В края на декември миналата година по радио „Дойче веле” някой си Кристофер Неринг излезе с предаване, озаглавено „Държавна сигурност и илюзията за сигурност в социалистическа България”. Изчетох го, помислих си, че е поредното необективно разсъждение за дейността на Държавна сигурност в България, спомних си библейското поучение на Матея за онзи, дето вижда сламката в окото на брата си, а не вижда гредата в своето око и го подминах, следвайки съвета на великия Пушкин: „…с глупаците не влизай в спор”. Моята обвързаност обаче с в.”Нова зора” и с неговите ревностни читатели промениха първоначалната ми позиция и в името на истината им изпращам мнението си за това предаване на германското радио.
Направих съответните справки и установих, че д-р Кристофер Неринг е директор на Научния отдел към Германския музей за шпионажа в Берлин, автор на редица изследвания по темата за сътрудничеството на българската Държавна сигурност с ЩАЗИ.
В предаването си по радиото г-н Кристофер Неринг твърди още в началото, че „въпреки масовото следене и подслушване, българската ДС се оказва неспособна да предотврати серията атентати от гара Буново, Пловдив и Варна. А помощта от източногерманската ЩАЗИ я отвежда в изцяло грешна посока”. Според него през 80-те години, по времето на Тодор Живков, режимът се бори основно „…срещу друг опасен враг – този на тероризма”. Но г-н Неринг твърди, че режимът е изненадан от атентатите на 30 август 1984 г., когато избухват бомби на летището във Варна и на гарата в Пловдив, при които загиват двама души и са ранени около 50, а също от атентатите на 9 март 1985 г., когато във влака от Бургас за София край гара Буново избухва бомба, отнела живота на 7 души, а след половин час е взривена бомба и в хотел „Сливен” в едноименния град, която бомба ранява 20 души. И, че следващата година е заложена трета бомба в туристическия комплекс „Дружба” край Варна, която обаче не избухва.
Според г-н Директора на Германския музей по шпионажа българската ДС е помолила тогава източногерманската ЩАЗИ да провери със собствени сили и средства дали атентатите не са извършени от емигрантската „Българска освободителна организация”, която е била поела отговорност за тях с няколко писма. И г-н Неринг говори за огромната дейност, която Щази е извършила в тази насока. Но според него всичко е било напразно, „разследванията на Щази са пълен провал, защото водят към напълно погрешна следа. През 1987 г. се изяснява, че атентатите са дело на групировка от средите на турското малцинство в България – това е т.нар. Турско национално-освободително движение в България”. И са израз на протест срещу Възродителния процес и масовата промяна на имената на българските турци. Протест, който е бил подкрепен от Турция. Неринг изтъква факта, че двама от разкритите през 1987 г. атентатори са били сътрудници на Държавна сигурност, с което прави намек дали пък не са прави онези, според които „самата Държавна сигурност била поръчителка на атентатите”. Според него фактът, че три години са трябвали на Държавна сигурност, за да разкрие атентаторите, показва „колко несъответен е бил инструментариумът на тайните служби” и „става ясно колко голям е бил провалът на Държавна сигурност в битката й срещу тероризма”.
Това е, драги читателю на в. „Нова Зора”, мнението на г-н д-р Неринг, предадено по радио „Дойче веле”. Така че налага се да поговорим за онова отминало време и за обективността на такива мастити спецове и пропагандни централи, които не се умориха да наплевателствуват срещу социалистическа България и особено срещу институцията, която бдеше над нейната сигурност. Стяга ги, изглежда, чепикът за собствената им оперативна немощ и с повод и без повод затрупват истината с лъжи и измами.
През 70-те и до средата на 80-те години тероризмът въобще не е бил основният враг на режима в България и конкретно на Държавна сигурност. Има случаи на битов тероризъм /бързо разкривани/, три случая на отвличания на самолети и отделни сигнали за планове и намерения в тази насока. Само ще посоча един факт – през този период по линия на тероризма е отговарял един-единствен оперативен работник в системата на Държавна сигурност и той бе служител на 6-то управление. Едва след чудовищния акт по взривяването на вагона за майки и деца на 9 март 1985 г. при гара Буново се предприемат организационни мерки и се създава специално Направление „Т” към 6-то управление, което да организира и провежда работата по тероризма.
Оперативната дейност по разкриването на терористите по цял свят е трудна и специфична. Хиляди са случаите на неразкрити терористи и по това време, и понастоящем. Така че забавянето в установяването на авторите на терористичните актове тогава може да го обясним и с неопитността на Държавна сигурност по тази линия, и с допуснати грешки от нейна страна в рамките на оперативното издирване /които са отчетени след това/. Издигнати са няколко основни версии, от които тази, че това е дело на български турци, се оказва вярната. И обвързването на евентуалните извършители с авторите на разпространявани преди това писмени анонимни закани за тероризъм от името на организация „Ние” се оказва правилната и довежда да тяхното разкриване и обезвреждане. А това, че един от атентаторите е бил действащ сътрудник на Държавна сигурност, се отчете като слабост в неговото оперативно ръководство и като една от причините, забавила разкриването на групата. Що се касае до намека на г-н Неринг, че атентатите може да са дело на самата Държавна сигурност, ще го подмина. Нали така ни учи Пушкин…
Възродителният процес, и по-точно промяната на имената на българските турци, започва в края на декември 1984 г., а първите терористични актове са извършени през август 1984 г., т.е. не може да твърдим, че те са резултат на смяната на имената.
Атентатите не са дело на „Турско национално-освободително движение”, което е създадено през юли 1985 г. и в което Ахмед Доган налага лозунга „Война без оръжие”, т.е. отхвърля тероризма като средство за постигането на неговата цел.
ЩАЗИ е помолена, в рамките на взаимното сътрудничество, да провери една от версиите, издигнати от Държавна сигурност, а именно, че задграничното „Българско освободително движение” – БОД /а не организация/ е съпричастно към атентатите. Защото в Държавна сигурност е имало разузнавателни данни, че тази най-голяма емигрантска организация си е поставила за цел извършването на терористични операции срещу България. И от предаването на Неринг се разбира, че ЩАЗИ съвестно е изпълнило молбата на българската Държавна сигурност. Между другото, такива молби са били отправени не само към ЩАЗИ, но и към останалите специални служби на тогавашните социалистически страни. И не е вярно, че са разпространявани писма, в които БОД е поел отговорността за извършените терористични актове.
Що се касае до твърдението за провал на Държавна сигурност в битката й срещу тероризма, ще спомена само следния факт. Бяха сменени имената на 820 000 мюсюлмани. Доброволно или насилствено, няма значение в случая. Да сте чули за други терористични актове. Не! И една от причините е, че Държавна сигурност създаде стройна и ефективна организация за разкриване, предотвратяване и пресичане на всякакви планове, приготовления и опити в тази насока. А сигнали и опити имаше, но на тях се реагираше бързо и не се допусна да се стигне до нови невинни жертви.
Ако някой се чуди, че покрай този радиорепортаж споменах библейското поучение на Матея, отговорът е от лесен по-лесен. Защото по това време в Западна Германия, в Италия, във Великобритания и в други западни държави се ширеше политическият тероризъм. И неговоте мащаби бяха изключителни. Хиляди невинни жертви си отидоха в резултат на извършените терористични актове. Та то не бяха взривявания на влакове, на гари, на кораби, взривове на обществени места, отвличания на самолети, на политически лидери и бизнесмени. От „Червените бригади” в Италия, които дори убиха техния министър-председател, от ИРА във Великобритания, от баските в Испания. Да не говорим за Фракция „Червена армия” на Баадер-Майнхоф в родината на г-н Неринг, който изглежда май е забравил, че тя е отговорна за 34 убийства и 230 души ранени негови сънародници. И че за прекратяването на нейната дейност българската Държавна сигурност има значителен принос: част от ръководителите на тази опасна терористична организация бяха разкрити и задържани на българска територия и бяха предадени на западногерманските власти. Ами да припомняме ли на г-н Неринг и „Дойче веле” за отвличането на израелските спортисти по време на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., довело до убийството на 11 от тях. Когато става дума за провал по-голям от провала на германските специални служби в случая едва ли може да бъде посочен. Обаче г-н Неринг и пропагандната централа радио „Дойче веле” отдавна са забравили понятието обективност и смятат за провал това, че българската Държавна сигурност се е забавила през 80-те години в разкриването и неутрализирането на тримата терористи.
Четете Библията, Господа! Може и да съзрете гредата в собственото си око!
Така че бих посъветвал радио „Дойче веле” и неговия сътрудник, г-н Кристофер Неринг, да бъдат по-внимателни. Тероризъм и борбата срещу него станаха всекидневие в западните европейски държави. Много са проявленията на тероризма. Едно от най-грозните му лица са действията „под чужд флаг“ и съдействията в пропагандното им обезпечаване, на такива институции като радио „Дойче веле”. Ние, българите, сме се наслушали на неговите примитивни антисоциалистически предавания от времето на Студената война. Защото, както казваше бившият сътрудник на „Дойче веле”, покойният български писател Георги Марков: „… основният конфликт на всички времена е бил конфликтът за признаването на истината…В действителност конфликтът е един: Истината срещу лъжата. Или ако щете – срещу неистината”.
03 януари 2019 г.
проф. Бончо Асенов
