Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало

НАИСТИНА ЛИ СА В ОПАСНОСТ БАЛКАНИТЕ?

Е-поща Печат PDF

Едва ли е изненада, че цялото объркване и суматоха на световната политическа сцена може да се види на територията на Балканите днес. Сигурно и затова случващите се напоследък в региона събития дадоха основание на руския външен министър Лавров да заяви, че „всички трябва да разберат необходимостта да не се допуска силова конфронтация на Балканите“, а наблюдатели по цял свят изведнъж започнаха настървено да коментират рязкото влошаване на отношенията между страните от Западните Балкани, да обсъждат пръкнали се отново, но познати от миналото, сигнали за Велика Албания, Велика Сърбия, включително и нови балкански съюзи.

 

Търсят се отговори на въпроси от рода на „ама какво става в Македония“, „какво искат албанците“, „наистина ли албанската демографска агресия е станала доминиращ фактор на полуострова“, та до „ще се дели ли Босна и Херцеговина“ и „създават ли Гърция и Сърбия нов Балкански съюз?“. Последното дойде след срещата в Белград между Ципрас и Вучич, които обявиха на обща пресконференция договорка за „висш съвет“, който „ще обсъжда в Солун тази пролет засилването на отношенията “.

Дори само бегъл преглед на печата в страните от Западните Балкани, т.е. онези от бивша СФРЮ, показва, че те наистина са

огледало на всичко, което не е наред със света

Появата на „Разединени Американски Щати“, както някои се изразяват след влизането на президента Тръмп в Белия дом, объркването на Брюксел след „Брекзит“-а на Кралството и пр., и пр. Без да се споменава нарочно „дамоклевият меч“ на мигрантската нерешена все още криза, надвиснал над „най-прогресивния проект на човечеството“, ЕС, но най-вече над намиращите се по маршрута на мигрантите балкански страни.

Думите на Тереза Мей, че „дните на военната интервенция на Великобритания и САЩ в други страни, за да изградят света по свой модел, са в миналото“. Тя каза това  след знаковата си среща с президента Тръмп, и тези думи отекват особено чувствително в региони като Балканите, където по вековна традиция държавите винаги са били в капана между Изтока и Запада. Онзи Запад, който за да ликвидира влиянието на Русия на ключовия европейски полуостров и съответно да заеме освободено място, през 90-те години на 20-и век предприе стъпки като прекрояване на граници и бомбардировки, чиито последици често поставиха на ръба избухването на трудно сдържано напрежение.

Докато Тръмп и Мей обсъждат промяна на т. нар. Чикагска доктрина от 1999 г. и заявяват, че ще се премине „от активна намеса в задгранични конфликти към изолационизъм“, т. е., ще решават с предимство вътрешни проблеми на собствените си граждани и тяхната сигурност, на Балканите напрежението расте. От началото на годината то ескалира до конфликти като „влаковия епизод“ между Белград и Прищина, „албанска платформа“ на парламентарно представени след извънредните избори четири албански партии, която се възприема като искане за федерализация на Македония, а в Босна и Херцеговина (Б и Х) се изостря ситуацията между трите етнически народа там (хървати, сърби, босненци), стимулирани, разбира се, от „нашите братя“ в съседни страни.

Дейтънската държавица Б и Х се тресе от заплахи за разпад, защото Р Сръбска винаги с едно око гледа към Белград и в даден момент може да реши да се отдели като самостоятелна единица, както често заплашва президентът Додик. После може да се присъедини към Сърбия.

Както се казва

„риба се лови в мътна вода“

а това през последните десетилетия най-добре го прилага т.нар. албански фактор, който в стремежа към самоопределяне създава условия на разпадни процеси и ново преначертаване на граници в региона.

Сръбският „Блиц“ пише, че „въвеждането на албанския като официален език, дебатите за промяна на химна, знамето и герба, както и името на страната, показва, че целта е Македония и официално да се албанизира“ и задава въпрос „Велика Албания чука на вратата?“.

Албански хакери свалят сайта на сръбската агенция ТАНЮГ и на мястото й излиза флаг на АОК (Армия за освобождение на Косово), а гръцки войници с албански етнически корени си правят снимки, на които с ръце показват символа на „Велика Албания“, двуглав орел, а после ги разпространяват във фейса. Осъдени са по бърза процедура от гръцки съд на 60 дни затвор.

В допълнение, само 2 дни след изборите в Македония на 11 декември албанският премиер Еди Рама събра в Тирана представителите на 4-ите албански партии (ДСИ, Беса, ислямистка, ДПА и Албански алианс), които влизат в парламента на страната с общо 20 броя депутати срещу 100 от ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ. Бе съгласувана албанска платформа с искания към основните македонски политически партии, ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, за условията, при които албански партии ще участват в коалиционно правителство.

Исканията на практика погазват членове от съществуващата македонска конституция, но дават основание за определяне на албанците като решаващ фактор на политическата сцена в Скопие, който е в състояние да изнудва и рекетира лидери като Груевски и Заев, намиращи се от години в смъртоносна лична вражда.

Самият факт, че платформата бе обявена навръх православната Коледа в Македония, е сигнал, който допълва казаното от прессекретаря на ДСИ, че „не е важна политическата съдба на ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ, а е важен само договорът с гражданите от албанска националност“. Защото албанската платформа е с мотив, че е договор с албанските граждани, който осигурява реализиране на техни изконни права, преминаващи през отмяна на Охридския договор и промяна на самата конституция.

Всъщност ДСИ с лидер Али Ахмети е коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ през последните 8 години, но сега партията не подкрепи Груевски за формиране на правителство. Задкулисието в Скопие твърди, че Груевски, който е бил готов на всякакви компромиси, за да запази позиция като премиер и да избегне съдебно преследване за корупционни схеми, все пак не се е решил да удовлетвори всички албански искания, защото те наистина взривяват бъдещето на страната като единна държава и потвърждават тезата, че „албанците искат своя държава“, както пише в „Блиц“.

Опозиционният лидер на СДСМ, Зоран Заев, е наред за съставяне на правителство, но и неговите 49 депутатски места не са достатъчни за самостоятелно управление, а заплахите, че ако не получи мандат от оспорвания от него като нелегитимен президент Георге Иванов, ще „предприеме необходими действия“, без да ги уточнява, което налива масло в огъня на политическата криза.

На този етап македонският президент, след съгласуване с Конституционния съд, настоява всеки от лидерите на големите партии да представи списък на необходимите 61 депутати, които са се съгласили да подкрепят правителство, за да връчи мандат.

Сиреч, Зоран Заев не е получил в прав текст право да формира правителство.

Конституцията в това отношение предполага тълкуване и то се използва като

прецедент за успокояване на топката

и намиране на решение. В противен случай ще има нови избори (искане на ВМРО-ДПМНЕ след невъзможността да състави правителство) и политическата криза ще се проточи. Сякаш двете предходни години не стигнаха...

В общи линии тази обстановка на Вардара не предполага стабилност и сигурност, напротив, нарастват опасенията за дестабилизация на региона, защото Македония е онази страна, където се пресичат интереси на всички съседи. И не само. Твърди се, че Изтокът в лицето на Москва и Западът като цяло имат своите пристрастия към дадени македонски лидери, които са им удобни, а посланиците им в Скопие никак не скучаят напоследък. Някои често са посещавани от албанските лидери, защото са решили, че чрез тях могат лесно да реализират своите интереси. Включително и за името на страната, което ще осигури активиране на процеса за влизане на Македония например в НАТО.

Не е случайно настояването на албанските партии да имат равноправно участие в преговорния процес с Гърция за името, който се точи вече десетилетия поради известните гръцки претенции. В тази връзка често се припомнят думи на руския външен министър Лавров, който още в 2015 г. заяви, че “събитията в Македония са дирижирани отвън и истинската причина за натиска и обвиненията към премиера Груевски е, че той отказа да се присъедини към санкциите срещу Русия“. Не е забравено и мнението му, че „с цел да се окаже натиск върху македонското правителство, се задейства албанският фактор и дори се говори за федерализация“.

Изглежда странно, но тези дни друго становище, на американския конгресмен Дейна Рорабакър, предизвика за пореден път взрив от коментари и тревоги за стабилността на Балканите, защото той в прав текст призова за преначертаване на картата и разделяне на Македония, която „не е държава“. Сръбският премиер Вучич нарече конгресмена „близък до албанското лоби в САЩ“, но други анализатори (като Умберто Паскали) не пропуснаха да подчертаят, че „той е говорител на мрежата около Джордж Сорос, който иска дестабилизация на Балканите“.

Дали това наистина е начин за подкопаване външната политика на президента Тръмп, като се търси стълкновение с Москва, която няма как да остане безразлична при нови напрежения в стил „балканска война“, предстои да се уточнява. Но е факт, че в Македония група интелектуалци и журналисти създадоха гражданско движение

„Стоп операция Сорос“

защото считат, че „целта на „Отворено общество“ е да бъдат унищожени националните държави и да се създадат държави, които да бъдат командвани отвън“.

Сигналите на конгресмен, който е председател на специална комисия за Европа и Евразия, член на Камарата на представителите на САЩ, няма как да бъдат пренебрегвани. Още повече, че той предложи не само „разделяне на Македония между Косово и България“, но и размяна на територии между Сърбия и Косово (Прешевска долина срещу Косовска Митровица), което е „от взаимен интерес“ и ще „спре войната за суверенитета на Косово“. Предложението е направено в нарочно писмо до сръбския президент Николич, но се оказва, че и бивш посланик на Великобритания в Белград, Ивор Робъртс, споделя това становище. Защото това би „гарантирало признаването на независимостта на Косово от Сърбия“ и е единственият начин за „постигане на траен мир и стабилни отношения“ между двете страни.

Друг сигнал за съгласувани действия за нова промяна на границите на Балканите? Изграждане на „етнически чисти Балкани“? Въпроси за размисъл, както се казва.

Сигналите обаче са разнопосочни и не са само „отвън“

Никак не е случайно и че албанският премиер Еди Рама гостува в Прищина, Косово, точно сега, и то за разговори с представители на партия „Съюз за бъдещето на Косово“, чийто лидер Рамуш Харадинай очаква провинциален съд във Франция да реши дали да го екстрадира в Сърбия заради обвинения за участие в насилствени действия спрямо сръбски граждани по време на войната от 90-те години. Това е третият лъч на албанската регионална външна политика, включваща не само Македония, но и Косово и стремяща се да обедини всички албанци под чадъра на Тирана.

Самият арест на Харадинай е по сръбско искане и е част от нова стратегия на Сърбия, която не само нагорещи риториката спрямо Косово и Хърватия, но и дава гласност на становището, че не само сърби са участници в насилствени действия по време на разпада на СФРЮ и че мнението „Сърбия - лошото момче на Балканите“ не отговаря на истината. Още повече, че предстоят президентски избори през април, а те по традиция минават чрез стягане на редици чрез националистически и патриотични тези.

Е, Косово е достатъчно за целта, защото мнозинството сърби никога няма да се примирят с отделянето на Косово от Сърбия и онзи влак с „Косово е Сърбия“ и православните икони гъделичка самочувствие и помпа мускулите на всички сръбски лидери, които претендират за поста президент, в т.ч. настоящият Николич и евентуално премиерът Вучич.

Демографски Косово отдавна е извън границите на Сърбия, но все пак 5 членки на ЕС не са го признали, а също Русия и Китай. Те пък днес са сред водещите в геополитиката и са в особено близки отношения с Белград. Не може да се каже, че Сърбия не успява гъвкаво да балансира между Москва и Брюксел, и се надява на ясен сигнал за промяна в позициите на Вашингтон след избора на Тръмп, и търси стари съюзници като Гърция, за да играе ролята на „ключов фактор в стабилността на Балканския полуостров“, както се изрази Ципрас при гостуването си в Белград.

Засега Държавният департамент е изразил отношение само във връзка с изказванията на конгресмена Роребакър, и то защото македонското МВнР отправи нарочно запитване до Вашингтон дали има промяна в политиката на САЩ към Македония. Отговорът е незабавен и категоричен - „САЩ подкрепят териториалната цялост и суверенитет на Р Македония“.

Другото явно са битки на съответни лобита във Вашингтон, които пред света изглеждат като „индустриална Америка“ срещу „IT-сектора и неговите поддръжници“. Известно е къде се ситуира Сорос.

Нима не е ясно защо Си Ен Ен в неотдавнашно предаване цитира Енвер Ходжа, дългогодишния лидер на Албания, който бил казал, че „крайната цел на демографската агресия е, че етническите албанци ще станат доминираща част от етническия състав на съседните страни“, а после прави извод, че „все още 3-ретата балканска война е на кантар“? В коментара се споменават фрази като „политиката на демографската агресия, установена преди 100 години, даде своите първи плодове с обявяване на независимо Косово. Сега разкрива своята истинска сила като Велика Албания“.

Всъщност политиката на принципа „Разделяй и владей“ винаги е била актуална, особено ако става въпрос за „великите“.

Казват, че да участваш в играта, не винаги означава победа, но е добре да си в нея. На Балканите игрите не са преставали.

Ще съумеят ли в настоящата ситуация малките балкански държави да приложат на практика мъдрата фраза, че „спасението на давещите е в ръцете на самите давещи се“?

Сценаристите не спят, а интересите им едва ли са в унисон с тежненията на балканските народи.

На този етап нашето МВнР съобщава, че „категорично подкрепя евроинтеграцията на държавите от Западните Балкани“. Какво друго да каже, когато някой ни „свири на тънката струна“ и ни забърква емоционално в казуса „разделена Македония“, която е била наша кауза цял век?

Лавров призова за действия от страна на Брюксел. И ЕС в лицето на Федерика Могерини и еврокомисар Йоханес Хан, отговарящ за разширяването, дни наред провеждат разговори с балкански политици, организират общи срещи с надежда да умиротворят обстановката, опитват се чрез „моркова и тоягата“ да упражнят натиск... Но дали призиви и красиви думи за съпричастност и бъдеща интеграция в ЕС ще свършат работа? Предстои да видим.