Само три седмици от Новата година стигнаха на проповедниците на „евроатлантическите ценности“ да се убедят, че такова животно няма. Има американски интереси, интерпретирани от американофилите в Европа като евроатлантически. Поради което ЕС в очите на американската общественост изглежда като един по-голям американски щат. Лично президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че не му пука за европейците, понеже е избран от американските гласоподаватели, и отмени своето участие в Световния икономически форум в Давос. След като оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, ядрената сделка с Иран и Договора за ракетите с малък и среден радиус, Тръмп сложи край и на американското участие в ЮНЕСКО. По този повод иранският министър на външните работи Зариф попита: „Остана ли нещо, от което Тръмп и неговият чирак Нетаняху да не са излезли?“
Но „приятелският огън“, с който Тръмп засипва своите съюзници и партньори не спира. Предавайки посланието на своя президент, американският посланик в Берлин заплаши със санкции немските компании, които участват в проекта „Северен поток-2“. В Русия нарекоха това „икономически тероризъм“. В края на по-миналата седмица, вбесен от отказа на Реджеп Ердоган да приеме съветника по националната сигурност Джон Болтън, който беше препратен да разговаря с говорителя на турския президент, Ибрахим Калън, Тръмп заплаши в Туитър Турция с икономическо унищожение, ако след изтеглянето на американските войски от Сирия Анкара атакува кюрдите на източния бряг на река Ефрат. На тази заплаха турското министерство на националната отбрана отговори с цитат от Ердоган, който през юни 2016 г. обяви, че Турция никога няма да позволи създаването на кюрдско държавно формирование в Северна Сирия. Между впрочем, през 2016 г. Джон Болтън беше изразил съжаление, че превратът от 15 юли в Турция не е успял да отстрани Ердоган от властта.
Либералстващите „елити“ в Европа и у нас могат да обвиняват Тръмп във всички земни грехове, но не могат да отрекат, че той е последователен в изпълнението на предизборното си обещание „Америка на първо място!“. Ако някои в Европа са се почувствали прелъстени и изоставени, това е техен проблем. След ерата Обама, когато глобализмът шестваше по света и изглеждаше неизбежен, както изгревите на Слънцето и Луната, днес ЕС трябва или да се научи да се справя сам с предизвикателствата, или да умре, отстъпвайки терена на националните държави. Европа или ще създаде свои въоръжени сили, независими от НАТО, или ще остави националните държави да се погрижат за своята сигурност и отбрана. Само една силна икономически и военно Европа ще престане да зависи от капризите на управляващите в Белия дом. Макрон е прав, когато казва, че Европа трябва да може да се защити и срещу Русия, и срещу САЩ.
Управляващите в София обаче са на друго мнение не само по пакета „Мобилност“ на Макрон, а и по въпроса за независимостта от САЩ. Специално в сферата на отбраната те обслужват не европейските и националните, а американските интереси. Не правят изключение и коалиционните съдружници на ГЕРБ в лицето на ВМРО, чийто лидер е вицепремиер и министър на отбраната в правителството на Борисов. А депутати от ГЕРБ като ор.ген. Константин Попов буквално са се превърнали в амбулантни търговци, рекламиращи американския изтребител F-16 Block 70, който още е на чертожната дъска, следователно не е летял и не е бил изпитан в нито една въздушна битка. Заводът, който ще произвежда този „нероден Петко“ също не е построен, за разлика от завода на шведската СААБ, произвеждаща изтребителя „Грипен“.
Това не пречи на нашите геополитически праматарки да изтъкват предимствата на американския изтребител и без никакъв свян да твърдят, че процедурата за избор на нов боен самолет не била опорочена, както твърди президентът Радев. Понеже, според бившия началник на отбраната, същия Константин Попов, не ставало въпрос за конкурс, а за избор. А според Цветан Цветанов изборът бил прозрачен, но политически. И за какво бяха сформирани експертни комисии, които да предложат решение? За какъв дявол правителството формулира 7 условия, на които трябва да отговарят офертите на кандидат доставчиците на изтребители, щом в последния вариант на решение, предложено на НС иска от парламента да го упълномощи да преговаря точно със страната, която не отговаря на три от тези условия. А те са цена, срок на доставяне и начин на плащане. За разлика от СААБ, американците не предвиждат нито намаляване на цената, нито разсрочено плащане. Що се отнася до срока за доставяне на новите изтребители, България ще трябва да изчака да бъдат изпълнени поръчките на Бахрейн и Словакия, които са си платили предварително. Няма съмнение, че България ще брои парите наведнъж и те ще са повече, отколкото беше решило НС. Ако правителството беше започнало преговори и със СААБ, можеше чрез тях да притиска американската страна, но при очертаващото се състезание с един кон, ясно е кой ще спечели.
Константин Попов уверява, че американците щели да прехвърлят технологията за производство на F-16 в новопостроения завод за F-16 Block-70. Вярно е, че F-16 е на въоръжение в повечето натовски армии, но запитал ли се е генералът колко такива самолети са се сгромолясали досега? Отворете сайта F-16. net. и ще видите по страни и по години защо някои наричат този самолет „летящ ковчег“. В САЩ са паднали 510 изтребителя F-16, в Белгия -54, в Турция -33 и т.н. Колко ли пилоти ще загинат, докато се отстранят кусурите на F-16 Block-70? България, изглежда „котка в чувал“. А и обсъждането на правителственото предложение в парламентарните комисии по отбрана и по бюджет и финанси, протече при закрити врати. Ерго, има какво да се крие от обществеността. Говори се дори, че правителството има намерение да тегли нов заем от СБ, която временно се управлява от Кристалина Георгиева. Очевидно е, че правителството се готви да симулира преговори, изходът от които е предизвестен.
Президентът Радев, когото лобистите за американския изтребител обвиняват в лобизъм в полза на „Грипен“, беше прав, когато на Йордановден заяви, че процедурата е опорочена; и че това ни е опозорило пред партньорите в ЕС. Нещо повече, злепоставена е и американската страна, обявена априори за победител по политически съображения. Бидейки член на ЕС, България в лицето на своето правителство се държи като американски васал. Или, както каза Татяна Дончева пред Би Ти Ви на 14.01.2019 г. <<Всички имат нужда от тамагочита, на които като им натиснат копчето да казват „да“>>.
Белият дом държи на каишка управляващите в София гербери и патриоти от ВМРО и те се съгласяват с всичко, стига да не се бърка в техните джобове. А „присъдружните“ им медии твърдят, че президентът Радев бил искал милиардите за самолети да отидат за пенсии. Всъщност Радев само изтъкна противоречието между казаното преди време от Борисов, че преди да купува самолети, България трябва да осигури по-високи доходи на населението. И запита как ще стане това, когато правителството се готви да даде още няколко стотин милиона за американските изтребители, които можеше да спести, ако се беше ориентирало към „Грипен“. Без никой да е виждал офертите на „Грипен“, „Юрофайтър“ и „F-16 Block-70“, рекламата на последния върви с пълна сила. Не е известно какво сервират на молитвените закуски в Белия дом, но майче всеки избор след това задължително вече е политически. За тамагочита на повикване, няма какво да добавим, освен отчайващия факт, че процедурата за избор на нов боен самолет наистина бе опорочена. Но както се казва безплатен обяд няма. Българският военнопромишлен комплекс или това, което е останало от него са реализирани близо 3 млрд.лева. можеше ли това да стане без американското одобрение? Тогава е напълно ясно, защо решението е политическо. Тояга и морков, защото може и друго – тояга без морков! До там сме я докарали, нека си го кажем направо.
Добре е все пак, че българските ВВС ще се модернизират някога. На първо време ще си купим 8 изтребителя (Швеция щеше да ни даде 10 за същите пари, б.а.), а след това още 8. Остава ни да си купим „само“ 290, за да достигнем броя на самолетите по времето на Варшавския договор. Оптимистично, нали?!
За другите „успехи“ на правителството да не говорим. Достатъчно е да погледнем правителствената криза в Атина по повод на договора със Скопие, за да оценим един от ефектите на българското европредседателство. Така стои и въпросът с отлагането за следващия ЕП на пакета „Мобилност“, както и отказът на САЩ да вдигнат визите за български граждани. Въпреки ходатайството на Борисов, Турция, Косово, Македония, Албания и Сърбия са все така далеч от членство в ЕС и ако някои бъдат приети в НАТО, това ще е по политически съображения. Впрочем нито един съюз не е прокопсал след влизането в него на България, пък тя се напъва да вкара целите Западни Балкани в евроатлантическите структури. Но и да се сгромоляса и този съюз, тия дето ги подлъгахме, никога няма да ни простят, че изиграхме ролята на мюрета.
Мъдри хора са казали, че всяко пътуване започва с една крачка. Други обаче предупреждават, че когато не знаеш накъде вървиш, стигаш там, където не искаш. Така е и с прословутата модернизация на нашите ВВС. Преди да купуваме каквито и да било изтребители, трябваше да решим за какво ще ги използваме. Ако е за патрулиране в нашето въздушно пространство, и „Грипен“ щеше да ни свърши работа. Ако пък ще купуваме скъпите F-16 Block-70 за да участваме с тях в трансгранични операции, благодарим за честта! Но нали, Америка фърст – чичо Дончо не прощава, дреме му на него за сиромасите българи: за това скачайте според тоягата. Ще плащате в аванс и фул! И да не сте посмели да напомняте, че САЩ ползват напълно безплатно четири военни бази в България – „Ново село“ край Сливен, летищата „Граф Игнатиево“ и „Безмер“ и складовата база край Айтос. Горко на победените.
