Фидел Кастро умря. Но не той умря. Умря неговата изтощена плът, преживяла толкова години на земята, но ослепителният му дух е безсмъртен. Той се освободи от плътта и продължава да проблясва над нас като истинска пътеводна звезда. Героите не умират. А Фидел Кастро е герой. И то в съвършения класически античен смисъл на тази дума. Той бе герой, надигнал се срещу космическото зло, срещу космическата тъма. Щурмува казармите Монкада и така се хвърли в битка с Дракона, впусна се в схватка със Змея. Той разсече Змея на парчета и го запокити в океана, където Змеят се продъни вдън земя и вода.
Едва извършил своя младежки, стремителен подвиг, Фидел зася градина върху пепелищата, измъчили драгоценния му народ, изнурили девойките, довели старците до смърт със сълзи на очи. През целия си живот Фидел засаждаше градината на Куба. Кастро – това е големият сеяч. Всички негови действия гонеха една цел – израстване, не унищожение, не угнетяване, а израстване. Той изграждаше райската градина. Бе обладан от идеята за голямата вселенска градина.
Искаха да го убият, както всеки герой, подстрекаваха срещу него, искаха да изкоренят градината му. По крайбрежието на Куба акостираха десанти, помним боя в Залива на прасетата, когато контрареволюцията, на моторници, оборудвани с картечници, прикривана от въздуха от американски щурмови самолети, опитваше да нахлуе в Куба... Врагът бе захвърлен в горещите води на Карибско море.
Дузини злодеи се примъкваха до Фидел. Колко пъти се опитваха да сипят отрова в чашата му, колко пъти стреляха по него! Сам Господ оттласкваше ръцете на убийците.
Хора като Кастро са необходими и на Господ, и на човечеството, затова и животът на Команданте бе толкова величествен и възхитителен. Той вдигна бунт срещу най-пъкленото, най-страшното човешко зло, което изглеждаше непобедимо. И победи.
Страната му, трошица, едва-едва видима на картата, с малоброен народ, а кубинският лидер – величествен, и малката държавица принуди цялото човечество да се върти около нея. Карибската криза размести материците, пробуди човечеството, принуди лидерите на световните държави Кенеди и Хрушчов да вземат в ръка маслиновото клонче. И това бе дело на Кастро.
Фидел беззаветно обичаше народа си и му служеше.
Стъпканият, униженият, натиканият в гетото народ бе привдигнат от Кастро и въоръжен с една голяма мечта. Кубинците преплуваха Атлантическия океан и се завърнаха в Африка – оттук предците им някога са били товарени в робовладелските флотилии. И този кубински десант на Африканския континент, в Ангола, в Мозамбик, изцели народа. Народът изтри паметта за робското пребиваване и стана народ-великан.
Още бях младеж, когато написах писмо до Фидел, молех го да ме вземе в редиците на своите пехотинци. Помолих да ме възприема като войник на Фидел. Кастро, в една от своите продължителни речи, разказа на кубинците за това – той наистина ме бе чул. В Ангола и в Мозамбик се прегръщахме с кубинците, които сваляха самолети на ЮАР, пиехме вино за победите им. И досега ми се струва, че поемам сладкият горещ аромат на хаванския въздух, че танцувам нощем с кубинка на верандата и това ме кара да се чувствам прекрасно.
Днес, както и през всичките столетия досега, мечтите задвижват човечеството. Човечеството би загинало, ако не мечтае. Човечеството би било погубено от вътрешните си разпри, несъвършенства и тъмнина. Човечеството би загинало заради злодеите, които непрестанно се раждат в недрата му и пият човешка кръв, унищожават духа на човека. Човечеството има нужда от мечта. А мечтата винаги намира своя въплътител. Мечтата намери Фидел, мечтата се засели у него и Фидел стана човек-мечта за цялото човечество.
И днес, както и винаги досега, ние мечтаем. И днес, както и винаги досега, тъмнината се сгъстява, човечеството стене, търси изход от задънената улица, не може да открие онова вселенско, лъчезарно, спасително слово, което да поведе след себе си изнурените, обезверените милиони. И затова сега Фидел, като носител на Божествената мечта, ни дава надежда. Знаем, че тази мечта витае съвсем близо, че се вглежда във всеки от нас, че търси онзи човек измежду нас, онзи герой, у когото да се всели. Душата на Фидел ще се всели в този герой, в този нов човек. Затова и смъртта на Фидел е всъщност форма на неговото безсмъртие. Той казваше: „Родината или смърт!” Смъртта е преходна, Родината ще възтържествува.
28 ноември 2016 г.
Завтра.ру
