Ден първи
Гр. Курск, първите дни на юли 1943 г.: равнина, изпепеляваща жега, прах, фронтова линия, огъната във вид на издатина към немските позиции. И висящо във въздуха зловещо многодневно очакване, смразяващо душите на заровилите се в окопите войници от двете страни на фронта. Те вече добре знаят какво им предстои, но няма как да знаят, че през първата фаза на битката немците ще настъпват, а противникът им ще се отбранява, но във втората ще си сменят ролите. Не им е известно кога ще се започне тази битка, какво ще се случи през следващите дни, седмици, месеци и кой от тях ще остане на земята, а кой ще отиде в нея.
Дължината на фронта на бойните действия при Курската дъга е 550 км, което е 13 % от общата дължина на съветско-германския фронт. По-нататък за краткост той ще бъде наричан Източен фронт. Дълбочината на руската отбрана е 250–300 км. В нея са изградени 8 отбранителни линии. Общата дължина на изкопаните и подготвени траншеи и окопи достига невероятните 9240 км. Тактическата зона на съветската отбрана за първи път достига 15–20 км. Голяма роля в изгражданата отбрана играят минните полета – само в една от съветските армии са установени повече от 60 хиляди противопехотни и 70 хиляди противотанкови мини.
Върху сравнително неголяма площ около Курската дъга е съсредоточена огромна военна мощ – общата численост на немската и съветска групировки достига: 2 672 000 души; 29 000 оръдия и минохвъргачки; 6140 танка и щурмови оръдия; 4220 самолета. Това е повече от сражавалите се войски при Сталинград. Нито до, нито след юли 1943 г. такова мащабно сражение няма да има. То има характер на генерално сражение.
На северния фланг на Курската издатина немското настъпление се осъществява от 9-а армия на генерал Валтер Модел, която е част от групата армии „Център“, командвана от фелдмаршал фон Клуге. Модел е любимец на фюрера, наричат го „гений на отбраната“, а немските фронтоваци му казват „пожарникаря на фюрера“, защото бива изпращан на критичните участъци за стабилизация на фронта.
Настъпателната операция на южния фланг се осъществява от 4-та танкова армия на генерал Херман Хот и групата „Кемпф“, които са част от командваната от фелдмаршала Ерих Манщайн група армии „Юг“.
Двете немски групировки наброяват общо над 900 хиляди души и имат 10 хиляди оръдия и минохвъргачки, 2700 танка и щурмови оръдия и 2050 самолета. На фланговете двете групировки се подпомагат от други 20 немски дивизии, а във въздуха в тяхна помощ са съответно 4-та и 6-а въздушни флоти. Новата бойна техника – танковете Т-V („Пантера“) и Т-VI („Тигър“) и щурмовото оръдие „Фердинанд“, както и самолетите „Фокс-Вулф-190-А“ (FW-190-A) и Hs-129, са интегрирани към двете настъпателни групировки и увеличават силно тяхната ударна мощ.
Северният фланг се отбранява от съветския Централен фронт на генерал Константин Рокосовски, в чийто състав влизат 13-а, 48-ма, 60-а, 65-а и 79-а армии, 2-ра танкова армия, 9-и и 19-и отделни танкови корпуси – общо 42 пехотни дивизии, 4 танкови корпуса, 8 бригади и 3 укрепени района (УР). Позициите на фронта се защитават от 738 хиляди души, а от въздуха същият се прикрива от 16-а въздушна армия.
На южния фланг е дислоциран Воронежкият фронт с командващ генерал Николай Ватутин, в който са включени 38-ма, 40-а, 6-а гвардейска, 7-ма гвардейска, 69-а армии, 1-ва танкова армия, 35-и гвардейски пехотен корпус, 5-и и 2-ри танкови корпуси – общо 35 пехотни дивизии, 5 мото- и танкови корпуса и 6 бригади. Личният състав на фронта наброява 534 700 души, а въздушното му прикритие се осъществява от 2-ра въздушна армия.
Сумарно двата съветски фронта имат в състава си 77 дивизии, 9 корпуса, 14 бригади и 3 УР, с обща численост 1 272 700 души. Те притежават 19 хиляди оръдия и минохвъргачки, 3440 танка и самоходни артилерийски установки (САУ – щурмови оръдия по немска терминология), от които 2430 средни и тежки танкове, 2172 самолета. Освен това в техния тил е разгънат „за застраховка“ резервният степен фронт с 500 000 души състав, 3400 оръдия и минохвъргачки и 1550 танка и САУ.
В Курската издатина са съредоточени 28 % от състава на Червената армия, 24 % от нейните оръдия и минохвъргачките, 46 % от танковете и САУ и 33 % от самолетите.
Ако се сравнят двете противникови групировки, то съветската надвишава немската: по хора – 1,42 пъти; по оръдия и минохвъргачки – 1,9 пъти; по танкове и САУ – 1,27 пъти; по самолети – 1,06 пъти. Не се спазва правилото настъпателната групировка да има по-голяма численост от отбраняващите се войски.
И така, картите са раздадени, окопите и инженерните съоръжения са подготвени, войниците са разположени в тях, оръжията пробвани и маскирани и всички чакат – кога?
Най-много нервничат, обзети от всякакви съмнения и предчувствия, командните инстанции – няма ясност: съветското Главно командване, на 2 юли, в два часа през нощта, изпраща шифрована директива № 30144 до командващите на шестте фронта – Централен, Воронежки, Югозападен, Южен, Брянски и Западен, в която им съобщава, че „по получените сведения немците могат да преминат в настъпление на нашия фронт в периода от 3 до 6 юли“. Във връзка с това се заповядва да се усили наблюдението над противника и войските да се приведат в готовност за отразяване на удара. От директивата става ясно, че три дни преди настъплението съветското командване няма ясност нито точно срещу кои фронтове ще се води офанзивата (в действителност само срещу два от тях – Централен и Воронежки), нито в кой ден и час тя ще започне, и което е твърде важно – конкретно кои участъци на двата фронта ще бъдат атакувани. Това ще стане ясно едва три часа преди самото настъпление.
От другата страна на фронта, на 4 юли 1943 г., се прочита обръщение на Хитлер към немските войници в навечерието на операцията „Цитадела“, което гласи следното:
„Войници!
Днес вие започвате велико настъпателно сражение, което може да окаже решаващо влияние на изхода на войната като цяло.
С вашата победа, по-силно отколкото преди, ще се укрепи убеждението за несъстоятелността на всякакво съпротивление срещу немските въоръжени сили. Освен това ново жестоко поражение на руснаците още повече ще разколебае вярата във възможността за успех на болшевизма, вече разклатена в много съединения на съветските въоръжени сили. Точно така, както и в последната голяма война, вярата в тяхната победа, независимо от всичко, ще изчезне.
Руснаците имаха един или друг успех преди всичко с помощта на своите танкове.
Мои войници! Сега, най-после, ние имаме по-добри танкове, отколкото руснаците.
Техните, изглеждащи неизтощими човешки маси така са оредели в двегодишната борба, че те са принудени да мобилизират най-младите и старците. Нашата пехота, както винаги, в същата степен превъзхожда руската, както нашата артилерия, нашите изстребители на танковете, нашите танкисти, нашите сапьори и, разбира се, нашата авиация.
Могъщият удар, който ще настигне днес сутринта съветските армии, трябва да ги потресе до основа.
И вие сте длъжни да знаете, че от изхода на тази битка може да зависи всичко.
Аз, като войник, ясно разбирам какво изисквам от вас. В крайна сметка ние ще се сдобием с победата, колкото и жесток и тежък да е този или друг отделен бой.
Немската родина – вашите жени, дъщери и синове, сплотили се самоотвержено, срещат вражеските въздушни удари и при това неуморно се трудят в името на победата: те гледат с гореща надежда на вас, мои войници.
Адолф Хитлер
Тази заповед подлежи на унищожаване в щабовете на дивизиите.“
(Източник: Дашичев В., Банкротство стратегии..., Т. 2, С. 422.)
В това обръщение има почти всичко: и надежда за голям успех, и вяра в качествата на новите немски танкове, и признание, че противникът все още вярва в своята победа, която предстои да загуби, и даже напомняне на войниците, че и фюрерът е бил като тях. А дали всички тези внушения ще им помогнат?
На южния фланг на дъгата, пред позициите на немската 4-та армия, има неутрална територия с контролирани от руснаците наблюдателни пунктове, които са нужни за настъплението. На 4-ти юли следобед те са атакувани от германците и голяма част от тях са превзети.
а останалите се водят боеве чак до другата сутрин, до началото на настъплението.
На северния фланг, през нощта срещу 5 юли 1943 г., група от 17 сапьори от немската 6-а пехотна дивизия разминирват участък пред позициите на 15-а руска дивизия в района на селцето Верхнее Тягино. По същото време отряд от руски военни разузнавачи се връща от задание и се сблъсква със сапьорите. Пленен е и е предаден на руското командване немският сапьор Бруно Формел, който съобщава, че немските войски са в пълна бойна готовност и на 5 юли, след артилерийска подготовка, в два часа през нощта по европейско време ще започнат настъпление към Курск. С това той трайно влиза в историята – през следващите десетилетия и до наши дни почти няма книга за описваните събития, в която да не се споменава името на Бруно Формел.
На командния пункт на Централния фронт е неговият командващ генерал Рокосовски и представителят на Главното командване и заместник на Главнокомандващия на Червената армия маршал Георги Жуков. Той има за задача да координира, подпомага и надзирава дейността на командването на този фронт. Сталин го използва като „кризисен мениджър“ – както биха казали в наши дни. По същото време аналогични функции във Воронежкия фронт изпълнява маршал Александър Василевски – началник на Генералния щаб на Червената армия.
Въз основа на съобщението на немския сапьор, Жуков и Рокосовски решават преди немското настъпление да се осъществи предварително планираната артилерийска контраподготовка на фронта пред 13-а армия на генерал Пухов. За изпълненнието й са привлечени 507 оръдия с калибър 76 мм и повече, както и 460 минохвъргачки и 100 реактивни установки – при обща плътност 35,5 оръдия и минохвъргачки на 1 км от фронтовата линия. На Централния фронт контраподготовката се провежда два пъти – в 2 часа и 10 минути с продължителност 20 минути, и в 4 часа и 35 минути, със същата продължителност. Тя обаче не съумява да предотврати немското настъпление, поради недостатъчна плътност на артилерийския огън, слабото разузнаване в зоната на контраподготовката, преждевременното й провеждане, както и заради насочеността й срещу батареите, а не срещу живата сила на противника. Същата по това време е изтеглена назад и не е заела бойните си позиции.
По аналогичен начин е организирана и контраподготовката на Воронежкия фронт по тези негови участъци, където се очаква немското настъпление. Разликата е в това, че тя е насочена срещу пехотните части, които по това време са заели само частично бойните си позиции.
Има противоречиви мнения за ефективността от тези артилерийски контраподготовки, но няма данни те да са нанесли съществени загуби на подготвилите се за настъпление бойни части. И все пак, отбелязан е някакъв ущърб и в артилерията, и в пехотните части. Констатирано е, макар и малко по време, отлагане на офанзивата с оглед по-доброто организиране на първите удари.
Опитът на 2-ра и 17-а съветски въздушни армии да нанесат в нощта на 5 юли съвместен изпреварващ удар с около 250 самолета по обслужващите курската групировка немски летища, почти единодушно се оценява като несполучлив. Благодарение на радарните станции „Вюрцбург“, с радиус на действие около 150 км, Луфтвафе навреме получава нужната информация, срещу съветските самолети са изпратени изстребители, немските самолети по летищата са излетели и внезапен удар не се получава.
Идва ред на немското настъпление срещу Курск.
На северния фланг артилерийските и авиационните удари срещу 13-а армия, и по-специално срещу нейната 15-а Сивашка дивизия, командвана от полковник Владимир Джанджгава, са изключително тежки. В тях, освен артилерията на срещуположната немска 6-а пехотна дивизия (командир генерал Х. Гросман), и на 505-и тежък танков батальон от Т-VI („Тигри“), командван от майор Совано, участва и артилерия от резерва на Главното командване (РГК) и на танковите дивизии от втория ешелон. Активно действа и Луфтвафе, почти необезпокоявана от руски изстребители. След контраподготовката съветската артилерия действа както преди – по батареите, а не по пехотата от предния край. Поради некоординираност и неоперативност, съветската авиация започва активни бойни действия едва след 9,30 часа.
Ударът срещу дивизията на Джанджгава е толкова силен, че отделни нейни части бързо са разбити, а други започват да отстъпват към втория ешелон на отбраната. Един от полковете е обкръжен, но през нощта успява да се присъедини към своите. Отбраната се поема от достатъчно устойчивата 6-а гвардейска пехотна дивизия, заела позиции – заедно с части от 15 дивизия, - във втория ешалон на отбраната.
Отстъплението на дивизията на Джанджгава създава критична ситуация на стика на 13-а и 70-а армия, чиято 132-ра дивизия започва бавно да отстъпва.
По посока на главния удар против Централния фронт германската страна съсредоточава до 500 танка и щурмови оръдия, а първи атакуват новите тежки танкове „Тигър“, групирани по 15–20 машини. Зад всяка от тези групи се движат средни танкове, а след тях – пехота на бронетранспортьори. Тактиката е да се намерят слабите места в отбраната на противника, след което към тях масирано се насочва бронетехника и пехота.
Първият ден на битката е свързан със значителна активност на авиацията на двете страни. При 1720 самолетоизлитания, загубите на 16-а авиационна армия на Руденко са твърде тежки – 98 самолета. От тях са загубени 75 изстребители, което силно намалява мощта на изстребителните полкове. Немската авиация осъществява 2088 самолетоизлитания, от които 647 са на пикиращите бомбардировачи „Юнкерс-87“, а 585 – на двумоторните щурмови самолети. Свалени са 21 германски самолета.
Оценката е, че без съществената помощ на бомбардировъчната авиация не биха се реализирали германските успехи през първия ден на битката.
Курската битка е свързана с дебюта на широко рекламираното щурмово оръдие „Фердинанд“. За разминирване на минните полета се използват и радиоуправляеми танкетки „Боргвард“ В-IV, чрез които се взривяват чрез радиоканал бойни заряди, които унищожават всички мини в радиус 40 м около тях. Независимо от това, недоразуменията са твърде много и скъпите и тежки „Фердинанди“ търпят загуби основно от мини. Към 17 часа на 5 юли от 45 броя „Фердинанд“ на 653-ти батальон, от мини и технически повреди са неизправни 33 броя, а боеспособни са останали само 12 „Фердинанд“.
Немски участници в тези боеве отбелязват, че при предишни подобни тежки удари руските командири най-често изпадат в стрес и по радиостанциите започват да молят за подкрепления. Това при Курск не се наблюдава – стоят и се бият. Те посочват много добрата предварителна противотанкова подготовка на руската пехота – пропускат над себе си немските танкове, а след това отсичат атакуващата пехота и се бият с нея.
Бързият пробив в позициите на 15-а дивизия е неочакваност и за руското, и за немското командване. Съветската страна изпраща в бой значителни резерви от танкове и артилерия и след десет часа ожесточен бой оценя загубите на германците до 40 % от вкараните в пробива техни танкове. Поради това, след достигането на вторите армейски отбранителни рубежи, те не са в състояние да продължат настъплението до сутринта.
И тук пред командващия 9-а армия се открива възможност да опита да излезе на оперативен простор чрез вкарване в пробива на намиращите се във втория ешалон 2-ра и 9-а танкови дивизии. По-късно командирът на 6-а пехотна дивизия генерал Хорст Гросман пише: „Батальонът от „Тигрите“ далеч напред се сражаваше с вражеските танкове. Далеч пред фронта на дивизията се намираше възвишение, на което можеше да се наблюдава придвижването на руснаците. Ако в този момент дойдеха танковите дивизии, то вероятно Курск можеше да бъде взет; врагът беше застигнат изцяло объркан и слаб. Скъпоценното време, което врагът използва, за да хвърли напред своите резерви, беше изгубено“. Същото мнение застъпва и генералът от танковите войски Валтер Неринг. Но има и други мнения, в които се твърди, че през вечерта на 5 юли танковите дивизии са били хвърлени в бой, но са се натъкнали на силния втори ешелон на 13-а армия. Активни бойни действия през нощта не се водят.
Като цяло, през първия ден на офанзивата на северния фланг на Курската дъга германската армия осъществява пробив на фронт от 15 км и на дълбочина 7 км на участъка на 15-а и 81-ва дивизии на 13-а армия и достига границата Тросна – Протасово. За това заплаща със 100 изгорени и повредени танкове и 7200 души общи загуби (по американския историк С. Нютон). Командването на 9-а армия на Модел признава, че задачите за първия ден на офанзивата не са достигнати и заповядва на следващия ден да бъдат хвърлени в пробива значителни танкови и пехотни части от втория ешелон.
В щаба на Рокосовски също цари огромно напрежение и силна обезпокоеност от развитието на събитията. Усилено се концентрират сили за контраудар, който предстои да се осъществи на втория ден – 6 юли. Предстоят и ярки драматични събития през следващите седем дни.
По същото време и на южния фланг на Курската дъга започват решителни сражения. Ударни части на 4-та танкова армия на генерал Херман Хот са двата корпуса – 48-ми танков, командван от генерал фон Кнобелсдорф (86 381 души; 553 танка; 21-ви, 25-и артилерийски дивизиона) и 2-ри СС-корпус на генерал Паул Хаусер (74 865 души; 451 танка; 18 артилерийски дивизиона). Съветската отбрана срещу тях се държи съответно от 67-ма гвардейска стрелкова дивизия на генерал И. Баксов и 52-ра гвардейска стрелкова дивизия на полковник И. Некрасов. Съставът на всяка от тях е 8000 души, 36 оръдия, 167 минохвъргачки и 48 противотанкови оръдия. Допълнително дивизията на Некрасов е усилена с противотанков батальон, артилерийски полк, минохвъргачен полк, противотанкова бригада със 72 оръдия – всичко това на 14-километрова дължина на фронта. Дивизията на Баксов е допълнително усилена с два притовотанкови артилерийски полка, полк от САУ, артилерийски полк, два минохвъргачни батальона, танков полк, противотанков полк. Дивизията на Некрасов е малко по-силна, но тя е разположена пред мощния корпус на Хаусер.
Корпусът на Кнобелсдорф изпитва по-големи затруднения, тъй като на 4 юли е принуден да воюва за височините пред основните съветски позиции – това разкрива и посоката на главния удар.
Двата корпуса започват офанзивата в 6 часа сутринта на 5 юли след мощна двучасова артилерийска подготовка. Началникът на щаба на 48-ми корпус генерал Мелентин пише: „На 5 юли ние срещнахме ожесточено съпротивление и независимо от всички усилия на нашите войски, те не успяха да се придвижат напред. Пред дивизията „Велика Германия“ се намираше блато, а по нейните плътни бойни редици водеше силен огън руската артилерия. Сапьорите не можеха да осигурят необходимите переправи, в резултат на което много танкове станаха жертва на съветската авиация – в това сражение руските летци, независимо от превъзходството във въздуха на немската авиация, проявяваха изключителна смелост.“.
Всичко това задържа 48-ми корпус и едва към 11 часа започва преминаването на танковете по изградените инженерни съоръжения. Към 17 часа са преминали само 45 танка от очакващите 300. Най-успешна е 11-а танкова дивизия, която, с помощта на пехотата и при активно използване на огнехвъргачни танкове, се придвижва напред на 8 километра в дълбочина на главната отбранителна зона на противника по посока на Черкаское. Боевете за това село се водят цяла нощ и то е превзето едва на другия ден сутринта.
По план 48-ми танков корпус в края на деня трябва да е превзел Обоян, но той е далеч от тази цел и продължава да „изгризва“ отбраната на упорито съпротивляващите се съветски войски.
Настъпващият по на изток 2-ри СС-танков корпус има по-големи успехи – към 17,50 часа след ожесточен бой е превзет опорният пункт Биковка, през който преминава Обоянското шосе. Още едно усилие и корпусът на Хаусер достига втория армейски рубеж на отбраната, изразходвайки общо 17 часа от началото на офанзивата. Този успех на корпуса се дължи на известно подценяване от съветското командване на обоянското направление и късното изпращане на резерви към него, както и на твърде ефективната поддръжка от въздуха на Луфтвафе.
Както и на северния фланг, загубите на танкове и щурмови оръдия от мини са значителни. Общите загуби за 5 юли на немската 4-та танкова армия са най-големи за цялата битка – 2527 човека, от които 1047 души са от 2-ри СС-танков корпус.
За първия ден немската авиация осъществява 2387 самолетоизлитания при 1678 самолетоизлитания на съветската авиация. Командващият фронта Ватутин изпраща шифрограма, в която се жалва от неефективната въздушна подкрепа. Общо за този първи ден съветската авиация губи 159 самолета при 39 свалени самолета на Луфтвафе, т. е. съотношението е 1:4 в полза на немците. В боевете над Централния фронт това съотношение е 1:5.
Ватутин много бързо предусеща значителните опасности от пробивите на 4-та танкова армия и затова, както и Рокосовски на север, планира за 6 юли удар в основата на немските пробиви чрез подчинената му 1-ва танкова армия на генерал Катуков. Същият не е съгласен с такова решение, свързва се със Сталин (с когото е в добри лични отношения) и успява да го убеди, че е рано за такъв удар, който щял да доведе само до безсмислени загуби. Това ново решение се спуска „отгоре“ на Ватутин. На Катуков все едно ще се наложи да влезе по-късно в такъв сблъсък, но при по-неизгодни условия. Повечето историци считат, че предложеното от Ватутин решение е по-адекватно на реалната ситуация.
Както и при 9-а армия на север, през първия ден на битката групата от армии на Манщайн осъществява пробиви, но среща ожесточена съпротива и не достига планираната дълбочина. Много сериозни проблеми и безпокойства се появяват и пред командването на Воронежкия фонт.
През следващите две седмици на двете воюващи страни ще се наложи да преодоляват огромни трудности и предизвикателства.
Като цяло, първият ден на Курската битка показва, че руските дивизии са добре подготвени и воюват упорито и достатъчно професионално. Това поражда и първите съмнения, че третата лятна немска офанзива няма да завърши така успешно, както първите две – през 1941 г. и 1942 г.
Акад. Васил Сгурев е български учен, член на Българската академия на науките в областта на техническата кибернетика и изкуствения интелект. Член е на Европейския комитет по изкуствен интелект (ECCAI), на Американската асоциация по изкуствен интелект (AAAI), на международната организация за изследване на мозъка (IBRO), на групата по изкуствен интелект ТС-12 към IFTP на Американския институт IEEE, на Санкт-Петербургската инженерна академия и на Нюйоркската академия на науките. Има отпечатани над 260 научни труда, от тях над 100 в чуждестранни издания, 10 монографии, 7 патента, 21 авторски свидетелства и др. Ръководител е на 23 международни научни проекта по роботика, техническа кибернетика, компютърна техника и др.
Най-новото му изследване - “Курският сблъсък” (2018 г.), излиза броени дни преди отбелязването на 75 години от битката при Курск (5 юли -23 август 1943 г.), която отбелязва историческия обрат по време на Втората световна война.
“Курският сблъсък” е прекрасно полиграфическо и книжовно постижение на изд. “Захари Стоянов”. Премиерата на изследването се състоя на 27 юни, в градската библиотека „Пеньо Пенев”, в Димитровград, където директорът на изд. „Захари Стоянов” Иван Гранитски представи книгата на акад. Сгурев, а специален гост на събитието бе акад. Георги Марков.
Курската битка, продължила от 5 юли до 23 август 1943 г., обикновено и коректно от историческа гледна точка, се разглежда като ключово събитие и прелом във Втората световна война, като водораздел между две различни фази на войната между Германия и СССР.
Курската битка се отбелязва в източниците на Райха като операция “Цитадела”, и протича с невероятна интензивност, с нечовешко ожесточение и напрежение и от двете страни. Военни действия, непознати тогава нито на Източния фронт, нито във Втората световна война като цяло.
Ако се отчетат въвежданите резерви в този гигантски сблъсък от времето на Втората световна, общо от двете страни участват над 4 млн. души, 13 000 танка, 12 000 самолета. Това е доста повече дори от епичната Сталинградска битка.
Загубите, които търпят двете страни, са огромни - общо 1,37 млн. души, от които около 400 000 души - безвъзвратни (убити, пленени, безследно изчезнали).
След Курск Германия поема по пътя на пълния разгром - отстъпления, поражения, капитулация.
В такива интензивни сражения, както при Курск, от особено значение са уменията и професионализмът на участващия команден състав. На командирите се пада свръхзадачата да организират и маневрират с подходящи сили и структури, както и да вземат адекватни решения в условия на пределна неопределеност и риск.
Във всичките 18 очерка на книгата на акад. Сгурев е направен преглед не само на непосредствените сражения, но и на редица предшестващи събития, свързани със състоянието на военните икономики, въоръженията и типа на двете воюващи държави. В текстовете са цитирани немалък брой достоверни данни за числения състав и загубите на отделните бойни съединения, както и текстовете на важни архивни документи. Приложени са и кратки биографични данни за 20 военачалници, взели най-активно участие в курската битка - по 10 от всяка страна.
Това дава възможност на непредубедения читател сам да си направи изводи за разглежданите събития.
