Има и други виждания за международния икономически форум в Давос, на който тази година присъства премиерът Бойко Борисов в качеството си на председателстващ Съвета на ЕС. За разлика от фанфарните коментари на „независимите” български медии, статията, която ви представяме в превод от турския вестник „Джумхуриет”, (28.01.2018) обръща внимание на сенчестите страни на форума в швейцарския курорт.
Както гласи една народна мъдрост, един гледа сватба, друг брадва. Сериозните държавници мислят за националните интереси повече отколкото за някакви „евроатлантически ценности”. Абстрактните ценности са за будалите.
Това, че един голям световен лидер излезе и от катедрата на Давос заговори за опасност от война, не е нещо, с което сме свикнали. На всичко отгоре и когато става дума за атмосферата на един Давос, започнал с оптимистичното вълнение на хваналите тенденциите на растежа икономики на САЩ и на голямата Европа...
А Меркел, която е начело на най-голямата икономика в ЕС, позовавайки се без да спомене име на протекционизма на Тръмп и надигащите се протекционистки течения, предупреди Давоските среди: „Моля ви, бъдете внимателни! И в началото на 20-и век светът е бил въвлечен в Голямата война в атмосфера, превърнала точно така в таван националните егоизми”.
В името на това да не остави каквато и да е възможност за неправилно разбиране, Меркел се позова на прочутата книга на Кристофър Кларк „Сомнамбулите”, която разказва как без да забележат, големите държави са били въвлечени в Първата световна война.
“Както стана преди сто години, така без да забележите, че сте се разделили, можете да бъдете въвлечени”, каза тя. И добави, натъртвайки, че „не са били извлечени поуки от историята”. Заради тази необикновена характеристика намерих за впечатляващо и любопитно красноречието на Меркел, напомнящо много повече речта на загрижен интелектуалец, отколкото на правителствен ръководител, който говори сред хранещи се от „оптимизма” банкери, инвеститори и видни администратори на бизнеса.
Когато взех в ръце тазседмичния брой на сп. „Икономист”, разбрах защо германският канцлер, която не е говорещ напразно реторик, е произнесла в Давос тази реч, достигаща почти алармени измерения.
Излязло с корица, озаглавена „Следващата война” (The Next War), влиятелното списание за международни отношения и икономика, което има 1.5-милионен тираж, с едър шрифт, пак на корицата, беше поместило и думите: „Опасност от сблъсък на нарастващи и велики сили”.
Геополитическо приплъзване.
„Икономист”, който в уводната статия казва: „Това, че между Великите сили може да произлезе война, не беше нещо, за което много пъти се е размишлявало, но ситуацията се промени”, продължава така: „Миналата седмица Пентагонът публикува новата си отбранителна стратегия, която разглежда като заплаха №1 за САЩ Китай и Русия. През тази седмица и Въоръжените сили на Британия споменаха за опасност от руска атака. Голямото приплъзване и промените в геополитиката и технологиите изкарват наяве опасността от нов сблъсък на Великите сили. За първи път от Втората световна война досега стана мислима вероятността светът да се озове в сблъсък с невиждана сила”.
Като видях преценката на „Икономист”, разбрах защо тази година Давос се превърна във форум, на който се „споделяха много повече геополитически козове”, отколкото въпроси на бизнеса, финансите и технологиите. Разбира се, и за тях се говореше под името: „Четвърта индустриална революция”.
За разлика от други години, катедрата на Давос се раздели между отстояващите „глобализацията с човешко лице” (Макрон и Меркел) и „противника на глобализацията Тръмп”.
Тръмп беше дошъл в Швейцарските Алпи с нов подход, представен на думи за истински „пробизнес популизъм” (популизъм, отворен за работа и инвестиции), и беше смекчил своя дискурс „Америка на първо място” с лозунга: „Америка на първо място, но не и сама!” С това обясняваше, че вместо Америка да се затвори в себе си, ще продължи пътя си със „съюзи по интереси / по избор” и търговски инициативи и инвестиции на нивото на двустранните отношения.
Президентът на САЩ възразяваше само срещу съюзи и установени институции, чиито правила са предварително, извънпазарно определени.
Всички тези международни организации, простиращи се от ООН и Световната търговска организация (СТО), до НАТО, бяха наистина организации, основани от САЩ след Втората световна война, за да се предотврати избухването на нова война.
С провокирането на тези организации Тръмп лично се обявяваше против порядъка в САЩ и отваряше за дискусия лидерството на САЩ.
Отслабвайки трансатлантическите връзки, загърбвайки по този начин и епохата на ускорената глобализация, правилата, които познаваме губят своята валидност.
Докато от една страна това поражда новите „шумови” условия, при които ще се чува само тръбата на силния, от друга, отваря разговора за това „кой ще е лидерът на новия свят”.
В резюме, намираме се на един кръстопът, когато се е появила нова геополитическа празнота. Ето, последната среща в Давос, оставила зад гърба си 48-мата си година, стана сбирка, изложила на показ този голям възел. Поради това първият президент, посрещнат едва ли не с „духов оркестър”, ще бъде запомнен не с „Шоуто на Тръмп”, а с шумотевицата на новия възел.
