Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЛИЦЕМЕРИ

Е-поща Печат PDF

На 6 декември вечерта президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че признава Ерусалим за столица на еврейската държава. Нещо повече, каза, че така изпълнявал едно от своите предизборни обещания и слагал край на лицемерието, приемайки официално фактическото положение на нещата. На държавния секретар Рекс Тилърсън бе наредено да уреди преместването на американското посолство от Тел Авив в Ерусалим...
Последва остра негативна реакция в палестинските територии, където „Хамас” призова за нова „интифада”.

Неодобрение и безпокойство изразиха и ръководствата на страни, съюзници на САЩ в НАТО, или техни търговско-икономически и военно политически партньори в различни региони на света. От Близкия изток, през Карибите, до Далекоизточния Пасифик и Корейския полуостров. Шест страни, членки на Съвета за сигурност на ООН, между които Русия и Китай, поискаха спешно свикване на същия, за да се оцени ситуацията, възникнала след решението на Тръмп. На 9 декември Съветът за сигурност наистина се свика при дневен ред от една точка: Ерусалим.
Остро неодобрение на авантюрата на Тръмп изразиха управляващите и опозиционерите, както и проправителствените медии в нашата югоизточна съседка Турция. Президентът Реджеп Ердоган и премиерът Йълдъръм предупредиха, че Турция може да скъса дипломатическите си отношения с Израел. Вицепремиерът Бекир Боздаг заяви, че от гледна точка на Турция решението е неприемливо. Други, като министъра на външните работи Мевлют Чавушоглу, отбелязаха, че решението на Тръмп за Ерусалим е „внасяне на хаос, вместо мир в региона”. А заместник-председателят на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Махир Юнал декларира: „За нас безотговорно взетото решение няма правна сила!” („Миллиет”, 07.12.2017). Трети, между които председателят на Партията на националистическото действие (ПНД) Девлет Бахчели и някои журналисти го квалифицираха като „бомба със закъснител”, или дори като „бомба със свален предпазител на взривателя” .
И докато валяха реакции срещу поредната американска провокация към международната общност, в. „Йеничагъ” (07.12.2017) публикува един разобличителен за лицемерието на Анкара документ. Става въпрос за споразумението между Турция и Израел, подписано на 28 юни 2016 г. С него Израел прие да изплати 20 млн. долара на семействата на загиналите турски граждани при инцидента с кораба „Мави Мармара”, на 31 май 2010 г. Тогава израелски командоси се качиха на турския кораб, опитващ се да пробие морската блокада, наложена от Израел на Газа. При оказаната от страна на пътниците съпротива загинаха няколко турски граждани.
В заключителния параграф на споразумението е записано, че то е изготвено в два еднакво валидни екземпляра на турски, еврейски и английски език. И че е подписано на 28 юни 2016 г. от посланиците на двете страни в Анкара и Ерусалим. При различия в тълкуването, за основа се взема текстът на английски.
От името на правителството на Република Турция споразумението е подписал посланик Феридун Х. Синирлиоглу, а от името на правителството на държавата Израел – посланик Доре Голд.
При обсъжданията в Меджлиса на така наречения „торба яса” (проектозакон за изменения в няколко закона, б.а.), от името на ПГ на опозиционната Народно-републиканска партия (НРП), взе думата депутатът от Истанбул Ерен Ердем. Във връзка с гореспоменатото турско израелско споразумение той каза: „Това споразумение бе сключено в Анкара и Ерусалим на 28 юни 2016 г., в два екземпляра с еднаква валидност, на турски, еврейски и английски. Вместо Тел Авив, в него бе записан Ерусалим. Това не е ли противоречие? Питам управляващите нещо много просто: защо Ерусалим, а не Тел Авив? В международните споразумения се записват столиците - такива са обичаите. Това управление е толкова лишено от прозорливост, че да не знае, защо вместо Тел Авив е записан Ерусалим!”
Обръщайки внимание на същия въпрос, бившият депутат от Партията на справедливостта и развитието Ахмет Фарук Юнал резюмира ситуацията с думите: „Преди Тръмп, ПСР призна Ерусалим!”
Това е положението.
В стремежа си да прибере от Израел 20 милиона долара, „великата” турска дипломация дори не е забелязала, че утвърждава Ерусалим като столица на еврейската държава. Иначе какво ще прави турският посланик Феридун Синирлиоглу в Ерусалим?
Но един ден преди да потегли на „историческата” си визита в Атина (първо посещение на турски президент в Гърция от 65 години насам), Реджеп Тайип Ердоган сам забърка дипломатически скандал, равен на предизвикания от Тръмп.
В интервю за гръцка медия Ердоган заяви, че Лозанският договор от 1923 г. трябва да бъде актуализиран. Същото повтори и по време на разговорите си с гръцкия президент Прокопис Павлопулос и премиера на Гърция Алексис Ципрас. Павлопулос, естествено, посече ентусиазма на госта, напомняйки му: „Лозанското споразумение не е договорка, която може да се дискутира. В правото не е възможно актуализиране на договор.” („Джумхуриет”, 07.12.2017).
Тоест, международните договори трябва да се спазват.
Премиерът Ципрас също отхвърли внушенията на Ердоган за ревизия на Лозанския мирен договор и му припомни за 43-годишната турска окупация на Северен Кипър. На което падишахът отговори: „Ами, дайте да решим този въпрос”. Вероятно за него „решаването” на Кипърския въпрос означава обединяване на острова при запазване на турското военно и демографско присъствие там. Тоест, вкарването на Турция в ЕС през Кипър.
При визитата и срещите си със „сънародниците” в Гюмюрджина (Комотини) Ердоган се изказа и срещу практиката на „назначените” от държавата главни имами. Те, видите ли, трябвало да се избират от самото турско малцинство в Западна Тракия. Злопаметният падишах не забрави и въпроса за ревизията на Лозанския договор, като задочно оспори казаното от Ципрас: „Лозана не е само договор между Турция и Гърция, а споразумение, което обхваща 11 страни. В Лозана има и Япония, и Англия, и Франция. Само Егея ли обхваща Лозана? Освен Егея нищо друго ли не съществува, което да е свързано с Лозана? Няма ли право на малцинствата в Западна Тракия? Сега, как посредством това споразумение ще гарантираме правата на тукашните малцинства? При всички случаи, задължение на ръководството в Гърция трябва да бъде да проучва и да защитава правата (на тези малцинства, б.р.)”.
Журналистът от в. „Йеничагъ” Арслан Булут „допълни” питането на Ердоган с един отровен за него въпрос: „В Лозана имаше ли остров Ман?”
Поясняваме, че според документи, разкрити от лидера на опозиционната турска Народно-републиканска партия Кемал Кълъчдароглу, само за 20 дни през 2011-2012 г. роднини и близки на Ердоган са превели 15 милиона долара в офшорна фирма на остров Ман. Любопитно е, че собственият капитал на офшорката „Белуей лимитид” е само 1 лира стерлинга. Преводите са направени в момент, когато Ердоган съветваше турците да обменят доларите си за турски лири, понеже лирата била скъпа...
За да завършим с темата за ревизията на Лозанския договор, ще припомним, че Ердоган и преди е критикувал този акт само защото кемалистите го обявяват за заслуга на Ататюрк. При едно предишно споменаване за актуализиране на Лозана от страна на Ердоган, гръцкият министър на отбраната Панос Каменос му отвърнал така: „Тогава дайте да се върнем към Севърския договор”. (Арслан Булут, „Йеничагъ”/ 08.12.2017). Напомняме, че според Севърския договор от 1920 г., върху част от територията на Турция се създава независима кюрдска държава...
Понеже Лозанският мирен договор определя освен морската и териториалните граници между Турция, Гърция и България, нашето МВнР най-после събра кураж да се противопостави на нечестивите помисли на „Тайпи”, като привика за обяснения турския посланик Улусой. И на това берекет версин, ще кажем. Но е малко конфузно, че докато Бойко Борисов убеждаваше балканските лидери, че страните им са свързани както пръстите на ръката, Ердоган се оказа средният. Такава карикатура беше публикувал Комарницки във в. „Сега”. На нея Бойко Борисов е изобразен свит като палец или кутре. „Срам за целий български народ!”, би възкликнал героят от Вазовите „Чичовци”.
Интересно е защо ДПС, които видяха реваншизъм в шествието на патриотите по повод годишнината от несправедливия Ньойски мирен договор (1919 г.), не протестират срещу намеренията на Ердоган да ревизира Лозанския договор от 1923 г. А той, ако и да не е подписан от България, чертае и нейната граница с Турция. Щом падишахът има  място в сърцето си за Босна и Херцеговина, Западна и Северна (Българска) Тракия, Кърджали, Варна и Лудогорието, колко му е да поиска ревизия и на Парижкия мирен договор! Защо не и военна окупация на България от турски аскер?! В едно нещо той е прав: няма договор, който да не може да се наруши. Съдбата на Хелзинкския заключителен акт за ненакърнимостта на границите, установени след Втората световна война, не е ли достатъчно доказателство?!
По повод ревизионистичния уклон на Ердоган спрямо Лозанския договор, от опозиционната НРП запитаха: „По какво се различава казаното от Ердоган, от стореното от Тръмп за Ерусалим?” („Джумхуриет”, 07.12.2017). А ние питаме нашите „евроатлантически либерали” от ДПС, НПСД и ДОСТ: с какво възпоменанията на годишнините от Ньойския договор са по-реваншистки и опасни за сигурността в региона и света от намеренията на турския ви настойник Ердоган да ревизира Лозанския и други международни договори?..