„ХИМАЛАРИЯ“ e неологизъм, предложен от Румен Воденичаров-младши по време, когато редактираше книжката ми „Самотно пътешествие до Канч“(2016).
Когато преди 40 години заминавахме за Хималаите на разузнавателна експедиция с Христо Проданов и Методи Савов, докторите от Клиниката за тропически болести ни дадоха таблетки срещу МАЛАРИЯ. Предупредиха ни, че не винаги са ефективни.
Ние се разминахме с маларията, но прихванахме една нова неизвестна в България болест – ХИМАЛАРИЯ. Симптомът на това приятно заболяване е непреодолимото желание на човек да се върне сред ледените великани на Хималаите и сред хората, които живеят там, изповядвайки двете велики световни религии: хиндуизъм и будизъм.
Т.н. хималайски трекинги започнахме с планинските спасители Венко Петров и Асен Джаков през 1981 година. Почти без носачи, без полет до Лукла, с 22-килограмови раници на гръб, с храна от София и само с по 150 долара в джоба изкачихме две хималайски джуджета в Светилището на Анапурна и Соло Кхумбу (5300м. и 6100м.) и се завърнахме с националната експедиция „Лхоце-1981“.
Продължихме през 1983 год. с Недялко, Монката и Павел. Преминахме драматично превала Торонг ла (5416 м.) и по пътя на Тилман през страната на раите от изток до Базовия лагер на Еверест. Хималаите тогава не бяха това, което са сега. Рисковете не бяха малко. Във всеки от трекингите изминавахме по 300-400 км на височини до 6000 м. Мечтаехме да заснемем йети или да открием входа за Шамбала. Мечтата оставаше за следващия път, но снимахме всичко по пътя си и после правехме изложби и десетки диапрожекции.
Последваха 2 научни експедиции на СТД „Академик“ през 1984 и 1987 година, трекинги с троянските алпинисти в Непал, Кашмир, Ладак и Каракорум, две посещения в Новозеландските Алпи. И така за 40 години лично аз прекарах цели 2 години в 15 експедиции и трекинги по най-високите планини в света.
„Хималаи за всеки“ беше нашият девиз, с който през 80-те години подканяхме нашите приятели планинари да ни последват. С малко закъснение днес това стана ежегодна практика. Нашият пример е доказателство за любителите на пътешествия, че девизът „Където има воля, има път!“, има смисъл и днес.
Хималайският трекинг все още е по джоба на българина и може да замести напълно и фитнес, и екзотични дестинации. Нещо, което оставя отпечатък за цял живот. Ето защо моят съвет е: „Оставете Малдивите и Пукет на хора с друга нагласа и поемете по пътеките на Хималаите, докато сте млади и здрави!“
Уверявам ви, че хималайските богове са благосклонни към хора безсребреници и хора с извисен дух. Желая ви успех!
