Милена Върбанова, автор на поместените два откъса от новата и книга “Атланти и чудовища“ е родена през 1961 г. във Враца. Завършва Френската гимназия в родния си град. Дипломира се в Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност „история“ и „теория и история на културата“. Дълги години работи като автор, редактор и водещ на младежки и културни предавания в Програма „Христо Ботев“ на Българско Национално Радио. Публикува стихове, разкази и стотици публицистични творби в централните издания. През 1999 г. е уволнена от тогавашния (и сегашен) директор на БНР Александър Велев. Три години преподава история и френски език по заместване за кратки срокове в различни софийски гимназии, докато през 2004 г., изпадайки в пълна безизходица в родината, заминава за Италия, където с не особено интелектуален труд, изкарва прехраната си подобно на хиляди наши сънародници. През 2005 г. посещава зоната на Монте Булгария, наречена по-рано Монтаня ди Булгария (Планина България), на 120 км южно от Салерно и се среща с жителите на Челле ди Булгария и другите селища, основани от алцековите българи. Там чува заветните думи: „Вие (българите в България) сте българи, но и ние също сме българи!“ Още преди заминаването си в емиграция е впечатлена от сходствата в езика и традиционния бит на българите и италианците – особено от идентичността на старинните имена – Дельо, Джото (Йото), Дзено (Цено), Дзоко (Цоко), Еньо, Йоло, Личо и т. н. Това става отправната точка на нейните изследвания. Докадките й за общ произход на двата народа намират блестящо потвърждение в езиковия анализ на сицилианския език, южноиталианските диалекти и диалектите, говорени във вътрешността на Апенинския полуостров. През 2010 г. заживява в Швейцария, където печели насъщния си „вейцарски хляб“ със същите „високо интелектуални знамения“. Пътува често по магистрала А4 от и за Милано и забелязва между Бергамо и Бреша отбивка за село с името Болгаре. Това се оказва съдбовна среща, която й разкрива, че огромен брой селища в Северна Италия са основани от българи през ранното Средновековие, като значителна част от тях продължават да носят в името си нашия етноним – напр. Булгарограсо и Булгорело край Комо, където до XI в. съществува „цяла държава“ (графство), наречена България – и много други. Под този ранносредновековен пласт обаче се разкрива
удивителна древна реалност
– почти всички народи на Апенините водят началото си от траките и дори директно от българите. През 2016 г. излиза от печат първата книга на Милена Върбанова – „Връх България“, в която тя защитава заслуженото място на траките и българите като основоположници на европейската и арийската цивилизация, предлага оригинална теория за произхода на гърците и свой прочит на прочутия „Диск от Фестос“ – Линар А. В книгата са приведени доказателства за тракийския произход на най-великия поет на всички времена – Омир. Авторката доказва, че италийските народи произлизат от тракийския етнос и представя речник от напълно тъждествени по смисъл и звучене понятия, имена и топонимия, продължаващи да съществуват в Италия и в България. Интересен е анализът на Милена Върбанова на понятията „ндрангета“ и „мафия“, които тя извежда от древния тракийския език на коренните жители на Сицилия и Калабрия, обяснявайки първичното им значение. През същата 2016 г. тя публикува студията си „Виа Болгера – Българският път“ за древните и средновековни български поселения в Ломбардия, която предизвиква значителен интерес, както в научните среди, така и сред широката публика у нас. Статиите, които предлагаме в този брой, са от ръкописа на втората й книга „Атланти и чудовища“, в която Милена Върбанова разглежда най-тъмния и фалшифициран дял от миналото на човечеството – т. нар. „праистория“. В „древногръцката“ митология, която тя нарича „древнотракийска“, се откриват нови изумителни данни за водещата културна роля на тракийския етнос в самите зори на съществуването на човешкия род и за значението на тракийския (българския) език, чрез който могат да бъдат разгадани тайните на изминалите хилядолетия.
