Античния образ на «тъмното царство» въплотено в Картаген с победата на Рим и възникването на Римската империя, се премества в други реални или въображаеми центрове на еретичната ойкумена. Идеята за перманентната война на Вечния Рим и Вечния Картаген става непоклатима платформа на западния империализъм и идеална почва за възникване на религиозната парадигма на целия Запад. Това особено проличава след християнизирането на Рим. Тогава назрява задачата да се снеме нараствощото вътрешно противоречие межде стария, езически Рим и новата християнска същност на империята.
За да стане това, е била необходима еманципация от стария Рим, напомнящ повече Египет и Вавилон, а не Йерусалим и това разбирал Константин Велики, преместил столицата на империята на Изток, във Византион (330 г.). Малко по-късно император Феодосий разделя империята на Източна и Западна, като предоставя на последната пълната свобода за деградация (394 г.). Mежду тях започва ожесточена интелектуална и научна борба за присвояването на целекупното римско наследство – оформя се Вторият Рим – Константинопол. С напредване на времето православните религиозни мислители осъзнават невралгичните геополитически и геостратегически основания, а с това и преходността на Византия, опасностите от гибелта на автентичното християнство и насочват всичките си усилия към дирене на място и общност, която да съхрани надеждно духовните начала и символите на християанската вяра. Възниква идеята за Третия Рим. Знае се, че главните претенденти са Солун, Търново и Москва, а сигурната и надеждна общност, която ще го съхрани е славянобългарския етнос.
В цялата тази историческа бъркотия, има нещо архиважно, за което много малко се говори, ако изобщо се говори. Работата е там, че идеята за Третия Рим е българска идея ! Разглеждано от такава гледна точка, мястото на България в противоборството между Третия Рим и Третия Картаген изглежда по друг начин. За какво става дума ?
По време на Второто българско царство в Търново се концентрират мощите на множество светии и градът придобива сакралната функция на нов Йерусалим. С особена почит се ползват съхраняваните мощи на Йоан Рилски, Параскева Епиватска, Иларион Мъгленски, Михаил Воин, Теофан, Гаврил Лесновски, св. Димитър Солунски.
Общата за трите претендента за Новия Рим е доктрината произлязла от исихазма – в Солун доминира исихазмът на Григорий Палма, в Търново – на Григорий Синат, който е и учител на Теодосий Търновски, предал от своя страна познанието на Евтимий. Исихастките традиции в Москва се утвърждават от българите Киприян и Григорий Цамблак.
Не случайно големият английски историк Арнолд Джозеф Тойнби заключава, че българските монаси са преносителите на идеята за Третия Рим в Москва. Тойнби пише : „България не е „пасивен реципиент” на византийското културно „облъчване”, а „съперник на Византия” в политическо и културно отношение. Усвояването на византийските образци не е механичен процес, а творчески. Като втори център на православната цивилизация, България посредством християнизаяцията и религията на българската църква и литературната и преводаческа дейност, активно разпръсква просветата и културата сред славянските и други народи на Балканите и Източна Европа”.
Нещо повече. Тойнби твърди, че върху основата на идеята за Третия Рим могат да бъдат преодолени негативите на социалните проблеми на западното общество ; конфликтите между Изтока и Запада ; да бъде осигурен прогрес на човечеството за сметка на духовното усъвършенстване ; да бъде възродена хармонията между човека, природата и висшите цели на разума.
И днес потомците на рода на Палеолозите в Европа признават България като пазител на византийските ценности на тяхните праотци.
Характеристиките на Предвъзраждането, започнало в България през 12-я век, предвид неговото прекъсване от „нашествието на агаряните”, принуждава българската църква да пренесе идеята за Третия Рим в Москва, при братския славянски руски народ. Българската идея за Третия Рим става евразийска идея, такава, каквато, всъщност, е и Византия. Природноисторическият процес продължава своя неумолим ход.
При по-задълбочено проникване в идеята за Третия Рим, може да се открият следите на добре замислен геополитически проект, лансиран успешно на историческата сцена. В основата на всичко е животинския страх на Европейския Запад от турската експанзия, когато цялата негова интелектуална енергия и умение се съсредоточват, за да седистанцира на всяка цена и с всякакви средства от страховитата Османска империя.
През 1467 г. умира Мария Тверска, жена на Великия московски княз Иван III. Говорило се е, че княгинята е отровена, но никой не можел да обясни защо. Това става ясно по-късно, , когато през 1469 г. към Великия княз постъпва брачно прадложение от Ватикана за женитба с племенницата на последния византийски император София Фоминичне Палаолог и три години по-късно бракът е сключен (1472 г.). Оказва се, че това е католическа операция с далечна перспектива – освен надеждата за приемане от Русия на флорентийската уния тайната цел е насочването на Русия към Константинопол, което би довело до намаляване на турския натиск на Запад. Тази идея е формулирана в обръщението на Венецианския сенат към Иван III (1473 г.) : „Източната империя, завладяна от турците, трябва, поради прекратяване на императорския род по мъжка линия, да принадлежи на Вашата сиятелна власт по силата на Вашия благополучен брак”
По това време в православна Русия се разгарят религиозни страсти, свързани с 7000 година от сътворението на света. Православните са убедени, че след тази дата е края на света, но когато става ясно, че краят се отлага, хората продължавали да живеят в есхатологично очакване. Във времена, като тези всичко може да се очаква и всичко може да се случи. Митрополита на Москва и на цяла Русия Зосима Брадатия написва в „Изложение за пасхалиите през осмото хилядолетие” : „Нашия Бог прославя великия кнез Иван Василевич, самодържеца на цяла Русия, новия цар Константин на новия Константинов град – Москва”.
Едва ли монаха от Елизаровския манастир край Псков Филотий е знаел за европейската католическа конспирация и едва ли е чел тескста на Зосима.(впрочем, детрониран от митрополитския престол през 1494 г.), но идеята за „Третия Рим” отдавна се е носила във въздуха, пренесена от България.
Тази идея се съдържа в две негови послания, в които самата идея съвсем не е най-главното. И в двата случая идеята е подхвърлена като своего рода аргумент към главното в посланията.
В писмото до Великия княз (1512 г.) монаха Филотий пише за три неща:
(1), трябва да се принудят вярващите правилно да са кръстят ;
(2), епископските катедри не трябва да са незаети ;
(3), трябва да се изкорени педерастията сред миряните.
Тук Третия Рим се използва за уговаряне : след падането на Константинопол пише Филотийй : ти си единствения християнски цар и бъди любезен да подържаш ред в царството си.
В по-късното послание към митрополитския наместник Мунехин (1527 г.), който пита Филотий как да се разбират някакви предсказания, монаха ловко прехвърля отговора към политическите проблеми. Той всъщност твърди, че тези проблеми възникват не от влиянието на звездите, т.е. от астрологията, а от Божата воля и от човешките грехове. Ето Константинопол падна. А защо ? Защото предаде християнската вяра. Поради това Москва е вече столицата на православния свят. „Всички християнски царства се сляха в царството на нашия Господар, което, съгласно пророчествата, е руското царство : защото паднаха два Рима, третия стои, и четвърти няма да има”.
Това всъщност е и тържество на угасващата българска цивилизационна мисия – огромна помощ от загиваща България на изгряваща Русия.
Още по-дълбоки измерения въпросът придобива в интерпретирането му от философията на историята. Диалектическата сърцевина на природноисторическия процес при непрекъснатото възхождане от нисшето към висшето, от простото към сложното е духът на историята въплотен във волята на световния разум – другото име на природния абсолют. Предполага се, че всеки народ , чрез своята история, е изразява определени предпочитания на световния разум. Но този разум е придерчив, той се изразява не чрез всеки народ, т.е. не всеки народ е историческа цялост. Известно е, че много философи, започвайки от Хегел и Чаадаев, и стигайки до политици като Хитлер, оспорват ролята на славянството в историческия процес. По този начин го определят, като неспособно да изразява предпочитанията на световния разум. И ако това се оказа невярно, главната заслуга е на славянобългарска България. Дали тя е била избранница на световния разум е теологичен въпрос, но че тя отвори вратите на световната история за славянското племе чрез внасяне в неговото битие на духа на историята и на волята на световния разум, е вън от съмнение. Идеята за Третия Рим , без всякакви уговорки, е водещето русло на това внасяне. Реанимираната Евразийска идея може да разглеждаме и като хитрост на световния разум, избиращ по определение най-адекватния отговор на конкретна ситуация, ползвайки паметта на Абсолюта.
Искаме или не искаме, харесва ли ни или не чак толкова, геополитическото противоборство между Третия Рим и Третия Картаген продължава. България избра новото си място в Европейския съюз. Но, ако погледнем геополитическата карта на противоборството, Европейския съюз се намира между двата световни полюса без да принадлежи изцяло към нито един от тях. И, ако си позволим да екстраполираме предвиждания за бъдещето върху основата на европейското минало от средата на 20-я век, бъдещето на Европейския съюз не е толкова оптимистично.
С други думи, за да оцелее във времето , България трябва отдалече да мисли за епохата след НАТО и след Европейския съюз. Практиката показва, че ЕС не е в състояние да реши регионалните балкански проблеми, а може само да ги влоши – не е ли многозначително, че финансовото разклащане на ЕС започна от земите на древна Елада ?!
Надеждата върху изкуствено конструирани геополитически схеми, върху изнасилването на природноисторическия процес, в робуването на увяхнали парадигми и модернизирани феодални представи на прага на космическия век на човечеството и пред лицето на разбунтувалата се Природа, не вещаят нищо добро за човешкия вид независимо дали планетарната и регионална сигурност е единна и неделима или не чак толкова. Симптоматично е, че основната ментална заплаха за европейското единство идва по отъпкания път на древната азиатска инвазия !
Развитието на българската национална идея около съвременните реалност и богатството на историческите традиции не би трябвало да плаши, че по този начин страната ще попадне еднозначно под влиянието на Русия. По своята същност българската национална идея предшества тази на Русия, а предаването на идеята за Третия Рим на Московската държава е само въпрос на временно решение и запазващ цивилизационната значимост избор.
Руската империя и Съветският съюз направиха достатъчно, за да върнат своя исторически дълг и е дошло време да определят заедно с България ще правят ли нещо заедно в бъдеще.
„Духът диша, където си иска” – казал Сталин на генерал П.А.Ротмистров през 1944 г., когато генералът му предлага „да направи подарък на вявращите” като превземе Константинопол (пътя към града бил открит). Сталин добавил : „Москва и така отдавна е Третия Рим”. С това той намекнал на Ротмистров, че също не би бил против и ще бъде щастлив Червената армия да превземе Цариград, но ние, хората не можем да правим всичко което ни се иска. Особено тези, които носат тежестта на отговорността за народ и държава Свещеник Николай Булгаков – Военное обозрение, (9.05.2013).
Истинският съдбовен проблем на България е, че губи цивилизационното си съзнание за мисионер в рамките на провославната общност и от там – в Югоизточна Европа. Културната самобитност на една нация увеличава нейната стойност, но също обогатява формите на националното и световно богатство.
Националната сигурност в континентални, регионални и държавни измерения е понятие от горните етажи на битието и предполага политически и народностни качества, които днес не се толерират в политическото и общественото пространство. Без тези качества обаче всяка човешка обществена структура е обречена. Единството на Европа не лежи във възприемането на съвременната западна парадигма, а във възстановяването на дълбоките ментални връзки с изворите на човешката цивилизация и с началото на човешкия вид в безкрайните простори на Азия, в модерната форма на Евроазийското единство.
В движението по този път незримо присъства и България, защото Русия е природена България. Така е било, така е и така ще бъде !
Спасението за Русия е спасение и за България, защото Русия е инкарнация (прераждане) на България.
Не трябва да се повтарят старите грешки, на това ни учи историята. Не трябва да се прощава на тези, които избиваха нашите предци, опожаряваха нашите градове и села, изнасилваха жените ни и издевателстваха над старите хора. Защото в противен случай историята ще се повтори и те отново ще убиват, но вече нашите внуци.
И нека реченото да бъде сторено !
