Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

Тръмп и ЕРДОГАН: ВСЯКА ПРИЛИКА Е СЛУЧАЙНА

Е-поща Печат PDF

Всяко сравнение куца. Но когато някои „футуролози” започнат да предсказват  бъдещето на велики демокрации, съдейки по ставащото в Турция на Реджеп Ердоган, пророчеството им намирисва на шарлатания. Или в най-добрия случай, на тенденциозно, да не кажем поръчково, представяне на действителността. Така например на 30 януари т.г. английският в. „Гардиън” публикува статия на Лиз Кукман със стряскащото заглавие: „За да видите бъдещето на Америка, погледнете Турция”. Статията бе препечатана в турския всекидневник „Джумхуриет” (01.02.2017) и очевидно бе предназначена да сгъсти мрачните краски, в които глобалният неолиберален фронт рисува света след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ. В същото време безкрайно смелата турска журналистка Аслъ Айдънташбаш, преминала от „полегналия” пред Ердоган в. „Миллиет” във все още „неопитомения” и бунтарски настроен в. „Джумхуриет”, написа укорително: „Не можахте да разберете Тръмп!”.

Зора

Лиз Кукман следва обичайната за левите журналисти линия на солидарност с колегите по перо, но преувеличава силно, представяйки Ердоган като предтеча на бъдещия „диктатор” Тръмп. Тръмп не може и никога няма да стане като бъдещия турски султан и халиф Ердоган, който безпощадно потъпква свободата и независимостта на медиите, затваря ги или им изпраща синдици, а журналистите и опозиционните депутати хвърля в затвора. Да не говорим какво би се случило на прокурор или съдия, отказал да изпълни президентски указ. А ако някоя медиа в Турция предрече убийството на президента, както направи Си Ен Ен с Тръмп, просто ще бъде закрита или одържавена, а дузина журналисти, начело с главния редактор, ще бъдат изпратени в затвора. Това сполетя редакцията на „Джумхуриет”, понеже беше огласил неудобната „държавна тайна”, че Турция изпраща с тирове на МИТ оръжие и боеприпаси на терористите в Сирия. Да не говорим какво щеше да сполети поппевицата Риана, ако в Турция беше нарекла Ердоган „аморална свиня”...

Честолюбивият Ердоган се опита да съди за обида дори граждани на Германия, възползвайки се от съответния закон, забраняващ оскърблението на чужди държавни глави. Едва след този инцидент законът бе променен от Бундестага.

Тръмп и Ердоган не са едно и също

Няма защо Тръмп да се учи от човек, който може с референдум да се провъзгласи за почти пожизнен президент до 2029 г. Но след като Ердоган може да зарази с авторитаризъм президента на САЩ, какво накара премиера на Обединеното кралство Тереза Мей последователно да посети Тръмп и Ердоган? Мей беше първият чужд министър-председател, срещнал се на четири очи с Тръмп. Австралийският премиер разговаря с него по телефона, но след като му напомни поетото от Обама задължение САЩ да приемат 1250 бежанци от Австралия, Тръмп му затвори, вбесен от „тъпата сделка” на своя предшественик.

Тереза Мей вероятно е първата, която очи в очи се опита „да съветва” новоизбрания американски президент: да не вярва на Путин и да не сваля санкциите срещу Русия, докато тя не изпълни Минските споразумения. На което Тръмп отговори, че е рано да се говори за сваляне на санкциите. Мей обаче, не спомена нищо за налагането на санкции срещу превратаджийския режим в Киев, финансиран и подкрепен военно и политически от Държавния департамент на САЩ, ЦРУ и Пентагона по времето на Обама. Днес този режим обстрелва с оръдия и танкове собственото си, макар и рускоезично, население в Донбас, а европейски лидери като Тереза Мей и Ангела Меркел продължават да говорят за „руска агресия” в Украйна, за руска „анексия” на Крим, за „режима на Путин” и т.н. И въпреки че упрекват Ердоган в авторитаризъм и нарушаване на правата на човека и свободата на медиите, продължават да се пазарят с него.

След Тереза Мей, която посети Анкара на 28 януари, на 2 февруари там гостува и канцлерът на Германия Ангела Меркел. Това беше шестото й посещение в Турция, но чак сега реши да се срещне с представители на опозицията. Един от тях - Идрис Балукен, активист на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН). Той престоя в затвора три месеца и беше освободен едва на 30 януари т.г., три дни преди визитата на германския канцлер. Според предварителни съобщения в пресата, Меркел искала да го разпита за условията в затвора. Каква загриженост! Сякаш десетките турски дипломати и военни, които поискаха политическо убежище в Германия, не могат да я осведомят по въпроса! Няма по-сляп от този, който не иска да види и по-глух от този, който не иска да чуе!

Защо все пак фрау Меркел се запъти към Анкара?

Вероятно за да кандърдисва Ердоган да не денонсира споразумението с ЕС за реадмисия на бежанците и нелегалните мигранти, обещавайки му щедра европейска помощ. Според председателя на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) Кемал Кълъчдароглу обаче, причината за идването й отново била да подкрепи Ердоган. („Джумхуриет”, 02.02.2017). „Съдружниците в престъплението”, наречено бежанска и мигрантска криза, си подават взаимно топката в навечерието на турския референдум (през април т. г.) и на парламентарните избори в Германия.

 

Германският канцлер призовава турския президент да спазва правата и свободите на гражданите и независимостта на съда и медиите, а той й напомни, че ислямът и тероризмът не са едно и също нещо, за да се говори за ислямски тероризъм. Хвани Реждеп Ердоган, удари Ангела Меркел, тресни Тереза Мей!

Ето какво пише още Лиз Кукман

за срещите на британския премиер с Тръмп и Ердоган: “Мей се срещна с Ердоган на 28 януари 2017 г. “Много турци гледаха първите шокиращи дни на администрацията на Тръмп с една мисъл в главата: „Добре дошли в нашия свят!”

Пътуванията на Тереза Мей до Вашингтон и Анкара при нейната обиколка на спорни световни лидери напомниха на всеки, че една Британия след Брекзит ще има голяма нужда от приятели. Но между „мюсюлманската забрана” на Доналд Тръмп и повсеместните сурови мерки срещу опонентите на Реджеп Тайип Ердоган наистина ли се нуждаем от приятели като тези?”.

Според Лиз Кукман, поведението на британския премиер показва, че отговорът на този въпрос е „да”. Обяснението на британско-турския флирт според Кукман е: “Тереза Мей подписва с Ердоганова Турция сделка за изстребители на стойност 100 милиона паунда. Конспирация. Обвиняване на външни сили (чужденците) за вътрешните проблеми. Атаки срещу медиите. Религия, използвана като инструмент за разделяне, с едно либерално поръсване с думата „терорист”. Турция извървя този път по-рано... Би било мъдро турската спирала в авторитаризма да се разглежда като предупреждение за онова, което би се случило, ако светът не се противопостави на Тръмп. Нещата, които се боите, че ще направи президентът на САЩ, Ердоган, изглежда, вече ги е приложил. Това са егоманиаци, по-заинтересувани за собствената си власт, отколкото да съдействат истински на своите страни. Те не са хора, които Мей може да контролира с търговски сделки. Лесно е да стоиш на другия край на света, да прочетеш няколко статии за Турция и да подхвърляш коментари: Събудете се! Ердоган е диктатор!”. Погледнете преди всичко Съединените щати. Така се започва: бавно се разпростира един почти пълен контрол върху умовете. Разделяй и владей”.

Самата Мей уверява, че е настояла пред Ердоган Турция да поеме своите задължения в сферата на човешките права. Със сигурност Ердоган би могъл да й  припомни колониалното минало на Британската империя, следите от което още личат в Близкия  изток. Би могъл да й намекне и за войната с Аржентина за Фолклендските (Малвинските) острови, разположени на десетки хиляди мили от Албиона. Да не говорим за нахлуването в Ирак през март 2013 г., оправдавано с лъжата на английското разузнаване относно оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин. Или за разоряването на Либия, в което участва и Обединеното кралство.

Що се отнася до Турция, политиката на ЕС, в това число на Обединеното кралство към нея, може да се изрази с няколко думи:

няма вечни приятелства, има вечни интереси!

Естествено, за сметка на гранични страни, като България и Гърция, които са осъдени да посрещат и задържат  вълните от бежанци и нелегални мигранти от Близкия изток и Северна Африка.

“Не забравяйте, - продължава Лиз Кукман, - че до не толкова отдавна Турция беше подкрепяна като един демократичен фар в Близкия изток. Само за няколко години хиперболизираните и съзнателно разпалвани страхове и параноя подхраниха спускането на страната в ислямизма и превръщането й в държава от типа „Биг Брадър”. Нещо, което нейните хора се надяваха, че са оставили зад гърба си в мрачните дни, последвали преврата от 1980 г. Сега Турция е мълчаливо несъгласна с арестите на опоненти и беше обвинявана за употребата на мъчения и насилие, включително изнасилване. При повсеместните чистки видяхме хиляди уволнени от работа, благодарение на скалъпени обвинения в подкрепа на групи, които правителството държи отговорни за неуспешния опит за преврат от миналата година. Те бяха оставени без работа или финансова подкрепа - последваха самоубийства. Най-новият приз на Турция е, че тя е най-големият в света затвор за журналисти. Британският премиер обаче, избира да остане широко безмълвна. И в замяна на това да договори една сделка за два изстребителя на стойност 100 милиона паунда. Срещата й с тези двама лидери изпрати гръмко и ясно послание от името на Обединеното кралство: „Щом можем да спечелим малко пари, правете каквото искате!”. И вялото осъждане от Мей на забраната за пътувания и влизане в САЩ на граждани от седем мюсюлмански страни не отиде достатъчно далеч. Тръмп изрази гласно своята подкрепа за употребата на мъчения и неговите прилики с турския лидер не свършват дотук. И двамата използват една риторика на патриотизъм, до точката на национализма; гласно се изказват срещу аборта и са злощастно известни заради своя стремеж да опредметяват жените и неразбирането на феминизма. И двамата осигуриха на зетьовете си важни позиции, и двамата са прекалено обидчиви, когато става въпрос за критицизъм, особено от сатирици и журналисти. В миналото Ердоган и Тръмп публично подкрепяха позициите си спрямо медиите. Всички, които са прекарали известно време в Турция ще признаят изобличаването от Тръмп на негативното му отразяване под формата на „фалшиви новини” в издания, като “Ню Йорк таймс”. Те ще се запознаят със заглавия като това, което се появи в крайно дясното издание „Брайтбарт” (чийто член основател Стив Бенън е главен стратег на Тръмп), използвано във връзка със съботните протести в САЩ: „Свързаната с терора група Кеър предизвиква хаос, промоцирайки протести и съдебни дела, докато Тръмп защитава нацията!”. Това е чисто Ердоганова територия – заклеймяване на опозицията, свързвайки я с терора, и славословене на силния лидер.

Турция е домът на „алтернативните факти”

Страна, която превръща медиите във враг, е страна, където хората са прекалено лесно манипулирани от тези, които са на власт.

Журналистите в Турция, освен когато работят за организации, които поддържат официалната правителствена линия по събитията, постоянно жонглират по едно опънато въже: между това да предават ставащото, и да не съобщават достатъчно, за да не бъдат арестувани. Дори чуждите журналисти се самоцензурират, проверяват два пъти за неумишлени „обиди”, които биха могли да им докарат неприятности. Те се плашат, когато звънецът на вратата им звънне неочаквано и се чудят винаги, когато отиват зад граница, дали ще им бъде позволено да се върнат обратно в страната.

Ние трябва да се противопоставим на бламирането на свободната преса в САЩ сега, преди да е станало прекалено късно. Ердоган вече не е добро за Турция, точно както Тръмп не е добро за Америка. Те променят идентичността на страните си. Иронията, че възможно турско присъединяване към ЕС беше използвано като една от ключовите мотивации за Брекзит, вероятно ще бъде обща тема във всички наши стъпки към напускането на ЕС. Макар че отвръщането от такива видове лидери може да доведе до изолация и до по-нататъшни крайности, трябва ли наистина съвсем буквално да си стискаме ръцете с тях? Стоейки мълчаливо, сътрудничейки, канейки хора като Тръмп на държавни посещения, ние им даваме повече власт. Ние сме съучастници и е време нашето правителство да се изправи”.