• политика, която се изработва в “килера”, или как системата е манипулирана в полза на богатите
Има поговорка, че очите са прозорец към душата. Ако искаме да добием представа за душата на Хилари Клинтън, трябва да прочетем имейлите от нейния частен сървър, станали неотдавна обществено достояние благодарение на „Уикилийкс“. В резултат от изтичането на тези имейли в публичното пространство вниманието на пресата се съсредоточи върху ненормалното поведение на сексуалния хищник и абсолютна отрепка Антъни Уинър. Всъщност неговите постъпки не са най-голямото разобличение на американската върхушка. Конгресът и другите институции на властта, включително католическата църква, винаги са привличали измет като него, а зад всеки разобличен Антъни Уинър има десетки други, които докрай остават неразкрити.
Истинският скандал е картината на обичайната политическа дейност в условията на капитализъм, която имейлите на Клинтън обрисуват. За това особено ясно свидетелстват имейлите на влиятелния политически посредник Джон Подеста, ръководител на екипа, водещ предизборната кампания на Клинтън.
Имейлите, изнесени от „Уикилийкс“, съдържат множество малки бисери като това, че щедри богати донори на Демократическата партия молят за предоставянето на добре платени служби на децата им или плащат за уреждането на частни срещи с величия от Демократическата партия, което става в предназначения само за супербогатите курорт “Лозето на Марта” (Martha’s Vineyard). Но най-съществени са шокиращите разкрития за характера на самата представителна демокрация. По думите на самата Клинтън „трябва да се прецени как... да се балансират обществените и частните усилия, необходими за политическия успех...“ и „Искам да кажа, че политиката е като да правиш кренвирши - нещо неприятно и винаги е било така, но обикновено постигаме каквото искаме. Но ако всеки има възможност да наблюдава ставащите в задната стая разговори и сделки, хората ще се поразтревожат, меко казано. Така, че трябва да се изработи и публична, и частна позиция“.Иначе казано, нейната мисъл е, че се говорят едни неща пред обществото и други неща насаме с хората, които имат значение, т.е. богатите.
Сред изтеклите имейли са и речите на Клинтън пред ръководството на банката „Голдман Сакс“, в които тя говори за регулацията на банките. „Няма нищо магическо в регулациите, прекомерно много регулация е лошо, прекомерно малко – също. Как да стигнем до златния ключ, как да преценим какво върши работа? Хората, които работят в тази сфера, са хората, които я познават по-добре от всеки друг“. С други думи „частната позиция“ на Клинтън, формулирана пред хитрите лихвари и спекуланти, дали тласък на глобалната финансова криза, е да се оставят корумпираните банкери да решават какви правила и регулации да се приложат спрямо тях самите.
Господстващата либерална идеология твърди, че представителната демокрация давала на обикновените хора някакъв контрол над решенията на лидерите, като по този начин народната воля оформяла цялостната насока, в която се движи обществото. На практика обаче, стоящите далеч от трудещите се депутати в капиталистическите парламенти биват щедро подкупвани от капиталистическата класа, която е истинската господстваща сила в обществото. Подкупите могат да бъдат във формата на почивки в луксозни курорти, щедри дарения за кампании, големи възнаграждения за речи, изнесени от политиците - например Клинтън за всяка своя реч е получавала сума, за която може да се купи цяла къща. Такива дарения се дават и на двете политически партии, което гарантира, че който и политик да спечели изборите, едрият капитал ще бъде истинският победител.
Управляващата капиталистическа класа и нейното политическо крило добре съзнават, че американските трудещи се отхвърлят основните догми на неолиберализма: по-ниските данъци за компаниите, съкращаването на социалните програми, сключването от САЩ на международни споразумения за свободна търговия като Трансатлантическото и Транстихоокеанското, които засилват властта на големите корпорации. Ето защо са необходими политици, които да осъществяват „отговорна“ политика, т.е. политика, продиктувана от едрия капитал, а не съответстваща на исканията на народа.
Показателна е забележката, направена от Клинтън пред ръководството на „Ксерокс“: „Имаме нужда от две партии... две, разумни, умерени, прагматични партии“. Това е мечтата на Клинтън, а и мечтата на Уолстрийт: „демокрация“, при която населението избира лидера, но не определя политиката му, която се изработва между „приятели“ в задната стаичка...
Бистра Стайкова
(по Andrew Cheeseman, Clinton’s emails show how the system is rigged for the rich, Red Flag, 08 November 2016)
