Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ЗА СЛАМКАТА В МОЕТО И ЗА ГРЕДАТА В ТВОЕТО...

Е-поща Печат PDF

• Примери от “турско правосъдие”

 

Миналата седмица станахме свидетели на няколко събития, които ни показаха, че нито сме европейска, нито суверенна страна. Оставаме с надеждата, че поне сме държава, която понякога може и да отстоява своето достойнство.

Първо, ръководителите на „голямата четворка” – Меркел, Оланд, Джентильоне и Рахой, заговориха в един глас за необходимостта страните членки на ЕС да се развиват с различни скорости. Тоест, такива като България да си останат завинаги опашкари. Второ, едно проучване в Словакия установи, че храните и другите стоки за бита, които Западът пробутва на Източна Европа, са различни по качество от тези, които консумират гражданите на „Стара Европа”, макар да са от една и съща марка. Тоест, на нас гледат като на втора ръка хора. Трето, турският министър на труда и социалната политика Мехмет Мюеззиноглу, на среща с изселници от България в Бурса (5 март), отправи директно призиви за подкрепа на „евроатлантическата” коалиция „Обединение ДОСТ”. Тоест, намеси се грубо във вътрешните дела на България.

За разлика от преди, българското МВнР протестира срещу наглата интервенция и привика турския посланик Сюлейман Гьокче, който отдавна е взел страна в спора между трите турски партии у нас, след като ликът му фигурира в предизборния клип на ДОСТ. ЦИК обаче не намери други законови аргументи да накаже коалицията на Местан движение „Обединение ДОСТ”, освен забраната на агитационни материали, „накърняващи добрите нрави”. Накрая, от публикувано в турските вестници писмено изявление на говорителя на турското МВнР Хюсеин Мюфтюоглу по повод реакцията на българското МВнР от 7 март, научихме, че на 2 март турското Министерство на външните работи е призовало България да се откаже от практиките, ограничаващи политическите права на малцинствата. Има се предвид Изборният кодекс, който фиксира броя на изборните секции в Турция до 35. След всичко това Мюфтюоглу отхвърлил обвиненията срещу Турция с думите: „И дума не може да става за това, че Турция се намесва във вътрешните работи на която и да е държава”.

Всички тези неща протичаха на фона на един голям дипломатически скандал между Берлин, Виена и Хага, от една страна, и Анкара, от друга, по повод на неистовото желание на турското правителство да води преди референдумна агитация сред „сънародниците” в тези страни. Първо, Анкара арестува за „терористична пропаганда” кореспондента за Турция на вестник „Ди Велт” Дениз Юджел. След това Германия, Австрия и Холандия забраниха ислямистката пропаганда сред гастарбайтерите в полза на „да”-то от референдума за промяна на турската Конституция, насрочен за 16 април. С решение на местните власти в градове, като Гагенау, Карлсруе и Хамбург бяха отменени публичните прояви, на които трябваше да говорят външният и правосъдният министър на Турция (Мевлют Чавушоглу и Бекир Боздаг). Чавушоглу все пак успя да говори пред „сънародниците” в Хамбург. Ердоган също възнамеряваше да си опита късмета, макар да беше обявен за персона нон грата от двама германски депутати и от външния министър на Австрия Себастиан Курц. „Опитомените” турски медии отразяваха охотно негативните реакции на турските управляващи, начело с Ердоган, квалифициращи гореспоменатите ограничения и забрани като „нацистки”, „расистки”, „срамни”, „противоречащи на демократичните принципи и ценности” и т.н. Нямаше обаче, никакво осъждане на скандалните изявления на турския министър на труда и социалната сигурност Мехмет Мюеззиноглу, който на среща с преселници в Бурса направо им нареди да подкрепят движението „Обединение ДОСТ”, начело с Лютви Местан. България, разбира се, не е единствената тема в речта на министъра, а само част от разсъжденията за Близкия изток, Балканите, бежанците и нелегалните мигранти. Ето как Анадолската агенция предава съображенията на Мюеззиноглу по българския въпрос:

“Изборите в България.

Мюеззиноглу, който направи изявления и във връзка с изборите в България, които ще се проведат на 26 март, поиска тези, които имат право да гласуват на тези избори, непременно да го използват. Посочвайки необходимостта да използват гласовете си, било в тук поставените урни, било като лично и организирано отидат там, Мюеззиноглу отдели място на следните виждания: Това хем е наша собствена отговорност, хем означава да допринесем за укрепването за в бъдеще на сънародниците, за които сме отговорни, и на оня народ, от който сме произлезли. Гласовете се събират един по един. Ето защо не бива да казваме: „Какво ще стане, ако не достига един глас?” По тази причина, в този смисъл молбата ми към вас при българските избори е, въвеждайки в обръщение нашето обкръжение, организациите на гражданското общество и всички динамики, да насърчаваме всички хора да гласуват: било в урните тук, било, отивайки там. В този смисъл ние, Република Турция, сме убедени в излизането на малко по-преден пост на Движение Обединение ДОСТ, за да могат по-силно и интегрирано да работят за бъдещето на тамошните ни съотечественици. И за да бъдат една силна структура, която хем съвместно с Турция ще пренесе на по-здрава точка съдбата на тамошните места, хем ще се противопоставя на все по-силното насочване от тамошната дълбока държава на правото и закона към  асимилация на нашите сънародници. Естествено, този, който ще даде цялото решение и поставяйки ръка на съвестта си, ще анализира с ума си, е нашият избирател, нашият земляк”.

Как българските власти ще се измъкнат от тресавището на турските намеси, оставено от поредица български правителства, предпочели да не си развалят рахата под сянката на падишаха? Колкото и чудно да ви се струва, отговорът на този въпрос даде журналистът Мелих  Ашък, публикувайки във в. „Миллиет” (7 март) коментар под заглавие „Германците са прави!” Авторът припомня един неприятен за Анкара факт: на 22 януари 2008 г. с подписа на тогавашния министър-председател на Турция Реджеп Тайип Ердоган, във Великото национално събрание на Турция е внесен законопроект за изменение на „Закона за основните разпоредби за изборите и изборните регистри”. С гласовете на депутатите от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) той минава през Меджлиса под № 298. Чл. 94 на този закон казва буквално: „Не може да се прави предизборна пропаганда зад граница и в задграничните представителства.”

След това припомняне, продължава Ашък, стигаме до решението от заседанието на Висшата избирателна комисия (YSK) от 15 февруари 2017 г. относно взетите във връзка с референдума решения. (Стигаме) до алинея (a) на член (J), озаглавена „Неща, които не могат да се правят при референдуми”. Тя гласи буквално, че е забранена всякаква пропаганда зад граница  и на граничните контролно-пропускателни пунктове (298/A-son, 94/E-6). Какво било, значи? Не германците били тези, които забраняват да се прави пропаганда зад граница при избори за депутати или референдум, а лично нашите инстанции. Но ние сме забравили собствения си закон и решения”.

В заключение ще кажем, че няма по-ефикасна противоотрова срещу тази, с която ни мори Анкара, от позоваването на собствената й практика. Включително на нейната ремонтирана Конституция и на законите като цитирания от Мелих Ашък. В крайна сметка, докато у нас свободно вилнеят три протурски партии, съпредседателите и част от депутатите на единствената в Турция парламентарнопредставена кюрдска партия – Демократичната партия на народите (ДПН), са хвърлени в затвора. Ако въведените от Германия, Австрия и Холандия ограничения и забрани на проислямистките митинги са „нацистки практики”, какви са практиките в самата Турция, където извънредното положение продължава, въпреки референдума на 16 април? Само че докато в Анкара имаме за посланик една турска тъща, ще научаваме от турските медии как можем да противодействаме на опитите за намеса в нашите вътрешни работи... Няма по-сляп от този, който не иска да види и по-глух от този, който не иска да чуе!