С този текст на Израел Шамир отбелязваме светлата памет на Благовеста Дончева, преводач, публицист и непримирим борец за социална справедливост. „Предаденият социализъм” и „Капитализмът днес” са сред онези книги, които и занапред неизменно ще се свързват с нейното име.
Благовеста си отиде от този свят на 11 юни 2016 г., отиде си в нищета, някак „анонимно”, каквато е съдбата на стотици хиляди българи, една пета от гражданите на републиката, предвидени за „лузъри”; същите, които бяха застигнати от съдбата на онези нидерландски ядачи на картофи, обезсмъртени от Ван Гог в прочутата му едноименна творба...
Ядачите на картофи са сред нас и днес и стават все повече. Трагичната им съдба обаче ще тегне като дамоклев меч над експериментаторите, които по примера на безчовечния на Нейно (британско) величество Капитал, посадиха и у нас отровните плевели на уродливия капитализъм и го нарекоха миловидно „преход”.
Светла й памет на Благовеста Дончева!
Светла памет и на онези безименни жертви, които без време оставиха кости в изстрадалата българска земя. Но Видовден идва...
Най-важното нещо за истинските леви е делото на трудещите се.
Ние живеем в наистина исторически времена, времената на най-важния обрат, и този обрат ще го извършите вие. Вие излизате на политическата арена не като свидетели, полегнали на дивана с пуканки в ръка, а като активни участници - не само Русия - във възвръщането на човечеството към пътя на социализма и свалянето на олигархията.
Народите по Земята искат промяна. Капиталистите победители се оказаха безмерно жестоки и коварни. Левите пък доказаха, че могат да се справят с подобни изпитания и народите добре знаят това.
Първата лястовичка за новия обрат вляво се оказа победата на Джеръми Корбин, член на лейбъристката партия в Англия, после американската младеж гласува за Сандърс, във Франция на предна позиция излезе Меланшон. Но манипулациите на противника не позволиха на тактическите успехи да се превърнат в голяма победа. И все пак, се вижда, дори без лупа, приближаващото поражение на противника.
Това все още не е началото на края, но пък е краят на началото, както описваше Чърчил английската победа над немците при Ел-Аламейн. И във вселенската битка за социализъм вече е факт краят на началото. Вижда се светлинката в края на тунела.
Изглеждаше, сякаш делото на социализма бе разгромено през 1991 г. - също като през ноември 1941 г. И по-зле - през 1991 г. врагът бе в Москва, а не под Москва. Оттогава победителят, Капиталът, все се кълне, че няма път назад и че победата му е необратима. Та така - дойде краят на историята, видите ли.
Обаче няма необратими победи. Ето в това бе големият пропуск на историческия материализъм - така, както се изучаваше в СССР.
Най-общо, вие израснахте и учихте в годините след 1991 г., вероятно сте заобикаляли глупавата мантра за “неизбежната победа на социализма поради това, че той е най-прогресивният”. Тя наистина е неизбежна, но може да се случи и след хиляда години, ако не й попречи ядрена война или изтреблението на човечеството.
Простичко казано, няма нищо неизбежно. Ако не се стараем, дори ябълката от дървото няма да падне право в шепите ни - каквото и да казва Нютон. В СССР сложиха ударението на “неизбежността”, а не на “упоритата борба”, и знаем какъв бе резултатът. Капиталистите пренебрегнаха “неизбежността”, бориха се упорито и безмилостно, и победиха. Засега.
В сериала “Спящите”, който вероятно сте гледали, шефът на руското разузнаване казва, че ние, знаете ли, се договорихме с американците да не искат смяна на режима. А пък те, гадовете, плюха на договорката, това поискаха - и го получиха. Сега е наш ред да воюваме упорито за победа.
И в това никой не може да замести руснаците.
Бих се радвал да кажа - равнявайте се по западните леви, те ще посочат пътя, Корбин и Сандърс ще ни бъдат гаранти, не е необходимо да се открива отново колелото. Това ще бъде посрещнато на ура. Руснаците искат да се учат от Запада. Но още през 19 век руските народници ходели при Маркс за съвети; и Херцен го обичаха, защото живеше в Лондон и общуваше със западните революционери. А пък от дълги години западните революционери се отнасяха към руските с огромно недоверие - ама вие закъде сте тръгнали “барабар Петко с мъжете”! Още ви е рано да се учите, засега си стойте в подготвителния клас.
После стана нещо неочаквано.
Когато гръмнаха топовете на Първата световна война, единствено руските леви не си загубиха ума, а наложиха в своята страна победата на социализма. След това за дълги години руското ляво бе авангардът на световната левица.
Това бяха чудесни години за цял свят. На руснаците им беше доста тежко, но ги спасяваше ентусиазмът. Народите от Европа станаха основните бенефициенти на Октомврийската революция. Те не бяха под пагона на тоталната мобилизация като съветските хора, а получиха достиженията на Октомврийската революция автоматично - понеже капиталистите се плашеха да не би техните работници да минат на страната на комунистите и да не бъдат прогонени сами те.
После руските комунисти се поогледаха в хубавия живот на Запада, забравиха, че това е така благодарение на тях, и решиха - хайде да се поучим от западните еврокомунисти и скандинавските социал-демократи.
Как завърши всичко това, е добре известно.
Но така бе не само в Русия. Левите в Европа спихнаха още по-бързо. Огромните еврокомунистически партии във Франция и в Италия изчезнаха. Шведският социализъм загина. Започна мощно настъпление на Капитала срещу правата на трудещите се.
С годините западните леви дефакто изчезнаха, а мястото им зае псевдо-лявото, което си присвои името на историческите леви партии. Може да се каже дори, че Капиталът отгледа в секретни развъдници своите отровни леви с една-единствена задача - да направи отблъскваща дори думата комунизъм. Лозунгите им бяха такива, че работниците въобще не се интересуваха от тях.
Основният инструмент на псевдо-лявото стана identity politics - политиката на идентичност. Тоест, подялба на групите не според мястото им в производствения процес, а по признака националност, пол, месторождение. Ако си черен, това е обидно. Ако си жена - това е обидно. Ако си мигрант - това е обидно. Така псевдо-левите вдигнаха знамето на защита на псевдо-обидените. Звучи благородно. А пък левите са благороден народ, затова и те бяха сложени всеки на мястото му.
За съвременните леви въпросът за обидените не е основен въпрос. Та ние съвсем естествено сме против това хората да бъдат обиждани. Но това се решава по пътя на решаването на основния проблем - чий е трудът и чий е капиталът, и какви са отношенията между тях. За истинските леви най-важно е делото на трудещите се. Когато трудът победи - както вече е ставало, и отново ще стане - ще бъдат заличени и обидите.
Истинските леви са за мнозинството, за болшинството. Това са истинските болшевики. Както знаете, исторически, болшевиките били онези, които били болшинство по един конкретен въпрос на един конкретен конгрес на РСДРП. С времето обаче тази дума се изпълни с друг смисъл. Болшевиките са за мнозинството, за болшинството, а меншевиките - за малцинството.
Тази разлика се запазва и досега. В Русия левите са болшевики, на Запад левите са най-вече меншевики. Попитайте днес работника от Запада и ще чуете: левите не са за нас, те са педерасти и мигранти, които ни отнемат хляба.
Меншевиките отлично се вписаха в олигархията. Според тях Анна, бившата жена на Сергей Брин*, и Сюзън Войжицки (нейната сестра), - това са нещастни дискриминирани женички, за разлика от заварчиците и автомобилните монтьори - мъжете, патриархалните владици на света.
При болшевиките борбата за равноправие на жените започва още в безплатната детска градина, а при меншевиките - в “запазените” места за жени в бордовете на големите компании.
Меншевиките са загрижени за правата на трансджендърните и дали писоарът отговаря на вкуса им. Болшевиките са загрижени за правата на работниците - на труд, на достойна заплата, на рента от полезните изкопаеми.
Сложно е и с мигрантите. Работническата класа на Запада получи много през годините на съветското съществуване, сега й отнемат тези достояния чрез масов внос на мигранти и бежанци. Затова Капиталът води войни в Близкия изток, разпалва конфликти, за да може бежанците оттам да нахлуят в Европа.
Меншевиките са за мигрантите и против коренното население, защото е по-лесно да превърташ мигрантите, чрез тях може да сваляш цените, да ликвидираш организираната работническа класа, да разрушиш естествената солидарност.
Болшевиките са против причините за масовата миграция, против използването на мигранти и бежанци срещу коренното население. Такава е позицията на руските комунисти.
За Запада темата за мигрантите е много важна. Под натиска на масовата миграция работниците усещат, че ги изместват и се обръщат към крайно десните, които са враг на мигрантите. Ползата от крайно десните е малка, но те пък изместват комунистите.
В Русия руските комунисти не тръгнаха по пътя на меншевиките. Правеха всевъзможни компромиси, но не се отказваха от позицията си за трудовото болшинство. Не потънаха в мъка заради гейове и мигранти. Дори и на политолозите в Кремъл не им хрумна подобно нещо. И затова настъпи историческият момент - днес, също като преди сто години, руските комунисти сочат пътя на западните леви, изгубили посоката. Ако ние успеем да победим, по нашия път ще тръгнат и трудещите се на Запад. Ако ли не - няма гаранция, че човешкият род ще оцелее на земята.
“Промишлените капиталисти, тези нови властелини, е трябвало от своя страна да изместят не само цеховите майстори-занаятчии, но и феодалните господари, които притежавали източниците на богатството... Но рицарите на промишлеността смогнали да изместят рицарите на меча само защото се възползвали от събития, за които те нямат никаква заслуга. Те са се издигнали със същите долни средства, с които някога римският свободен роб се превърнал в господар на своя патрон. Изходна точка на развитието, което създава както наемният работник, тъй и капиталистът, е било заробването на работника.
Големите феодални войни погълнали старата феодална аристокрация, а новата била рожба на своето време, за което парите били властта над всички власти. Така че неин лозунг е станало превръщането на нивите в пасбища за овце...
...Ако речем да сравним сегашното състояние със старите инвентари на всяко рицарско имение - казва Харисън, - ще намерим, че са изчезнали безброй къщи и дребни селски стопанства , че земята изхранва много по-малко хора, че много градове са западнали, макар че някои нови градове процъфтяват... Аз бих могъл да поразкажа нещо за градове и села, които са били унищожени заради пасбища за овце и където са останали само господарските къщи”...
Карл Маркс “Капиталът”
6 февруари 2018 г.
zavtra.ru
* Сергей Брин е компютърен специалист и учен, известен като един от основателите на Google, най-голямата интернет компания в света, базирана на търсещите машини и рекламната технология. Роден е на 21 август 1973 г. в Москва. По данни на сп. “Форбс” състоянието му възлиза на 48,1 милиарда щ.д. към 2018 г. - Бел. ред.
