Встъпително слово, на проф. Васил Проданов, произнесено при откриването на националната научна конференция: “Русофобството - причини, етапи, форми, институции“, в София, 11 октомври т.г.
Понятието и терминът русофобия са формулирани за първи път от Фьодор Тютчев, поет и дългогодишен руски дипломат в Европа в няколко негови статии през 40-те години на ХIХ век. Той употребява терминът във връзка с революциите в Европа 1848 и 1949 г., на които Русия реагира негативно и дори помага за провала им в Австрия и Германия. Тогава той открива, че на Запад се усилват настроенията против имперската политика на Русия и руснаците. Тютчев вижда в това стремеж на европейските страни да избутат Русия от Европа не с оръжие, а с презрение. В противовес на русофобията Тютчев издига идеята за панславизма, възприета и от редица други руски знаменити интелектуалци. Тези идеи дават началото на концепцията за русофобията и русофилията като свързани с цивилизационни характеристики, която има своята история от Тютчев до Хънтингтън, при който принадлежащите към различни цивилизации се сблъскват помежду си и там фобиите са нещо нормално. За Самюел Хънтингтън беше нормално българите да са чуждо тяло в ЕС, да принадлежат към православната цивилизация и в този смисъл да бъдат русофили.
Възникват обаче и проблеми, а те са по какво се преценява
кой към коя цивилизация принадлежи,
защото още през 19 век Константин Леонтиев критикува концепцията на Тютчев, давайки началото на евразийската интерпретация на цивилизационната принадлежност на руснаците. И двете концепции и днес са разпространени в Русия, колебаеща се между две цивилизационни идентичности. Освен това самото наименование на Российската федерация прави разлика между етническите руснаци и росияните като граждани на държавата.
Всъщност и Тютчев, и Леонтиев, и Хънтингтън ни дават база за една консервативна интерпретация на русофобията. Наред с нея можем да открием и либерални интерпретации, според които има някакви общочовешки европейски и западни ценности, правила и пр., но лошата Русия и Путин отказват да се подчиняват на тях, за което трябва да бъдат смачкани. У нас в много отношения доминира тази представа на либерали и неолиберали. Третата бих казал са марксистките схващания за русофобията. Според тях и неолибералният Запад, и Руската федерация на Путин са две капиталистически държави с олигархии, неравенство и пр. и в случая имаме типичен сблъсък, движен от закономерностите на капитализма.
При което филите и фобите са просто проводници на интересите на едната или другата от двете капиталистически сили, нямащи морално предимство едни пред други.
Четири базисни закономерности, обясняващи русофобията
Първата от тях е на обяснение на факторите за възникване на фобията спрямо определена нация, етническа, расова група като колективен психологически феномен в различните държави. Тя предполага съответен образ на врага, предполага че носителите на тази фобия се обединяват помежду си, поради страха от съответния враг. Чрез нея се интерпретира миналото и настоящето. Обяснението на този феномен можем да открием в начина на възникване и функциониране на националните държави през последните няколко века. Те са резултат на разпада на предходните империи и обединяването на хората на определена територия на основата на общ официален език, конструирана съвместна история и традиция, защитата на тази територия и традиция от външни врагове. Тъй като възникването и защитата на тази територия след разпад или отделянето от съответните империи е ставало в резултат най-често на противопоставяния, войни и пр., то и при всяка от модерните нации имаме травматични преживявания, фиксирни в нейната колективна памет, символни прояви, празници от врага, с който е трябвало да се сблъскат, за да се превърнат в колективната съвременна общност със съответен суверенитет. Запазването и утвърждаването на етнофобиите е резултат на два допълнителни фактора.
Единият е вътрешнополитически. Съществуването на една нация като днешна общност е свързано с действията на различни политически сили, които се опитват да я обединят под свое ръководство чрез съответния образ на врага. Така възникват и различните типове национални фобии в съвременните държави. В Армения, например, има в момента крайни форми на азерофобия и туркофобия, както и в Азабрайджан пък арменофобия в резултат на Нагорно-Карабахския конфликт.
В Македония има българофоби, в Румъния и Полша – русофобия, в Хърватско – сърбофобия, в България, Гърция и други балкански държави имаме травмата от Османското робство и страховете от възхода на неоосманистка и ислямизираща се Турция и опитите й да се намесва в днешния живот на Балканите с неоосманистка политика. В Алжир имаме фобията от Франция, която изби стотици хиляди алжирци по време на тяхната борба за национално освобождение. В Ирландия имаме травмата от епохата, в която милиони ирландци са били убити, оставени да умрат от глад, държани в полуробско състояние от Британската империя. В Китай има японофобия, резултат на зверствата на японците по време на Втората световна война. Във Виетнам има китаефобия, резултат на сложните исторически отношения и спорове в Китайско море, независимо от това, че и в едната и в другата страна, начело са комунистически партии.
(2) Вторият основен фактор за утвърждаването и развитието на фобиите са международните отношения, геополитическите, геоикономическите, геоколтурните зависимости и взаимоотношения, в които се включва една страна. Геополитическата битка между големите сили е предпоставка те да се опитват да използват формирането на съответните образи на врагове и приятели, на фоби и фили. Усилването на тази битка, каквото наблюдаваме в момента, засилва и взаимните фобии
Втората посока,
в която могат да се търсят закономерности за една теория на русофобията е свързана с факта, че съществуват фобии, които не са регионални, ограничени до отношенията между две или няколко държави, свързани със сложната история помежду им, както и със съвременните им отношения, а имат надрегионален и глобален характер и в условия на изострящи се противоречия, кризи, разпадни процеси в една или друга страна те могат да се превърнат в предпоставка за интенцифициране на нужния образ на врага и рязко засилване на тези фобии. В най-висока степен това е характерно за два типа фобии – антисемитизмът и русофобията. Всяка от тях е резултат на специфична история. Антисемитизмът е резултат на специфичната история на еврейската нация като глобализирана емигрантска общност, която обаче е била силно маргинална, което е формирало обединение и силна идентичност, а в същото време при развитието на съвременния капитализъм, особено на ранния му меркантилистки етап се е превърнала в много активен участник в този процес, каращ знаменити автори като Вернер Зомбарт дори да свързва развитието на капитализма с ролята на евреите. Поради различни причини тяхното равнище на образование и материални възможности, на присъствие във финансовата сфера е било по-високо от страна на много местни народи, сред които те са живели, и в ситуации на криза става възможно недоволството да се насочи към нея, това да бъде фактор за сплотяване на разпадащи се общности, както става при кризата през 1930-те години, когато антисемитизмът е във възход не само в Хитлерова Германия, но и в голяма част от останалите страни в света от САЩ до Скандинавския регион.
Другата дългосрочно проявяваща се
глобална фобия
това е русофобията. Тя е резултат на специфичната история, геополитическа и геоикономическа позиция на Руската империя, Съветския съюз и Руската федерация. Руската империя е разположена на два континента държава от полупериферията на световната система, която е обаче е огромна по размери, демографски възможности и природни ресурси, намесваща се в битките за овладяване на територии и влияние през 19 век и не даваща възможност на държавите от капиталистическия център да я подчинят, независимо от опитите на Наполеон и Хитлер да направят това. Нещо повече, използва славянската и православна идентичност като инструмент на мека сила за обединение, влияние върху съответните народи в битката с Османската империя.
Трето. От гледна точка на своята социално-икономическа позиция в световната капиталистическа система, каквато се формира от ХVII век насам Русия заема мястото на изоставаща полупериферия, която се опитва да догони капиталистическия център от времето на Петър I насам. От геополитическа гледна точка обаче, поради своите мащаби тя е съпоставима по своите възможности с държавите от капиталистическия център и не случайно те не успяват да я подчинят с военни средства. Затова и в нея се раждат основни цивилизационни теории.
В същото време обаче между нея и развитите западни страни имаме или се формират множество други държави, които също имат полупериферен характер и в тях се получава вътрешно разделение между двете големи сили. При това съотношението между едните и другите в различните страни ще бъде различно в зависимост от спецификата на тяхната история – по един начин ще се гледа например на руските генерали от Освобождението в България и по различен начин в Полша, тъй като те са играли различна роля в едната и другата страна. Още повече, че в определени периоди на възхода на капитализма Руската империя осъществява експанзия, разширявайки своята територия или воювайки със Запада, което поражда исторически негативизъм към нея от либерално и западно ориентираните кръгове или в страни, които тя е включва като част от своята територия.
Тук идвам до основната си теза, свързана с опита за изграждане на теория на русофобията. При предходната криза на капитализма след Първата световна война, той успява да се консолидира, благодарение на първо място на антисемитизма. Крайната форма на такова обединение, поради огромната криза и разпад бе германският нацизъм. При сегашната криза отново имаме засилващи се проявления на антисемитизъм, но водещ образ на врага, чрез който се опитват да заместят вътрешните си противоречия и кризи двете основни хегемонни държави през последните два века – Великобритания и САЩ е русофобията, а доколкото те водят глобална политическа битка, това води и до глобализация на русофобията, която става основен феномен в противопоставянето на губещия позиции световен хегемон и в опитите за укрепване изобщо на капиталистическия център.
Четвърто. Важно равнище на търсене на общи обяснителни причини на русофобията и на етнофобиите изобщо е социалноикономическото и социалнокласовото. Държавите от капиталистическия център са се развивали в по-голямата си част от своята история чрез робовладелски и колониален капитализъм, намерил отражение в травми от миналото в бившите колонии. Освен това в периоди на мултиполярност, каквато типично имаме от края на 19 век те са демонстрирали особено явно поведението на империалистически сили, борещи се за преразпределение на света, което ражда и съответните исторически травми и нагласи сред много народи. Те съществуват и между множество европейски държави и културно-идеологическата обосновка на развитието на ЕС бе стремежът да се преодолеят старите травми и противоречия, което като че ли изглеждаше възможно до кризата през 2008 г., но социалноикономическите и фискални различия и противоречия в момента отново изваждат в нарастваща степен старите различия и противоречия. Затова и стремежът на определени сили е те да бъдат подтиснати като гневът се насочи към външен образ на врага – Русия.
По начало появата и изострянето на национални, етнически, религиозни, цивилизационни противопоставяния е корелирарно повече или по-малко с възхода на социално-икономически противоречия, при което етническото, религиозното, цивилизационното противопоставяне е средство за обединяване на една социално-икокономически и социално-класово общност чрез съответен образ на врага и прикриване на противоречията помежду им. Типичен пример в това отношение са САЩ в момента, които се опитват да обединят американците под лозунга „Да направим Америка отново велика“, а в същото време социално-икономическите неравенства там са по-големи отколкото преди Първата световна война, най-големи по същество в нейната история.
В геополитическите противопоставяния и битки сме въвлечени и ние. Балканите са превърнати в една от водещите територии на
новата студена и хибридна война
Тук се преплитат интересите на САЩ, ЕС Китай, Турция и това води до нарастваща конфликтност с Русия, но и до създаване на тактически, отчасти и стратегически съюзи на някои от тези страни с Русия – става дума за това, че Китай, Турция, ЕС и САЩ имат също свои противоречия помежду си, поради което и тяхното отношение към Русия не е идентично.
Какво показва емпирията
за съотношението русофили-русофоби по света и у нас?
Глобално изследване на Пю Рисърч Център през 2017 г. в 37 държави в различни части на света показва, че средно 31 % от населението в тях вижда Русия като основна заплаха за своята страна; 31 % вижда като такава заплаха Китай и 35 % като основна заплаха САЩ, т.е. от трите големи сили САЩ са видяни като най-голяма опасност.
Трите най-русофилски от тези 37 държави (България не е включена) са Виетнам – 83 %, Гърция – 64 % и Филипините – 55 %. Най-русофобската от всички страни е Полша – 65 % от поляците виждат Русия като основна заплаха за страната си. След това са САЩ и Испания – по 47 %, Франция – 45 %, Великобритания – 43 %, Швеция – 39 %. Германия – 33 %, Италия – 31 %, Унгария на Орбан – 28 %, Гърция – 24 %.
Как стоят нещата в България?
Българите са най-големите русофили в Европа. Това показват данните от международното изследване "Трансатлантически тенденции 2008", проведено в 12 европейски страни и САЩ. На въпрос какви чувства изпитват към дадени страни, като се използва скала, според която 100 означава "много топли", а 0 – "много студени" общият резултат на анкетираните българи е 66. В същото време има тенденция положителното отношение към САЩ да спада. Проучване на „Пю рисърч център” през 2007 г. показва, че само 51 % от българите имат положително отношение към САЩ, като спадът на процента на така мислещите за пет години е с 21 % и най-вероятно основна причина за това е нарушилата всякакви международни закони американска инвазия в Ирак и Афганистан, имаща бедствени следствия за тези страни. В същото време положително отношение към Русия имат 78 %, а русофобите са едва 12 %.
През 2011 г. международното проучване “Трансатлантически тенденции” 2011 г. показва отново, че българите са най-големите русофили в ЕС – огромната цифра от 88 % имат положително отношение към Русия, докато средното за Европа е 50 %. Само 10 % не харесват Русия.
Представително социологическо изследване, проведено от екип на социолога Живко Георгиев в периода 18-28 октомври 2014 г. по поръчка на в. „Дума“ показва, че 78 % се определят като русофили (от тях 22 % говорят за себе си като „силни русофили“, 24 % - като „умерени русофили“, 32 % - „по-скоро русофили“). Като русофоби се самоопределят 21 % (от тях 2 % са „силни русофоби“, 9 % - „умерени русофоби“, 6 % - „по-скоро русофоби“). Най-много русофоби има сред електората на ГЕРБ (17%), в Реформаторския блок са 15%, в Атака - 12 %. Резултатите от анкетата ясно показват, че сред младите на възраст 18-29 г. русофобството е по-изразено (29%), отколкото при по-възрастните.
През август 2016 г. свое изследване публикува социологическата агенция „Маркет линкс“. Според него процентът на българите, одобряващи политиката на Русия е по-висок от този на съгражданите ни, които имат същото отношение към политиката на ЕС. 74% от българите имат силно положително или по-скоро положително отношения към политиката на Русия, докато този процент за ЕС е 68. Германия, Франция и САЩ също са с по-нисък процент на одобрение от този на Русия.
През 2017 г. в рамките на глобално изследване, проведено в 66 страни по целия свят от асоциацията УИН/„Галъп интернешънъл“, респондентите са поставени пред интересна хипотеза: коя от основните военни сили в света биха избрали за партньор при отблъскване на нечие нападение. Въпросът звучеше така: „Има шест страни в света, които разполагат с най-голяма военна мощ: САЩ, Китай, Русия, Франция, Обединеното кралство и Индия. Да предположим, че във вашата страна избухва военен конфликт и вие трябва да изберете само една от тези страни за ваш партньор, коя страна бихте избрали?“. Гражданите на 4 държави, които са членки на НАТО, биха избрали Русия да се грижи за тяхната сигурност в случай на война. Макар да са част от НАТО, повечето от жителите на България, Турция, Гърция и Словения предпочитат опеката на Русия в случай на военен конфликт, сочи проучването. В България, където са локализирани 4 американски военни бази да ни пазят от Русия, това казват 42 % от анкетираните българи, само 17 % предпочитат САЩ и 4 % - Франция. Общо тези, които биха се обърнали към някоя от двете западни страни – САЩ и Франция е 21 %, колкото са русофобите според изследването на Живко Георгиев преди няколко години.
Наред със социологическите изследвания нека да видим и
емпирията в социалните мрежи,
където се преместват голяма част от битките и противопоставянията по света. Във Фейсбук на български има публична група „Национално движение „Русофоби“ с 894 члена, която всекидневно качва съответните материали. Има и група „Русофобията – основна заплаха за България“ с 286 члена, поставила си за задача да се бори с русофобията. Има група „Национално движение „Русофили“ с 4 900 члена, Движение на русофили „Петко Войвода“ с 2 700 члена, „Русофили и приятели на България“ – с 6 700 члена, общност „Русофили“, която се харесва от 20 000 души и още над 20 местни русофилски групи, свързани с един или друг регион. Вижда се, се самоидентефициращите се като русофили в социалната мрежа българи са десетки пъти повече от самоидентифициращите се като русофоби.
Какво показва
емпирията за растежа и на американофобията
с отслабване на американската глобална хегемония и засилваща се мултиполярна битка?
Глобализацията на русофобията обаче не може да бъде видяна обособено от глобализацията и на американофобията през последните десетилетия. САЩ като най-развита държава, световен хегемон със съответния стандарт на живот, потребление, развитие на науката и технологиите е страна с огромна мека сила, с изградени изключително мощни културни и пропагандно-идеологически апарати на влияние по света, демонстрираща и възприемана от големи групи от хора като образец, модел, към който да се стремят в развитието. В същото време обаче на много места през изминалите десетилетия тя утвърждава своята световна хегемония с насилие и войни, в който страдат или са убити милиони хора. Тази тенденция се засили от началото на нашето хилядолетие след атентатите в Ню Йорк през 2001 г. и е свързана с появата на нови глобални сили, на първо място Китай, и започнала нова мултиполярна битка, в която ускорено нараства и американофобията по света. Тя ускорено расте и в момента със започналите търговски, валутни, технологически, информационни войни от страна на САЩ към най-различни страни в света.
Нека да видим каква е ситуацията с
американофилията-американофобията в глобален план
в контекста на отслабване на глобалната американска хегемония и битката на САЩ за нейното запазване. Както стана дума вече, според изследване на УИН/“Галъп интернешънъл“, при нападение от друга страна само 17 % от българското население би предпочело да бъде защитавано от САЩ. Като цяло следва да се каже, че в глобален план от началото на века насам, очевидно в резултат първоначално на войните, които водят, за да задържат световната си хегемония и сега и с навлизането в мултиполярен свят американофобията глобално нараства, включително и в Европа.
Проучване на промените в глобалните нагласи към САЩ от страна на Пю Рисърч Център показва, че само за 6 години между 2000 и 2006 г. тези, които имат положително отношение към САЩ във Великобритания падат от 83 % на 56 %, във Франция – от 62 % на 39 %, в Германия – от 78 % на 37 %, в Испания – от 50 % на 23 %. Тези процеси се разгръщат през последващите години. И това не е случайно, ако си спомним за протестите в Западна Европа срещу нападението от САЩ на Ирак и появилото се тогава разделение между „стара“ и „нова“ Европа.
Как се промени отношението към САЩ през последното десетилетие?
Иследване на БиБи Си Уърлд Сървис през 2017 г. в 19 държави в света показва, че само в 4 от тях преобладаващата част от населението гледа на САЩ позитивно и в този смисъл са американофили. Във Великобритания делът на гледащите негативно на САЩ е 64 %, в Испания – 67 %, във Франция – 56 %, в Турция – 64 %, в Мексико – 59 %, в Канада – 58 %, в Русия – 64 %, в Иран – 85 %, в Китай – 61 %, в Германия – 40 %. Обърнете внимание американофобите във Великобритания, Турция и Русия са един и същ процент – 64!
Виждаме, че фобиите и в едната и другата посока нарастват. При най-верните съюзници на САЩ в Европа и двамата й съседи, с които граничи – Канада и Мексико американофобите са мнозинство или повече от американофилите. Ние сме вътре в този свят, в който фобиите в различни посоки растат. Проблемът е, че новата студена, хибридна или четвърта световна война все повече се изостря. В нея България е в една военно-политическа организация, политиците признават, че имат едни „големи началници“, от които чакат указания и подкрепа, докато основната част от населението очаква подкрепа от друга страна. Това разделение разкъсва и ще разкъсва все повече българското общество и ще бъде един от факторите за промени в през следващите години.
