Броени дни след Съединението една брошура залива Англия в масов тираж. Днес от нея са останали само 4 екземпляра.
Когато изписах в Гугъл заглавието на английската ми книга „Българите из Лондон“, между появилите се страници случайно открих неизвестна до този момент английска брошура от 28 страници - „The Bulgarians as they are”. Отбелязано бе, че тя е била отпечатана през 1885 година в Лондон и е издадена от някоя си „Патриотична Асоциация“ (Patriotic Association)*.
Заглавието ме заинтригува и отидох в библиотеката да си я поръчам за прочит. Там, обаче, ме информираха, че от нея са запазени всичко на всичко четири екземпляра в четири научни библиотеки. Единственият вариант бил да отида в отдела за редки книги в най-голямата (общо 170 милиона единици) библиотека в света – Британската.
Oтидох там и заявих брошурата, която според наредбите би трябвало да бъде доставена до три дни.След седмица, обаче, я нямаше в читалнята и служителят предположи, че някой я ползва с научна цел. Ангажирах и българка, работеща в библиотеката, но в течение на месец и тя не се добра до нея. След две-три поръчки и тримесечно чакане получих имейл, че брошурата ме чака в читалнята за редки книги.
Не знам дали ви е известно, но в Британската библиотека се влиза така, както се влиза в самолет – проверки и сканирания още на входа. Можеш да внесеш само обикновен молив и няколко бели листа, нищо друго. Всяко читателско място се записва от видеокамерите от три-четири различни ъгъла на наблюдение и на няколко места в залата има охранители и наблюдатели.
Още от първите страници разбрах, че брошурата е уникална. Оказа се, че в България никой не знае за съществуването.Уведомиха ме, че след като са ми я доставили, могат да я задържат в читалнята цял месец. Помолих за копие, но ми казаха, че повечето редки книжни издания са забранени за копиране. На следващия ден с радост научих, че въпросната брошура не влиза в списъка на забранените.
Но с какво е толкова интересно това четиво за нас, българите?
Оказа се, че брошурата е била отпечатана в огромен тираж около седмица след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Целта й е била да информира или ако искаме да бъдем по-точни – да дезинформира англичаните и да ги подготви психологически за една нова „Кримска война“. Макар че е издадена от недотам известната „Патриотична Асоциация“, тя отразява официалната политика на Англия по българския въпрос в периода от средата на 19-ти век, до Съединението.
За никого не е тайна, че политическите отношения между Англия и България в исторически план не са преливали от любов - ни от първи, ни от втори, ни от трети поглед. Интересен обаче е голият патос на омразата към България в това четиво.
И нека да си припомним в края на увода една типично английска житейска мъдрост, казана от Лорд Палмерстон, за да не страдаме чак толкова от вчерашните, днешните или утрешните им съждения за нас: „В политиката няма приятели или врагове, има само постоянни интереси“.
(В статията са цитирани части и пасажи от брошурата)
Увод: Истината за Източна Румелия
Революцията в Източна Румелия заплашва да отвори наново целия Източен въпрос. Сърбия и Румъния вече започнаха да мобилизират своите сили, Гърция също се вълнува. Не че тези държави са гневни на Турция. Те са болезнено ревниви една към друга. Ако директно попитате гърците, сърбите и румънците, те биха начаса признали, че предпочитат турците да опустошат България, която с насилствените си действия, нанася решителен удар по пътя на стремежите си за надмощие в този регион. Всъщност, истината е, че от всички народи, населяващи от векове Югоизточна Европа, турският е единственият годен да управлява. Отоманците са по-малко умни от гърците, по-малко отрудени от българите и по-неумели от румънците, но те са родени да бъдат управляваща раса – по-честни, решителни и толерантни от всеки един от поданиците си на Полуострова. [...]
Българските жестокости по-рано
През 1876 избухна бунт на българите в района на Филипополис – важен търговски кръстопът на империята. В района на броженията нямаше турска войска. С помощта на изкусните и злонамерени съвети на руския посланик, генерал Игнатиев, бе набързо събрано опълчение от местна войска, което потуши бунта с преднамерена жестокост. Но тя нямаше нищо общо с покъртителните репортажи, които последваха в английската преса. Хитрият Игнатиев бе разположил предварително своите агенти по местата на събитията и наивната английска преса бе умело манипулирана в репортажите си. Преувеличените новини за кръвопролитията бяха една нова игра за насъскването на народите към война, за която никой у нас не беше подготвен. Мнозинството англичани бяха подведени от тези разкази, които рисуваха турците като „нечовеци“. А истината е, че едва ли някой от тях бе взел действително участие в тези жестокости. Бунтът бе потушен от самите българи или по-точно, от т.нар. помаци (българските мюсюлмани по селата), които бяха разярени от многобройните безчинства на бунтовниците спрямо жените им. [...]
Гърците, а не славяните трябва да наследят турската власт
В края на войната Русия се опита да създаде една Велика България - от Дунава през Стара планина, та чак до Егейско море. Това щеше да бъде не само инструмент или етап от завладяването на Константинопол, но и смъртоносен удар върху надеждите на гръцката нация, която има законни аспирации да наследи турската власт южно от Стара планина. В наш интерес е гърците, а не славяните да наследят властта, ако турската империя си отиде. Гърците са наши приятели и по инстинкт, и по традиция, и по интерес...
Гърците са много по-висша раса от българите и естествено биха третирали по-справедливо мюсюлманите. Още повече, че гърците са си и някогашни владетели на всички тези земи. Така че, ако се налага друг да измести турците между Стара планина и Егейско море, то това трябва да са гърците и в никакъв случай българите. [...]
Авторите на новата революция
Всъщност, Източна Румелия, която номинално се намираше под турска власт, но бе самоуправляваща се територия, имаше по-добра и по-демократична конституция, отколкото българите, управлявани от Принц Александър (Батенберг), който отхвърли действащата конституция и премина към деспотичен режим, който напоследък смегчи, но за сметка на това, се заобгради с руски генерали и длъжностни лица...
Тази нова революция е дело на панславистката общност, със седалище в Москва, която постоянно гледа към Южните Балкани. А и самата идея за нова война е популярна сред българите, които доста добре се забавляваха последния път (бел. авт. – Руско-Турската Освободителна война). Докато руснаците и турците се биеха до смърт, българите се навъртаха наоколо като чакали и се наслаждаваха на плячката. Те избиваха беззащитните мюсюлмански селяни, изнасилваха жените им и заграбваха имотите им. Сигурно поне половината физически годни българи днес биха увиснали на бесилото, ако можеха да бъдат съдени за всичко, което са причинили. А те всъщност не са и спирали оттогава. След приключването на войната те постоянно и безнаказано нарушават Берлинския договор. Този договор гарантираше лична сигурности сигурност на имуществата, на всички мюсюлмани, останали в границите на Румелия и България. Нищо подобно. Тези окаяни хора бяха и продължават да са третирани по един вулгарен и нечуван начин. Повечето от тях вече са лишени от своята земя и имущество. Редица от тях зарязаха всичките си притежания и гордо напуснаха тези територии, за да не бъдат повече унижавани от алчните чакали на местната българска бюрокрация. В някои райони, като например този на Шумла, до Кърджали, в Източна Румелия се стигна до позорни безчинства срещу мюсюлманите и най-вече, жените им. Гърците в Румелия също бяха подложени на тормоз и гонения от българските власти, които дори напоследък забраниха езика им. Но все още има останали турци за доограбване, така че, гответе се в най-скоро време за повторение на тъмните дела от 1877 г. И най-вероятно заплашването на принц Александър „да разоръжи мюсюлманското население“ е евфемизъм за идещите нови конфискации и кланета по тези земи. [...]
Политиката на Англия
Отговорът е прост – сурово налагане на принципите на Берлинския договор със съдействието на Германия и Австрия. На принц Александър и неговата панславистка клика трябва недвусмислено да се заяви, че трябва да се изтегли на север от Балкана и да възстанови конституцията на Източна Румелия. Ако една Велика България бъде приета като свършен факт, това ще разбуни целите Балкани и ще вдъхнови другите нации за нови решения. Единственият шанс за мир по тези земи е връщането на досегашното статукво.
А за в бъдеще трябва да направим всичко по силите си, за да държим под контрол дивашкия славянски елемент на Балканите и да издигнем ролята на Гърция, която в момента не може да заеме полагащото й се място. Гърция и Турция са тези две сили, които бързо биха разцъфтяли чрез единението и съгласието си. Непоколебимият кураж на турците и интелектуалната проницателност на гърците вещаят една чудесна комбинация. Заедно те биха отстоявали интересите си; поединично, те ще бъдат лесно смачкани от бруталните, напористи българи, които имат подкрепата на Русия. [...]
Заплахата от една Велика България
Тя е очевидна. С обединението си България и Румелия се превръщат в прекалено силен преден пост на Русия. Всички околни нации съзнават този факт и яростно му се противопоставят, защото знаят, че българите няма да спрат с присъединяването на Източна Румелия. Те вече имат претенции към Македония, за чието население е лъжа, че е било 30% българско. Това ще окуражи Сърбия и Гърция и за техните териториални претенции към Македония. Всички държави ще останат пасивни до момента, до който се спазват спогодбите на Берлинския договор. Веднъж когато се прекрачи, идва пълният и всеобщ хаос и ужасите на новата война, в която сърби, гърци и българи ще воюват едни срещу други и всички вкупом – срещу Турция...
Но за Англия това повдига и един далеч по-сериозен въпрос. Руските сили, които са винаги нащрек за нови територии, в момента се стремят към Мала Азия. Тези красиви земи и тяхното трудолюбиво население не трябва да стават поредната жертва на деспота от Санкт Петербург. В светлината на наближаващите конфликти в Индия ще бъде чиста лудост да се позволи на Русия да има на свое разположение огромни съюзнически територии, пари, богатства и нови стратегически позиции. Следователно, дълг на всеки англичанин, който желае доброто на своята страна, на Индия, на човешките свободи и на многото народи, населяващи Балканския полуостров, е да не помогне по никакъв начин за тази славянска конспирация, която се извършва в България. Много и стратегически по значението си въпроси, произтичат от това малко местно брожение във Филипополис. Те могат да повлияят на съдбата на милиони хора и може би и на съдбата на нашата собствена Империя. В името на хуманизма и сувереността си, нека всички англичани постъпят като истински патриоти с държавническо мислене, a да не се подвеждат от раздухваните сантименти на разни фанатици. Не допускайте народът ни да бъде заблуден от престорените вопли за „националност“, които ще послужат единствено за нарастването на руската мощ или пък от неясните генерализации на понятието „свобода“, които ще доведат единствено до оправданието на поголовния грабеж и геноцид на всички неславянски раси. [...]
*Въпросният генерал Гордън от книга 1 и 3 е Чарлз Джордж Гордън – генерал-майор от Британската армия, дебютирал по време на Кримската война. Наричали са го Гордън Паша. След това бил главнокомандващ на армия в Китай, а през 1873 г. става генерал-губернатор на Судан. Умира през 1885, в годината на Съединението. Тогава е издадена и първата книга, за почитане на делото му. Третата книга от списъка,индексирана с автор Patriotic Association, е писана по негови мемоари. С една дума, можем само да гадаем каква е връзката между Чарлз Джордж Гордън и Patriotic Association. Дали я е основал или я е финансирал, не се знае, но факт е туркофилството на генерала - участник в Кримската война.
Статията подготвиха: Никола Филипов и Евгений Кайдъмов
Една по-особена английска „честитка“ за българското Съединение: Брошурата „Българите – такива, каквито са“: Част 1
