Освобождаването на Източен Алепо ознаменува края на неуспешния опит за свалянето на президента на Сирийската арабска република Башар Асад. Това стана възможно благодарение на излизането на Катар от играта и на частичната промяна в позицията на Турция. Но една част от страната си остава както и досега под властта на джихадистите, действащи по заповед на НАТО. Затова краят на войната зависи пряко от започналите преговори с държавите от Северноатлантическия алианс.
Източен Алепо бе освободен благодарение на прекратяване подкрепата за джихадистите от страна на чуждестранните спонсори. Голяма заслуга тук има най-вече Руската федерация, която успя да постигне излизането на джихадистите от района чрез преговори.
Москва успя да промени и становището на Катар и го направи свой съюзник. В началото на декември 2016 г. този поврат бе затвърден с продажбата на една пета от акциите на „Роснефт” на Доха, а пък „Роснефт” - брилянтът на Русия, е най-голямата нефтена компания в света. Транзакцията елиминира и бюджетния дефицит на Русия, от една страна, а от друга Игор Сечин и Владимир Путин тясно сближиха енергийната политика на двете държави, които са и най-големите световни износители на газ. Катар преустанови подкрепата за джихадистите, въпреки че от май 2015 г. откри свое представителство в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел.
Турция също промени позицията си. Тя си остава членка на НАТО, но президентът на страната, в личен план, стана противник на Вашингтон. След проведените парламентарни избори ЦРУ се опита четири пъти да го отстрани физически от властта, последният път - на 15 юли. Москва, която разчита на Ердоган, възнамерява да изведе Турция от орбитата на САЩ. Въпреки че подобна маневра е сложна и изисква време, тя до такава степен е неугодна на Тел Авив, че бе поръчано убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов. Актът бе посрещнат от „Ню Йорк дейли таймс” с одобрение, а той е четвъртата по значение медиа в САЩ, освен това отразява предимно интересите на мухлясалото ционистко лоби. Не е изключено Тел Авив да е поръчал и разстрела - в същия ден в Москва, на началник-отдела на Латиноамериканския департамент на Външното министерство Пьотр Полшчиков.
Първоначално убийството на посланик Андрей Карлов бе сметнато от страна на Москва за двойна игра на Ердоган, понеже убиецът бе телохранителят на дипломата, после обаче се стигна до извода, че Ердоган няма никакво отношение към този акт. В крайна сметка Владимир Путин засили мерките за сигурност по отношение на руските граждани и представителите на държавата в чужбина. Ето как епизодът, за който стана дума, свидетелства, че въпреки високия си пост, Ердоган не е стопанин в собствената си страна.
В бункерите на Източен Алепо бяха заловени натовски офицери, укриващи се там, което свидетелства за нова и голяма промяна в разположението на силите. Това са офицери, дошли от Великобритания, САЩ, Франция, Саудитска Арабия и Турция. Постоянният представител на Сирия в ООН Башар Джаафари огласи публично 14 имена, което съвсем не е пълният списък, и заяви, че НАТО се намесва в сирийския конфликт. Тази стъпка е коренно различна от случилото се през февруари 2012 г., по време на обсадата на ислямския емират Баба Амр. Тогава Сирия водеше преговори в двустранен формат с Франция и с Турция. Същевременно на границата с Ливан Дамаск предаде около четиридесет пленени турски офицери с посредничеството на директора на Федералната служба за сигурност Михаил Фрадков, и около двайсетина французи - директно на началник-щаба на въоръжените сили на Франция адмирал Едуард Гийо. Споразумението, сключено с Никола Саркози обаче не бе изпълнено от неговия приемник Франсоа Оланд.
Наличието на натовски бункер в Източен Алепо потвърждава наблюденията ни, че ръководството на джихадистите е дело на командването на НАТО, дислоцирано във военната база в Измир. Но Атлантическият съвет – висшият орган на Алианса, - не е издавал разрешение за провеждането на подобна операция. Също както при атаката на Триполи (Либия) през август 2011 г., Вашингтон използва силите на НАТО без съгласието на участващите в него държави.
НАТО следва доктрината на Ръмсфелд, според която САЩ вече не търсят постоянни коалиции, а само такива в зависимост от конкретните цели на Вашингтон.
По-нататъшното освобождаване на Сирия трябва да продължи с Идлиб. Тази провинция сега е владение на множество несвързани помежду си терористични групировки. Те са неспособни да решат сами нито икономическите, нито социалните проблеми, затова и регионът фактически е под управлението на НАТО чрез т. нар. нетърговски организации. Това заяви през ноември 2016 г. един американски „мозъчен център”. И тъкмо затова освобождаването на Идлиб от джихадистите изисква на първо място да бъде пресечен пътя за снабдяването им, тоест – да бъде затворена границята с Турция. Към днешна дата, с това се занимава руската дипломация.
“Reseau Voltaire”
Дамаск, Сирия,
27 декември 2016 г.
