Миналата неделя, 25 ноември, в Брюксел окончателно бе узаконен разводът между ЕС и Обединеното кралство Великобритания. Подписването на „историческото“ споразумение с Лондон стана възможно след като загрижената за Гибралтар Испания получи уверението, че преговорите с Великобритания за статута на този пролив ще продължат и след излизането на острова от ЕС. При това положение Мадрид се отказа да налага вето върху Брекзит и 27-те европейски лидери одобриха с подписа си сделката с правителството на Тереза Мей. На Мей остана да убеди парламента и собствената си партия в полезността за Обединеното кралство на договореното с Брюксел. Защото в знак на несъгласие правителството й напуснаха шестима министри, а настоящият министър на външните работи на Великобритания Джеръми Хънт нарече сделката „Турски капан“, който щял да превърне страната в сателит на ЕС.
По ирония на съдбата, същия ден в неутрална Швейцария се проведе референдум дали да се режат или не рогата на кравите. А в САЩ сенаторът демократ Джак Рийд обвини президента Доналд Тръмп, че е излъгал относно заключението на ЦРУ по случая Кашоги. Тръмп беше казал, че ЦРУ не е установило връзка на престолонаследника на Саудитска Арабия принц Мохамед бин Салман с убийството на саудитския журналист Джамал Кашоги, извършено в Генералното посолство на пустинното кралство в Истанбул. А, според сенатора Рийд, заключението на ЦРУ било, че принцът е пряко замесен в това престъпление. Въпреки това Тръмп заяви, че САЩ ще продължат да подкрепят на саудитците.
Парите не миришат,
особено когато са повечко, а при визитата си в Рияд американският президент сключи сделка за 480 млрд. долара, от които 110 млрд. за продажба на американско въоръжение и 370 млрд. долара саудитски инвестиции в инфраструктурата на САЩ. В момента Тръмп е притиснат в ъгъла заради особените си отношения със саудитската кралска фамилия и се опитва да отклони вниманието към границата с Мексико, където армията е получила нареждане да стреля срещу всеки, опитал се да премине нелегално на територията на САЩ.
Що се отнася до нелегалните мигранти, които напират от Азия и Африка към Европа, въпреки застудяването техният поток не спира. Според изявление на турското МВР, коментирано във вестник „Миллиет“ (24.11.2018), само за една седмица са били осуетени 7 опита за нелегално преминаване на мигранти на турска територия и са били заловени 258 нередовни мигранти. В същото време съпругата на турския президент, Емине Ердоган, твърди, че мигрантите са хора угнетени, които са изгубили родината си два пъти. Понеже били откъснати от своите семейства, а семейството било един вид родина.
На свой ред външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу реагира остро на изявленията на гостуващите в страната еврокомисари Федерика Могерини и Йоханес Хан, че трябва да се провери къде и как са изхарчени парите, които ЕС е превел на Анкара като помощ за бежанците. „Заради двойните стандарти и своето лицемерие, в нашите очи ЕС е ненадежден източник“, каза Чавушоглу.(„Миллиет“, 22.11.2018).
В същия брой на „Миллиет“ е предадено в резюме словото на президента Ердоган пред срещата на върха, посветена на жените и правосъдието. Там Ердоган декларира, че в страната му не е възможна дискриминация на жените, понеже в културните й корени нямало такива неща. А по отношение на грижите за старите хора, Турция нямала аналог на Запад и била номер едно. Ден по-рано в речта си при откриването на Цивилизационния увиверситет в Истанбул Ердоган обеща до 5-10 години Турция да надмине като качество на образованието Германия. „Ние сме членове на цивилизация, в която моливът стои над сабята. Ако попитат какви са отличителните особености на ислямската цивилизация, една от тях ще бъде книгата и библиотеката. В Германия ги попитах колко студенти има и ми отговориха, че са 3 милиона. А у нас те са близо 8 милиона. След 5-10 години ще ги надминем и като качество“.
Връщайки се на въпроса за (не)дискриминирането на жените в Турция, ще разкажем накратко една публикация във вестник „Миллиет“ (24.11.2018), която показва цялата несъстоятелност на Истанбулската конвенция за закрила на жените от домашно насилие. Преди три години живеещият в истанбулския квартал „Байрампаша“ Якуп Д. се оженил за Мерием Д. Между съпрузите често избухвали спорове и кавги, като булката не желаела да види семейството на мъжа си. Нещо повече, изгонила го на улицата и той отседнал за постоянно в един хотел, намиращ се в близост до квартала. Мъжът завел дело за развод, за което жената научила едва когато й донесли съдебна призовка. Мерием заявила, че не желае да се развежда и поискала от мъжа си купчина пари. Избухнал нов спор, при който войнствената съпруга пребила Якуп с точилката. Едва отскубнал се от ръцете й, той потърсил убежище в полицейския център, след което отишъл да се лекува в болница. По негов сигнал започнало разследване на инцидента и бил изготвен обвинителен акт, с който се искало наказание на побойницата до 3 години затвор. И, тъй като ответницата не се явила да даде показания, била издадена заповед за нейното залавяне. Истанбулска конвенция ли?! Кой ще защити мъжете от домашното насилие на съпругите амазонки?
Не стига това, ами Орхан Бурсалъ обявява от страниците на вестник „Джумхуриет“ (22.11.2018), че на местните избори ще гласува за този кандидат за кмет на мегаполиса, който ще го разпарчетоса и разпилее. Понеже с 20 милионното си население Истанбул, заедно с хинтерланда на Мраморно море и Тракия изсмукват икономически кръвта на страната, причинявайки нищета и обезлюдяване на градовете в Анадола. „Истанбул е един от големите градове на слаборазвитите страни“, пише Бурсалъ. Каква Истанбулска конвенция, какви пет лева!
Какво става през това време в балканския
„остров на стабилността“ - България,
която управляващите в София рекламират и като локомотив на евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани? Нищо, освен скандали, пораждащи протести и масово народно отхвърляне на „политическия елит“ и овладените от него институции на държавата, пропити от въпиюща корупция. Още не затихнал скандалът с вицепремиера Валери Симеонов и започна да се навива спиралата на нов. Той е свързан с (не)подготвеността на избраната от самия него за вицепремиер Марияна Николова, доскоро началник на кабинета на подалия оставка вицепремиер Симеонов. Сякаш е слязла от Марс, тя поиска две седмици за да се запознае със сферите на дейност на своя настойник, като заяви, че няма да се бори с шума. Обсадена от журналистите, Николова приличаше на мишка в капан. Но предизвикателствата пред нея предстоят. Защото при честите отсъствия от страната на премиера Бойко Борисов и другите вицепремиери, като Екатерина Захариева, Красимир Каракачанов и Томислав Дончев, може да се наложи точно Марияна Николова да ръководи правителството.
Не ни стигаше Екатеринка, та ни пробутаха и Мариянка!
Бог да пази България, щом и коалиционният партньор в ОП Волен Сидеров не се подписа под нейната номинация, понеже нищо не знаел за нея! Със сигурност Николова няма да се занимава с „шумозаглушаване“ и строителство на „лифтове и пързалки“, нито с интеграция на малцинствата, но дали ще „наблюдава“ ДАБЧ и енергетиката, както Валери Симеонов, това е неизвестно. Не ни се вярва да се нагърби и с продължаването на „Великата българска ограда“, с която толкова се гордееше Симеонов. Защото там се намеси прокуратурата и „първостроителят“ Валери моментално посочи като отговорни за евентуалните злоупотреби областните управители. А кой носи вина за търговията с удостоверения за български произход в ДАБЧ? Само Красимир Каракачанов ли ще опере пешкира, или отговорност ще понесе и министърът на правосъдието Цецка Цачева?
Що се отнася до демографската криза, тя не се разреши при Валери Симеонов, няма да се реши и при Марияна Николова. Но и работата на Екатерина Захариева не е за хвалба. Тя именно ни забърка и с Истанбулската конвенция, и с глобалния пакт за миграцията на ООН. Види се това е една от причините с функциите на външен министър да се нагърби премиерът Борисов. Не че пътуванията в чужбина не му харесват. Но, въпреки рекламираното като „успешно“ европредседателство, отношенията между Белград и Прищина отново са като пред война след предприетите от Прищина арести в Сръбска Митровица. А пък бившият премиер на Македония Никола Груевски предпочете емиграцията в Унгария пред затвора в страната, която доскоро управляваше. Будапеща му предостави политическо убежище, като преди това един унгарски вестник писа, че Груевски бил избягал с фалшив български паспорт. Що се отнася до Сърбия, нейният президент Вучич твърди, че България никога не е помагала на страната му. И, че сръбското приятелство трябвало да се заслужи. Какво остава тогава от балканските „успехи“ на Борисов? Едното желание: България, Гърция, Румъния и Сърбия да домакинстват общо на Световното първенство по футбол през 2030 година.
В тази смътна обстановка, когато протестите у нас не спират, управляващите отново размахват
плашилата на нестабилността и хаоса,
както и на опасността БСП и ДПС да се върнат на власт. Все едно че светът се върти около коалицията ГЕРБ-ОП и преди нея не е имало други управления! И, тъй като мантрите за „най-добрия бюджет“ и очаквания икономически ръст от 3,6% не засищат гладните, нашите хубавци се хванаха като удавници за една публикация в руския вестник „Коммерсант“, в която се твърди, че „Турски поток“ ще продължи към Европа през България. При това, следвайки буквално трасето на проваления от Борисов проект „Южен поток“. Обаче от руска страна нито потвърждават, нито опровергават написаното в „Коммерсант“. Дори информацията да се потвърди, кой ще ни върне „годините, изядени от скакалци“? Нали Борисов се похвали пред представители на Американската търговска камара в България, че лично е спря три руски енергийни проекта? Излиза, че целта на упражнението е била вместо директно от Русия, да купуваме руски природен газ от Турция. Ако пък става реч за поредното приспиване на русофилски настроения електорат преди европейските и евентуалните предсрочни парламентарни избори, този филм вече ни е омръзнал. Същото се отнася и за ажиотажа около проекта АЕЦ „Белене“, на който търсим „стратегически инвеститор“, който да налее милиарди без никакви гаранции, че ще си избие инвестицията. Още повече, когато управляващите в България се люшкат от една крайност в друга, оправдавайки се с европейските директиви и третия енергиен пакет. Директиви, които не важат за Унгария или Германия..
А предстои и да се „модернизират“ ВВС с „нови изтребители“, като F-16, за които лобират Цветан Цветанов и бившият президент Росен Плевнелиев. Както казваха едни бивши хайдути във филма „Капитан Петко Войвода“: „Войводо, чини ни се, че големият хайдутлук баш сега започва!“
Острието на „присъдружните“ медии,
политолози и социолози се насочва не срещу изпълнителната власт, а срещу президента и неговата съпруга. Целта е прозрачна: да се отклони вниманието от проверките на прокуратурата за злоупотребите в ДАБЧ и за имотните облаги, получени от видни гербери. Като финансовия министър Владислав Горанов, на когото още през 2012 г. кръстникът му му подарил за безвъзмездно ползване луксозен апартамент в комплекса на Кирил Домусчиев. Или като депутатите Десислава Атанасова и Красимир Велчев, придобили съответно апартамент и офис на цени два пъти по-ниски от пазарните. Облажил се е дори „герберът под наем“ и разобличител на ДС, сега водещ на предаването „Документите“ по телевизия „Европа“ Антон Тодоров. Според една публикация в Интернет, агент „Рудолф“ ползва гарсонера от 35 квадратни метра в комплекса на Кирил Домусчиев.
Юнак до юнака, мила моя майно льо!
Медиите обаче акцентират на една случка, при която кола на НСО е спряла в насрещното платно пред мола, уж за да слезе президентската съпруга Десислава Радева. И някак си случайно един „буден гражданин“ заснел с телефона си как охранителката на президентската съпруга се разправя със служител на КАТ, а не е заснел самата Радева. Трябвало всички да повярват на очите му. И никой не си задава въпроса, кого охранява въпросната охранителка? Колата и шофьора на НСО, или Десислава Радева? Защо тя не я е придружила в мола? От НСО също мълчат като риби, оставяйки Десислава Радева да обяснява във Фейсбук, че изобщо не е била в тази кола. Пък и възможно ли е пред мола да няма видеокамери, които да удостоверят кой лъже? Ако Радева се окаже права, прокуратурата би следвало да се занимае с „будния гражданин“ и да установи кому върши услуга той. Ще се изненадате ли, ако се окаже активист я на ГЕРБ, я на някои присъдружници в престъплението?