Свидетели сме на борбата между патриотизма и либерализма, чиято основна цел е глобализацията, насочена срещу консерватизма, националните традиции и респективно срещу националната държава като преграда пред домогванията на финансовата олигархия, която стои в основата на космополитизма, обслужващ нейните интереси. Тази олигархия живее от лихвите на производителите и от борсовите спекулации на фондовите борси. Тя е най-нихилистично и космополитно настроена, поради естеството на нейната дейност и безграничната й алчност. Капиталистът-производител е също експлоататор, но той съзнава, че заедно със своите работници е част от нацията и се нуждае от националната държава. Той е склонен (под натиск или поради предвидливост) да отчете нуждите и на работниците, сиреч, трудът и производственият капитал могат да бъдат патриотични.
Така, работодатели и наемни работници могат да имат сходни интереси, за разлика от финансовия капитал, който може да обхожда различни страни по света и да не се нуждае в такава степен от националната държава и респ. от патриотизма като идея. Този капитал търси място за бърза печалба, без да е обвързан с работници-производители само от една определена държава.
Други структури, които имат особен афинитет към глобализацията, това са престъпните организации и най-вече нарко-картелите. Те имат интерес от „свят без граници”, от слаби национални държави, неспособни да упражняват контрол, при което дрогата може лесно и безпроблемно да се пренася по целия свят, народите да я ползват, а печалбите на нарко-бароните да растат.
Тези, които действат срещу националната държава използват коварни похвати, представяйки се за защитници на „дискриминирани„ маргинални групи. Това е зловещ план, който включва дейности на добре финансирани „правозащитни” организации, в които участват заблудени младежи, както и полуинтелигенти с научни титли, които за пари са готови да плюят на съвестта си. Такива хора защитават гейове, транссексуални извратени типове, медицински идиоти и т.п. „маргинали”.
Зловещата цел на „правозащитниците” е да накарат хората да приемат ненормалното за ненормално, а нормалните трудови хора с нормални семейства и нормални деца да бъдат смятани за ненормални, неморални, насилници и какви ли не още грешници. За съжаление в тази мръсна игра се включват и хора с леви убеждения или по-скоро с леви етикети, каквито има в страните от Източна Европа, но най-вече в Западна Европа и САЩ. За щастие в България, макар и не всички, но повечето ляво-мислещи хора са по-нормални.
Трябва да знаем истината, че когото някой защитава определени нестандартни „нови идеи” винаги трябва да се запитаме – какви реални последствия ще имат реализирането им, какво се цели и кой има интерес от това ? Ясно е, че финансовия капитал и транснационалните нарко-картели искат слаба национална държава. А за да се постигне това е нужно да се разрушат традициите и нравствените ценности на нацията, които са в основата на нейното съществуване. Така се постига отслабване на държавата, която е пречка срещу властта и разгула на радетелите за „свободно движение на хора, стоки и капитали”.
Реалните икономически субекти, които споменахме, имат материален интерес от глобализацията и естествено те ненавиждат националните държави и патриотизма като тяхна духовна еманация. Ударните политически сили на тези икономически структури са социалдемократите, различните НПО, групирани около „Отвореното общество” на Джордж Сорос и масонските организации. Тези апологети и борци за „свят без граници”, за света като „глобално село” и т.п. пропагандни дивотии, за съжаление все още контролират управляващия елит на Европейския Съюз, който обслужва техните идеологеми и интересите на господарите им. Всички сме свидетели как „европейския елит” загнездил се в управляващите структури на ЕС се нахвърля върху всеки, който защитава националната държава и своя народ. Красноречив е примерът с Унгария и нейния патриотично настроен лидер Виктор Орбан. Евро-глобалисти от всякакъв род (вкл. и нашите подлоги) чрез „независимите” медии непрекъснато изливат помия върху унгарския държавник, използвайки шаблонните обвинения, че не е демократ, че е авторитарен, не спазващ „правата на човека” и т.н. Същите медийни слуги охулват като популистки и крайно-десни патриотични формации като Алтернатива за Германия, Френския Национален Фронт и подобни организации в Полша, Холандия, Италия и т.н. Да не говорим за помията, която медиите контролирани от либералните безотечественици, изливат срещу президента Владимир Путин, защото се стреми да направи Русия силна и просперираща национална държава. Изобщо всеки, който защитава своя народ е обект на атаки от клакьорите на Сорос - той е наричан диктатор, фашист и какво ли не още.
Интересен е въпросът за отношението към патриотизма и тежненията за „свят без граници” на националната буржоазия и на работническата класа. Определено смятам, че по обективни причини наемните работници в по-голяма степен и по-трайно са патриотично настроени в сравнение с капиталистите. Причината затова е, че работниците повече са свързани с Родината, защото макар да имат възможност да търсят препитание и извън страната, там те по-лесно могат да бъдат подложени на експлоатация и унижения.
Хората на наемния труд по реална необходимост са патриоти, защото за тях е по-голям проблем да напуснат Родината, което е свързано с раздяла със семействата, навиците и т.н., за разлика от буржоазията, която лесно може да изнесе капиталите се, производството или да използва труда на чуждестранни работници, без да напуска страната си. Също така, работниците рискуват повече, защото отивайки в чужбина, там по-трудно могат да се защитят от дискриминация и безогледна експлоатация.
Така, въпреки, че и капиталисти и наемни работници се нуждаят от защитата на националната държава, последните повече имат нужда от нея и от своя народ като държавно-творчески елемент, основа на който са самите те. Разбира се, финансовият капитал също е свързан с националната държава, защото той не е анонимен (притежателите му принадлежат на определена нация). Националната буржоазия, както и финансовите магнати, колкото и да са алчни, трябва да знаят, че техният капитал се нуждае от защита в определени кризисни моменти, и ако заложат на космополитния нихилизъм, те са обречени.
Това предполага, че патриотизмът трябва да бъде осъзнат и от работници и от работодатели, за да могат по-добре да защитават своите интереси както пред финансовата олигархия, така и пред другите национални общности.
Доц. Пламен Дамянов
ИИОЗ-БАН
