Нова Зора

Европа, млада и непохитена

четеше своя рицарски роман,

когато във зора незазорена

загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,

Европа се възклицаваше по Бах,

а с вълчи вой в тракийските полета,

вървяха глутниците на Аллах.

Когато, обкръжена от слугини,

тя тънеше в охолство и разкош,

във Солун на пазара за робини,

гяурките вървяха пет - за грош.

Когато тя строеше катедрали,

и замъци - във зимния Балкан

скърбяха тънки липови кавали

и плачеха за Алтанлъ Стоян;

въздигаха се кървави калета,

градени със отрязани глави

и всъщност си остана непревзета

Страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,

широка колкото следа от лъв,

но се превърна в страшна вълча яма,

покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклия пушка, с проста сопа,

със камък и стрели от бучиниш,

дедите ни завардиха Европа

и турците не стигнаха Париж!