Вестта е скръбна. Два дни преди рождения си ден, на възраст 97 г., почина о.з. ген. лейтенант Димитър Желев Тодоров. Тези, които в шумотевицата на днешния български ден, са забравили това име или нищо не знаят за него, биха казали навярно: дай Бог всеки му толкова дълъг живот! Но тези, обаче, които познават достойният му житейски път на войн и строител на Ракетните войски на България, тези, които са го наричали „Икона на войската доблест и чест“ и са изграждали рамо до рамо с него ракетния щит на България – ракетчиците от Ямбол, Самоков, Телиш, Карлово и навсякъде, където славата на ген. лейтенант Димитър Желев Тодоров е отеквала, като артилерийски залп, ще почувстват, може би, осезаемата празнота на последната плочка от бронята на славната ризница, с която бе защитено сърцето на България. Защото, макар ракетите ни да бяха нарязани, по волята на ревнивата съюзническа целесъобразност, Командирът бе тук и значи, както пее Висоцки „еще не вечер“.
Само преди два месеца, в началото на септември, о.з. ген. лейтенант Димитър Желев Тодоров, произнесе вдъхновено слово пред „Първия събор на ракетчиците“ в град Приморско, при откриването на паметния знак по случай 50 годишнината от трите бойни пуска с оперативно-тактически ракети, извършени на 28 юни 1968г. - стрелби, които сам той тогава е командвал.
В първите дни на ноември идва и радостната вест, че общинският съвет на град Павел Баня, удостоверява ветерана – ракетчик със званието „почетен гражданин“. И двете събития са радостни и безспорно вълнуващи. Второто е за последно.
За другарите му служили в ракетни войски, Ракетчик №1, издаде през 2007 г., едно прекрасно свидетелство за общият им дълг и път в името на България. За всички други, които пожелаят да се докоснат до славните дни на българския ракетен щит и до всеотдайното дело на един достоен живот, могат да разгърнат монографията на ген. лейтенант Тодоров, която някои наричат „христоматия“, други „животопис на ракетните войски на България“. И ще запомнят, навярно, че историята се пише от хората и само понякога от победителите, особено, когато са временни. И че сътвореното остава, винаги, дори като легенда, особено ако е записано с не избледняващото мастило на обичта към Отечеството.
Такава е наградата за живота на истинските мъже: дълъг живот, живот за пример и слава за поколенията.
Да бъде и да остане светла паметта на човека, война и строителя на ракетните войски в България о.з. ген. лейтенант Димитър Тодоров.
