Аслъ АЙДЪНТАШБАШ
На 24 май новоизбраният председател на управляващата в Турция ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) Бинали Йълдъръм, бивш министър на транспорта, корабоплаването и съобщенията в правителството на отстранения Ахмет Давутоглу, връчи на президента Реджеп Тайип Ердоган списък с министрите в новия кабинет. Ердоган утвърди състава на правителството, а за политическите наблюдатели остана да строят хипотези относно политиката, която кабинетът на Бинали Йълдъръм ще води вътре и извън страната. Йълдъръм ще има шестима вицепремиери: Нуреттин Джаникли, Мехмет Шимшек, Нуман Куртулмуш, Йълдъръм Тугрул Тюркеш и Вейси Кайнак. Нуман Куртулмуш и Йълдъръм Тюркеш са „наследство” от кабинета на Давутоглу. Вторият влезе като „прибежчик” от крайно дясната Партия на националистическото действие (ПНД) в коалиционното правителство на Давутоглу след изборите на 7 юни 2015 г., остана като вицепремиер и в кабинета на бившия министър председател Давутоглу след предсрочните парламентарни избори на 1 ноември 2015 г. В кабинета на Бинали Йълдъръм има още 20 министри. Няма да ги изреждаме всички, ще посочим само Йомер Челик (министър за ЕС); Сюлейман Сойлу (на труда и социалната сигурност); Мехмет Йозхасеки (на екологията); Мевлют Чавушоглу (на външните работи, останал от кабинета „Давутоглу”); Нихат Зейбекчи (на икономиката) и Берат Албайрак (зет на президента Ердоган, министър на енергетиката и природните ресурси, какъвто беше и в кабинета „Давутоглу”); както и Фикри Ъшък (министър на националната отбрана, който в кабинета „Давутоглу” беше министър на науката, индустрията и технологията).
Премиерът Бинали Йълдъръм описа програмата на своето правителство с едно изречение: „Президентската система е наш дълг!” А министърът за Европейския съюз Йомер Челик охарактеризира бъдещата европейска политика на Турция така: „Европейският съюз е важен, но не е единственият избор!”.
Под заглавието „Досадно лято с ЕС” (в. „Джумхуриет”/25.05.2016), журналистката Аслъ Айдънташбаш коментира състава и политиката, която се очаква да води новият кабинет под прякото ръководство на президента Ердоган. Поместваме коментара на Айдънтъшбаш с уточнението, че до миналата година тя работеше за в. „Миллиет”.
Зора
...с обявяването на новия кабинет, видяхме в социалните медии, че онези, които се препитават като „кулоарници” (разпространители на кулоарни слухове, сиреч), всъщност са съчинители на измислици. И че вестниците, които уж са близки до властта, а в действителност препредават клюки от Анкара, по никакъв начин не могат да повлияят на центъра на властта.
Единственото име, което има критично значение от гледна точка на глобалните пазари - Мехмет Шимшек, остана в кабинета. Шок! Остана и Лютфи Елван, за когото се говореше, че ще си отиде, заради близостта си с Ахмет Давутоглу. Шок! Връща се Реджеп Акдаг, архитектът на здравните политики, които през първия период на управляващата партия изиграха важна роля за нарастването на гласовете за нея. Изненада. И назначаването на Йомер Челик за министър за ЕС в период, когато отношенията с Европа навлязоха в извънредно притеснителна плоскост...
Често се коментира, че Турция вече е преминала към системата на „активно” президентство. Не е грешно. Известен с близостта си до президента, Мевлют Чавушоглу по времето на Ахмет Давутоглу по никакъв начин не беше усетил, че е министър на външните работи. Давутоглу доминираше и над министерството, и над външните работи. А отсега нататък по въпросите на външната политика и представителството единственото лице ще бъде Тайип Ердоган. Външната политика ще се прави в Сарая. Не е тайна, че за отпращането на Ахмет Давутоглу имат роля и добрите отношения, които той установи с Европа. Има силни признаци, че Ердоган разглеждаше тази ситуация като „комплот” или „операция”, насочена срещу него. Поради това, точно когато турско европейските отношения получиха ускорение, заедно с Ахмет Давутоглу жертви станаха министърът за ЕС Волкан Бозкър и преговорният процес.
Като извадите от уравнението притежаващия дипломатически корени Волкан Бозкър, Йомер Челик е единственото име в управляващата партия, което би могло да стане министър за ЕС. В съществуващата ПГ на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) няма и друго име, с което бихте могли да седнете на една маса с европейците. Челик не е тромав консерватор: макар английският му да не се лее свободно, има либерално интелектуално поведение, добре познава кодовете на западния свят. Предимството му е, че знае да разговаря спокойно с Ердоган, което Ахмет Давутоглу не можа да направи. Давутоглу беше избрал да „заобикаля отстрани” Ердоган, а Йомер Челик може направо да му каже в лицето: „Да направим това така”. А недостатъкът му е това, че се стигна до края на пътя в отношенията Турция ЕС. Нека не се съмняваме, че занапред отношенията с Европа ще се разглеждат не като процес на преговори, а като „двустранни отношения” между два силови блока.
Проблемът не е само в заминаването на Давутоглу или пък в засилването на авторитаризма в Турция. Европейците виждат, че Анкара вече е поела по съвсем различен път. Погледнете вътрешните притеснения, които преживява Меркел в Германия заради подкрепата, оказана на Ердоган. Вижте бунта в Европейския парламент. Щом журналисти ще се хвърлят в затвора, щом кюрдският проблем ще се решава с взаимни убийства и разрушение, щом учени ще се вземат на прицел, щом има един ислямистки курс, не е възможно европейските страни да накарат своята общественост да приеме такава една Турция. Точка.
Затова занапред най-голямото притеснение на Ердоган отново ще е собственият му имидж. Знаем, че президентът иска да направи „официална визита” в европейските страни. (Не да отиде да участва само в някаква среща на върха, а по официалния протокол като „държавен глава”). Не е тайна, че специално иска да посети кралицата на Англия. Обаче за Европа Турция вече е „отровна” тема. Европейците бягат като щурави от идеята за официално посещение. Особено Англия и Германия. Един европейски дипломат каза: „След инцидентите, преживени във Вашингтон, никой в Европа не иска да посрещне Ердоган”. (Имаше предвид нападението върху журналистите в „Института Брукингс”).
Освен това, в Европа има свобода на „протеста”, каквато у нас не съществува. Спомнете си колко пъти Ердоган говореше за кюрдския протест, за „палатката на ПКК” (разпъната до сградата на ЕС) по време на обиколката на Ахмет Давутоглу в Брюксел. Никой не може да гарантира, че при евентуална обиколка на Ердоган няма да има протест. И в Германия да отиде, и във Франция или Англия, ще има същите палатки. Тогава вие помислете за писъка, който ще се нададе, като пред Страшния съд!..
