• Как Aфганистан овладя оръжието за масово поразяване
Стрингерското бюро за международни разследвания (СБМР) обединява независими политолози, журналисти и експерти от цял свят - всичките неприемащи днешния еднополюсен световен ред, в който хегемон са Съединените щати, нарушаващи международното право и правата на човека.
Този тест е резултат от работата на доброволците от Стрингерското бюро.
В квартала за шпиони, правозащитници и наркобарони
Green Village е елитен район на Кабул и най-безопасното място в страната. Не е лесно да попаднеш в него, нужен е специален пропуск. Или човек, който притежава такъв пропуск. В западния рай, Зеленото село, живее привилегированата каста. Чуждестранни специалисти, сътрудници на всевъзможни хуманитарни (и не съвсем) мисии, пилоти на трансконтинентални полети, наемници и заможни афганци. Всичките са доста богати по среднозападни, неафгански критерии. При отсъствието на каквато и да е промишленост, на каквито и да е разкрити и разработени въглеводородни горива, на развит легален международен стокообмен, да се забогатее в Афганистан може само по един-единствен начин - като станеш наркобарон.
Афганистанският хероин през последните години стана олицетворение на всичко, което се случва в тази азиатска страна. За него се знае всичко: брой и разположение на плантациите, лабораториите и пътищата на доставяне. Но с всяка година експортът на този смъртоносен продукт нараства в геометрична прогресия. Особено забележимо стана това, след като започна операцията „Несъкрушима свобода” в 2001 г., когато армията на САЩ заедно с коалиционните сили започнаха да сеят семената на демокрацията. Вместо тези семена изкласи океан от червени макови полета, които изместиха традиционните някога култури пшеница, царевица и памук. Площите, засети с опиумната култура по време на престоя на американските войски в Афганистан, се увеличиха 100 пъти. А производството на крайния продукт хероин - 40 пъти. При това поведението на задокеанските търговци на смърт прилича най-малко на цинично безразличие, а при анализ се засилва подозрението, че е следствие на пряк интерес от афганската хероинова експанзия.
С тези въпроси ние пристигнахме в Зеленото село при един много богат и много уважаван афганец, да го назовем Саид. Той е действащ функционер от политическия елит и по съвместителство - едно от чудовищата, създадени от неговата сива икономика. Ние знаем с какви пари е построена неговата четириетажна вила с фонтани, позлатени корнизи и кристални полилеи. Той също знае, че ние знаем това. Но разговорът по източен маниер е абстрактен, все едно че никой не се досеща.
- Американците никога не са си поставяли за задача „борбата с наркозаплахата” - с холивудска усмивка казва на превъзходен английски Саид. - За тях Афганистан е плацдарм на една ръка разстояние до Китай, Иран и Пакистан. Всичко беше замислено именно за това. Какви талибани? Какви наркотици? Ако искаха да притеснят талибаните, то трябваше да започнат с наркотика. Съпротива без финансиране не е възможна.
- Нима талибаните са въвлечени в наркобизнеса? Нали се говореше, че по време на тяхното управление производството на хероин е паднало до нулата.
- Това е доста разпространен мит. В края на 90-те години 35 % от печалбата на хероиновия бизнес отиваха при талибаните. Апропо, благодарение на връзките на талибаните с „Ал Каида” се удаде създаването на такава мрежа за разпространяване на наркотика, която от започването на американската операция напълно измести от пазара големите играчи до този момент: Мианмар (Камбоджа), Лаос и Тайланд. Терористичната мрежа се оказа подходяща и за наркоразпространение. Причината за рязкото намаляване на производството на хероина в 2001 г. е опитът на талибаните да завоюват международно признание. Те се надяваха да получат компенсации за „борбата с наркозаплахата”, но вместо това получиха интервенцията на коалиционните сили.
Само година след началото на операция „Несъкрушима свобода” производството на опиумната суровина в Афганистан нарасна с 1400 % (хиляда и четиристотин процента)!
Цената му спадна до критичен минимум. Ако в Южна Азия един килограм чист хероин хидрохлорид се търгуваше за 10 000 долара, то в самия Афганистан същият струваше само 650 долара. Дъмпингът на пазара позволи страната да се превърне за нула време в световен монополист. При това, ако до нахлуването лабораторната преработка по правило се извършваше в съседен Пакистан, то с „пристигане на демокрацията” с нейните културни и най-вече технологически ценности, в Афганистан беше затворен производственият цикъл с промишлен размах. Западните фирми, без да се интересуват от предназначението, доставяха в ислямската република необходимите торове, фармацевтично оборудване и химически реагенти. Под формата на хуманитарна помощ за селяните и производителите на лекарствени средства, САЩ доставяха мобилни сонди, с които и в най-засушливите райони всеки фермер би могъл да създаде мелиорация. Започнаха да доставят елитни макови семена от Америка и Европа.
Печалбата преди всичко
Нищо, че този бизнес е циничен. А началният капитал се предоставяше не от наркобароните, а от реномирани западни банки. Град Кандахар в присъствие на коалиционните сили се превърна във финансов център, обслужващ наркобизнеса. Тук се извършва „кредитирането ” на фермерите, на фармацевтите и на дистрибуторите. Тук се извършва осребряването на реализираните партиди както с афганското ноу-хау „хавала”, така и през напълно официални и добре известни по света западни банки и кредитни организации. И всичко това се върши пред очите на многочислените контингенти на САЩ, Великобритания и Канада, базирани в околностите на Кандахар. (Спомнете си къде е българският военен контингент! - Бел. пр.)
В резултат на този благоприятен инвестиционен климат плантации и нарколаборатории се появиха по цялата ислямска република. Основните са в провинциите Балх (древна прабългарска столица - Бел. пр.), Хилменд, Кунар, Пактия, Хост, градовете Кундуз и Фейзабад.
Информацията за маковите полета и лаборатории в тези райони, включително спътникови снимки, редовно се предава на Международните сили за съдействие по безопасността. Но те само я вземат под внимание. Американските генерали си дават сметка, че при тази „сложна оперативна обстановка” да се навличат гнева на селяните, би било самоубийствено. А за тях поддръжката на населението от селските райони на Афганистан е много важна. И затова, ако по време на някоя спецоперация пострадат посевите на селото, то „демократизаторите” изплащат компенсации - по 1500 долара за хектар.
- Компенсацията не може да компенсира загубите - казва Саид. - Цената на урожая от един хектар е около 15 000 долара. Но като се има предвид, че при нашия климат могат да се събират по три реколти годишно, все пак с тези пари се поемат разходите за производството.
- Нима тук няма структури, които да противостоят на наркобизнеса?
- Защо да няма - усмихва се афганецът. - Има организация на ООН: United Nations Drug Control Programme, има и американска Drug Enforcement Administration. Но те не отиват по-далеч от съвместни декларации и пресконференции. За Запада този бизнес е удобен. Даже и от съображения за икономии. Печалбите от хероиновия трафик възлизат на 80 % от БВП на Афганистан. Даже скоро ще можем да се самофинансираме (смее се).
- Не Ви ли смущава моралната страна на този бизнес?
- Повярвайте ми, никой в тази верига не мисли за умиращите от хероина. Всеки мисли за своето: селянинът - за пестициди, химикът - за реагентите, превозвачът - да не бъде хванат. Друго ниво на мислене. За вас това действително е заплаха, но за хората, които се занимават ежедневно, това си е обикновена работа, която им носи нелоши печалби.
Трябва да се отбележи, че до Съединените щати достигат само хомеопатични количества хероин. Може би затова американците са толкова пасивни в Афганистан. Защото срещу заплахата, идваща с наркотиците от по-близката Южна Америка, Вашингтон се бори много твърдо.
В САЩ например за разработване на ефективни хербициди, унищожаващи посевите от кока в чужда суверенна страна, се отпускат многомилионни премии. В същото време в Афганистан унищожаването на плантации се разглежда като нарушаване правата на селяните.
В САЩ можете да отидете в затвора само за намерение да вкараш в страната партида кокаин, в Афганистан наркотикът се произвежда пред очите на многохилядния въоръжен контингент на САЩ и приятели. Но от този наркотик не умират американските деца и затова и контролът не е толкова строг. С други думи става въпрос за егоистичен интерес.
При извора на хероиновата река
Преки доказателства за участие на американските военни в наркотрафика, естествено, няма. Въпреки че косвени свидетелства има достатъчно. В най-големия дистрибуторски пункт на Европа - Косово, на вас охотно ще ви разкажат за това как се използва военно-транспортната авиация на САЩ. Бивш контрольор по наркотрафика, дошъл от бившия СССР, ни разказа какво е ставало в средата на 90-те години в Кабул.
„Американски товарни самолети извършваха от базите си към Европа по 800 полета седмично. Командването на Международните сили за съдействие по безопасността затваряше очите си за такава активност. Можеше да се предположи, че военните транспортни самолети се използват за контрабанда на хероин в Стария свят. Единият пункт за прехвърлянето му се намираше в авиобазата Инджирлик, но най големият - в Косово. Транзитът на хероин вървеше и през военните обекти на НАТО в Полша, Румъния и България - до 100 тона. Въпреки че в сравнение с основния трафик това количество не е голямо. Не мисля, че след 2006 г., когато се уволних, нещо се е променило. И защо да си цапат ръцете сами. Системата е построена безупречно. Сега вече по-лесно е да се контролират „клонките”, „да се седи на чешмата” и да се обират дивиденти. С което, всъщност, американците се занимават.”
Посетихме една планинска долина през която текат товарите с торове, прекурсор и наркотик. Намираше се в британската зона. Незнайно защо, Западът изобщо не се интересува от изворите и ручеите на хероиновия поток. А в Международната коалиция на военните сили от НАТО именно британците отговарят за борбата с маковите плантации. Но те явно имат по-важни задачи.
Пътищата на смъртта
Тези, които са развили промишленото производство на хероин в Афганистан, са решили задачата генерално. Въвличайки с печалбите от производството и наркотрафика практически цялото население на страната без изключения, те са направили наркобизнеса непобедим.
И така, суровият опиум се добива навсякъде в Афганистан, без значение дали за района отговарят италианци, немци или американци. Събраната суровина частично се преработва, частично се превозва като суровина към заводите в провинциите Пактия, Хост, Хилменд, Кунар, Балх, Кундуз.
Ние посетихме началото на хероиновата жила която водеше към Кундуз. След преработка полученият диацетилморфин хидрохлорид се отправя в Кандахар, който се явява транспортния и финансов център. Там с поръчителите и дистрибуторите се определя по-нататъшния път на крайния продукт. Той вече не заема много място и не загнива като растителната суровина.
От Кандахар хероинът се отправя към Пакистан, и по-точно в района на Читрал, където се намират химическите производства на прекурсорите, необходими за пречистване и дестилация на суровия опиум. Най-важният прекурсор за химическата реакция е оцетният анхидрид. Пакистан държи монопола на този компонент, така че всички производители са принудени да контактуват с тази страна. Схемата е проста - без оцетния анхидрид маковите плантатори ще останат само с евтиния и ненужен суров опиум. Затова именно в околностите на град Читрал започва пълноводната и плавателна хероинова река, течаща към Югоизточна Азия и към страните от ОНД, а от тях - в Русия и Европа.
Маковите полета, разделени на равни квадрати, както се казва за пшеницата, са във „восъчна зрелост” в удивителен стоманенозелен цвят. Само тук таме по краищата им припламват червени съцветия.
Впечатлен от величествената картина на съзрелия урожай на смъртта единият от нас, забравяйки всички договорености, поставя широкоъгълен обектив на фотоапарата си. Един от съпровождащите, без да продума, му взима фотоапарата и го поставя на коленете си. Ние не разбираме защо е необходима тази секретност. Сътрудник на Агенцията за контрол на наркопотреблението при президента на Таджикистан ни беше разказвал, че всяка седмица получава комплект спътникови снимки от афганистански територии. Вкарва файловете в компютър и ги обработва със специална програма. Нововъзникналите макови полета отбелязва отделно. Всичко комплектува в папка.
- И всеки месец предавам отчета на американците, британците и правителството на Афганистан. Напразно. Нито един път не чух дори едно „благодаря”. За унищожаване на посеви, да не говорим изобщо. Западът изобщо не се интересува от това. Но ловко си придава вид, че се бори с отчети и конференции. Това е или мистификация, или диверсия срещу Русия и Средна Азия. През Таджикистан хероинът минава транзитно, но аз зная, че човек, веднъж опитал лесните пари от наркотици, вече е загубен за честния труд. Това е поразяване на цели поколения напред.
След 30 минути ние спираме до една будка. Тук на сянка са седнали няколко души в традиционни афгански дрехи. В ръцете си те не държат както обикновено руски калашници, а модификация на американската карабина “М 16”.
- По-лесно се доставят патрони - обяснява нашият „екскурзовод”.
Ние разбираме, че въпреки договорките, тук не сме особено желани. Мобилните телефони в долината са без обхват, но в будката има радиостанция и нашият придружител няколко пъти отива до нея. Изглежда, разговорите не са леки. Накрая ни донасят чувал от американски изкуствен тор, поставят го пред нас и с жестове ни подканят да поставим в него всичката записваща апаратура. Охраната завръзва пластмасовия чувал, затапя възела със запалката и го настъпва с маратонката си. Пакетът остава в будката, а ние продължаваме по-нататък.
От време на време джипът преодолява пластмасови тръби - явно гледат на иригацията сериозно с цел да достигнат до четири макови реколти годишно. Преминаваме край складовете с торове - навеси, под които се виждат тъмносини чували с американското знаме. Това е хуманитарна помощ за афганските селяни. Нима в САЩ не знаят, че производството на зърнени култури в Афганистан клони към нула? Забелязваме още едно доказателство за хуманитарна помощ - гигантски барабани с пластмасови ръкави за капково напояване. Надписите върху тях са на английски и на иврит. В края на плантацията се намира и самата нарколаборатория - голям хангар с множество стъклени и пластмасови опаковки и остър мирис на оцетен анхидрид.
Тук се отделя от суровия опиум т. нар. сълза на Аллаха - диацетилморфин. Нашите придружители ни обясняват, че в тази долина винаги са отглеждали мак, въпреки че само преди 20 години по-голямата част от земята е била заета с памукови полета. Маковата суровина тогава била страничен продукт, който се преработвал за багрила. Но един хектар маково поле дава печалба, равна на 40 хектара зърнени култури. Ето защо местните селяни не се колебали дълго какво да отглеждат.
Самите селяни видяхме отдалече. От кишлака, прилепнал към един от склоновете на планината, потегли някаква техника и десетки хора, които ще събират новия урожай.
В долината на наркотика започваше поредният „празник на урожая”, който предстоеше да завърши на хиляди километри като „танц на смъртта”.
Превод Румен ВОДЕНИЧАРОВ
