Изложените в сборника „Национализмът като градивна сила” възгледи от доц. Пламен Дамянов са продължение на представените идеи в неговата книга “Национализмът и неговите основания”*, където обосновава необходимостта от т.нар. “ефективен национализъм” или за по-независима държавна политика, съобразена с националните интереси. Тази идея се доразвива и разгръща като основна тематична нишка в изложението на сегашния труд.
Статиите в него са писани през периода 2006-2017 г. и са публикувани с някои изключения предимно във вестник “Нова Зора”, както и в други престижни издания у нас и в чужбина, а някои не са издавани. И тъкмо затова те допълват градивно идейно-организирания подбор на вече публикуваните, съобразно заглавната тематика.
Дългогодишните публикации на автора свидетелстват за траен интерес към националните проблеми и съдбата на българите. Актуален и силно критичен, неговият изследователски подход не може да остане безразличен към конкретни събития от българския политически, обществен и културен живот. Част от материалите си той пише в отговор или като коментар на дадена публикация от в. „Нова Зора”, провокирали честното му патриотично чувство и сам настоява да се преценява справедливо с обективен реализъм и здрав критицизъм за дадено обществено явление.
Сборникът съдържа четири части, които се отличават и обемно и тематично. Те имат стройна и съразмерна структура, като равностойни по обем са началния и краен дялове, както и вътрешните - Част 2 и Част 3. В Първа част са изложени възгледи, свързани с основите на национализма като идеология. Във Втората част на книгата са разгледани въпроси на геополитиката и национализма. Част трета съдържа статии по актуални проблеми на българската вътрешна и външна политика. Четвърта част е посветена на лявата политика, градивния консерватизъм и националната идея.
Авторът лансира идеята, че в исторически план междунационалните противоречия са основни, което с пълна сила е валидно и за съвременния свят. Според него в определени моменти се изострят конфликтите между нациите, а в други стават по-остри класовите, което е характерно за края на 19-ти и началото на ХХ век. Фактически външните или вътрешните противоборства са фактори за регрес и разруха в обществения живот, но би могло да бъдат и обратното – именно “градивна сила” (това важи предимно за националните междуособици). Тези проблеми са разгледани и удачните им решения са обосновани, най-ярко в статиите Националният подход и Национализмът като градивна сила. Особено във втората, авторът призовава днес към ревизия на осмислянето на национализма като идеология и съдържателния влог в неговото понятие, като подчертава, че според него "Национализмът е развит и идейно осъзнат патриотизъм".
Във Втората част на сборника, относно геополитиката, е разгледана в исторически план борбата за надмощие между Изтока и Запада, която борба продължава и до днес. Авторът отстоява тезата, че Русия е единствената реална преграда пред агресивния западен натиск, насочен към присвояване ресурсите на страните от Изтока. Това е отразено най-ярко в статията Евразийската идея - една нова надежда.
В статията Технологично развитие, класова и междунационална борба, Пламен Дамянов аргументирано отстоява също така идеята, че техниката (респ. технологиите) не премахват нито класовите, нито междунационалните противоречия. Той смята, че поради ограничените природни ресурси конфликтите между националните държави дори се изострят, при което се вкарват в употреба все по-нови средства за унищожение.
В Част трета на книгата са засегнати актуални за страната теми, включително такива, свързани с необходимостта от развитие на ядрената енергетика, каквото например е изграждането на АЕЦ “Белене”. Тези проблеми са развити и аргументирано изяснени в статиите Сбъднати прогнози и Държавната политика на България в областта на ядрената енергетика. В същата част, в статията "Пари за учени или учени за пари"е разгледан и въпросът за негативната роля на новия Закон за Развитие на Академичния Състав (ЗРАС) в България.
В статията За „независимите” институции , авторът справедливо разсъждава, че не е възможно да има „независими” институции, щом обществото плаща за техните функции, както и че те задължително трябва да се отчитат и контролират от държавата. Представени са също и някои възгледи относно геостратегическата ориентация на България, а именно, че не бива да има едностранно обвързване, което е крайно рисковано и опасно за страната ни (каквито примери в нашата история има немалко).
В последната Четвърта част от своя труд доцент П. Дамянов анализира някои въпроси на марксистката идеология, смятайки че тя подценява ролята на междунационалните противоречия и фетишизира класовата борба. Тези проблеми, които авторът разглежда, се открояват в статиите Технологично развитие, класова и междунационална борба и в Идеологията като фактор за промените, започнали преди 25 години. Особено ярко в първата статия е изведенено, като двигател за обществените промени в една държава, значението на междунационалната борба, а класовата – поставена на второ място. Това е приносен момент към промяна на парадигмата за първенството на солидарното интернационално начало в общественото развитие, за вездесъщата роля на интернационализма в живота на народите по света.
В статиите “Границите на солидарността“ и “За лявата политика“ са ализирани необходимите характеристики на левите формации, които не трябва да защитават бедните въобще, а само трудовите хора. Авторът разглежда и някои грешки на левите формации по националния въпрос в статията “Окупатори или освободители“, където дава пример за спекулативната употреба на концепцията за интернационалното начало, при интерпретирането на понятията "окупатори" и "освободители" от националистическата пропаганда на балканските ни съседи спрямо българските национални интереси.
В книгата си авторът търси адекватни за съвремието ни решения в сложната материя на националните проблеми, затова какви биха могли да бъдат благоприятните условия за национално консолидиране по пътя към общото наше благополучие.
Текстът се чете с интерес и лекота заради ясния стил при изразяване на авторовото категорично становище за проблеми и явления от обществения и политически живот, които са преценени много точно и обективно или – крайно субективно, но доц. Пламен Дамянов коректно оставя координатна линия (пощ. адрес и е-мейл) за открит диалог с бъдещите читателски мнения – несъгласия или одобрения.
Би могло да се сравни въздействието на публикациите в сборника за събуждането на нашето съзнание с биенето днес на националния гонг за България и за българската общност извън нейните граници.
*П.Дамянов,“Национализмът и неговите основания”, изд. Херон прес, София, 2006 г.
Цветанка Горанова - Главен асистент в Секция „История на Философските и Научните Идеи” към Института за Изследване на Обществата и Знанията при БАН. Завършила е специалност “История” със специализация “Етнография” в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи по проблеми на етноложкото познание от края на ХІХ и началото на ХХ век. Научните й интереси са в областта на история на науката и етноложкото познание. Тя изследва творческите биографии на Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Христо Вакарелски и др. Публикува стихове в ежегодните конкурси на „Поезия от български учени“, съучредител е на Българска Асоциация по Етнология, Фолклористика и Антропология (БАЕФА).
