Уважаеми г-н Минчев,
Преди да излезете в отпуска (имам предвид екипа), уведомихте вашите читатели, че вестникът ще излезе на 4-ти Септември. Чаках този ден, едва ли не като Великден! Всъщност, не излезе на 4-ти, а на другия ден. Вестникът, по един актуален и безспристрастен начин представя събитията. Най-много, обаче, ме трогна статията на Тодор Коруев – „Грехът на поп Методи Драгинов“. Написана е така, както само Тодор може да описва нещата дълбоко и правдиво! Разбира се, тук той майсторски включва проф. Чавдар Добрев, който юнашки и заслужено брани творбата на Антон Дончев – „Време Разделно“. И, разбирате ли,критиките към „творбата“ на Дончев са че била не роман, а книга, позоваваща се на Митове и Легенди! Чудя се и се мая, как може да има толкова ограничени хора – и мъже, и жени ! И те да имат завидното самочувствие на литератори, на тълководители! Толкова са вдъхновени от Турския Фюрер – Ердоган! - че са готови да напишат, че едва ли не петте века най-черно робство, са всъщност златните векове в историята на България. Ердоган си въобразява, че е пророкът Мохамед, и че ако отвори шлюзите, ще залее Закавказието, Македония, Сърбия... И турците пак ще стигнат до голямата съкровенна мечта – Виена...И думите му хващат дикиш. В Германия му направиха паметник в цял ръст. И то позлатен! За малко, обаче. Но на неговата грандоманска риторика за Велика Турция – която е, едва ли не, пъпът на земята! – се хващат и циганите, и част от турците в България, че дори и част от т.нар. българска интелигенция – имам предвид грантовата, която е на чужда ясла – и на чужд щит. Циганите се възприемат, вече, като Турция; но което е и по-тревожно – като върли и ревностни защитници на ИСЛЯМА!!! И именно за това в техните очи ние, българите, сме гяури и унтерменшен! Ние, „гяурите“ , освен че трябва да ги храним, отгоре на всичкото, трябва да ги лечим от техните присъщи им болести. Освен това, българската полиция трябва да ги пази, за да не се пребват помежду си. (Иначе те могат да пребиват полицаи. За бабичките и старците не е въпрос!) И излиза, че ние живеем в държавата на т.нар. роми. А не те в нашата!!! Аз, главата си я залагам, ако 2/3 от народните избранници са прочели диалозите на Лукиан, „Държавата на Платон“. Как трябва да се ръководи държава! Дори и се съмнявам, че са прочели художественото произведение на световния класик – Джон Стайнбек „Гневът на мравките“! Съпоставям ги двете и ги свързвам с колективизацията в Америка и в България. И ако я разберат, ще видят, че българският народ не е ограбен от комунистите, при колективизацията на земята! Прекланям се пред Антон Дончев – живият класик и ще завърша с това, че потурчването няма НИЩО общо с Легенди и Митове, а си е самата действителност! Нека всички тези повърхностни писатели и писателки да посетят село Славейно – Смолянско, и поне малко да се заинтересуват как възниква Народната песен „Колю, Колю... Мамина комиту!...“. Хора, Родопите, Чепинското корито са били стратегически път на Турция към Европа... ето защо в този район турците са били най-безпощадни, когато са потурчвали и ислямизирали християнското българско население. И само някой да излезе от някое село и да се противопостави, то на момента цялото село са го изколвали и до крак опожарявали! От село Славейново излиза Колю Шишманов. Докарват го сред селото убит. Просват го на мегдана и изкарват селяните да го разпознават. Те излизат, разпознават го, но твърдят, че не е от тяхното село. Пашата решава да извикат майка му, защото тя, като негова майка, може да се издаде. Тя го познава, но запазвайки самообладание, казва, че не е той, че дори не му прилича. Обръща се към пашата и казва: „Луди глави, Аго! Не слушат! И ето какво ги чака!...“. Отива си в къщи, извиква съседките. Вземат бухалки, да бият мляко, за да вдигат шум, а тя вие от скръб в хамбара и го оплаква!... Е то какви българки е имало – действителни, а не митични! Това исках да кажа на българските дьомнета!...
6-ти септември, 2018 г.
С почит: Злата Сариева
с. Кръстевич
