Филипики и достолепия
Някои си представят дипломацията като игра на шах, други - като не се сърди, човече, трети - като тука има, тука няма. Ако всички тези набедени играчи бяха обикновени аматьори, можеше да се разбере техния интерес към уподобяване на шахмата и другите игрови ситуации с дипломацията. И в двата случая целта е да се предприемат най-изгодните ходове със съответните фигури, били те пешки или офицери, при това видими или привидни... Но когато с тази дейност се занимават висши длъжностни лица в държавата с претенцията на експерти и познавачи, а всъщност банални управници, разполагащи с власт, древната игра се превръща по-скоро в състезателен многобой, в който матът определено надделява над шаха.
И така, какво е общото между шахмата и дипломацията? На пръв поглед тяхната древност, тяхното хилядолетно съществуване. И от тогава та до наши дни пристрастието към местенето на фигури на шахматното, тоест, на дипломатическото поле, е станало обичайно явление в живота на хората и държавите.
Отдавна дипломацията е привилегировано средство за общуване между хората и институциите. Именно средство, а не цел! Именно изкуство, а не наука, макар и да ползва постиженията на науката. При това, изкуство на възможното, което само приближава желаното до необходимото!
В малка България дипломацията винаги е била възприемана с привкус на нещо екзотично по своята външна изява и прагматично по своите очаквани резултати. А за някои наши съвременни властимащи, тя е и доходоносна златна жила, чиято стойност е право пропорционална на близостта й до властта и парите.
Същите тези върховни властимащи се научиха на преданост още при соца (справка - президента, премиера и председателката на НС, между многото други), за да направят зашеметяваща кариера сега, при по-удобната доморасла демокрация. Не малко от изявилите се в последно време на държавно-дипломатическото поприще не заслужават специално поименно отбелязване. Поне засега, до доказване на противното. Все още редица от тях са печално известни със службогонството и угодничеството си и на наши, и на чужди господари, за да могат да бъдат възприемани насериозно. Те са такива, каквито винаги са били и преди, и сега, просто сега качествата им или по-скоро отсъствието на качества личи достатъчно отчетливо, за да имитира пробуждането на що-годе интерес. Е, ще каже някой, само те ли са и какво толкова лошо са направили? Та и другаде около нас има подобни феномени. Но нали всеки плаче на своите гробища, а когато усещането за непоправима вреда е непосредствено, повече боли и за измамените надежди за демокрация и за изгубените шансове за обществото. Само че справедливостта изисква да се отдаде дължимото и на факта, че наред или по-скоро въпреки напъните на користолюбивите приспособленци има и честни, и коректни, и кадърни хора, които независимо от системата, която работи против тях, служат на обществения интерес и на гражданския си идеал. Не са много, не са винаги ценени, но ги има.
Напоследък в медиите усилено се развива тезата за предстояща подмяна и нови назначения на ръководители на дипломатически мисии в чужбина. Информация или спекулация, промъкващите се съобщения отразяват една твърде достоверна и в известен смисъл смущаваща действителност. Счита се, че предстоящата ротация на посланици ще бъде една от най-значителните през последното десетилетие. И вероятно е така, щом е обявено, че през 2016 г. изтичат 4-годишните мандати на близо 30 посланици. По неофициални данни ротацията засяга почти 1/3 от всички български посолства, които ще имат нови ръководители.
Дотук нищо изключително. Смущаващото започва от момента, в който става ясно, че една значителна част от тях ще бъдат чисто политически, непрофесионални назначения. По действащия в момента Закон за дипломатическата служба, приет от тройната коалиция, за такива назначения е предвидена квота от 20 процента. Това явно не устройва сегашните управляващи, които пледират квотата да се увеличи официално на 30 процента. А неофициално?!
Мандатът на г. Р. Плевнелиев изтича след 10 месеца и той обяснимо се е загрижил за своето дипломатическо наследство. Още повече, че той вече официално заяви, че не възнамерява да се кандидатира за втори мандат. А това определено хвърли кого в смут, кого в потрес, кого в розови надежди сред не малко от неговите послушници и копиеносци. Разбира се, до конкретизирането на решението му има още доста време и при непоследователността на ангажиментите сред нашите политици и ангажираността им с външния фактор, едва ли биха могли да се изключат и други развития. В този смисъл, както вече отбелязах, не бих желал да цитирам имена на средни и дребни играчи, защото е безсмислено освен в случаите, когато това би могло да хвърли съществена допълнителна светлина върху действията на задкулисието. Ще се изкуша обаче да отбележа името на г-жа Деяна Костадинова, предвидена за постоянен представител на България към Службите на ООН в Женева. Работил съм в нашето Постоянно представителство при ООН в Ню Йорк по време на първото участие на страната ни като непостоянен член на Съвета за сигурност и имам представа за сложността и необходимостта от професионален подход и качества за работа изобщо в Представителството, а камо ли като Постоянен представител! Служебната биография на г-жа Костадинова, публикувана в интернет, не дава сигурни гаранции за такъв професионален подход, а оттам и за успешна работа. Но очевидно, за да получи новото си назначение е надделяло съображението, че в момента тя е Началник на кабинета на държавния глава. Но и госпожата, и нейния работодател би трябвало да знаят, че дипломатическата служба е работа в интерес на държавата. При това тази работа не се изчерпва с коктейли и приеми, а започва и завършва с много солидна професионална подготовка по редица възлови и основополагащи научни дисциплини и похвати като история, география, право, обществознание, психология, чужди езици, риторика, дискусионна култура, етикет и протокол, формулиране на концепции, разработване на тези, антитези и синтези, изготвяне на анализи и т.н.
Съобразявайки се с предстоящото изтичане на своя мандат президентът Плевнелиев, по данни от интернет, е дал на МВнР списък на хора, които би искал да бъдат устроени в системата на Външно министерство. От благодарност или по целесъобразност? Не става ясно. Ясно е само, че г-жа Д. Костадинова е една от тях заедно с най-малко още двама плътно приближени до президента служители. А общо взето те са много повече – предвидени за нови назначения, премествания или размествания.
Както е видно, системата на политически назначения, залагаща на благоволение свише, засега сякаш работи безотказно. Но дали така ще бъде и утре, когато президентството се оглави от нов човек. Горко й на българската дипломация, ако и той пожелае да прави временни или безвременни, личностни или структурни ротации и модификации в тъй възжеланата българска дипломатическа служба.
Време е и най-високо поставените държавни ръководители и служители да разберат и добре да помнят, че и те са временни и това, което сега им изглежда като върха на управленския комфорт, утре може да се окаже само тест и пример за най-елементарна управленска немощ!
