Съображенията, съпровождащи оповестеното тук писмо, са плод от труда на стотици родни интелектуалци, политици и други вещи хора в българската общественост. Тодор Живков е поставил подписа си под този документ, за да поеме и своята отговорност пред обществото за съдържащите се в него оценки и идеи. Колективният труд е достойно обществено явление, каквото е и в случа, но безименният колективен автор, твърди той, често крие бягството от отговорност на участниците в него. При това, в случая става дума за отговорност и пред световната история.
Тезисът, както са обозначени съдържащите се в писмото идеи, е плод от работата на споменатите лица в продължение поне на две десетилетия. Соча това обстоятелство, за да подчертая, че написаното в съображенията, съпровождащи писмото, заслужава вниманието ни и като плод на най-задълбочено дългогодишно интелектуално творчество.
Патосът в творческото усилие на всички работни групи е убеждението, че историческият напредък не е обвързан само с промяната на икономическата система. Във всички изказани становища там, прозира презумпцията, че преминаването на средствата за обществено производство от частна в обществена собственост не е единственият признак за обществения възход. Капиталистическата система и тогава, и днес продължава да превъзхожда социализма там, където го има. И това е, струва ми се, истинският смисъл на използваното тогава понятие „Ново историческо съдържание“, което в книгата си „Знайно и незнайно“ погрешно изтълкувах само като интуитивно уловен и заявен от Тодор Живков обобщаващ признак на съвременността ни.
В писмото му с това понятие се откликва и на продължилото с десетилетия неоснователно самочувствие, дори плебейско високомерие сред много от социалистически преустройващи се държави по онова време. Включително и у нас, но предимно в Съветския съюз, откъдето то се проявяваше и като основна спирачка в обновлението им.
Не това ли самочувствие попречи на съветските лидери и съратниците им в другите социалистически страни да пренебрегнат мнението по този повод и на геният в науката Алберт Айнщайн? В статията си „Защо социализъм?“ той още през 1949 година изказва ясно и недвусмислено истината, че за историческото утвърждаване на социализма не е достатъчна само обществената собственост на средствата за производство. Необходимо е коренно преустройство и в държавата. Необходимо е тя да не се проявява като вездесъща сила, регламентираща живота на хората, а да е организатор на историческото им творчество. Това негово твърдение още тогава е било укоризнено насочен пръст към истина, която и по онова време бе пренебрегвана по непростим начин.
Питам се кое в първата държава на работниците, селяните и приобщената към тях интелигенция позволи тази истина да остане без необходимото внимание от онези, към които е била отправена?
В среща с ръководителите на партиите победителки в неотдавнашните избори в Русия, господин Путин укори компартията, олицетворявана там от г-н Зюганов, че именно тя допусна да се разпадне СССР. „Вие, каза той, знаете как се отнасям към развалата на Съветския съюз. Съвсем не беше необходимо да се прави това. Можеше да се подемат преобразования, включително и от демократичен характер, без да става случилото се…“.
Към този деликатно изразен укор към представителите на съветската комунистическа партия, заслужава да се прибави и още една обстоятелство. Нейният създател – Ленин, още в първите години на съветската власт на всеослушание заявява, че щом като социализмът победи политически и в някои от европейските страни, то в сравнение с тях, социалистическа Русия изведнъж ще се окаже страна, изостанала в качеството на живота и в обществения си развой.
Тъй че тази партия, и не само тя, а цялата руска и неруска, исторически обвързана със социализма общественост, е длъжна да отговори защо бяха пренебрегнати споменатите важни, дори съдбоносни за народите в Съветския съюз предупреждения?
Какво затлачи общественото аз на народите в бившия Съветски съюз, за да дадат те път на социална система, при която от една личност зависи всичко, включително и разрухата на великата държава, а тази личност да не е зависима от никого? Защо допуснаха копирането на лъжливата буржоазна демокрация във вид на демократичен централизъм, за да се установи в наглед цивилизован вид и при тях еднопосочната лична власт?
Какво породи нехайството на цяла една социалистическа държава, допуснала на нейния връх да се установи потомък на разкулачено семейство, лице, таило класовата си злоба и само заявяващо се пред световната общественост, че е било враг на социализма?
Кое обстоятелство доведе до безпрецедентното пренебрегване от нейна страна на загрижеността сред български научен и политически потенциал, поднесъл като на длан основните проблеми пред световния социализма по онова време?
Защо в Китай и в малката Куба при неимоверни трудни условия се разгърна творческата енергия и жертвоготовността на народа, превърнали страните си в икономически сред най-силните страни (Китай), или екологически сред най-развитата в света държава (Куба), а в Русия и другаде по света, социализмът бе сполетян от историческата капитулация? Ръководителите им там успяха да се предпазят от априорното самочувствие на исторически победители и организираха най-ползотворно творческите сили на народите си. Нима Съветският съюз бе стерилен откъм управленчески ум, доблест, решителност и геройство?
Тази партия, нещо повече, интелектът на Русия, е длъжен вече и пред историята да даде открито и вярно отговорите на тези питания, които очаква цялото човечество.
През настоящата година (б.р. 2017 г.), се навършват сто години от октомврийския преврат в царска Русия, поставил началото на цяла епоха в живота не само на нейните народи, но и на човечеството. Затова то с основание желае да узнае тези отговори най-напред или предимно от интелектуалния гений на тази страна.
Дължи го и заради нещастията от разрухата на социалистическия порив в живота на милиони хора по света, породени от сочените дотук обстоятелства.
Дължим го и ние, българските комунисти и напредничавите безпартийни люде в родната страна, които се залъгаха с мнимото, измамно и безпочвено европеизиране и също забравиха за своята историческа отговорност за разрухата на социализма и в нашата страна.
