факт: „Концентрацията на богатството се е увеличила още повече през 2018 г. и 26 души мултимилиардери разполагат с толкова пари, колкото и 3,8-те милиарда най-бедни души на планетата. През 2017 г. техният брой бе 43.“! И още, най-богатият човек в света Джеф Безос, главният изпълнителен директор на Amazon е натрупал богатство през 2018 г. на стойност 112 млрд. долара, докато бюджетът за здравеопазване на Етиопия е 1% от състоянието на Безос! Без да се колебае, Oxfam ръчка „лидерите“ към промени и призовава държавните да облагат повече най-богатите хора. „Пропастта, която се е увеличила между богатите и бедните, възпрепятства борбата срещу бедността, вреди на икономиката и подхранва гнева в света“, твърди Уини Бианийма, изпълнителен директор на Oxfam интернешънъл.
Другите теми, които ще се обсъждат по повод на доклада са: геополитиката в многоконцептуалния свят, бъдещето на икономиката, индустриалните системи и технологичната политика, устойчивостта на риска за насърчаване на системното мислене, човешкият капитал и обществото, както и глобалната институционална реформа.
Клаус Шваб, основател на Световния икономически форум, е убеден: „Хората се чувстват несигурни, не вярват, че утрешният ден е по-добър от днешния. Това е висока степен на несигурност, която никога преди не сме виждали. Да, ние се превърнахме в едно глобално село. Но винаги съм казвал, заключава Шваба, че това е нещо опасно.“
Какво да се прави?
Не е нужно човек да е Нострадамус, за да се досети какво е необходимо да се направи:
Първо, по линия на задържане и спиране на климатичните промени. Сега и веднага! Правителствата трябва да се насочат към благата на четвъртата индустриална революция: технологии с „нулев разход на енергия“; кръгова икономика; безотпадни технологии; щадящи природата индустрии и т.н. Някои изпревариха събитията. Така например, Volkswagen изучава възможността за разширяване на програма за стимулиране на покупката на нови автомобили в 15-те най-големи и съответно най-замърсени градове в страната. Новата програма предвижда компанията да плаща на собствениците на автомобили с екологични стандарти от Евро-1 до Евро-4, ако те сменят своите машини с нови и съответно по-чисти модели на Volkswagen. Освен това, Volkswagen обмислят подобна стратегия и спрямо собствениците на дизелови коли със стандарта Евро-4 и Евро-5, като решение за това ще бъде взето до края на тази седмица. Предвижда се компенсацията при закупен нов автомобил и спиране на стария да достигне до 9000 евро! Пак сега, германските производители на автомобили, в това число и Volkswagen, се разбраха за отделянето на сума от 3000 евро на автомобил за обновяване на програмното оборудване на двигателя, за да може да се повиши ефективността за филтриране на газовете.
Второ, във връзка с Четвъртата индустриална революция: насърчаване на иновативни технологии и модерна техника. Общите средства от бюджетите да се насочват, не например, за производство на тютюн, а за нови и по-добри блага, достъпни за всички. Самата Четвърта индустриална революция изисква промяна на капитализма, ако иска той да оцелее като система. Транснационалните корпорации, чиито пазарни капитализации са по-големи от БВП на някои развити и средно развити страни, също поставят все по-голямо икономическо и политическо предизвикателство пред световния ред „Живеем в необикновени времена, в които всичко се преобръща. Необходимо е да защитим визията си за капитализма, нашата френска и европейска визия“, бе категоричен френският финансов министър Брюно льо Мер, настоявайки за „прекрояване на капитализма“.
Трето, необходими са общи, глобални мерки за намаляване на неравенствата в световен и локален мащаб. Пазарът е несправедлив, затова асиметричността му трябва да се коригира с демократични мерки. Броят на милиардерите се е удвоил от финансовата криза през 2008 г., твърди Oxfam, понеже „най-богатите са облагодетелствани не само от нарастващо състояние, но и от най-ниски данъци от десетилетия. Ако тенденцията бе обратна, то повечето правителства биха имали достатъчно ресурси, за да финансират обществените услуги“. Факт е че данъците върху по-голямото богатство са изключително занижени. Експертите твърдят, че от един долар от подоходното облагане само четири цента идват от налози върху богатството. Големите компании, имат твърде много власт, и плащат твърде малко данъци. Освен това, най-богатите крият от данъчните власти 7,6 трлн. долара, а в страни като Бразилия или Великобритания, 10-те процента най-бедни хора плащат вече по-високи данъци пропорционално на техните доходи в сравнение с най-богатите. Идеи в тази посока: ликвидация на офшорките; въвеждането на минимална ставка за данъчно облагане на компаниите, под която да не могат да паднат; прогресивен данък върху доходите (в САЩ депутатката от Демократическата партия Александрия Окасио-Кортес предложи ставка от 70% за най-богатите и получи подкрепата на Пол Кругман); максимални заплати (15 000 евро е искането на „жълтите жилетки“ във Франция); семейно подоходно облагане; безусловен базов доход; безплатно образование; безплатно здравеопазване; и т.н.
И всичко обособено по-горе е за създаването на „капитализъм с човешко лице“.
Какво ще се прави в България,
за да се отговори на глобалните предизвикателства?
Не е нужно човек да е баба Ванга, за да се досети какво ще става след Световния икономически форум в нашата страна - за съжаление – нищо!
Каканиженето за „евроатлантически ценности“ и „всичко за битката, всичко за победата на евроизборите“ подсказват че сега битката не е за намаляване на неравенството в България (най-голямото в ЕС!), за по-високо ниво на екологията или за смяна на колите „втора и трета ръка“, не е за, а за това, кой ще се уреди в Брюксел и по общини. Затова масовото отвращение към политиците (не към политиката!) е огромно.
Сегашните пряко и косвено управляващи ГЕРБ-ОП-ДПС имат властта, медиите и парите (бюджетните, за тях предимно става дума). Независимо от всичките си комични и трагични провали, независимо от недоверието към тях, всичките те със сигурност ще използват лостовете и механиката на властта, за да я задържат и обогатят.
Опозицята в лицето на БСП и присъдружните й партии не изглеждат в особено добра кондиция. От една страна, в страната има почти 2/3 олевяло население жадуващо социална справедливост и искащо промяна. Но това население не вижда ярки представители на левите и ярки национални ценности в тази парламентарна опозиция. То вижда най-вече отявлени анти-ГЕРБеристи. Това не е достатъчно. От друга страна, въпросът за това, кой ще води бащина дружина, също не е маловажен. Ако на преден план бъде изкаран сегашният лидер на ПЕС, доста леви хора ще си припомнят не само знаменития му „плосък данък“ и прегръдките с всеядното ДПС, но джендърните ценности на ръководения от него ПЕС.. Обратно, ако отпред застане сегашната лидерка на БСП, или някой от верните й партийци, песовете ще я изядат с кокалите. Даже космонавтът Георги Иванов да води листата, няма големи шансове за успех, с цялото ми уважение възхищение към него. Сложна ситуация.
Ще поживеем, ще видим!
Но ако – независимо кой спечели изборите – не настъпят комплексни промени, над България се сгъстяват тъмните облаци. За тях – друг път. Засега гответе трицветните жилетки!
