Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ОДИСЕЯТА КРИМ И САНКЦИИТЕ СРЕЩУ РУСИЯ

Е-поща Печат PDF

Не е изненада, че случващото се в Украйна и санкциите срещу Руската федерация остават и днес във фокуса на националния ни живот. Нашият политически елит още след кървавите събития на Киевския майдан, в това число и ръководният елит на БСП, побърза да одобри санкциите и легитимира новите украински управляващи, дошли на власт чрез поредната “цветна революция” в Източна Европа. Така нашите политици и държавници пак доказаха своето раболепие пред чуждестранните си господари.

Факт е същевременно, че БСП, макар и със закъснение, намери сили, след падането на кабинета Орешарски, да се обяви срещу санкциите, наложени от ЕС срещу Русия.

 

Тогава намираща се в тежко положение - поголовна загуба на общинските избори, политическа офанзива на второто управление на Бойко Борисов срещу левите сили и пр., - социалистическата партия каза „не” на репресивните мерки, наложени от Брюксел.

Този акт придоби значение и на самокритика

тъй като антируските санкции ги бяха подписали от името на България премиерът Пламен Орешарски и министърът на външните работи Кристиян Вигенин, секретар и член на Изпълнителното бюро на партията.

В онзи момент лидерите на БСП не намериха за нужно да се извинят пред народа за допуснатия от тях конформизъм,което е вреден навик. Нещо повече, те възложиха тъкмо на К. Вигенин да провежда променения курс по отношение на санкциите и Руската федерация.

Новият председател на БСП Корнелия Нинова, която заяви себе си

като политик на промяната

не коригира, и то с основание, линията на партията за премахване на санкциите срещу Русия.

Преди няколко дни в телевизионно интервю тя каза, че е противник на санкциите, тъй като от тях губи България. Загубите на страната ни от санкциите са набъбнали над милиард и две или триста милиона. Най-пострадало е земеделието, тежки щети понасят българските фирми и частни стопани, безвъзвратно с разделяме с руските пазари. Западът, инициатор на санкциите, си отваря вратички за поддържане на изгодни икономически отношения с Москва, докато към държави като нашата е същинска мащеха. Нинова даде пример със строежа на съвместно предприятие за автомобили със западни капитали в Русия. Така да се рече: което е позволено на Юпитера, не е позволено на вола!

Ще посоча още един пример: Германия се кани да прокарва втора тръба по маршрута на „Северен поток”, но на нашите власти беше наредено да спрат „Южен поток”. К. Нинова обеща щом спечели изборите и участва в управлението на страната, БСП да води политика за снемане на санкциите срещу Русия, като неотговарящи на националния ни интерес.

Няма как да се възрази на подобни доводи. Но според мен съображенията на Нинова са само първа буква от мотивите и доказателствата, които трябва да съдържа българската позиция, и конкретно позицията на БСП спрямо санкциите. Иначе човек би си казал: а ако, да речем, Западът започне отсега нататък да провежда без машинации и демагогия, със строга последователност, санкционния режим срещу Руската федерация, значи ли, че България ще препотвърди вредната международна и вътрешна практика? Същевременно, несъгласието на БСП със санкциите означава ли, че е готова да наложи „вето” върху евентуалното бъдещо решение на ЕС за продължаване на антируските санкции?

Според мен отричането на санкциите предполага налагане на „вето”! По този начин ли мислят отговорните фактори в социалистическата партия?

И така, ръководството на БСП не би трябвало да се ограничи с регистриране на претърпените загуби от санкциите. Без поставяне на акцент върху причините за санкциите, възраженията срещу тях лесно могат да се прелеят в морален упрек и присъда, а не в политическо действие.

Одобрението или неодобрението на санкциите

няма как да получи достоверен и адекватен отговор

извън проблемите, отнасящи се до присъединяването на Крим към Русия. Логично е държавите, които изразяват становище във връзка с тези санкции, да отговорят на фундаменталния въпрос: е ли Крим криминално анексиран, както твърди Западът, или той влезе доброволно в състава на Руската федерация в резултат на свободно проведен общонароден референдум? Ако е бил анексиран, санкциите са оправдани и мърдане няма, ако не е бил анексиран – санкциите представляват произвол и дискриминация.

За съжаление, лидерите на БСП, даже тези, които възразяват на санкциите, не продумват нищичко за Крим и днешния му статут в рамките на Руската федерация. Кой крив,кой прав – за тях сякаш е излишна подробност.

За мен първият лъч на надеждата в позитивната посока беше реплика, поизнесена от генерал Румен Радев през кандидатпрезидентската му кампания: де факто над Крим се вее руското знаме! Казах си, ето един знак на воинска смелост. Макар че ако помислим нормално, бъдещият (тогава) президент просто запази пиетет пред истината! Възможно ли е той, в новото си амплоа на президент, да доизясни как стои проблема Крим и де юре! Кой знае?

Ще засегна

няколко аспекта на тази проблематика

която след извънредните парламентарни избори през този месец, вероятно ще бъде обсъждана и доизяснявана в ръководните органи на БСП. Впрочем, предлагам на Корнелия Нинова да организира общопартиен референдум, на който левите българи да се произнесат по санкциите и статута на Крим.

На първо място, имаше ли право Крим на самоопределяне?

В базисни постановки от Устава на Организацията на обединените нации е прогласено още със създаването й правото на народите да се самоопределят. Крим в най-голяма степен отговаря на този казус! От далечни времена той е средище и символ на руската идея, на руската история и култура, населен главно с етнически руснаци, там се намира градът герой Севастопол, гордост на руската военна слава и военноморския флот.

Включен в състава на новата Република Украйна след разпадането на СССР, Крим, неговото население, непрекъснато след това воюва за особен статут, за автономия в рамките на Украйна: през определени години народът на Крим успява да отвоюва автономия на полуострова, през други - губи автономния си статут поради упражнен натиск и репресии от официален Киев. Така че в случая не става дума за изконна украинска земя, а за скоропридобит автономен регион (едва преди 16-17 години), който векове наред е бил структурообразуващ фактор на руската държавност.

На второ място, казусът „право на самоопределение на народите” имаше преди Крим прецедент на Балканите -

отделянето на Косово от Югославия по заповед на Запада!

В Косово не само че не беше проведен референдум, но Западът извърши кървава агресия над съседна Югославия (първата европейска скотобойна след Втората световна война), за да я постави на колене във връзка с отнемането на нейна суверенна територия.

Преднамерено е Евросъюзът и САЩ да признават за законно отделянето на Косово от Югославия, а да отказват на Крим правото чрез свободно волеизявление на народа да се присъедини към Руската федерация.

На трето място, факт е, че Руската федерация до 2014 г., преди събитията на майдан, и извършването на антидържавния преврат в Киев, никога не е претендирала за присъединяването на Крим към Русия (въпреки дълбоките основания да настоява за поправянето на една геополитическа несправедливост).

Не претендираше поради няколко причини:

Една от тях е, че за Русия най-важно беше да поддържа отлични икономически, политически и културни отношения с Украйна. Икономиките на Русия и Украйна още от съветско време действаха като единен икономически организъм, те се допълваха и подпомагаха взаимно. Нито Русия, нито Украйна биха спечелили от разрушаването на такъв тип отношения. Освен това Русия не възнамеряваше да влиза изобщо в конфликт с

братската славянска държава Украйна, чието стародавно име е Малорусия

До 2014 г. и Западът, и Русия възприемаха Украйна като демилитаризирана, свободна от атомно оръжие зона на мира. Негласно беше прието, че няма да се допусне нарушаване на геополитическия и военен баланс в Украйна. Случи се обратното по вина на Вашингтон и Брюксел!

Извършен беше антидържавен преврат в Украйна, субсидиран с пет милиарда долара за неправителствени организации от Държавния департамент и други свързани организации на САЩ. Под предлог, че се подкрепя западната ориентация на страната, САЩ и техните неолиберални съюзници от Западна Европа и Полша установиха репресивен режим в Киев, като

предадоха цялата власт на украинската олигархия

с цел присвояване на приказно богатия украински чернозем и милитаризирането на Украйна за военен сблъсък с Руската федерация. Незаконно беше прекратен мандатът на президента на страната; забраниха се партии; ограничи се рязко свободата на медиите; даде се старт за преследване на другояче мислещите; започнаха да се налагат крайни националистични и ксенофобски възгледи; формираха се военизирани отряди на украински неонацисти.

 

САЩ и Западът се заеха - в контекста на масираното придвижване на НАТО на Изток и обкръжаването на Руската федерация с натовски военни бази, - да въдворят и укрепят с всички средства новопръкналия се марионетен режим в Украйна. Режим, който провежда изцяло антируска политика, отнема брутално дори и елементарните права на многомилионното население етнически руснаци.

В стратегически план Западът реши

с ускорени темпове да подсигури украинската територия за ползване от НАТО

а Крим да го превърне в бастион на военната мощ на НАТО, включително чрез овладяване на руската военноморска база в Севастопол.

Русия не можеше да не реагира на подобна крупна провокация, която застраши самото й съществуване като държава. Не можеше да не се солидаризира с отдавнашната воля на кримчани да се присъединят към майката-родина. Щеше да е непростимо национално престъпление, ако позволеше на „новите украинци” безнаказано да продължат геноцида над етническите руснаци в Донецк и Луганск.

Вярно е, че днес се води гражданска война в Украйна, която е на ръба на тотален икономически колапс и политическа криза, с плъзнала, непозната по мащабите си корупция, но и с най-масовия контингент организирани фашизоиди в Европа. Но виновни ли са Русия, Кремъл и Вл. Путин, че режимът в Киев, с варварските бомбардировки и ликвидирането на хиляди руснаци в Донбас и Крим, прави все по-неизпълними Минските договорности?

Подочвам някои особености на положението в Украйна, пред които българските политици, но и ръководството на БСП, си затварят очите, а не бива. Има исторически мигове, когато не може повече да се мълчи. Така е и с мантрата: България се противопоставя на санкциите срещу Руската федерация! Без произнасяне, наред с лексемата „санкции”, и на „сакралната” дума Крим, все ще остава нещо недоизречено, хитровато спестено и конюнктурно, нещо, което кръжи като еднодневка около истината, някакво своеобразно мишкуване. Съгласието или несъгласието ще продължим да ги догонваме с недомлъвки и преклонена глава.

Време е българските политици да се научат да мислят и действат със собствените си глави. Тогава и националният ни интерес ще бъде защитен без оглеждане към поредния “Голям брат”!

БСП, както се вижда, ще трябва, ще й се наложи, след като е направила първата стъпка: противопоставяне на антируските санкции, да направи и следващите стъпки. Досега от партиите в коалиция “БСП за България” единствено партия „Нова Зора” си позволява да говори открито и за преврата в Киев, и за нелегитимния президент Турчинов, и за тоталния крах на Украйна след майдана, и за това, че Крим дефакто и де юре е руски и че кримчани по право, благодарение на всенароден, законно проведен референдум, са определили своето бъдеще!

Зная, че в политиката има не само видими части, но и подводни камъни, че държава като днешна България - с продаден суверенитет и немощни институции, е почти невъзможно да има самостоятелно поведение на международната сцена. Но аз се надявам, че и БСП, и партиите от коалиция “БСП за България” след извънредните парламентарни избори ще намерят време да дебатират комплексно положението в Украйна и съдбата на шКрим във връзка с режима на санкциите. И ще стигнат до изводи, направени по съвест и наистина в името на националния интерес!