„Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма”, пишат през 1848 г. авторите на Манифеста на комунистическата партия Карл Маркс и Фридрих Енгелс. И добавят, че всички сили на старото общество – френските либерали и немските радикали, Метерних и Гизо, са се обединили за борба с този призрак.
В друго свое произведение („Немска идеология”), Маркс коментира прочутата мисъл на Хегел, че всички неща в историята се случват по два пъти. „Оставаше да добави: първия път, като трагедия; втория – като фарс”, отбелязва авторът на „Капиталът”.
Няколко събития, случили се през седмицата от 21 до 27 ноември 2016 г., напомниха за казаното от класиците относно призрака на комунизма. Първо, на 23.11.2016 г. Европейският парламент прие резолюция за противодействие на „информационната война” на трети страни, и в частност на руската пропаганда. Приета с 304 гласа (основно десни, либерали и „Зелени”) срещу 179 „против” и 208 „въздържали се”, резолюцията определя Русия и „Ислямска държава” като най-големите заплахи за демократичното развитие на Европейския съюз. Тя препоръчва мерки за противодействие на „хибридната война”, като спонсориране на „независими” медии. Тоест, повторение на практики, за които досега обвиняваше „режима на Путин”. Руският президент Владимир Путин определи резолюцията, като „деградация на представата за демокрация в западното общество”, а лидерът на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев каза: „Станахме свидетели на абсурд, сътворен от десните в Европарламента”.
И това доживяхме – „свободна, демократична и просперираща” Европа да се огражда със символични телени мрежи срещу руските медии като “Русия тудей” (RT) и „Спутник”. Сиреч, възпроизвежда практики от времената на „студената война”. И то въпреки, че не успя да предотврати рухването на комунизма... който никога не е съществувал. Съществуваха комунистически партии под различни имена, но комунизмът беше далечна цел, а не непосредствена реалност.
Между впрочем, паническата резолюция на ЕП е признание, както за добрата работа на руските журналисти, така и за пълното безсилие на западните медии да скрият факта, че ЕС се разпада. Междувпрочем, поради вътрешни бюрократични причини, а не вследствие на „хибридната война” на Русия. Английският Брекзит бе само началото на този разпад. Останалото ще го довършат Тръмп, „Ислямска държава” и Ердоган - Тръмп, като принуди европейските съюзници в НАТО да се милитаризират, за да осигурят собствената си отбрана; „Ислямска държава”, като пробута повече джихадисти в бежанския поток и активизира своите „спящи” клетки на Стария континент, които, пази боже, да извършат серия от терористични актове; Ердоган - като отвори шлюзовете към ЕС за незаконни мигранти и бежанци от Близкия изток и Северна Африка.
Впрочем на 24 ноември т. г. Европарламентът прие резолюция, препоръчваща замразяването на преговорния процес с Анкара по въпроса за членството на Турция в ЕС. Главните мотиви са нежеланието на турското правителство и президента Ердоган да смекчат и прецизират постановките на Закона за борба с терора. И съответно, да се откажат от използването на „непропорционална сила” срещу опонентите и критиците на режима в Анкара, обявени за „гюленисти” и „превратаджии”, били те депутати, журналисти, писатели, учители, университетски преподаватели, държавни служители, военни, полицаи, съдии и прокурори. Репресиите продължават без прекъсване в рамките на удълженото с още три месеца извънредно положение (OHAL), при което страната се управлява с укази, неподлежащи на контрол от страна на Конституционния съд и Великото национално събрание на Турция.
Общият брой на засегнатите от „чистката” надхвърли 120 000 души, от които 38 000 са хвърлени в затвора. Включително 16 депутати на опозиционната Демократична партия на народите (ДПН), сред тях и двамата й съпредседатели Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг. На делегацията на ЕП, посетила Турция, начело със Сергей Станишев, не беше позволено да се срещне и разговаря с Демирташ. Преди това в сградата на турското Министерство на правосъдието не беше допусната Кейти Пири, докладчик за напредъка на Турция в Европарламента. В затвора в Силиври бяха въдворени и 9 журналисти от в. „Джумхуриет”.
Трябваше ли десетки турски дипломати и офицери от щабовете на НАТО да поискат политическо убежище в ЕС, за да се ангажира ЕП с осъждането на ислямисткия режим в Турция? И съответно, да приеме гореспоменатата резолюция с 479 гласа „за”, 37 „против” и 107 „въздържали се”?! Преди 12 години същият ЕП гласува за започване на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС. С 462 гласа „за” срещу 262 „против”, той препоръча преговорите да стартират. И през всичкото време оттогава, Анкара се правеше, че покрива едно след друго европейските изисквания. Когато до постигането на близката цел (премахването на шенгенските визи за турски граждани) оставаха 5-7 неизпълнени условия, дойде опитът за преврат на 15 юли 2016 г., който развърза ръцете на Ердоган срещу неговите опоненти. Анкара отказа категорично да промени Закона за борба с терора и играта с евроценностите свърши. Визите за турските граждани няма да отпаднат до края на тази година, а на свой ред Анкара се заканва да денонсира споразумението за реадмисия на нелегалните мигранти. Първи ще усетят това България, Гърция и Италия. Бунтовете в бежанските центрове на о-в Лесбос (Гърция), в Харманли и край Торино (Италия) са само
началото на един шантаж
инспириран съвместно от „Ислямска държава” и Турция. Това са „външните сили”, за които намекна българският премиер в оставка Бойко Борисов, но така и не ги посочи поименно, но пък напомни за заплахата от терористични атентати, които ставали обикновено след подобни бунтове.
Резолюцията на ЕП не променя нищо, защото има препоръчителен, а не обвързващ характер. Само Европейската комисия може да направи законодателно предложение за преустановяване на преговорите с Турция. Там обаче няма единомислие по въпроса. Върховният представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност
Федерика Могерини вече изрази несъгласие със замразяването
на преговорите за присъединяване на Турция: „Ако присъединителният процес приключи, всички ще се озовем в задънена улица. Европа ще загуби важно средство за диалог и влияние над Турция”, каза Могерини.
Освен от ЕК замразяване на преговорния процес със страна кандидат за членство може да бъде предложено и от 21 правителства на страни членки, представляващи 65 % от населението на ЕС.
След това обаче предложението трябва да се гласува и приеме с квалифицирано мнозинство от Съвета на министрите на ЕС. Имайки предвид страха на европейците от нова бежанска вълна, съмняваме се, че подобно мнозинство може да бъде събрано. Единствено упреците, препирните и остроумията между европейските лидери и ръководителите на Турция ще продължат да разнообразяват скучното ежедневие.
По миналата седмица Жан-Клод Юнкер посъветва Турция да се въздържа да поучава ЕС. А бившият евродепутат Ендрю Дъфи, цитиран от турския всекидневник в. „Джумхуриет” (26.11.), отговори на заплахата на Ердоган, че ще отвори границите за бежанци и мигранти така: „Ако се отворят границите, по-голямата част от бежанците ще са турци!”
Впрочем, Анкара казва, че тя се нуждае от ЕС по-малко, отколкото ЕС от нея. И демонстрира, че има и други опции. Неотдавна, без да е член на Шанхайската група, Турция получи неочакван подарък от нея: възложено й беше временното
председателство на Шанхайската група през 2017 г.
И сега тя размахва това като алтернатива на неосъщественото си членството в ЕС.
В реч пред Конгреса срещу насилието над жените, която реч беше аплодирана на крака от присъстващите, Ердоган каза по повод приетата от ЕП резолюция: “Гледайте ме. Когато 50 хиляди бежанци опряха на ГКПП „Капъкуле”, вие изпищяхте. Ако отидете по-далеч, ще се отворят и тези врати... И това трябва да знаете”.(„Миллиет”, 25.11.2016).
Ден по-късно, в реч на тържество за откриването на инсталации за биоочистване на отпадни води в Истанбул, Ердоган сложи „последната точка” на спора с ЕП: “Ще удължим извънредното положение, вас какво ви засяга! Продължаваме вътре борбата с терористите на ПКК и ИДИЛ. Видяхте последната резолюция на ЕП, нали? Обръщам се към моя народ – и те да го чуят сега отново. Какво било? В Турция имало извънредно положение, много твърдо се действало спрямо терористите, уволнявани били, дискутирало се връщането на смъртното наказание, имало ограничаване на медиите, от 72 условия за визово облекчение 7 не били изпълнени. Заплашват ни с мита и икономически санкции. Давали ни били оръжие и щели да вземат решение да спрат да ни дават. На една страна, в която всеки ден има терористични прояви, да й кажеш „Недей се бори с терора!”, е все едно да й речеш: „Затваряй дюкяна и се махай!”. Хей, ЕП! Вие на терористичната организация ли слугувате? Хаирлия да е. Нали ПКК беше терористична организация? Как приемате такава резолюция? Забелязвате ли, че я подпомагате и сте й ятаци? Франция удължи извънредното положение с 3+3+6 месеца и във връзка с изборите обмисля ново удължаване на извънредното положение. За нея приехте ли такава резолюция? Ние можем да удължим извънредното положение с още 3 месеца. Вас какво ви бърка? Решението за това ще го вземат парламентът и правителството. Вас какво ви засяга това? Европейският парламент ли ръководи тази страна или правителството? Знайте си мярата, мярата!” („Миллиет”, 26.11.2016).
Какво правят управляващите в България, за да не изпие страната ни горчивата чаша на разочарованието от „приятелството” на Борисов и Местан с Ердоган? Нищо! Тепърва ще местят „нарушителите на обществения ред” от бежанския център в Харманли във фургонни лагери близо до българско-турската граница. А как ще им осигурят топла вода, когато по тези места няма и студена? Да не говорим за бани, тоалетни с течаща вода и канализация за отпадни води... Нямаше ли да ни излезе по-евтино и по-безопасно да ги натоварим на самолети и да ги върнем на Афганистан?
Най-фрапантното е,
че ден преди бунта в бежанския център в Харманли, парламентът ни се занимаваше с допълнения към един закон от 2000 г., който обявява комунистическия режим за престъпен! Комунизъм не е имало, но инициаторите на промените в закона просто няма с какво друго да се занимават. Безделието е майка на всички пороци. Според някои „дясно мислещи” обаче, в България не е имало фашизъм. Ерго, не е имало и антифашистка съпротива.
Комунистите ли свалиха и съсякоха Александър Стамболийски? Закона за защита на държавата комунистите ли са го приели? Те ли присъединиха България към оста Рим, Берлин и Токио? Те ли обявиха „символична война” на Великобритания и САЩ? Те ли разстреляха Вапцаров и изгориха в пещите на Обществена безопасност Гео Милев и другарите му?
Вчера късни антикомунисти, „реформатори” и русофоби като Мартин Димитров, Петър Славов, Радан Кънев, Георг Георгиев и М(и)тоди Андреев („свободен демократ”, сиреч безработен депутат) гласуваха санкции за употребата на комунистически символи, като петолъчки и други. Утре, ако зависеше от тях, биха съборили и бившия партиен дом, макар да е предоставен на Народното събрание...
Луд умора няма! Повече от четвърт век тези фанатици се борят с призрака на комунизма и зависимостта от Русия... И докато такива коват законите в 43-ото НС, то не бива да пипа избирателната система. Защото мушмороците ще намерят начин и при мажоритарни избори да се намърдат в следващия парламент. Иначе биха умрели от глад.
Представете си за миг например Методи Андреев като строителен инженер?
Представете си и Радан Кънев и Божидар Лукарски като адвокати! Или Николай Ненчев като чифликчия?
Докато във властта има такива субекти, в ушите ни ще звучи Ботевото „Нов кърджалия в нова полуда, кой продал брата, убил баща си”.
Бедните умом и духом не заслужават съжаление, а присмех
В последната седмица на ноември почина Фидел Кастро, Бащата на Кубинската революция, символът на цяла една епоха. При 638 опита за покушение, организирани от САЩ, той надживя политически (а някои и физически) 9 американски президенти. Турският всекидневник в. „Джумхуриет” (26.11.2016) публикува десет от неговите най-прочути сентенции.
На читателите е известна фразата на Ел Команданте: „Съдете ме, историята ще ме оправдае”. Но също толкова прозорливо звучат думите му: „Ако премиерът на една република е убиец и крадец, мястото на почтените хора е на гробищата или в затвора!”
