Разгръщащата се през последно време и в парламента, и извън него дискусия на най-различни нива и с най-разнообразна интензивност и децибели ме накара да си спомня за нещо аналогично, което като че ли мина някак покрай всички ни. И то съвсем неотдавна. При това може би без да бъде дори забелязано...
На него всъщност му обърнаха внимание група гости на страната ни от чужбина, които на 9 май бяха дошли на площада през Паметника на Незнайния войн малко преди церемонията и преди да се събере множеството от хора.
Гостити имали възможност да наблюдават всички тържества по този повод от началото на месеца, авно се ориентираха сносно и в българския език, защото бяха купили различните печатни издания от същия ден - 9 май, и ги разглеждат.
Сутринта не ми остана време да прегледам вестниците, но се оказах непосредствено до тази група и проявих интерес и аз. Неусетно станах участник и в разговорите им.
Естествено бе да ги интересува преди всичко как отделните издания отразяват въпросния Ден на победата. Също така естествено вниманието се концентрира най-вече около броя на в. “Дума”, който може би единствен бе отделил голяма част от страниците си на темата.
”Главата” на лицевата страница бе оформена с цветовете на “Георгиевската лента” и поздравление по случай Деня на победата. На същото ниво имаше анонс и за Деня на Европа, и за дискусията, която съществува в момента по този въпрос. На редица страници в броя (7, 8, 17) тя бе разгърната доста подробно и разностранно. Страница 4 пък отразяваше подготовката за провеждането на шествия в различни места на страната с ликовете на участници и загинали в борбата против фашизма.
Гостите оживено разискваха различните аргументи и мнения. Изглежда, че оформящото се отношение към темата се приближаваше повече към мнението, че въпросната дискусия до голяма степен е измислена и “внесена отвън”, за да всява допълнителни разногласия и недоверие. През годините на войната и Съпротивата, през 1945-а година и дълго след това на никого не е минавало през ум, че такава дискусия - дали Ден на победата или Ден на Европа изобщо би могла да съществува.
С подобно, като че ли общо настроение, постепенно се стигна до фолиото на вестника вътрешната 12-13 страница, с голямо заглавие - “Празник със сълзи на очи”, изцяло посветена на 27-те милиона руски и съветски хора, незавърнали се от войната. Публикувани бяха и снимки от Вечния огън пред Незнайния войн в Москва, и момент на Сталинградската битка. А заедно с това, и наистина покъртителни спомени на участник във войната за това как дори в условията на най-жестока война е имало прояви и на човечност и хуманизъм...
Всичко дотук добре. Но заедно никак не можеше да остане незабелязано, че фактически цялата “четвъртина” на фолиото, долу вдясно, фактически е заета от нещо, което явно няма нищо общо с голямата тема. За голяма изненада се оказа, че е това е голяма цветна реклама! Защо ТОЧНО ТАМ е публикувана, бе наистина удивително, но най-вече конфузно. Истинският срам настъпи, когато се видя, че става дума за “Лаксал” (”Laxal”), лекарствено следство, което, цитирам, “действа благоприятно при запек”. И на фона на тоалетна чиния, поставена върху керемидено-бялата керамика - с едри букви се обяснява, че въпросният “Лаксал” е „Свобода!” И дори се призовава към “Пролетно почистване с LAXAL”...
Слава Богу, че междувременно започна церемонията, а след това и шествието. През това време се опитвах да обяснявам на групата гости, че вероятно става дума за недоглеждане и недоразумение, че в годините на т.нар. преход вестниците работят с пределно свити щатове, при които май няма вече предишната “излишна” днес стълбица на отговорностите, започваща от коректора, през дежурния редактор, после отговорния редактор и т.н. Че се поместват всевъзможни реклами с оглед получаване на допълнителни средства. Че не е изключено при компютърното “снаждане” на броя да е станало неочаквано “разместване”, което в последния момент да е останало незабелязано... И все в този дух – без да имам каквито и да било формални задължения или административни компетенции, но всъщност ”за честта на пагона”. Дори ги уверявах, че вероятно в най-скоро време във вестника ще се появи някакво “официално обяснение” или “извинение” към обществеността и читателите от страна на редакцията или друга отговорна инстанция...
Гостите слушаха, и в общи линии като че ли бяха склонни да изразяват може би доверие, а може би и просто съчувствие към обясненията, които моя милост така или иначе се оказах принуден да давам...
Горе-долу същото бе отношението им и когато, след като шествието пристигна до Паметника на Съветската армия, успяха да забележат, че в задоволително състояние е подържана само лицевата му част, а от другата страна практически е оставен да се руши. А може би по-скоро и някой доста активно помага за това, тъй като няма друг начин да се обясни изчезването на огромни и много тежки каменни плочи и блокове...
Е, гостите направиха своите снимки и от двете страни, а на мен, като така или иначе оформил се “злополучен домакин”, не ми остана нищо друго, освен да “обещая” и този път, че сигурно и това “недоглеждане” няма да остане незабелязано от съответните овластени лица и структури.
Вероятно е думите ми са прозвучали убедително, защото на сбогуване ми оставиха електронен адрес, на който бих могъл да ги зарадвам при някакво развитие по въпросните два случая...
Но мисля, че те сигурно не са останали незабелязани от други отговорни инстанции – в съответните посолства, акредитираните в страната медии и пр., които по задължение професионално следят поне централните публикации и други изяви.
Затова се сетих в тeзи дни, когато в страната отново на висок глас почна да се говори за високи ценности и морал – както в исторически план, така и в сегашно време... Иначе “пролетното почистване с “Лаксал” изглежда обнадеждаващо, но в един по-различен смисъл.
