Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

ТРОЯНСКИЯТ КОН НА „МЕКАТА СИЛА”

Е-поща Печат PDF

• Подготвя ли Западът новия стар подарък за Русия?

Изминаха два месеца от онова знаково интервю на 93-годишния американски дипломатически гуру Хенри Кисинджър, публикувано в декемврийския брой на сп. “Атлантик”, в което той обяви, че с победата на Доналд Тръмп в Америка се извършва революция, която поставя външната политика на повечето страни в задънена улица. Те, според него, се нуждаели от време за анализ на ситуацията, но понякога някои събития изисквали да се вземат бързи решения. „Светът ще се изправи пред нов период на нестабилност”, пророкува Кисинджър. “Сега всички играчи в Близкия изток, Китай, Русия и Европа, като един трябва да вземат важни стратегически решения. Това се отнася и за новия екип на Тръмп, който задава промените”.

На въпроса на американския журналист Джефри Голдбърг от „Атлантик” към стария дипломат - Ще даде ли някои съвети на Доналд Тръмп за това как да действа в новата ситуация, пред която се изправи светът, след като се позамислил, Кисинджър отговорил: „Все още никой не ме е повикал, но ако Тръмп ми се обади, със сигурност ще отида”. Фактът, че се е замислил преди отговора, се тълкува като знак, че Кисинджър не е казал истината.

Германският таблоид „Билд” (Bild), позовавайки се на информация, предоставена на западни разузнавателни служби от преходния екип на Тръмп, също твърди обратното на онова, което казва Кисинджър пред „Атлантик”. Тоест, че бившият американски дипломат е заел ролята на неформален външнополитически съветник на Доналд Тръмп, още много преди декември миналата година и че в последните няколко месеца Кисинджър на няколко пъти се е срещал с Тръмп, като на тези срещи сред най-обсъжданите теми била и тази за отношенията с Русия и че Белият дом вероятно отива към „конструктивно сътрудничество” с Кремъл. Същото твърди и журналистката Ели Лейк от „Блумбърг” (Bloomberg). Цитирайки членове на преходния екип, в началото на януари тя разкри, че след изборите дипломатът е давал консултации на бъдещия съветник по национална сигурност Майкъл Флин и неговия екип. Но това не е всичко. Според Лейк, именно Кисинджър е настоял Тръмп да номинира смятания за проруски настроен Рекс Тилърсън за държавен секретар на САЩ. Ето какво още споделя журналистката от „Блумбърг”: „Според един от съветниците в преходния екип, Кисинджър, е сред малкото хора в обкръжението на Тръмп, които могат да се чуят с него по телефона, когато пожелаят.”

„Спрете да дразните мечката”

Изненадващо, на 24 декември миналата година се появи голяма, звучаща почти революционно за отношенията САЩ-Русия статия на един от редакторите на авторитетния американски сайт „Национален интерес” (National Interest) - Робърт Мери, с красноречивото заглавие „Спрете да дразните мечката”. Основните тези в тази статия са следните:

• Влошаването на отношенията с Русия ще доведе до по-мащабна криза в САЩ, което е нецелесъобразно за целия Запад;

• За влошаване на ситуацията е виновно НАТО, което агресивно се разширява на Изток;

• Тръмп е необходимо да прояви отстъпчивост към Путин при решаване на „украинския въпрос”, както и да признае руската зона на влияние във всички православни страни, най-вече в страните от ОНД, а така също и в Източна Европа;

• Санкциите - да се отменят. Крим, макар и неофициално - да се признае;

• Основният враг в Сирия - не е Асад, а ИДИЛ;

• Русия трябва да се „спечели” на всяка цена, така че да не се превърне във верен съюзник на Китай, основния геополитически съперник на САЩ в близко бъдеще.

Това са тезите, които прокарва Робърт Мери. Оказва се обаче, че те не са негови. Същото, както твърди германският таблоид „Билд”, точка по точка е казал и Кисинджър пред съветническия състав на Доналд Тръмп. Отпада и версията, че Мери притежава телепатични способности, защото се оказва, че той започва да пише статията, след като е бил на среща с Кисинджър.

Троянският кон като подарък

Значи старата лисица Кисинджър отдавна е взел своето „важно стратегическо решение” и действа по отношение на промяна на американската политика спрямо Русия.

Впрочем, както Кисинджър, така и другият вечен модератор на световните дела - Збигнев Бжежински, отдавна усилено работят, макар и независимо един от друг, за подчиняване или ликвидиране на Русия със старото, дефинирано от харвардския професор по международни конфликти Джоузеф Най и изпитано от 90-те години, оръжие на „меката сила”. Освен това обаче двамата са обединили усилията си за преориентиране политиката на новата американска администрация към разбиване на застрашителното трио на евразийската интеграция – Русия, Китай и Иран, като за враг № 1 на този етап е нарочен Иран, а Китай е оставен за после Но това е друга голяма тема, за която ще става въпрос в бъдеще.

Сега обаче на дневен ред е задачата

да се подчини и укроти Русия

Оказа се, че само чрез силови методи и операции около границите, и политически и икономически санкции и примитивни, злостни пропагандни кампании, т.е. чрез „твърда сила”, което и ЕС прави в момента, това не можа да стане. Напротив, срещу Русия това има обратен ефект.

На 5 февруари руският вицепремиер Дмитрий Рогозин коментира, както предаде „РИА Новости”, появилите се съобщения, че ЕС планира да продължи санкциите срещу редица руски граждани с още половин година, така: „А знае ли ЕС, че ни е все едно. Санкциите срещу нашата промишленост вече имат ефект, обратен на очакванията на европейските чиновници“, заяви Рогозин в профила си в социалната мрежа туитър. По-късно той добави, че по отношение на Русия не трябва да се използват сила, шантаж и заплахи. Затова и отвъд океана предвидливо са се заели да променят стратегията - от „твърда” към „мека сила”, което, разбира се, не изключва и възможността да се балансира с прилаганите спрямо Русия сили. Прилагането на „меката сила” според теоретика на силите, споменатия проф. Джоузеф Най, е: „Форма на външнополитическо въздействие, насочено към манипулиране дейността на хора и правителства чрез духовни ценности, които са привлекателни и имат морален авторитет. Меката сила цели да спечели сърцата на хората чрез „износ” - прокламиране на ценностите на културата, науката, технологиите. Меката сила осигурява културното, интелектуалното, идеологическото и информационното влияние върху света”. Всичко това, твърди Най, ще позволи да се достигне до най-важната политическа цел, а именно - да се повлияе на формирането на елитите в чужди страни, които ще се държат приятелски към политиката на страната, изнасяща ценности.

Балансирането пък според него означава съчетаване на инструментите „твърда” и „мека”, от което той извежда ново понятие - „умна сила“ (smart power).

Такава е теорията. В практиката за реализиране идеите на „теоретиците на силите” от началото на 90-те години на миналия век досега обаче като че ли нищо ново няма. Поне така излиза от статията на един друг послушник на гуруто Кисинджър, политолога Кристофър Емил Брун, публикувана на 11 януари в датското списание „Политикен” и озаглавена „Следваща спирка - Русия на Путин”. Той също е загрижен за недалновидната политика на Запада към Русия. Ето какво пише Брун: „След историите за това, че Русия е изиграла важна роля в американската предизборна кампания, стана модерно да мразиш нашия голям съсед на изток. Дори умерените медии и лидери на общественото мнение са готови да определят Русия като враг на Запада.

И сега пишат за кошмарния сценарий, когато руснаците се намесват в предстоящите важни европейски избори, задаващи се през тази година, както това видимо се случи в Съединените щати. Европейските служби за сигурност трябва да бъдат подготвени напълно да се отрази тази външна намеса, а на избирателите да се помага по-добре да разберат кои източници на информация са правилни. Но когато датското издание „Information” пише, че политиката на Путин през последните години “е фокусирана главно върху разделянето на Запада”, това е форма на демонизиране, което може да има лоши последствия.

Тези партии, които се противопоставят на ЕС и симпатизират на Русия на Путин, като например “Национален фронт” във Франция, “Движението Пет звезди “ (Five Star) в Италия и “Датската народна партия”, виждат своето бъдеще и предпочитат да сътрудничат и да залагат на Русия.”

Тук не можем да не се съгласим с Кристофър Брун и да го допълним, че в Източна Европа тези симпатии са много по-ярко изразени. „Ройтерс” също твърди, че цяла Източна Европа е обзета от антиевропейски и проруски настроения. „Най-силно те се забелязват в България. Над 90 процента от българите се чувстват по-близки с Русия, отколкото с ЕС, а санкциите са се отразили пагубно върху животновъдството, селското стопанство и хранителната промишленост в тази балканска държава“, съобщава световната информационна агенция.

По-нататък авторът размишлява върху решението за „помирение”, или по-точно казано, укротяване на Русия – тоест, прилагането на „меката сила”.

Всичко казано дотук, според Брун, би трябвало да подтикне Запада най-напред към мисълта за самоанализ. И продължава: „Но ако това отново ще се преобразува в сляпа омраза към Путин, ние сами ще си навредим. Поради това, в отговор на появата на една нова и силна Русия, не трябва да бъде само призивът към народите да се обединят около НАТО и ЕС. Отговорът трябва да бъде в една цивилна, гражданска стратегия за намаляване на напрежението, а не да се създаде възможност врагът да ни стори повече зло, отколкото е необходимо.”

Най-добра стратегия,

„гражданска стратегия” за въздействие върху Русия

според Брун е да се следва такава форма на политиката на помирение, която преди време била ключова за победата в „студената война”. И за да не се заблуди някой, че говори за безкористно помирение, пояснява: „Тя бе създадена, включително с участието на немския канцлер Вили Бранд и неговата „нова източна политика”. Това беше стратегия на „промяна чрез сближаване”, като предпоставка за демократичните промени в Източния блок. Успехът се дължеше на факта, че Западът разшири комуникацията с Източния блок на всички нива - дипломатически, икономически, културни,човешките права и др. /.../ Със силата на културата и изкуството, с пълни джобове със забавления и развлечения, те изграждат взаимоотношения, за да се отслаби напрежението, което преобладаваше от двете страни на „желязната завеса”. Нещо подобно може да се случи сега”.

Иди на Запад

По-нататък авторът черпи вдъхновение и опит от свои предишни ентусиазирани пътувания на Изток в началото на 90-те години, когато западни екипи, в чийто състав имаше и специалисти по психологическа война, често пътуваха на Изток, маскирани като големи културни делегации под мотото „Следваща спирка - Съветския съюз”. По-възрастните си спомнят, че в тази „културна” инвазия често участваше британската попгрупа „Pet Shop Boys” с кавър-версията на американската поп група „Village People” „Go West” (“Иди на Запад”). В изпълнение на британската група Pet Shop Boys песента и клипът към нея показваше как хората от Изток изоставят комунистическия свят с петолъчки, паметници на Ленин и Гагарин и цялата комунистическа символика, и се устремяват в стройни редици някъде на Запад. Песента тогава се възприемаше като символ на крушението на Съветския съюз. Тази песен тогава беше химн на младите ни демократи, тяхно вдъхновение за възприемане на новите западни и отричане от старите комунистически ценности. И понеже става въпрос за западните ценности, не можем да не споменем за една истина, свързана с историята и символиката именно на тази песен, която може горчиво да разочарова много от тогавашните и сегашни привърженици на новия цивилизационен избор.

Песента „Go West” на американската попгрупа „Village People”, сингъл на 1979 г., както твърдят нейните първи изпълнители, не е била замислена като призив на източноевропейците да тръгнат на Запад, а като призив-метафора към американските хомосексуалисти да тръгнат на Запад, към Сан Франциско, идеалният град тогава за свободните хомосексуалисти. Тя е песен, която възпява една от новите западни ценности - сексуалната свобода, и в частност гей-свободата.

Но толкова за химните и посланията на „новия цивилизационен избор”, техният смисъл и сега не се разбира от много от техните почитатели, може би на това са разчитали и продължават да разчитат „експортьорите” на западни ценности.

От всичко казано до тук обаче напира

най-важният въпрос:

Как се приемат от сегашната американска администрация идеите и предложенията на Бжежински и компания?

Официална позиция и открита поддръжка, разбира се, няма и не може и да се очаква, но има жокер и този жокер е едно изказване на официалния съветник на президента Тръмп Антъни Скарамучи на отминалия наскоро икономически форум в Давос.

Предварително е важно да отбележим, че освен официален съветник на президента, Антъни Скарамучи е и близък приятел на старшия съветник и зет на Доналд Тръмп, Джерард Кушнер, което от своя страна означава, че думите му съвсем не са за пренебрегване. „Считам, че санкциите по отношение на Русия не бяха най-доброто нещо, което старата администрация можеше да измисли, защото те постигнаха ефект, обратен на очаквания,  - отбеляза Скарамучи и продължава с едно прозрение, до което много политици и анализатори на Запад все още не са стигнали. - И това се дължи на особената психологическа нагласа на руските хора. Когато държавата им е поставена пред изпитания, те се сплотяват около лидера си и са готови по-скоро да ядат сняг, но да издържат и да победят. Може би, сили за това им дава фактът, че те се борят за някаква кауза, а не толкова за пари или материални облаги...

Новоизбраният президент на САЩ, споделя Скарамучи, храни огромно уважение към Русия и руската култура и смята, че сътрудничеството между двете най-мощни страни може да се подобри съществено само в течение на една година.”

Безкористни ли са тези изявления? Едва ли!

Практиката от цялата история на американо-руските отношения винаги е доказвала обратното. А и изявленията на Тръмп, че „няма да се месим, а ще влияем с пример и че американските интереси стоят над всички други”, както и последните му действия, показват, че отново става въпрос само за дипломатическа игра. Вероятно САЩ отново запрягат стария троянски кон на „меката сила” като „подарък” към Русия.

На Запад отново търсят своя Горбачов, но забравят,че срещу себе си имат Владимир Путин. И този път номерът няма да мине. Президентът на Русия успя да промени до такава степен нагласите на народа, че дори и когато вече го няма, събитията от 90-те години не могат да се повторят.