Алистър КРУК
В края на април се случи нещо много важно, но го забеляза само големият експерт по въпросите на Русия Стивън Коен, от Нюйоркския и Принстънския университет. В свое интервю той каза, че част от руското ръководство дава признаци на възбуда по повод политиката на Владимир Путин. Засега не става дума за демонстрации или държавен преврат – рейтингът на президента надхвърля 80 %, в близко време няма заплаха да бъде лишен от власт. Аз обаче имам предвид сериозния натиск върху Путин да престане с еквилибристиката, с която се занимава досега. Той трябва да примири елита, който се отнася положително към Запада и „консенсуса с Вашингтон”, с онези, които предвиждат, че Русия ще се сблъска с истинска заплаха от страна на НАТО и с геоикономическа война. Натискът цели да тласне Путин в посоката на последните и да изземе икономическите лостове от първите, за които те се държат здраво.
С други думи, за Кремъл проблемът се свежда до подготовката на Русия за противодействие на западните усилия, целящи да осуетят нейните усилия и конкуренция по отношение на американската хегемония. Дали Русия ще се справи с геоикономическия удар, ако той наистина бъде осъществен? Заплахата реална ли е, или това само риторика на Запада, преследваща други цели?
Най-важното тук е, че ако Западът интерпретира събитията неправилно (а той вече приема всяко отбранително действие на Русия за агресия), ще се създадат всички условия за ескалация.
Неотдавна имахме война, която трябваше да принуди НАТО да отстъпи в Грузия. Втора „реакционна” война сега се води в Украйна. Какви ли ще са последиците от трети конфликт?
Да „нарежем” оръжието и да ударим
В средата на април Александър Бистрикин, началник на Следствения комитет на Руската федерация, писа, че Русия, въпреки ролята си в Сирия, не е готова за нова война нито в чужбина, нито на своя територия, и че икономиката е в плачевно състояние. Освен това страната няма ресурс за водене на потенциална геоикономическа война.
Бистрикин заяви, че Западът се готви за война с Русия и че руското ръководство, както изглежда, не осъзнава надвисналата опасност и не проявява бдителност.
Бистрикин не казва, че отговорността ляга върху Путин, въпреки че в подобен контекст намекът е съвсем прозрачен. Няколко дни след статията на Бистрикин се появи вълна от коментари на привърженици на генерала, открито осъждащи Путин. Руски генерал от запаса потвърди, че всъщност Западът се готви за война (даде пример с развръщането на натовски сили в Прибалтика, в Черноморския регин и в Полша), и подчерта, че руската армия не е готова за такава заплаха.
„Това е сериозно обвинение срещу Путин – отбелязва Стивън Коен. – И звучи още по-сериозно, защото е публично”.
За какво става дума обаче?
От известно време има признаци, че ключова група в Кремъл (може да се нарече условно „националистическа”) е дълбоко разочарована от толерантността на Путин към вашингтонския консенсус и към неговите привърженици в Централната банка и на други важни постове в икономическата област. “Националистите” искат да засенчат привържениците на сегашната политика и да предизвикат оставката на кабинета на Дмитрий Медведев, за който се смята, че е прекалено мек по отношение на Запада. Рейтингът на Путин наистина е доста висок, но същото не може да се каже за правителството, чиято икономическа политика предизвиква сериозни критики. Тази група настоява и за незабавна мобилизация на армията и икономиката с оглед на нова конвенционална или хибридна война. Става въпрос за това не да бъде отстранен Путин, а да го заставят да се въоръжи и да нанесе удар.
Какво друго иска тази група
наред с подготовката на Русия за война? По-категорична позиция към Украйна и предпазливост заради капаните на държавния секретар Джон Кери в Сирия, понеже той искал да подтикне Асад да обявяви оставка, и защото продължава да призовава САЩ да разширят подкрепата си за опозицията, все едно дали за „умерените” или за екстремистите. Според „националистите” Америка не иска споразумение с Русия, тя просто залага капани за Путин в Сирия. Което може би е съвсем вярно – отбелязва Гарет Портър (американски историк) и Илайза Мане. С други думи, Путин го подтикват да подкрепи „националистите” за сметка на „интернационалистите” и да ги „изсели” от властта.
Тук му е мястото да напомним, че Путин пое кормилото на властта, защото трябваше да смекчи поляризацията в руското общество, той остана встрани от борбите, за да помогне да се излезе от разкола и дълбоките кризи. Сега пък искат той да се откаже от тази позиция, защото – казват, - Русия е заплашена от война, подготвяна от западния блок.
Изглежда обаче, че т. нар. неизбежен конфликт не е нещо ново – самият Путин неведнъж е повдигал същия въпрос. Неговият отговор освен това бе опитът да спечели време, за да укрепне Русия, както и да принуди Запада към определено сътрудничество, например за постигане на политическо споразумение за Сирия, което би могло да преориентира войнствената динамика към по-позитивен изход. Паралелно с това Путин умело отвърна европейците от подкрепата им за ескалацията на НАТО.Но все пак и по двата въпроса играта на администрацията на Обама отслаби позицията на Путин и на външния му министър Сергей Лавров; и укрепи позицията на онези в Русия, които настояват за всеобща мобилизация. Тревожната статия на ген. Бистрикин не се появи случайно в момент, когато примирието в Сирия бе предумишлено нарушено.
Дали това се разбира в Белия дом? Ако да, значи там се стремят към ескалация срещу Русия? Както отбелязва Коен, „Вашингтон пост” ни уверява, че Путин-престъпникът никога и по никакъв повод няма да бъде стратегически партньор на САЩ”.
А дали залозите са вече направени?
Дали Путин е обречен на поражение, а пък конфликтът е неизбежен?
Така изглежда. Условията са налице. Аз вече отбелязах засиления интерес във военните кръгове и в спецслужбите на администрацията на Обама към „доктрината Улфовиц”, съвкупност от разработени политически стъпки в периода 90-те години на 20 век и началото на 21-ви.
Авторът на отбранителната доктрина пише през 1992 г., че целта на документа е да не се допусне двуполюсен свят, тоест ново световно съперничество в духа на „студената война”, или многополюсен свят, тоест, свят с много държави, както беше преди двете световни войни. Затова не бива да се допуска вражеска държава да заеме доминиращо положение в ключов регион с ресурси, промишлени възможности и население, които биха могли да се превърнат в предизвикателство от глобален мащаб под контрола на същата тази вражеска държава. В интервю за “Vox” министърът на отбраната Аштън Картър открито заяви, че Пентагонът е тръгнал по такъв път.
И какво излиза, независимо от приказките за Азия, военният приоритет на Америка и НАТО всъщност е Централна Европа по границите на Русия. Дефакто НАТО се приближава до руските граници толкова настойчиво, колкото може да си го позволи.
В крайна сметка се чуват и разсъждения за „руската агресия”, за стремежа на Русия да възстанови границите на бившата съветска империя, за опитите да раздели и да унищожи Европа и т.н.
Неизбежен ли е конфликтът?
Но защо? Вероятно в НАТО си мислят, че пограничните учения няма да провокират война и че Русия ще отстъпи. И че ако постоянно „щипеш” мечката, това е в интерес на Америка и че така подкрепяш санкциите и единството на Европа и НАТО в противовес на Русия?!
В началото на юли предстои
среща на върха на НАТО във Варшава
Западната риторика за руската „агресия” вероятно позволява на САЩ да озаптят европейското противодействие на санкциите чрез плашилото за руската заплаха. Възможно е Русия да бърка за истинските намерения на Америка. Но така ли е наистина?
Американският истаблишмънт посрещна яростно новината, че Доналд Тръмп ще е кандидатът на Републиканската партия, и това показва, че съвсем не са се отказали от „доктрината Улфовиц”. Провали ли се Путиновата стратегия за обвързването на САЩ с мирния процес в Близкия изток, за което намеква групата на ген. Бистрикин?
С други думи, ако предположим, че стратегията за сътрудничество завърши с фиаско, Путин ще трябва ли да се откаже от нея, понеже американците възнамеряват да продължат тактиката за изолация на Русия?
На 4 май „Тексас трибюн” писа, че „за пръв път от времето на своето президентство Буш-старши възнамерява да мълчи по време на кампанията, а пък Буш-младши ще последва примера му”.
За да получим представа за мащаба на разногласията в Републиканската партия (и при демократите едва ли е по-добре), нека видим реакцията на Патрик Бюканън, два пъти кандидат за президент. Ето част от нея: „Триумфът на Тръмп представлява пълен отказ от републиканството на Буш-старши и младши, от страната на партията, която ги издигна четири пъти на президентския пост. Джеб, техният син и брат, бе унизен и бързо изчезна от гонката за Белия дом през 2016 г. Освен това Тръмп победи, пренебрегвайки най-важните плодове на доктрината Буш. Това е груб удар по наследството на Буш. И републиканският електорат, чието участие в първичните избори удари всички рекорди, активно го подкрепя”.
Бюканън продължава този тезис и в друга статия: „Не ми го побира умът. Американският истаблишмънт е унизен, също като Картаген по време на Третата пуническа война поставя изисквания пред Сципион Африкански и победоносните римляни. Това е необяснимо”. Думите му визират опитите на Пол Райън да привлече Тръмп на страната на доктрината Буш.
И все пак тази криза открива възможности за всички.
Америка очаква нова рецесия, печалбите на предприятията падат, дългът става хроничен, световната търговия е в упадък, инструментите на държавите за контрол върху световната финансова система губят доверие, не съществуват готови решения за проблемите на старите дългове.
Но президентът Тръмп (ако стане такъв) би могъл да обвини истаблишмънта за потенциалните икономически проблеми. Сега САЩ са парализирани, което се вижда и от неразборията покрай първичните избори. Необходимо е време, за да се развържат някои възли, обаче с някои може да се справиш сравнително лесно, и Доналд Тръмп го знае.
Като начало може да се стартира мащабна дипломатическа кампания. Ако погледнем в историята, точно така са започвали най-радикалните проекти – отказ от закоравелите представи и излизане от политическия тупик би позволило на реформатора да надмогне и най-упоритата съпротива срещу промените (в случая става дума за Уолстрийт и финансовата олигархия). Би било достатъчно за Тръмп да обяви, че националната сигурност на Америка (и на Европа) зависи директно от Русия (което е очевидно), и че НАТО е „остаряло”, което той вече каза. Би било съвсем логично да се обедини с Русия и нейните партньори, за да обкръжи и да унищожи „Ислямска държава”.
Анализът на изявленията на Тръмп подсказва, че той не е много далеч от намерението да тръгне по подобен път. Това би разсякло не един гордиев възел и дори ще позволи на САЩ да се измъкнат от политическия тупик. А може би това е целта му?
Le Huffington Post, Франция
20 май 2016 г.
