• Той е с всичкия си, но за управляващите не сме сигурни
Отвличането и освобождаването преди две седмици на Адриан Златков, сина на собственика на няколко автокъщи Тони Златков, показа грубата истина за „успешната” борба на властта с организираните престъпници от наследството на „Наглите”. И тази истина е, че поради безсилието – да не казваме бездействието или дори съдействието, на прокурорите, съдиите, полицията и управляващия „политически елит”, у българите се разви истински Стокхолмски синдром. Сиреч, жертвите на организираната престъпност започнаха да обичат своите мъчители и ако случайно са си спасили живота, макар и срещу откуп, благодарят не на Бога, а на виновниците за преживените от тях трагедии.
Тони Златков, станал известен не толкова с успешния си бизнес, колкото с палежите преди години на негови автомобили, а през тази – с отвличането и мистериозното освобождаване от плен на неговия син, сподели по телевизията, че е извървял пътя от телефон 112, през полицията, до премиера Борисов в Банкя. И точно както бившият главен секретар Калин Георгиев съветваше освободените в една банка в Сливен заложници на един полудял от недоимък охранител да благодарят „и на премиера, и на премиера”, Златков засипа с благодарности хората, които би трябвало да му се извиняват: първо, премиера Борисов, който бил обърнал внимание „на едни средни хора”; след това на полицията, която очевидно нищо не е направила, за да предотврати отвличането; накрая, на похитителите за това, че са му върнали сина невредим. Само на Господа не се сети да благодари. Което показва, че не смята случилото се за божие наказание. Или че не смята Всевишния за част от своеобразната триада, която критиците на властта биха нарекли организирана престъпна група: изпълнителна власт, магистратура и похитители. За четвъртата власт в лицето на медиите да не говорим, - тя сякаш съществува само за да сее лоши и фалшиви новини.
Бог високо, цар далеко
Бизнесменът Златков е намерил сам колата на отвлечения си син, водил е есемес-кореспонденция с похитителите и накрая е олекнал с 1-3 милиона лева, но отива да целуне ръка на премиера Борисов за това, че се е заинтересувал от случая. Сякаш той не е премиер на европейска държава, а някакъв балкански Дон Корлеоне! Подобен мазохизъм е присъщ само на извънредно отчаяни хора, дето се водят от поговорката „Бог високо, цар далеко”. А това, че Тони Златков смята бизнеса си тук за приключил и възнамерява да се изнесе със семейството си в чужбина, е истинската му оценка за „стабилността” и „сигурността” в България при управлението на кабинета „Борисов-3”. Сякаш тук „Наглите” са възкръснали, или са се клонирали навремето! Каква еврозона, какъв Шенген ни обещава председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер?! Нали Германия, Австрия и Холандия са предостатъчни, за да ни препънат по пътя към европейския Ханаан? Нещо повече, премиерът на Холандия Марк Рюте обяви Юнкер за мечтател и го посъветва ако има видения, да отиде на психиатър!
Казвали сме го и по-рано: преди да се интегрираме напълно в европейските структури, трябваше да приемем не закон за борба с корупцията, а закон за изтребление на разбойниците! Обаче при сегашното равнище на престъпността, един такъв закон би свел числеността на населението до границата на изчезването. Защото вече и 71-годишни пенсионерки започнаха да се превръщат в инкасаторки на „ало”-измамниците.
А пък ако вярваме на разследването на убийството във Виноградец, шестгодишни деца убиват с пистолет, за да оневинят един общинар от ГЕРБ, изключен впоследствие от партията, но пуснат в домашен арест от съда. Преди да тръгнат на училище, малчуганите се научават да натискат спусъка по живи мишени! А ако случайно завършат училище, хукват към чужбина.
Непосредствено преди да удари първия училищен звънец на 15 септември, една „национална” телевизия рекламираше дни наред решението на талантлив младеж да напусне България, без да поглежда назад. Така го съветвал всеки, който го срещне. Види се това е причината, поради която 12 хиляди служители на различни ведомства, включително МОН и МВР, успяха да върнат в училище едва 3000 от общо 20 000 издирвани ученици. Според МОН общо 140 000 деца не ходят на училище, но повечето не са в България. Тежко ни е да зададем такъв въпрос, но има ли бъдеще такава страна? На този фон, законът за началното и средното образование, законът за съдебната власт, законът за борба с корупцията и дори предложената от БСП защита на родното производство чрез задължаване на големите търговски вериги да предлагат до 51% български хранителни продукти, стават абсолютно излишни. Защото просто в България няма да остане кьорав производител на каквото и да е. Нито пък платежоспособен потребител на българска продукция. Докато българските фермери получават едва 25 % от субсидиите на френските, германските, италианските, белгийските или холандските, те ще бъдат неконкурентно способни както на международния, така и на вътрешния пазар. Ако родното производство не е по джоба на българския потребител, никакви протекции няма да го спасят.
Кои професионални категории в България живеят добре?
Почти никои! Навсякъде зрее недоволство от ниското и нередовно заплащане, както и от чиновническия произвол срещу работещи предприятия от оръжейния бизнес. Днес протестират работниците от „Дунарит” в Русе, утре – тези от ЕМКО в Монтана, Трявна и Бургас, вдруги ден – полицаите, които трябва да охраняват обществения ред, или пожарникарите, принудени да си купуват униформи от чужбина. За медиците от „Спешна помощ” всеки ден без побой от пияни пациенти и техни близки е празник. Не и като заплащане.
Учителите бяха прилъгани с по-високи заплати, но нищо чудно да се окажат като на циганска сватба, на която всеки обещава, понеже обещаното не се дава веднага. Недоволни са и работодателите, които протестират срещу мизерните добавки за трудов стаж и професионален опит. Видимо, никой не е доволен от управлението, но ги няма „красивите и умните” протестиращи на жълтите павета. Явно от фондация „Америка за България” са осъзнали, че театърът срещу модела „Кой?” е прекалено скъп и неефективен. No money, no funny! (Няма пари, няма забавление!).
Само Слави, като един сам юнак на коня, обяви в писмо до медиите: „Референдумът продължава и това продължение неминуемо ще доведе до отвоюване от страна на народа на гражданските му права... Хората, които представляват държавата, родината и нас самите, не притежават нито необходимия капацитет, нито необходимите качества, нито необходимия морал, за да бъдат наречени политици и държавници. Но това не означава, че няма такива българи”. И обясни, че започва търсенето на „талантливи, квалифицирани и морални българи”, които да заменят сегашната политическа система.
Явно трябва да прочете отново Ботевото „В гърди ни любов, ни капка вяра от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди. Свестните у нас считат за луди...”
Опитът да се изкарат пред Народното събрание поне 300 протестиращи, за да се накара Борисов да си подаде оставката, завърши конфузно: събраха се няколко десетки, и то с различни искания. Народът може да не вярва на управляващите, но не вижда алтернатива. Пък е време и за затваряне на буркани за зимата. Защото, както се пее в една песен, българинът „не умира без Шекспир, но умира без хляб”. Затова българите или бойкотират изборите, или гласуват за човека, който им казва: „Аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме!”
Изоставени и от Бога
Обикновеният българин, особено от обезлюдените села и градове, не се страхува от организираната престъпност, а от набезите на „интегриращите се срещу заплащане” мургави и бледолики апаши, които убиват безпомощни старци за 20 лева. Но и най-бедният пенсионер не е стигнал до там, че да благодари на своите мъчители. А на властта и полицията няма защо и как да благодари: тя просто отсъства в тези изоставени и от Бога селца.
От цивилизована Европа ни плашат със санкции заради замърсяването на въздуха с дим от дърва и въглища, както и заради външните клозети, но не им пука, че в тези села жителите живеят на воден и енергиен режим, сякаш още са в Средновековието.
България може и да бъде пусната по политически причини в Шенген и еврозоната, но цели региони от нея ще си останат както в тъмните векове на „онова присъствие”. За това ще напомнят ежедневните грабежи и убийства, присъщи за кърджалийските размирици и априлските кланета.
На този фон изготвеният от правителството и приет, макар и със смекчаване на оценките, доклад за състоянието на националната сигурност през 2016 г., който обявява Русия за главна заплаха към България, буди и недоумение, и потрес, и смях. Но какво да се прави, когато „патриотизмът” на едни и „евроатлантизмът” на други от управляващата коалиция се определя от наставленията на американското посолство в София. За „либерализма” на ДПС, да не говорим. Ако американците вярват, че Путин им е избрал Тръмп за президент, колко му е нашите политикани да се почувстват и те застрашени от Русия? Понеже тя била анексирала “чужда територия” и поддържала голямо военно присъствие в Черно море. НАТО дори я обвини, че крие числеността на военнослужещите, участващи в руско-беларуските маневри „Запад 2017”. Те, видите ли, не били 17 000, а над 100 000 души! А какво търсят американските бойни кораби в Черно море, или американските войски в Полша, Прибалтика, Румъния и България?
Българите трябва да са напълно превъртели, за да повярват на басните, че Русия се разпорежда у нас, докато я управлява кабинетът „Борисов-3”.
За щастие, въпреки опитите за разделянето му по оста русофили русофоби и комунисти антикомунисти, народът ни не е изгубил нито паметта, нито разсъдъка си. За управляващите не гарантираме. Опитвайки се да набутат всички в една психиатрия, те изпадат в плен на собствените си видения. И ако повярваме на казаното от Марк Рюте за Юнкер, хората, които имат видения, трябва да се обърнат към психиатър...
