2018 ХВАЛБИ, ГЛОБИ И ПАТЕРИЦИ!
„Нали най-много прилича на Глупостта да бъде сама тръбач на своите похвали и лира на самата себе си. Кой би ме изобразил по-добре от мен самата?“
Еразъм Ротердамски, „Възхвала на глупостта“.
Ако слушаме управляващите, благодарение на тях 2018 година буквално е върнала България на политическата карта на Европа и света. То не беше европредседателство, не беше софийска среща на лидерите на страните от Западните Балкани с лидерите на ЕС, домакинство на срещите ЕС-Турция в Евксиноград и Източна Европа – Китай в София, Договор за приятелство и добросъседство с Македония. И дори подписването на договора между Атина и Скопие, по силата на който Македония се съгласи да не претендира за гръцкото историческо наследство и територия, да промени Конституцията си и да се нарече Република Северна Македония.
За визитите на Бойко Борисов в Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет, Израел и Мароко да не говорим, нито за неговите прелитания до балканските столици и Брюксел. Добавете призивите му за (де)милитаризация на Черно море, в което трябваше да плуват яхти и платноходки, а по плажовете да загарят туристи, и като сравните всички тези розови сънища с реалните резултати и ползите им за България, ще помислите че има нещо пророческо във факта, че министърът на българското европредседателство Лиляна Павлова завърши своята мисия с патерици. Май и българската политика, при всичките хвалби на нейните автори, си „счупи крака“. Но, млъкни, сърце, глава да е здрава! От Нова година министър Павлова ще оглави Международния център за сътрудничество на ЕС, Източна Европа и Китай.
Оста на земното въртене
Ами „изпросването“ от Путин и Ердоган на едно отклонение от „Турски поток“, по което да се транзитира природен газ към Сърбия и Южна Европа? Ами китайските инвестиции, които се очакваше да потекат като пълноводна река след гостуването на многобройната китайска делегация в София? В това число в проекта АЕЦ „Белене“, за който уж се търси стратегически инвеститор и китайската държавна ядрена компания проявявала интерес да стане такъв. Въпреки това, търсенето на инвеститор продължава.
Ако във всичко казано от управляващия екип имаше капчица реализъм, щяхме да повярваме, че светът се върти около нас, благодарение на мъдрото ръководство на мин. председателя Бойко Борисов. Очаквахме дори да потекат арабски инвестиции към нашия окаян „остров на стабилността“. Само дето опозицията в лицето на БСП не признава тези „успехи“ и предлага своя „Визия за България“, като алтернатива на сегашния корупционен модел. И пак опозицията - парламентарна и извън парламентарна, в лицето на БСП и ДПС, и на ДСБ и „Да, България“, не само критикува управляващите, ами провокира, подкрепя и организира протести за свалянето на отделни вицепремиери и министри и дори на цялото правителство. И то, при положение че премиерът Борисов като един Дядо Коледа е отворил чувала и хвърля от там милиони: за хората с увреждания, за повишаване на заплатите на държавните служители, за коледни добавки на пенсионерите и вдигане на пенсиите от 1 юли 2019 г., за коледни бонуси в МВР и държавните агенции, начело с Търговския регистър. Но не случи той на народ, който цени добрините, ами иска още и още. И мърмори, че глобата от 77 милиона евро, която ЕК наложи на БЕХ заради монопола на „Булгартрансгаз“, щели да я плащат всички български граждани, а не само газовите дружества.
Добре е все пак, че на нашия
„остров на стабилността“
не живеят французи, които с протестите и вандализма си принудиха президента Еманюел Макрон да обяви извънредно положение във Франция и да отстъпи от някои „реформи“, като облагането с данък на най-ниските пенсии. А, както върви, скоро може да пламне килимът и под краката на британския премиер Тереза Мей, която отчаяно се опитва да изкопчи нови отстъпки от ЕК, за да избегне Брекзит без сделка. Българското европредседателство изобщо не помогна за безконфликтната раздяла на Великобритания с ЕС. Мей подписа някаква сделка за Брекзит с Брюксел, която не се одобрява дори от собствената й партия, камо ли от британския парламент. Затова Мей отложи гласуването в парламента и отлетя до Брюксел за нови пазарлъци, но от там казаха, че предоговаряне на Брекзит няма да има. А съдът на ЕС постанови, че Великобритания може да се откаже от Брекзит без да иска одобрението на останалите 27 страни членки на ЕС. На 21 януари британският парламент ще каже последната си дума и Мей може да се сбогува с политиката, а 29 март 2019 г. е крайният срок за излизането на Обединеното кралство от ЕС.
Но, докато в Лондон консерватори и лейбъристи дружно заговорничат срещу Мей, в нашето отечество такива неща не стават. Бойко Борисов преживя истинска метаморфоза, като от яростен критик на Сергей Станишев, тройната коалиция и кабинета „Орешарски“, изведнъж се умили от преизбирането на Сергей за председател на ПЕС. Дори му изпрати послание да продължава да бъде гордост за България.
„Доживяхме керемида масло да пусне“,
би казал Чудомир. Но може би част от обяснението на тази Бойкова „любов необяснима, любов невероятна“ към Станишев е фактът, че Корнелия Нинова не отиде на конгреса на ПЕС, на който освен председател на социалистите се избра и техен кандидат за поста председател на ЕК. Това е холандският социалдемократ Франс Тимерманс. Отделно конгресът на ПЕС изрази подкрепа за Истанбулската конвенция и Глобалния пакт на ООН за миграцията, по които Нинова има собствено мнение и го отстоява на всички равнища.
Пактът, е бил подписан на среща на високо равнище в Маракеш от 164 страни, макар да няма обвързващ характер. И, о, чудо, България не е сред тях! Белгия е сред подписалите пакта, но премиерът Шарл Мишел плати за това с оставката си и тази на цялото правителство. Коалиционният му партньор, фламандските националисти, излязоха от правителството и премиерът бе принуден да връчи оставката си на краля.
Колкото до конгреса на ПЕС, световните медии сякаш не забелязаха, че Станишев е преизбран, а акцентираха на избора на холандския социалдемократ Франс Тимерманс за кандидат на европейските социалисти за поста председател на ЕК. А пък той погали ушите на Бойко Борисов, като каза че отдавна било време България и Румъния да влязат в Шенген. България - по въздух и вода! На 11 декември ЕП трябваше да гласува дали двете балкански страни са готови за Шенген. Резултатът е известен: с голямо мнозинство европарламентът подкрепи членството на България и Румъния в Шенген. Само че решенията на ЕП имат препоръчителен характер за ЕК и Съвета на ЕС. Достатъчно е холандският премиер Марк Рюте да се обяви в Съвета на ЕС против нашето присъединяване към Шенген, за да си останем само безсмислени кандидати за обетованото пространство. А, за разлика от Тимерманс, холандският премиер Марк Рюте не иска изобщо да ни вижда там.
Благодарим на Тимерманс, но защо да не ни приемат в Шенген и по суша? Ние защо построихме
Великата българска стена?
Нищо, че тя май се оказа също корупционна далавера, и че се събаря при всеки по силен валеж. Със и без стена по границата, полицията продължава да залавя нелегални мигранти по АМ „Тракия“, на границата със Сърбия, или в самия център на София? След което, подобно на Сизиф, започваме отново да бутаме камъка, тоест да кърпим зейналите пробойни в стената. Което не пречи и обещанието на Тимерманс да влезе в графата „успехи“ на правителството в София.
Доброто и злото обаче вървят ръка за ръка. Точно когато управляващите се размечтаха по въпроса за Шенген и вдигането на мониторинга над България, едно изявление на македонския премиер Зоран Заев показа цялата несъстоятелност на самохвалствата на нашите пишман дипломати. Заев изтълкува договора с Гърция като потвърждение на „идентитетот“ на македонския език. А, когато българският вицепремиер Каракачанов го заплаши с вето върху приемането на Македония в НАТО и ЕС, Заев отговори, че да бъде македонец и да говори на македонски е негово право. Декларацията на македонското министерство на външните работи беше по-дипломатична, но преди това Заев беше казал, че когато страната му влезе в ЕС, македонският език ще стане официален език на Евросъюза. Как не се сети само да напомни на Каракачанов, че Договорът за приятелство и добросъседство между България и Република Македония е подписан на конституционните езици на двете държави. И, че под ръководството на Петър Харалампиев, предложен от него за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), в агенцията се е вихрила срамна търговия с удостоверения за български произход. Къде са блеяли нашите умници, та не са видели какъв коз дават на македонистите, подписвайки въпросния Договор за приятелство и добросъседство? А македонисти се оказаха не само хората на ВМРО ДПМНЕ, а и македонските социалисти.
Но кьорав карти не играе!
Управляващите в София получиха, каквото заслужаваха, защото бяха повярвали в собствените си басни за тяхната значимост, като водачи на Западните Балкани към светло евроатлантическо бъдеще. Стените на издигнатия от тях призрачен „дворец на успехите“ бяха започнали да се рушат още преди този скандал да се разрази, но кой от тях обърна внимание на предупрежденията и критиките? Случаят с македонския език не е изолиран. С фиаско може да завърши и продължаването на „Турски поток“ през България, понеже според помощник държавния секретар на САЩ Съливан, това не премахвало зависимостта от Русия. Джон Маккейн умря, да живее Джон Съливан! Този ще успее да ни пробута и остарелите американски изтребители F-16, когато Турция се превъоръжава с F-35, а руснаците имат МиГ-35! А защо да не ни набута и в сирийското тресавище, след като Тръмп обяви че до един месец ще изтегли американските войски от там, понеже „Ислямска държава“ била победена? В същото време Ердоган трупа войски по границата със Сирия за да проведе „антитерористична“ и „прочиствателна“ операция срещу кюрдите на изток от Ефрат. Кюрдите за пореден път бяха подлъгани и изоставени от Чичо Сам и дано на управляващите в София им светне червената лампичка, че янките нямат вечни приятели и съюзници, а само вечни интереси. Затова са готови да воюват в Украйна до последния украинец..
Подходът на българската държава е по-друг.Тя, например, джироса спорните исторически и езикови въпроси с Македония на една комисия, която още не се е събирала, камо ли да свърши нещо полезно. В случая отново водеща бе волята на Борисов „този проблем да ми се махне от главата“. А се оказа, че Заев, когото той прегръщаше и потупваше покровителствено, го е изиграл. И не е единствен. Защото и „приятелят му“ Алексис Ципрас отърча до Москва и, въпреки че беше изгонил двама руски разузнавачи, изкопчи от Путин обещание „Турски поток“ да мине през Гърция.Така че и да има отклонение от „Турски поток“ през България, обемът на транзитирания по него руски газ ще бъде в пъти по-малък от този, който щеше да има при реализирането на газопровода „Южен поток“. Съответно и транзитните такси, ако има такива, ще бъдат по-малки: не 400 млн. евро на година, а до 100 млн. евро, примерно казано. А, докато до нас дойде газ от Азербайджан, Иран, Катар, Израел или САЩ, може за ГЕРБ да говорим както говорим сега за СДС. „Илюжън, ти можеш да го виждаш, но него все едно че го няма“, казваше Тодор Колев.
Що се отнася до
голямата гордост на Борисов,
наречена евроатлантическа интеграция на Западните Балкани, да напомним за конфликта между Косово и Сърбия и взаимното налагане на санкции между двете съседки. Косово обяви, че създава своя армия, въпреки предупрежденията от ООН и Брюксел. Достатъчно й е на Прищина, че Вашингтон одобрява милитаризацията на Косово.
Фразата, че войната е прекалено сериозна работа, за да бъде оставяна на военните, може да се преправи за външната политика. В смисъл, че тя е прекалено сериозна работа, за да се оставя на аматьори и хора, умиращи от любов към себе си. Или на такива като Екатерина Захариева и Бойко Борисов, които веднъж не приемат географски определения към името на Македония, после твърдят, че името Северна Македония е добро. Или след като са подписали договор на конституционните езици на България и Македония, твърдят, че не са признавали съществуването на македонския език. Но вместо тях, Каракачанов гълчи строго македонците и ги плаши с вето върху членството им в НАТО и ЕС. Все едно, че Македония и България не са съществували без евроатлантическо членство.
Понеже според Клаузевиц войната е продължение на политиката (външната, б.р.) с други средства, можем да гадаем как ще воюва България при такава външна политика, която Тръмп би нарекъл шантава. На танц със саби биха могли да научат и мечките, но за превръщането на дипломатическите екскурзии в печеливши за България начинания се иска нещо повече от прословутото „Нека големите началници да се разберат“, ние сме за. Можем да простим всички недостатъци на нашите йесмени, но не и самохвалствата им на фона на мижавите резултати от техните инициативи. „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш“, казва героят на Хайтов от „Мъжки времена“. Когато не искаш и не можеш, ти остава другото: „Едно сахатче бегане, животче връщане“. С уговорката: „И пак не можеш да се върнеш там, откъдето си тръгнал“.
У нашите „дипломати“ искане може и да има в излишък, но моженето е кът, както и куражът да се опълчат на мейнстрийма, щом са застрашени националните интереси на България. Поради това се превръщат на тръбачи и лири на собствената си глупост, обявявайки за успех дори глобата на ЕК. Понеже можела да е и 300 милиона евро. Боже, пази България!
