На 14 декември 2007 г. ни напусна инж. Козма КУЗМАНОВ. Оттогава изминаха десет години и е редно да си спомним за големия син на България, и още повече в трудни дни като днешните.
Редакцията на в. “Нова Зора” припомня фрагмент от интервю на Румен Воденичаров, член на редакционния съвет, с инж. Кузманов, което бе публикувано по повод пет години от кончината на големия български специалист.
“Плеяда специалисти като инж. Козма Кузманов и напусналия ни неотдавна абхазки княз Никита Шаваршидзе направиха за две десетилетия нещо, което днешното поколение българи още не може да осмисли. В страна без достатъчни ресурси на изкопаеми горива се изгради мощна енергийна система, която произвеждаше електроенергия на глава от населението повече, отколкото Германската федерална република. В годините на т.нар. преход, краят на който изглежда ще съвпадне с края на третата българска държава, единствената промишленост, която продължаваше да работи безотказно, беше енергетиката. Кой пое отговорността в годините, когато всичко построено при социализма, започна да се разграбва, да бъде за втори път директор на българската АЕЦ „Козлодуй”? И може ли да си представи някой какво е коствало на директора на АЕЦ при постепенната абдикация на държавата да продължава доставянето на евтина електроенергия на обедняващите българи и да запълва пробойните в държавния бюджет с износ на ток за другите балкански страни. Този директор се нарича инж. Козма Кузманов.
В края на мандата на инж. Козма Кузманов като директор на АЕЦ „Козлодуй” България разполагаше с 6 изправни модернизирани и херметизирани ядрени реактори, които по американските стандарти могат да работят още най-малко 25 години.
Заслугите пред Отечеството на стопански ръководители като инж. Кузманов не привличаха журналистически интерес. Медиите продължават да обслужват силните на деня и първосигналните чувства на читатели и зрители с репортажи и интервюта за новобогаташи, самопровъзгласили се еколози, глобалисти-соросоиди, неолиберални безродници и откровени бандити.“
В този смисъл - и към днешна дата - е твърде показателно мнението на проф. Атила Асоди, упълномощен представител на унгарското правителство за АЕЦ “Пакш”, изложено в интервю за агенция БГНЕС, което предлагаме на нашите читатели с пълното съзнание за факта, че българската съдба - на народа като цяло, и на специалистите като едно все по-оредяващо малцинство, е поставена в немилостиви и доста позацапани от “прехода” ръце.
Очевидна и безусловна е необходимостта от икономически и социален проект, който в най-кратки срокове да бъде задействан, така че да не позволи изчезването от картата на Европа и на света на една 13-вековна държава, дала свой неоценим принос в развитието на цивилизацията, опазен и възраждан с безценната саможертва на българи – у нас и извън родината. Надяваме се! Все още...
Междудържавният заем от Русия за АЕЦ „Пакш“ 2 даде възможност за финансиране при благоприятни условия, каквито не можеш да намериш на финансовите пазари.
В началото на ноември БАН представи резюме на анализа за бъдещето на АЕЦ „Белене“. В него като възможен вариант за реализация на българската централа се посочва т. нар. унгарски модел, по който се изгражда АЕЦ „Пакш“-2 в Унгария - а именно с междудържавен заем от Русия.
В контекста на проекта за АЕЦ „Белене“ и примера, който Унгария дава по отношение защитата на своя ядрен проект пред Европейския съюз, и с оглед на екологичните цели, поставени с Парижкото споразумение за климата и мястото на АЕЦ в нисковъглеродното бъдеще на глобалната енергетика, БГНЕС потърси мнението на проф. Атила Асоди, упълномощен представител на унгарското правителство за АЕЦ „Пакш“.
- Проф. Асоди, все по-често се говори за нисковъглеродната енергия и множество анализатори смятат, че климатичните цели, поставени от Парижкото споразумение, трябва да бъдат постигнати чрез увеличаване на възобновяемите енергийни източници.
Коя формула избра Унгария? И защо разчитате на нова АЕЦ?
Проф. Атила Асоди: Отговорът е лесен. Ако погледнете по-задълбочено в последния доклад „Световна енергийна перспектива 2017“, която е водещата публикация на Международната агенция за енергетика на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ще видите, че за успешно постигане на целите за опазване на климата мащабното използване на атомната енергия е неизбежно.
Още повече, според съответния сценарий, до 2040 г. трябва да се увеличи глобално количеството електроенергия, произведена от АЕЦ.
За да бъдем в унисон с целта на ЕС за почти напълно елиминиране на емисиите от CO2 от енергийния сектор до 2050 г., която е дефинирана в пътната карта за декарбонизиране на ЕС, ние трябва да строим нови централи на основата на нисковъглеродни източници.
Освен възобновяемите енергийни източници, и атомната енергия спада към тях. Актуалната енергийна стратегия на Унгария предвижда страната да изгради енергийния си сектор на базата на атомната, възобновяемата енергия, на екологичната употреба на въглища и природен газ за балансиране на мрежата. Унгария е абсолютно в съответствие с тези цели и не само приветства глобалните цели по намаляване на промяната на климата, но и е готова да направи най-доброто за постигането им.
- Беше ли трудно за Унгария да вземе решението за изграждане на АЕЦ „Пакш“-2 и как убедихте обществото, че това е правилният път, по който да се поеме?
Проф. Атила Асоди: По време на обсъждането на унгарската енергийна стратегия, всички, включително зелените НПО, имаха възможността да си кажат думата и да изразят мнението си.
Много заинтересовани страни, включително играчите на пазара, академичните и неправителствените организации бяха поканени да участват в процеса на формиране на стратегията.
След това унгарският парламент обсъди тази стратегия детайлно и по-късно я прие като парламентарна резолюция.
Имаше широка обществена дискусия по темата и така най-накрая стигнахме до настоящата стратегия.
Що се отнася до изграждането на нова АЕЦ, трябва да се знае, че обществената приемливост на ядрената енергия в Унгария винаги е била висока, още повече, че местното население подкрепя решително настоящата АЕЦ.
На стр. 4
От стр. 3
- Унгария е член на ЕС и в същото време страната избра да изгради АЕЦ „Пакш“-2 с руска технология. Ще ни обясните ли защо?
Проф. Атила Асоди: Няма никакво противоречие в това да си част от ЕС и да строиш АЕЦ с руска технология. Русия осигурява природен газ, петрол, ядрена технология и много други ценни стоки за страни членки на Европейския съюз.
Финландците избраха същата атомна технология, германците вече построиха директна връзка за природен газ с Русия и планират да построят още една. Няма нищо специално в това да купуваш нещо, особено енергийни източници и енергийни технологии, от Русия. Трябва да се прави умен избор от наличните възможности.
Ние разработихме нашите технически изисквания и изисквания за ядрена безопасност по отношение на технологията на атомната централа. Тези най-съвременни изисквания напълно съответстват на Директивата за безопасност на ЕС и на постфукушимските изисквания.
Руската технология за реактор ВВЕР-1200 може да изпълни тези изисквания с подходящите нива за безопасност. Този въпрос бе изцяло разследван от Европейската комисия и тя прие унгарската позиция.
- Най-големият дебат при изпълнението на такъв голям проект като АЕЦ винаги е финансирането. Унгария избра да финансира изграждането на АЕЦ „Пакш“-2 с междуправителствен заем от Русия. Защо избрахте тази възможност?
Проф. Атила Асоди: За да бъдем точни: 80 % от стойността на изграждането се покрива от руски междуправителствен заем, а 20 % се плащат директно от нашите собствени ресурси. Ако погледнете финансовите пазари, няма директни опции за финансиране за период от 31 години, каквато ние имаме в междуправителствения заем.
Тъй като строителството на АЕЦ е продължителен процес, кредитна линия с отложено плащане на главницата от 10 години е силно препоръчителна. Заради необходимостта от голямо количество средства, такава кредитна линия е съществен защитен механизъм за правилното осъществяване на проекта.
Допълнително, можем да връщаме части от общия изтеглен кредит по всяко време, което също е много благоприятно.
Като цяло това е кредитна линия, която устройва нашия атомен проект перфектно.
- Проектът за АЕЦ „Пакш“-2 измина дълъг път с институциите на ЕС. Какво следва отсега и Вие лично оптимист ли сте за неговото бъдеще?
Проф. Атила Асоди: Всъщност, досега ние сме получили всички необходими одобрения от ЕС, дори най-трудните. Не виждам никакви по-нататъшни значими препятствия, които трябва да се преодоляват. Ние имаме добри взаимоотношения с Комисията, дискусиите практически са постоянни. Честно казано, не очаквам бъдещи трудности с ЕС, проектът сега може да продължи. Така че аз определено съм оптимист за бъдещето на проекта АЕЦ „Пакш“-2.
- Сигурно знаете, че българското правителство трябва да вземе решение за съдбата на проекта АЕЦ „Белене“.
Мислите ли, че моделът на АЕЦ „Пакш“-2 е приложим за „Белене“?
Проф. Атила Асоди: В ЕС всяка страна членка има право да избере подходящия за нея енергиен микс. Силно вярвам, че ядрената енергия трябва да бъде част от енергийния микс не само сега, но и в бъдеще.
Това как България ще реши въпросите за финансирането, одобренията от ЕС, лицензирането, въпросите за околната среда и площадката, зависи от обстоятелствата във вашата страна.
04.12.2017
БГНЕС
