Традиция стана, когато у нас се учредява, регистрира в съда или провежда конференция на поредната турска партия, от Анкара да ни „съветват” да я узаконим. Или да ни „гостуват” я хора на съответния турски премиер или представители на основните политически партии в Турция. Преди регистрирането на ДПС, през лятото на 1991 г., на депутатите във ВНС е раздадено писмо, съчинено от тогавашния турски посланик в София Ялчън Орал, но представено като писмо на премиера Месут Йълмаз, в което на българския министър-председател Димитър Попов се напомня, че регистрацията на ДПС като политическа партия е условие за решаването на всички двустранни въпроси между Турция и България. За същото настоял и британският посланик.
Месут Йълмаз е посещавал България два пъти до 2002 г. През 1998 г. подписаха с Иван Костов неосъществилия се хидроенергиен проект „Горна Арда”; през 2013 г. Йълмаз бе гост на Националната конференция на ГЕРБ. На 18 февруари същата година, въпреки че турчин вино не пие, участва в зарязването на лозята край харманлийското село Коларово. Днес отрича да е упражнявал натиск за регистрацията на ДПС, но фактите говорят за обратното. Напомняме, че Месут Йълмаз е бивш „сив вълк”, два мандата е бил външен министър на Турция и три пъти министър-председател, макар и за непълни мандати.
При съвместното им управление с Тансу Чилер стана инцидентът в Сусурлук, който разкри връзките между политиците, полицията и турската мафия. Това - между другото.
Намесата на Турция в политиката на България продължи обаче и след Йълмаз. На конференцията на ДПС, на която заплашеният с газов пистолет Ахмет Доган назначи Лютви Местан за председател, а себе си за почетен председател на движението, присъстваха представители на основните турски опозиционни парламентарни партии - Народнорепубликанската партия (НРП) и Партията на националистическото действие (ПНД). Знаково бе отсъствието на представител на управляващата ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР): Ердоган и Давутоглу явно бяха заложили на Народната партия „Свобода и достойнство” (НПСД) на отцепилите се от ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов. След като тя се провали на изборите, управляващите в Анкара си харесаха Лютви Местан, повел цялото ДПС към Турция, превръщайки го в главен инструмент на нейната политика в България.
В политиката, както е известно, няма вечни приятели, има вечни интереси. А Местан, колкото и да се прави на „евроатлантик”, защитава турските интереси не по-малко от своите лични. Той доказа това, като се противопостави на гласуваната от 43-ото НС декларация за масовите убийства на арменци в Османската империя през 1915-1920 г., и изведе ПГ на ДПС от пленарната зала, когато депутатите решиха да почетат с минута мълчание жертвите на арменския геноцид в Османска Турция. След това дойде неговата не толкова проатлантическа, колкото протурска декларация след свалянето на руския “Су-24” над Сирия. Тогава Доган, воден разбира се, от свои, но и от важни обществени съображения, пресече опасното заиграване на Местан с авторитарния и диктаторски режим в Анкара. Обаче бившият партиен секретар в БКП, известен и като „Павлик Морозов”, не миряса. Той основа поредната „либерална”, „евроатлантическа”, „антиолигархична”, а всъщност открито протурска политическа партия, наречена ДОСТ. На проведената на 10 април учредителна конференция имаше гости от братската ПСР на Давутоглу, придружавани от Негово превъзходителство Сюлейман Гьокче, посланик на Р Турция в България. В приветственото си обръщение към конференцията човекът на Ахмет Давутоглу, Семир Ялчън заяви: „Турция е там, където се говори турски!”. В опит да оправдае наглата провокация, Местан обясни, че и български политици са казвали, че България е навсякъде, където има българи. Казвали са го, но не са се опитвали да създават и финансират в чужбина български партии, нито да назначават български съветници в съответните ръководства на религиозните общности.
Два дни след учредителната конференция на ДОСТ у нас пристигна главният прокурор на Р Турция Акърджа. Формално, за да върне визитата на своя колега Цацаров и да обсъди с него мерки за борба с тероризма, нелегалната имиграция и контрабандата. За същинската част на разговорите едва ли ще научим някога: вероятно гостът е поискал от Цацаров да помогне за съдебната регистрация на ДОСТ, каквато е турската “традиция” по отношение на българските работи.
Българските медии тиражираха твърдения за някакво обтягане в отношенията между Турция и България, докато турските споменаха, че може да бъде отложено насроченото за 24 април съвместно заседание на двете правителства. Датата не е случайна. Това е денят, в който светът отдава почит на жертвите на арменския геноцид в Османската империя Турция, докато в Турция честват победата при Чанаккале през 1915 г. И с кого и за какво ще заседават съвместно министрите на Бойко Борисов? С хората на ПСР, за които Ердоган е Аллах, а Давутоглу е неговият пророк. Ако отворите който и да е турски вестник, ще намерите десетина заглавия, уведомяващи читателите за речи и дела на президента Ердоган и неговия министър-председател Давутоглу.
По случай Деня на адвоката (5 април) Ердоган прие в президентската резиденция представители на адвокатското съсловие; а на 7 април се опита „да повдигне духа” на полицаите по случай 171 г. от създаването на турската полиция. Що се отнася до срещата с адвокатите, на нея в почти заплашителна форма той изложи „некои съображения” относно особеностите на турската демокрация. Естествено, не пропусна любимите си теми: за терора и неговите помагачи; за шпионажа на журналистите; за заговорите на „паралелната структура” на живеещия в Пенсилвания проповедник Фетхуллах Гюлен, бивш негов съдружник; за снемането на имунитета на кюрдските депутати и лишаването от турско гражданство на онези, които симпатизират на „терористичните” организации и техните легални продължения като Демократичната партия на народите (ДПН) със съпредседатели Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг. Ето извадки от „тронното слово” на новия “султан” Ердоган:
“Между онези, които са се поставили на заповедите на терористичната организация и терористите с оръжия и бомби в ръцете, няма никаква разлика. Трябва да сме решителни при вземането на всички необходими предпазни мерки, включително отнемането на гражданството... Важно е професионалните организации да се отърват от узурпирането им от определени групи по интереси и слоеве, изповядващи определени идеологии. А има такива, които под името адвокатско бюро работят като формирования на терористични организации... Напоследък чувам, че понеже човекът бил университетски преподавател, трябвало да го съдят без задържане. Какво значи това? Ако е виновен, ако съдът е решил така, ще бъде съден със задържане... Поради мисиите си да осигуряват върховенството на правото, да помагат за проявлението на правосъдието, адвокатите изобщо не подхождат на тази фотография...”.
Според Ердоган, движението „Гези” е повехнало и си е отишло както всяко движение, в което народът отсъства. Разкрито било наличието на „висш мозък” в антиправителствените протести, поради което те били много опасни. “Акциите на терористичните организации не са по-голяма заплаха от „Гези”, казва Ердоган.
По повод твърденията за осъдени за обида на президента участници в социалните мрежи, Ердоган напомня, че преди той да се сблъска с протестиращите журналисти пред института „Брукингс”, където прочете лекция, в САЩ е бил осъден на 3 години затвор автор на смъртна заплаха към Обама, изпратена по туитър или фейсбук. “Ние тук не видяхме твърде осъдени заради писания в туитър. Не може и дума да става за някаква намеса на силите за сигурност там (в САЩ - б.р.). Нали са страна на свободите? Тук не видяхме твърде осъдени за „туитър-муитър”. Толкова обиди ми отправят, има и смъртни заплахи и никакви осъдени! Най-много да вземем обезщетение. Впрочем, и обезщетението не го вземам аз. На колегите адвокати казвам: „Правете, каквото знаете”... Ако като държава не водехме борба с терористичната организация с критериите за морал, съвест и право, за нас този проблем е работа за три дни... По тези земи няма никога да замлъкнат нашите езани, както не са замлъкнали до днес. Знамето ни никога няма да бъде свалено, както не е било до днес. Народът ни няма да се раздели, както не се е разделил до днес. Тук ще стоим винаги гордо изправени и всички заедно ще бъдем Турция”.
Тъй рече президентът Ердоган, но не обясни дали не е разделяне на народа лишаването на няколко милиона души от гражданство и представителство в парламента?
Ясно е, че приветствието на Семир Ялчън към учредителната конференция на ДОСТ не е импровизация, а спазване на „опорните точки”, спуснати към ПСР от президентския сарай. С тази разлика, че Ердоган отъждествява Турция с езана (призива за молитва, отправян от минаретата на джамиите - б.р.), а Ялчън – с турския език.
Противно на твърденията, че между Ердоган и Давутоглу има разногласия, авторът на „Стратегическа дълбочина” бърза да отгатне и изпълни бързо желанията на своя началник. Докато Ердоган настояваше за снемане на имунитета на депутатите от ДПН, Давутоглу положи последния подпис на чакащия от два месец законопроект за депутатската неприкосновеност и каза, че го изпраща във Великото национално събрание на Турция (ВНСТ). Понеже ДПН може да получи подкрепа в парламента единствено от ПГ на НРП, законопроектът ще мине и кюрдските депутати ще бъдат лишени от имунитет. Понеже подкрепяли терора на Кюрдската работническа партия (ПКК), Партията на демократичния съюз на сирийските кюрди (PYD) и формированията за самозащита на населението в Северна Сирия (YPG). Както и затова, че настояват за автономия на кюрдските райони. Съпредседателят на ДПН Селяхаттин Демирташ напомни наскоро, че кюрдите живеят в Анадола поне от 1000 години, много преди там да се появят османските турци. Тоест, Анадолът е тяхна родина много преди да стане турска такава. Когато някой говори, че Турция е там, където се говори на турски, трябва да каже и как трябва да се наричат земите, в които се говори на кюрдски. Нали и кюрдите нямат друга родина, в която да се изселят?
Ердоган и Давутоглу не могат да простят на ДПН, че със спечелените от нея 10 % от гласовете на парламентарните избори от 7 юни 2015 г., попречи на ПСР да сформира еднопартийно правителство. Благодарение на стимулирания от държавата тероризъм, изразил се в антикюрдските атентати в Суруч и Анкара, както и на репресивните мерки на режима срещу жертвите, а не срещу извършителите на тези атентати, на извънредните избори през ноември 2015 г. ПСР постигна отново резултат, който й позволи да управлява самостоятелно. Обаче „антитерористичните” операции в Югоизточен Анадол, Истанбул, Измир, Анкара и други, продължават. Както каза бившият началник на ГЩ и бивш затворник, осъден по делото „Бальоз” („Чук”), о.р. армейски генерал Илкер Башбуу: „Ако върви все така, още много пъти ще получаваме новини за загинали”. Според в. „Джумхуриет” (06.04.2016), близо 1000 полицаи от силите за сигурност искали да сменят професията си заради грешките при управлението на операциите и използването им от политиците. „Принасят ни в жертва!”, оплакват се те. Според самия Ердоган, от 1 юли 2015 г. до визитата му във Военната академия в Анкара (преди отпътуването му за САЩ), при антитерористичните операции са загинали 355 военни, жандармеристи и полицаи, а са били „обезвредени” над 2500 „терористи”. Въпреки това обаче, в речта си пред адвокатите той обеща: „Ако от нас загине един, ние ще убием от тях поне 10, 20 или 30 души”. Изглежда, че и това не му върши работа, поради което предлага да бъде отнемано гражданството на всички онези, които симпатизират на „терористичните” организации. Това включва и петте милиона, гласували на изборите за ДПН. Нищо, че кюрдите са живели в Анадола, преди да се появят там хората на Сюлейман Шах, дядото на Осман Първи. Прочутият Саладин (Салах Ад-Дин), който отнел Ерусалим от рицарите кръстоносци, също е бил кюрд. Ако няколко милиона турски кюрди бъдат лишени от гражданство, какво им остава, освен да се присъединят към партизаните на ПКК? Ето как се създават терористи, значи.
За международната реакция срещу тази провокация на Анкара можем само да гадаем. Лицемерните западни политици, които сключиха позорната сделка за бежанците с Турция, може и да се направят на слепи и глухи, но честните интелектуалци няма да я подминат. Преди време по германските телевизионни канали ZDF и NDP (телевизията на Северна Германия) беше излъчен видеоклип, осмиващ авторитаризма на Ердоган. Правителството в Анкара и лично Ердоган поискаха от германското правителство авторът на клипа Ян Бьомерман да бъде съден. Докато чакаха резултат, друг немски хуморист, 80-годишният Дитер Халерверден, „поздрави” Ердоган с песничка, в която се говори: „Осъди и мене, Ердоган. Ти си голям рекламист. Направи известни мен и моята песничка”. В. „Джумхуриет” (11.04.2016) отбеляза случая със следното заглавие: „Ердоган, отново обект на присмех в Германия!”. Как да не осъдиш редактора и да не пратиш синдици на такъв вестник?!
