Последният самурай или последният мохикан?
Наближат ли избори, политиците ни се изпълват с „любов невероятна” (но напълно обяснима) към народа. Логично, трябват им гласове, а на избори дори гласът на неграмотния циганин е равен на гласа на академика. С тази разлика, че образованите и учените по-трудно се лъжат с дребни подаяния. Докато други - за 20 лева, порция кебапчета, евтини лекарства или автомобилно гориво, ще подпишат празен чек на онзи, който им ги предложи. По-добре врабче в шепата, отколкото жерав в небето!
Впрочем, струва ни се, че тези раздавани предизборно левчета, кебапчета, коледни и великденски надбавки към пенсиите и други „стимулатори” на избирателната активност, ще са единственото, което ще види електоратът до следващите избори.
И разбира се, те ще бъдат платени с лихвите от целия народ: днес, чрез печалбите на олигарсите и монополистите, обединени в картел с МВФ, банкстърския интернационал и Световната банка, утре – чрез СЕТА, Трансатлантическото споразумение и прочие. Гласуващите „идейно” няма да видят и толкова: те пълнят урните срещу голи обещания, които едва ли някога ще видят изпълнени. „Кому геврек, а кому дупката от геврека - това е демократическата република!”, пише един руски поет...
Опакий край
Изборите за петия президент на Република България не се отличаваха съществено от предишните. Нито по броя на кандидатите – 23 (от които двама бяха отстранени предварително заради нередности в подписките, а номерата им бяха заличени в общата изборна бюлетина), нито по общите приказки, с които омайваха електората. Само дето гласуването беше обявено за задължително и в изборната бюлетина имаше квадратче: „Не подкрепям никого”. „Задължителността” беше обезпечена с една странна санкция, важаща главно за все още неизбягалите от „тази страна” избиратели: при негласуване на два последователни избора от един и същи тип, провинилите се ще бъдат заличавани от изборните списъци. И ако отново пожелаят да упражнят конституционното си право на вот, ще трябва да подават молби, за да бъдат включени в изборните списъци. Всичко това, уж за да се вдигне избирателната активност и да се намали тежестта на купения и корпоративния вот. Всъщност тази „санкция” си е живо отнемане на конституционни права и стимулиране на гражданската пасивност! Със същата нелепа мотивировка в изборните бюлетини бе добавено и квадратчето „не подкрепям никого”. Все едно че отвратените от политиката граждани ще хукнат към изборните урни само за да напсуват символично политиците?!
Безумието на това нововъведение прозира във факта, че бюлетините, в които е попълнено въпросното квадратче, ще се броят за действителни само при мажоритарни избори. При пропорционални избори те няма да се отчитат. „Заслугата” за тази промяна в Изборния кодекс е на депутатите от ГЕРБ, ПФ и част от РБ. Тя ни връща към началото на 20 век, когато Пенчо Славейков е нарекъл Царство България „Опакий край”: „Туй, що се вика устави, закон – дим издимил се отколе: всичко се върши по царския кеф, тоест по божия воля!”, пише поетът.
Има Борисов, има България
Думи като „демокрация”, „върховенство на закона”, „човешки права”, „национален интерес”, „независимост”, „балансирана политика”, „борба с корупцията”, „задкулисие”, „демографска криза”, „реформи” и т.н. сме ги чували и на предишните президентски, парламентарни и дори местни избори. В това отношение предизборните щабове и пиарите на съответните кандидати за „Дондуков” 2 не си бяха дали особен зор да направят по-атрактивна предизборната агитация. Скучни проповеди по телевизията, препирни между третостепенни (според социолозите) играчи; напудрени и зле режисирани „срещи с народа”, на които повече говореха партийните лидери, отколкото кандидатите за президентския пост; ръкостискания, прегръдки и целувки със симпатизанти и платени клакьори; начупване на пити хляб и дори дегизиране в народни носии...
Всички тези номера бяха буквален плагиат от триковете, използвани в САЩ от кандидатите за Белия дом.
Пренесени на българска почва, те не донесоха никакви бонуси на практикуващите ги, а провокираха погнуса. Добре че чак след първия тур, когато видяха резултатите на генерал Радев, неговите опоненти започнаха да го отричат двустранно: патриотите, защото бил „натовски генерал”; „реформаторите”, защото бил русофил и душманин на „евроатлантизма”; „герберите”, военният министър Ненчев и бизнесменът Марешки, защото бил дезертьор. Трябвало, санким, като капитан на кораба да остане докрай на потъващото корито. Само че защо не приложат това правило към Бойко Борисов, който напусна МВР, за да се впусне в политиката?
Ако вярваме на провалени министри и неосъществени политици като Даниел Митов, Николай Ненчев и Методи Андреев, победата на Радев на балотажа щяла да върне БСП и ДПС на власт, да доведе до международна изолация на България и лишаването й от еврофондове. Направо ще настъпи краят на света! Има Борисов, има България! Внушението беше толкова нелепо, че си заслужаваше авторите му да бъдат шамаросани от избирателите и на балотажа. Още повече че не се посвениха да размахат и етническата карта. БСП, значи, щяла да получи подкрепа от ДПС, което пък щяло да поиска участие във властта.
Само че фактите са други: макар и непоискана, помощта на ДОСТ чрез българските изселници в Турция бе дадена при първия тур на Цецка Цачева. Сега и турците ли ще делим на добри и лоши, в зависимост от това за кого са гласували?
Мюрета в надпреварата
От АБВ разкритикуваха генерал Радев, че не бил участвал в телевизионните дебати. Ивайло Калфин като участва, какво получи? Сам той призна, че не е доволен от мизерните 3 % от гласовете. Апропо, Георги Първанов не стана ли президент за втори път, въпреки отказа си да участва в телевизионен диспут с Волен Сидеров?!
Със и без публични дебати, президентската кампания в България завърши. Тя няма да се запомни с някакви оригинални идеи, лансирани от кандидатите, а само с невероятното „задимяване” на изборната среда, предприето от управляващите в трите власти.
Във военното дело съществуват редица прийоми за въвеждане на противника в заблуждение относно собствените намерения – от създаването на така наречените димни завеси, до десантите на малки формирования, които да привлекат върху себе си главните сили на противника, отклонявайки вниманието му от главното направление на собственото настъпление. В трактата „За военното изкуство”, китайският военен теоретик Сун Цзъ е описал и някои древни методи за водене на психологическа война. Един от тях е изпращането на развалени жени в противниковия лагер.
Политиците ни очевидно са усвоили и тази методология. Рояк мераклии за славата, като започнеш от Веселин Марешки, минеш през Пламен Орешарски, Трайчо Трайков и Ивайло Калфин, и свършиш с Татяна Дончева, участваха в надпреварата като мюрета. Всички те бяха „изненадани” от резултатите си, но само Марешки имаше основания за задоволство: без да има партия зад гърба си, той се класира четвърти. Кандидатът на „реформаторите” Трайчо Трайков остана на шесто място, пред Ивайло Калфин, но след Пламен Орешарски. Ако Меглена Кунева не държеше на обещанията си, колкото и Бойко Борисов, би трябвало да се оттегли от властта. В действителност обаче, повечето от тези бегачи на къси разстояния реализираха заръката на Борисов да отвлекат гласове от Румен Радев, опонента на неговата фаворитка Цецка Цачева. Въпреки това, подкрепян от БСП, генерал Радев „отвя” с 4 % преднина бившата партийна секретарка на БКП в Градския народен съвет на Плевен Цецка Цачева. Жалките й опити да се разграничи от тоталитаризма и от своето членство в БКП предизвикаха отвращение.
Лицемерието беше наказано: Радев спечели в 20 големи областни центрове, включително София, Пловдив и Плевен, а Цачева спечели в Шумен, Бургас и... ромските гета и Бурса. Ясно стана защо нямаше заловени търговци на цигански гласове. Дори Марешки обяви, че на балотажа ще гласува за Цачева „с отвращение”. И „реформаторите”, без ДСБ, декларираха, че ще се допитат до актива дали да подкрепят новопокръстената „евроатлантичка” от ГЕРБ. Целта им бе ясна: да не спечели „червеният генерал”. От АБВ също декларираха намерение да проведат вътрешнопартиен референдум, на който да решат кого ще подкрепят на финала.
Всъщност, още на 9 ноември, Радан Кънев обяви тържествено, че ДСБ е извън Реформаторския блок, “за нас споразумението е изчерпано, имаме нов десен проект, с който партията да участва на избори”. Както се казва, енергия има, само проекти да се намерят...
Пето: отивай си!
Само че избирателите на загубилите партии и коалиции обикновено бламират своите водачи и гласуват по съвест. Дори електоратът на ДПС трудно може да бъде накаран да гласува под строй, за разлика от този на ДОСТ, в която още действат старите рефлекси. Партията на Местан подкрепи и на балотажа кандидатката на ГЕРБ, въпреки дефицита на скромност и неизпълненото обещание от Борисов да подаде оставка, ако Цецка Цачева не е първа на първия тур. В нощта на 6 ноември Борисов изтълкува собственото си заявление както дяволът тълкува Евангелието. Той, видите ли, бил казал, че ще подаде оставка, ако ГЕРБ не е първа политическа сила. Радев не бил кандидат на БСП, а на инициативен комитет. Премиерът щял да подаде оставка, ако Цачева се провали и на балотажа. Според нас обаче, при загуба на балотажа, Борисов ще се отрече отново от думите си и ще размаха плашилото на сложното международно положение и риска от дестабилизация на страната. „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш”, казва героят на Николай Хайтов от „Мъжки времена”.
От нас ще добавим като пето онова, което ще заповяда на Борисов американският посланик в София. Каже ли му „Отивай си!”, Бойко ще забрави за стабилността и бежанската криза. Вече го е правил, нали? Ако го натиснат достатъчно, ще приеме да се коалира и с ДПС, и с ДОСТ, само и само да се отърве от рекета на досегашните си съдружници във властта. Според президента Плевнелиев всяко интервю и решение на Борисов е предпоследно...
Както и да е, на балотажа всички отпаднали от надпреварата (без ДПС) се обединиха в негласна коалиция. Не срещу статуквото, олицетворявано от кандидатката на ГЕРБ Цачева, а срещу „червения” генерал Румен Радев. „Патриоти” и „реформатори”, „достове” и „социал либерали/царисти”, „олигарси” и „борци срещу олигархията и задкулисието” се оказаха в едно и също купе на влака, водещ към гара ГЕРБ.
Там, където с хляб и сол ги чакаха Цецка Цачева, о.р. вицеадмирал Пламен Манушев, и техният сюзерен Бойко Борисов! Същата коалиция ще видим и на парламентарните избори – редовни или предсрочни.
„Съюзът между кучето и котката е заговор срещу готвача”, гласи една поговорка.
Дядо-Лулчовата препоръка
Електоратът иска промяна, а те пазят „стабилността”, сиреч статуквото и модела „кой?”.
Очевидно е дошло времето на „Българската пролет”, когато народът ще грабне дебелата тояга и ще докаже, че не е „електорат”, който търпи да го лъжат на всички избори. Лозето не ще молитва, иска мотика! За да се оправи България, трябват дебели сопи, чепати дряновици. Такава е препоръката на Чудомировия дядо Лулчо за „изправлението” на неговото село.
В крайна сметка тези избори се оказаха нещо повече от поредното „преброяване на дивите зайци”. Те показаха колко струват политическите партии, застанали зад „фаворитите”, колко от другите формации са „политически трупове”, и кои временно са живи, но от тях вече мирише на мъртвец.
Народната любов е преходна: едни издига на гребена на вълната, други праща на дъното! За съжаление, след като са свършили черното си дело по шопския принцип: „Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле”. Тази философия често води дотам, че и на Нане, и на Вуте им се стъжва животът. „Волът рие, а пръстта на гърба му пада”, казва народната мъдрост.
Но освен партии, коалиции и инициативни комитети, в изборите се намесиха и трите власти в държавата.
Всички съгрешиха и вкупом непотребни станаха
Законодателната власт например демонстрира своята „независимост”, променяйки в последния момент Изборния кодекс. Формално, за да се пресече контролирания вот в Турция. В резултат сънародниците ни в Англия, Германия и САЩ трябваше да се редят на огромни опашки и някои не можаха да гласуват. А корпоративният, административният и купеният вот в България си останаха непокътнати: бизнесменът Марешки дори се класира четвърти - пред РБ, ДПС, АБВ и „Движение 21 век” на Татяна Дончева.
Съдебната власт и по-специално прокуратурата също се намеси в играта на избори. Първо, като изтупа от праха делото за милиардите, потънали в „гьола” „Белене”; второ, като възобнови разследването по така наречения скандал „Янева гейт”, известен още като скандала с „двете каки” - бившата съдийка Румяна Ченалова и Владимира Янева. Прокуратурата обвини „гнилата ябълка” на българското правосъдие Румяна Ченалова. Брадясалият скандал със записания разговор между „двете каки” и адвокат Мондешки трябва да покрие провала на съдебната реформа и недостойните деяния на някои магистрати от ВСС. То бива свобода на изразяването и независимост на съдебната власт, но когато някакви „каки” говорят неуважително за премиера, главния прокурор и олигарха Делян Пеевски, Бойко Борисов се „омерзява в двете посоки”, а главният прокурор Сотир Цацаров направо побеснява! И с право.
Изпълнителната власт, в лицето на премиера Борисов и МВР, също даде своята лепта, задимявайки допълнително публичното пространство. Веднъж, чрез премиерската закана за преразглеждане на всички приватизационни сделки от 1989 г. насам. Втори път, чрез ареста на 30 митничари от ГКПП „Лесово” и на трима земеделски производители, потопили 13 милиона фалшиви евро в един язовир. Да не пропуснем медицинския одит и прокурорската проверка на Комплексния онкологичен център (КОЦ) в Пловдив, където се правели ненужни и опасни, но скъпи операции на пациенти.
Всичките тези „маньоври” имаха една видима и за слепеца цел: да се внуши на обществото, че властта пипа здраво, и да се отклони вниманието от други, по-сериозни и по-неприятни, минали, настоящи и бъдещи скандали. Например това, че до края на тази година България трябва да изплати на „Росатом” над 600 млн. евро за поръчаните и произведени два реактора и съпътстващите ги други съоръжения за АЕЦ „Белене”. Хвалбите на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, че чрез преговори руската страна била „убедена” да ни опрости 50 млн. евро лихви, са достойни за перото на Щастливеца. Защото въпреки това „опростяване”, правителството ще използва задължението към „Росатом” като оправдание на и без друго планирания нов външен заем. И той далеч ще надхвърли размера на задълженията към руската компания. Значи или рекламираният от премиера фискален резерв от 13 млрд. лева съществува само в неговата уста, или предстоят други непредвидени плащания, които без теглене на нов външен заем са невъзможни. Дали става реч за разходи около председателството на ЕС през 2018 г., или се касае за превъоръжаване на армията, това можем само да гадаем.
Защо?
Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова също има да „избива чивии”. Веднъж, заради хаоса в МВР; втори път, заради незаконното експулсиране в Турция на противници на Ердоган, като бизнесмена Абдуллах Бююк и седемте турски граждани, заловени в един тир на „Дунав мост”; трети път, заради продължаващия нелегален трафик на акцизни стоки, наркотици и мигранти от Афганистан и Близкия изток и решение № 208 на МС за заселването и интеграцията на мигранти в българските общини. Отнесоха го „Али Баба и 40-те митничари” на ГКПП „Лесово”. Те, видите ли, били наблюдавани месеци наред от ДАНС и ГДБОП, но арестът им една седмица преди първия тур на президентските избори нямал нищо общо с вота. Пък и само шестима от тях останаха задържани за 72 часа. Другите бяха пуснати с мерки за неотклонение подписка и парична гаранция.
Обаче душманите на ГЕРБ и „политическата стабилност” питат: защо Борисов се хвали с милиарди лева приходи от спряната контрабанда, а на ГКПП-тата продължават да събират от шофьорите „такса спокойствие”? Дали общият размер на тази „такса”, отиваща не в бюджета, а в частни и партийни джобове, не надхвърля неколкократно приходите от митниците? Ако това „частно партийно таксуване” не съществуваше, дали коледните и великденските надбавки за пенсионерите нямаше да бъдат по-щедри и да зарадват много повече представители на този „кофти матриял”?
Положението, макар и „хуже губернаторское”, е такова, каквото е. Минаха още едни избори под девиза: „Да изберем по-малкото зло”. Само че представите за добро и зло на различните групи граждани са различни. Доброто за крадците е да не ги заловят, а доброто за ограбените – да им върнат задигнатото. Единствено в рекламния предизборен клип на танцуващата с вълци Татяна Дончева и вълците са сити, и агнетата цели, и сеното стои непокътнато в лодката. Лодката обаче, се оказа пробита и Дончева „потъна” с цялата си свита, получавайки едва 1,8 процента от гласовете!.. А казваше, че по рейтинг била втора след Бойко Борисов. Излиза, че социологията с право е била забранена от Сталин като лъженаука...
Да ни е честит новият, пети поред президент! Изборът му, разбира се, няма да се хареса на всички. Добре ще е и той да се освободи от илюзиите, че лесно ще стане обединител и баща (или майка) на нацията. Но нека поне да се опита да задържи „пилците” на тази нация, а не да ги тласка допълнително към „Терминал 2” на летище София. В противен случай ще бъде генерал без армия и цар без поданици.
Казано с други думи, петият президент ще се превърне в последния самурай или мохикан. Обаче ако задачата му се свежда до това да заключи вратата последен и да хвърли ключа в морето, тази работа можеше да я свърши и Митьо Пищова...
