Сякаш това беше вчера. А всъщност – става дума за събитие от преди 32 години! По онова време завеждах сектор „СССР“ и заемах длъжността зам.-завеждащ отдел „Международен“ на ЦК на БКП. В течение на десетилетие изпълнявах – по съвместителство, и ролята на официален преводач на Тодор Живков с руски език.
Като сега си спомням краткото пребиваване в Новосибирск, където бях пристигнал предварително. Водената от Т. Живков делегация, която се завръщаше от посещения в Япония, КНДР и МНР, направи там кратък междинен престой. Съгласно предварителна договорка за „приятелско работно посещение“ в Москва, на 7-ми юни 1985 г. се състоя въпросната среща Живков – Горбачов в Кремъл. Преводач на нея беше Виктор Гребенников. Българският лидер пое ангажимент пред съветския си домакин да му представи в писмен вид свои Съображения (тезис) по някои въпроси на развитието на реалния социализъм.
По всичко личи, че публикуваният тук – със собственоръчния подпис на Тодор Живков и с дата 18 юни 1985г., материал е автентичен документ с несъмнена висока историческа стойност. Живков буквално сън не го хващаше от несъвършенствата на системата и тази разработка, наистина бе възложена, като задача от самия него, много пред 7 юни 1985г. И тя се яви градивен плод от колективния труд на най-светлите умове, с които тогава разполагаше партията и държавата. Съвместните усилия бяха положени в течение на много месеца. В разработката й участваха стотици български интелектуалци, политици и изявени специалисти в областта на теорията и практиката на изграждането на реалния социализъм в НРБ и в братската социалистическа общност, като цяло. Живков бе в постоянен диалог с авторите, дори в спор. И най-драстичните формулировки и откровения по отношение на реалните факти, в този документ бяха лично негови. Мислил съм си много пъти, че ако да бе зависело от него, истинското преустройство, можеше да бъде извършено само чрез неговия опит, решителност и грижа, за бъдещето на България и на народа.
По молба на видния български икономист (от кабинета на Т. Живков) проф. Иван Илиев, който в случая бе главен координатор на общите творчески усилия, представих и аз, мои лични бележки, по окончателния вариант на документа. След това незабавно пристъпих към превода му на руски език. Собствено в това се състоеше и скромната ми лепта в общото дело. Преводът бе осъществен в краткия период от 14 до 17 юни. Ходът на развитието на събитията в света, в Европа, в бившия СССР, на Балканите и в България през последните 3 десетилетия потвърди правотата на изразените в колективно изработения документ констатации, оценки и прогнози. Особено актуално звучат те в светлината, която струи от делото на Великия Октомври – 1917 в годината на неговия столетен юбилей.
Доколкото ми е известно, бившият съветски ръководител дори не благоволи да даде писмен отговор на изпратената му разработка. И по късно, по време на неговото посещение в България, той въобще на отвори и дума по този въпрос. Мисля, че това бяха, най-неутешителните и тревожни дни за дългогодишния ръководител на България. Валякът на перестройката мачкаше всичко по пътя си, а ръцете на Живков бяха вързани. Убеден съм, че най-безкомпромисните и ревниви години на Доктрината на ограничения суверенитет, по моя преценка, бяха по времето на Горбачов.
Времето, изтекло оттогава, даде убедителен отговор на въпроса на чия страна се оказа правдата в състоялия се, макар и необявен официално теоретичен двубой. Моралната осъдителна присъда на Историята по адрес на Михаил Горбачов, е повече от очевидна. Темата за предателската и престъпна роля – неговата и на най-близкото му обкръжение, е била предмет на множество изследвания. В това число, нека да не звучи нескромно, и на моя обемист труд „На крачка зад държавния глава. Записки на преводача (1979 – 1990г.)“, София, 2002г и 2011г.
Сега тази роля, аз няма да коментирам. Но като тема за размисъл на читателите на „Нова Зора“, оставям съдбата на България в сложното съвремие и в неразгадаемия ребус на националния и междудържавен живот. Дълбоко съм убеден, че тази съдба можеше да бъде по-благосклонна, ако с крадливите ръце на предателите, не бе похитено бъдещето на света.
София, 30 юни 2017 г.
