Ще изразя своето мнение относно проблемите по финансиране на българската наука. То е свързано с парите, необходими както за университетите, така и за изследователските звена от БАН, Селскостопанска академия и други подобни институции на бюджетно субсидиране.
Научните институти, особено тези, извършващи фундаментални изследвания, се нуждаят от държавно финансиране, но то трябва да отива при изследователи, които наистина създават качествен и необходим за обществото научен продукт. Той обаче може да бъде създаден само от качествени учени. Това поставя въпроса за кадровия подбор и оценката на научната дейност. Всички обаче добре знаем как става този подбор и съответното академично кадрово израстване след приемането на един ненормален закон, или т.нар. ЗРАС (Закон за развитие на академичния състав), приет по време на първото правителство на ГЕРБ и непроменен досега.
В съответствие с този закон, научните степени и звания – доктори, доктори на науките, доценти и професори, се придобиват бързо, лесно, без особени усилия и без необходимите критерии за качеството на научната продукция. Липсва обективна оценка, каквато в много по-голяма степен имаше преди приемането на този порочен закон. Не че тогава системата беше съвършена, но такова чудо като сега не е било никога. Който не е решил, той не е станал професор или доктор на науките. Наблюдава се абсолютна девалвация на научните степени и звания. Масовото производство на псевдоучени с титли води до изсмукването на финансов ресурс, защото веднъж придобили съответното звание или степен, тези „учени” искат и адекватното заплащане за тях.
Това е една от причините, макар и не основна и не единствена, за недофинансиране на научно-изследователската дейност у нас. Най-лошото обаче е, че измежду многото учени ментета с титли има и такива, които работейки съвестно, наистина заслужено получиха своите звания и степени през последните години (откакто действа споменатият ЗРАС). Системата обаче, създадена по този закон действа дестимулиращо именно върху тези учени, както и върху младите научни работници, защото те виждат, че и без особени усилия може да станеш професор или доктор и да получаваш съответното заплащане. Тези порочни явления се наблюдават дори и в научни институции с традиции, каквато е БАН, да не говорим за многобройните новоизлюпени през последните 26 години университети и псевдоуниверситети, които искат все повече и повече пари не за наука, а за заплащане на „учените”, придобили набързо своите научни степени и звания, т.е. искат се пари не за качествена научна дейност, а за заплати на псевдоучени.
Освен средствата, които отиват за “учени-недоучени”, другата яма, където потъват пари, вместо да отиват за развитие на науката, това са т. нар. фондове за научни проекти, какъвто е Фондът за научни изследвания (ФНИ). Във връзка с раздадени проекти по този фонд, след съответни проверки, в редица институти бяха установени злоупотреби с финансови средства, при което много пари потънаха в нечии джобове, вместо да отиват в съответните институти и ВУЗ за реална изследователска дейност. Това предизвика скандали и оставки и във ФНИ.
Определено смятам, че проблемите в българската наука няма да се решат само с искане на още пари от държавата. Необходима е нормативна уредба и добра организация за тяхното ефективно използване. Това изисква целево финансиране както на приложните, така и на фундаменталните изследвания. Първите по-лесно могат да се поставят на пазарен принцип, съобразно изискванията на бизнеса. Що се отнася да изследванията с фундаментален характер, които са необходими за националната наука, и такива, вписващи се в световните научни постижения, те определено се нуждаят от бюджетно финансиране. Последното обаче налага необходимостта от обективна оценка на научната продукция не само във и от определен научен институт или университет, а оценка за принос, свързан с определено ниво, оценено от постоянно действащи съвети, съставени от водещи за страната учени от доказано престижни научни институции – изследователски институти и университети.
Вместо да се финансира научната дейност на институтите за осигуряване на необходимата за тях техника, консумативи, средства за участие в научни форуми у нас и в чужбина, както и за достойно заплащане труда на учените, парите се дават за „научни проекти” чрез фондове от типа на ФНИ. Разходването на бюджетни средства по т.нар. проектен принцип чрез такива фондове отклонява бюджетни средства от прякото финансиране на научните звена, като се дават за проекти, при които често има злоупотреби с парични средства.
Както казах, процедурите по ЗРАС доведоха до обезценяване на научните степени и звания, при което се произвежда армия от „учени” с титли, обаче с претенции за заплащане на тези титли без покритие. Това допълнително утежнява и без това оскъдното финансиране на нашите изследователски институции. Веднъж получили своите звания по силата на този зловреден закон, такива „учени” генерират себеподобни и така процесът става лавинообразен, съсипвайки българската наука все повече и повече. Така нивото й непрекъснато пада през годините на безкрайния „демократичен” преход.
