В разрез с поговорката „Всяко чудо за три дни”, у нас продължават споровете за конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и преследване на насилието над жени и домашното насилие. Получила името Истанбулска само заради факта, че на 12 май 2011 г. е представена и дискутирана в някогашната византийска и османска столица, тя всъщност е олицетворение на израза „Пътят към ада е покрит с добри намерения”.
В стремежа си да „услужат” на неолибералната и глобалистка джендър идеология – естествено, не безвъзмездно, шепа родни „евроатлантически джендъри” от всякакъв цвят, включително и „дясно мислещи” богослови, обикалят като гарвани сутрин и вечер телевизионните студиа. Оттам, като от църковен амвон, те възвестяват апокалипсис, ако България не ратифицира конвенцията. В своето лицемерие, гарнирано с невежество, „дясноцентристите” и „консерваторите” стигнаха дотам да се тревожат дори, че БСП може да бъде изключена от ПЕС. Естествено, заради решението на Националния изпълнителен съвет да не подкрепя ратификацията на горепосочената конвенция.
Как можело, значи, Корнелия Нинова да се противопоставя на „началника” си в ПЕС Сергей Станишев? За ГЕРБ е ясно - такива волности спрямо „големите началници” от ЕНП са немислими! На свой ред „християнският богослов” проф. Калин Янакиев – Господ здраве да му дава, ако е християнин!, - заяви, че ако Народното събрание не ратифицира Истанбулската конвенция, България щяла да се нареди до Азърбайджан, който дори не я е подписал, камо ли да я ратифицира. Малко оставаше „богословът” да похвали Турция, която я е подписала и ратифицирала, без обаче ефективно да прилага нейните разпоредби. Откога Ердоганова Турция стана пример за подражание на „европейска” България?
Вярно е, че Турция хем е домакинствала на срещата на Съвета на Европа в Истанбул, хем е подписала и ратифицирала (2014 г.) предложената там конвенция. Обаче какъв е приносът на този документ за изкореняването на насилието над жените и децата и на домашното насилие в Турция? Със и без конвенция, жените и децата в Анадола продължават да бъдат насилвани, пребивани, продавани, омъжвани насила или направо убивани. Това разкрива публикуваният във в. „Джумхуриет” (4 февруари т.г.) месечен доклад на платформата „Ще спрем престъпленията против жените”. Според този документ, изготвен въз основа на съобщения в медиит, в началото на всеки месец, само през януари тази година, в Турция са били убити 28 жени, а 25 са станали жертви на сексуално насилие. През същия месец на сексуална експлоатация са били подложени 147 деца. И тези цифри се оценяват като „сериозен спад” в броя на престъпленията над жени, дължащ се на това, че жените вече не остават безмълвни пред насилието. Какви ли са били тези цифри през минали години?! Ами ако за един месец биват убити 28 жени, а сексуално насилие преживяват 25 жени и 147 деца, значи за една година, при същия формат на месечната престъпност, цифрите ще трябва да са съответно 336 убити, плюс сексуално насилени 300 жени, и 1764 деца... За отвлечените жени, да не говорим.
Във февруарското издание на доклада се описва как жените водят борба с насилието със свои методи, неописани в Истанбулската конвенция. Например като споделят своите преживявания в социалните мрежи, или от местата, където се намират, известяват за насилията, на които са подлагани и призовават за действие.
Докладът изтъква, че след акциите на жените агресивните мъже са били заловени.
„Жените, претърпели насилие на публични места (на улицата, в парка, в обществения транспорт, в болниците и подобни), формираха обществено мнение. Мъжете, извършили нападения върху жени, бяха заловени след проведени чрез турския телеком акции и изявления. Лицето, което нападна с юмруци непозната млада жена от лицея в Кадъкьой, Истанбул, беше задържано след реакции, дошли от жените. Нападателят първо беше арестуван, а след това освободен.
Наполовина намаля броят на жените, напуснали работа по искане на съпрузите си.”
Според публикувания тази година доклад „Жената в света на бизнеса” на турската предприемаческа и бизнес конфедерация, броят на жените, напуснали работа поради брак, или по искане на съпруга си, е намалял наполовина между 2007 и 2015 г. Докато през 2007 г. 1 милион и 200 хиляди жени са напуснали работа по искане на съпруга си, вижда се, че през 2015 г. тази цифра е паднала на 588 000. Това е пример, че жените желаят да вземат решения за собствения си живот и да имат икономическа независимост.
Женското движение слага отпечатък и върху церемонията по раздаването на най-големите музикални награди в света „Грами”. Изпълнителките отправиха послания за солидарност с бели рози на яките си. Бившият лекар на националния отбор на САЩ Лари Насър, който е притеснявал 156 олимпийски гимнастички, получи присъда от 175 години затвор. Делото, започнало с обвиненията на 10 жени, казали „Me too” („Мен също”), се разрасна с присъединяването на още 150 жени. Когато в Иран продължаваха да протестират жените, защитаващи правата си срещу режима на моллите, те подхванаха и протеста, започнат от Вида Мовахед. Станала символ на съпротивата, размахвайки по площадите бяла забрадка, тя беше арестувана и след реакциите - освободена.
Не се стои безмълвно пред детската експлоатация. Според сведения от пресата, излязоха наяве регистрации в болницата „Кануни Султан Сюлейман” в жилищния квартал „Кючюкчекмедже”, в Истанбул, относно настъпили през миналата година, но обявени едва през януари 2018 г. бременности на 115 деца. Здравната служителка Иджлял Н., която известила за ситуацията, бе уволнена от работа. След реакция и действия на жените съдът отменя решението на валийството да не позволява разследване.
Жени биват убивани на най-сигурни места и от страна на близките си. През януари бяха убити 28 жени, от които 18 вкъщи и една в болницата. Седем жени са убити от мъжете си, две - от бащите си, две - от синовете си, четири - от близки, една - от приятеля си и една - от мъжа, с който се е разделила. 12 от жертвите са зрели жени на възраст между 35 и 65 години, а три са на възраст между 25 и 34 години. Докато броят на жените, убити понеже са искали сами да вземат решения за живота си, е 6, броят на съмнителните смъртни случаи е 9, а броят на престъпленията срещу жени по неустановени причини е 10.
Законът за закрила на жените № 6284 не се прилага ефективно. Докато за 89 на сто от убитите през януари жени не може да се установи дали е имало решение за охрана, известно е, че за 7 на сто е имало решение за отстраняване (на съпруга насилник, б.р.). 28 на сто от убитите жени имаха деца, а 4 на сто бяха бременни. Без майки останаха 20 деца. 39 на сто от жените бяха омъжени, 4 на сто имаха религиозен брак. Ако се прилага ефективно, Законът за закрила на жените № 6284, влязъл в сила след продължила години наред борба на женските организации, който предвижда много санкции срещу прилагащите насилие, и който дава много права за жените - от материално подпомагане до смяна на самоличността, той наистина би защитавал жените.
Заключението, което следва от горенаписаното, е, че никаква конвенция няма автоматично да реши проблема с насилието над жените и домашното насилие. Особено ако властите в съответната страна я използват единствено за самореклама и отклоняване на общественото внимание от проблеми като корупцията, шуробаджанащината, контрабандата, организираната престъпност и т.н. И ако, какъвто е случаят с Истанбулската конвенция, зад фалшивата загриженост за жертвите на насилие се пробутват идеите на джендъризма.
Напоследък подозрително активен в тази насока е и бившият ни президент Росен Плевнелиев (чиито самохвалства са в пълен дисонанс с факта, че две жени не го изтърпяха и той се ожени за синоптичката на Нова телевизия)... Най-гнусното в поведението му обаче са хвалбите, че участвал многократно в международни форуми, посветени на „джендър икуолити” (джендър равенството), включително, провеждани в комунистически Китай. Според него „джендър икуолити” означавало „полово равенство”, въпреки че в Обяснителния доклад към Истанбулската конвенция „джендър” се дефинира, като „социално изградени роли, поведения, действия и характеристики, които дадено общество смята за подходящи за мъжете и жените”.
А какво ще каже бившата „държавна глава” за оня текст в чл. 4., пар. 53. на Обяснителния доклад, където се говори за дискриминацията, на която са подложени гейовете, лесбийките и бисексуалните жертви на домашно насилие, заради тяхната сексуална ориентация? Или за някои групи индивиди, които също могат да изпитат дискриминация, основана на тяхната джендърна идентичност, което с прости думи означава, че джендърът, с който се идентифицират, не съвпада с пола, който им е даден по рождение. „Това включва категории индивиди като транс джендърни или транс сексуални лица, кросджендъри, травестити и други групи лица, които не отговарят на онова, което обществото е установило като принадлежност към „мъжката” и „женската” категории. Нещо повече, мигрантки и бежанки могат също така да бъдат изключени от поддържащите служби, заради техния статус на обитаване. Важно е да се посочи, че има тенденция жените да понасят множество форми на дискриминация, какъвто може би е случаят на жени с недъзи, или/и жени от етническите малцинства, роми, или жени, заразени с ХИВ вирус на СПИН”.
„Непознаването на закона не е извинение”, гласи една римска сентенция.
Друга мъдрост прокламира: „Невежеството не е аргумент”.
Избирателното цитиране на международни договори, при което се прикриват възможните негативни последици от тяхното прибързано ратифициране, също може да бъде квалифицирано като особен вид невежество. Казано иначе, като сънуване с отворени очи.
В случая с Истанбулската конвенция не става ли въпрос за прекомерно разширяване обхвата на защитата на пострадалите от насилие и домашно насилие? Какво представлява „трансджендър”, или „кросджендър”, ако „джендър” не е пол, а „социално изградени роли, поведения, действия и характеристики, които дадено общество смята за подходящи за мъжете и жените”? За гейовете, лесбийките, транссексуалните, бисексуалните и травеститите смятаме, че сме наясно. Но какво общо имат гейовете и травеститите с жените?
Без да си задава такива въпроси, Плевнелиев, от когото се отрече дори партия ГЕРБ, която го номинира за президент през 2011 г., критикува настоящия президент Румен Радев, който препоръчва парламентът да не бърза да ратифицира Истанбулската конвенция.
На свой ред и ние ще дадем един съвет на сегашния държавен глава, който се ползва с одобрението на 65 на сто от българските граждани. Препоръчваме му да слуша какво го съветва Плевнелиев и да прави точно обратното. И няма да сбърка. Един Плевнелиев ни стига и остава!
