Авторът на монографията “Секретните програми на Третия райх” Александър Борисович Рудаков е ръководител на Ситуационния център на Националната асоциация на охранителите в Русия, и член-кореспондент на Академията за национална сигурност към президента на Руската федерация. Историк, изтъкнат специалист в сферата на информационно-психологическите операции, ветеран на специалните служби, Александър Борисович е задълбочен изследовател на системите и механизмите, които управляват глобалната икономика, финансовите потоци и новите предизвикателства, заплахи, рискове и планове на единния според него център, който ръководи процесите, водещи до изменения на реалния живот на обществата и цялостната картина на света.
Каква е истинската същност на фактите и събитията, които ни заливат? Необходима ли е преоценка и преосмисляне на военната история, такава, каквато я знаем? Какъв е скритият стратегически замисъл на тайното общество от “Черния орден на СС” и дали 12-те години на Третия райх не са само пролог към истинската същност на проекта за управление на третото хилядолетие на света? Как са опазени и как се употребяват несметните богатства, заграбени от Третия райх? И кой ги стопанисва днес? И за каква цел?
Мъдростта ни учи, че знанието е сила. И че този, който е предупреден, е въоръжен. Днес ще започнем с най-дяволската техника и най-съвършеното изобретение на хитлеристката машина за контрол на обществото - опитът на Главното управление за имперска сигурност на Третия райх. Лекцията на Ал. Рудаков, изнесена пред Института за динамичен консерватизъм, само маркира някои от най-важните лица, факти и събития, обект на неговото изследване “Тайните генетични, финансови и разузнавателни програми на Третия райх”. Стенограмата на лекцията и дискусията публикуваме в превод от сайта на “Изборский клуб”.
Зора
В центъра на доклада ми е темата за структурата на Главното управление за имперска сигурност (РСХА – от немски RSHA - Reichssicherheitshauptamt). Затова нека се опитаме да мислим нестандартно. Първо, нека си отговорим на въпроса що е то структура? Структурата е система за управление на обществото, на бизнеса, на политиката, както и на различни заплахи. Ако структурата е многофункционална и адаптирана с оглед на определена ситуация, тя ще работи и обществото ще живее в хармония, ще нараства брутният национален продукт и такава държава няма от какво да се плаши, защото системата ще може да пресече всевъзможни предизвикателства и заплахи. И бих искал да започна тъкмо с това как се формира подобна структура, как работи, кои участват в нея, как се е извършвал подборът и разпределянето на кадрите. Ще ви разкажа за нивото на интелект на сътрудниците, за целите и задачите на такава структура в периода 1933 - 1945 година, когато Третият райх се срина. Няма да отделям специално внимание на главните фигури, защото днес те не представляват интерес за нас. Сега ни интересува предметът и подходът за осъществяването на споменатата вече тема.
След като идва на власт в Германия, на Хитлер му бе необходима силна система, способна да контролира обществото. А германското общество в онзи период не е еднородно. Както и в Съветския съюз, всички са разделени на „бивши” и на хора, приближени на властта. В Германия имало структура, с която работил и Коминтернът, която с нетърпение очаквала промени, очаквала революция. Но имало и друга група хора, които получавали някакви доходи и средства, това били едрите земевладелци и фабриканти, на които не им трябвала революция. Хитлер умело използвал противоречията между тях и лесно, практически без битка, се изкачил до властовия Олимп. Отсега нататък той започнал да се обгражда с хора, способни да мислят нетрадиционно и за кратко време успял да създаде структура, каквато до този момент и в този период нямало никъде другаде по света.
Първите структури на спецслужбите на Третия райх възникнали на основа на криминалната полиция. На първо място - баварската криминална полиция и криминалната полиция на Източна Прусия, защото край Кьонигсберг (Калининград) съратникът на Хитлер Херман Гьоринг разполагал с ловни територии и с близки приятели, способни да създадат нещо ново. Така, на базата на криминалната полиция в Източна Прусия, е организирано Гестапо.
Цялостната структура на Главното управление за имперска сигурност се очертава през 1939 г. и включва седем управления. Може да ги обозначим и като седем направления, тъй като всяко си имало конкретна цел. Но нали ви е ясно, че спецслужба без идеология не може да работи ефикасно. Нужна е ясна идеология, нужни са ясни принципи за подбор и разпределяне на кадрите. Хитлер насочил вниманието си към немощен и невзрачен човечец на пръв поглед, името му е Хенрих Химлер. Той имал сносно университетско образование и само дето изглеждал слаб и не особено способен. Благодарение на неговата дейност обаче досегашните охранителни групи прераснали в структури на РСХА (Главното управление за имперска сигурност). Военно-морският флот станал основен източник на кадри за структурата на РСХА, защото кайзеровият флот имал сериозни традиции. Моряците били много подходящи, те по принцип са силни, мъжествени, умни и грамотни хора, имат чудесна подготовка. Те са техничари - свързочници, разбират от двигатели, специалисти са по корабостроене, по оръжие и въоръжаване. С една дума, хора, които имали инженерна подготовка и можели да мислят логично.
По волята на съдбата първият началник на РСХА станал човек, не по-малко любопитен от Химлер. Това бил Райнхард Хайдрих.
Съвсем нестандартна личност, той произхождал от интелигентско семейство, и съвсем не бедно. Баща му бил оперен певец, а майката - актриса. По генетичен признак Хайдрих не се вписвал в концепцията на Третия райх – баба му била еврейка. Той свирел добре на различни музикални инструменти, бързо съобразявял, физически бил много здрав. Но се случило, че останал без работа - служил на кораб, но го уволнили от флота. Бъдещата му жена го взела под своя закрила и го запознала с Химлер. Какво нещо е съдбата... Срещнал се с Химлер и той подал на Хайдрих лист хартия и молив и го помолил за 20 минути концептуално да опише как вижда структурата за сигурност на Германия в онзи период. Времето изтекло. След 20 минути Хайдрих на високо ниво описал каква трябва да е според него структурата на Главното управление за имперска сигурност. Химлер изчел написаното и заключил: да, вие мислите нестандартно и много ми допадате. А след това от свое име упълномощил Хайдрих да оглави РСХА.
Трябва да се уточни, че Хайдрих всъщност бил много сериозно подготвен. По документи той бил офицер от военно-морския флот, но всъщност завършил едногодишна разузнавателна школа, в която бил изпратен заради определени свои качества. Дълго време Хайдрих бил подчинен на Канарис, който от своя страна дал тайно препоръка на младия офицер. Така през 1939 г. в Берлин започва да се разгръща структурата на РСХА.
Докладът ми би бил непълен, ако не кажа нещо и за Черния орден на СС, създаден от „12-те рицари” - млади генерали, обергрупенфюрери (Обергрупенфюрер, от немски: Obergruppenfuhrer, е полувоенно звание, използвано от Нацистката партия. В буквален превод означава старши лидер. – бел. ред.) в СС. И досега те си остават тайна, защото орденът имал високо ниво на засекретеност. Всеки рицар имал свой герб, свое място в замъка Вевелсбург (Ренесансов замък в Северозападна Германия, в едноименното село Вевелсбург. – бел. ред.), който сам по себе си бил много силен генератор в езотериката. Не е ясно докрай и не е възможно да се разбере точно как окултизмът влияе върху по-нататъшното развитие на РСХА, но в ядрото й е принадлежността към Черния орден. Всеки сътрудник-офицер задължително трябвало да е член на Национал-социалистическата партия, както и член на ордена. Иначе той дори не можел да припари до критериите за подбор.
Системата била сложна. За да премине подбор и да започне работа в Главното управление (Главно управление – термин, обозначаващ висшите етажи на управление в дадено направление. – бел. ред.), младият офицер трябвало да има много сериозна основа: задължително да е бил в Хитлерюгенд – популярната младежка организация, където юношите получавали първично образование. Подготовката на контингента от зрели хора се провеждала в замъци. Във всеки замък се подготвяла конкретна група хора за конкретна работа. В един замък били обучавани за политика, в друг за разузнаване, в трети за армията и флота и т.н. Към днешна дата са познати пет основни замъка за 5 направления, но мисля, че са били повече, най-вероятно 12. Материалите по тази тема и до днес са с гриф секретно. Не можем да ги ползваме поради ред причини. Част от тази информация след победата над Третия райх отиде в САЩ, част от нея – у Съветския съюз. От онова, което отиде в Америка, до нас достигнаха трохички, а документите, които останаха при нас, и досега не са систематизирани, не са сортирани и не са анализирани.
Аз не се наемам да коментирам докрай защо е така, но ако си припомним един исторически епизод, може би той ще подскаже отговора на въпроса. През 1945 г. американските и английските разузнавачи, работещи под прикритието на кореспонденти, задали на Жуков множество въпроси. Става дума за останките на Хитлер, Ева Браун, Гьобельс, Магда Гьобельс и техните деца. Те помолили Жуков да подтвърди, или да опровергае дали това са наистина техните останки. Но Жуков бе праволинеен и в това му е грешката. Жуков бе войник, не езуит. И направо казал, че трупът не е на Хитлер, че той трябвало да се издири, че ние ще го намерим и ще го накажем. И започна падението на маршала на Победата. След тези му думи бе отзован от Германия. И досега няма достоверна легенда защо се случи това, но Жуков го отзоваха от Германия и после го изпратиха в Одеса. Заслужил човек, кавалер на Ордена на Победата, изведнъж го натирват да оглави някакъв военен окръг в нещо като губерния. Но той не се отказал, отново дал няколко интервюта по темата: Хитлер е жив и ние ще го търсим. И вече след това го изпратиха отвъд Урал.
Навремето разговарях с наш разузнавач, който бе внедрен в Главното управление за имперска сигурност. Това беше самият Щирлиц. Както обичам да казвам - два пъти генерал - там генерал, и тук генерал. Попитах го как Хитлер се е подготвял за бягство от Германия, и той ми разказа, че още през 1940 година, веднага след нападението над Полша, 6-о управление на РСХА (т.е. разузнаването), за което ще стане дума по-нататък, получило лично от Хитлер задачата да подготви оттеглянето му в резервни бази. Но да подчертая още веднъж, РСХА бе изключитено секретен и могъщ апарат.
Характерна, и може да се каже основна черта на РСХА, е, че управлението било единен субект на оперативно-разузнавателна дейност. У нас, нито в Съветския съюз, нито в съвременна Русия, не е имало и няма единен субект на оперативно-разузнавателна дейност. При нас няколко субекта действат един срещу друг, а немците концентрирали цялата мощ на оперативно-разузнавателната дейност в едни и същи ръце. Но какво е това единен субект? Единен субект означава общо финансиране, общи цели и задачи, обща униформа, тоест опознаване по принципа „свой-чужд”. Означава общ агентурен апарат, обща система за оперативно-справочни отчети, което днес толкова много липсва на Русия. В резултат всяка задача РСХА решавало в реално време, макар че по численост тази служба не може да се определи като раздута. Нейният централен апарат също бил твърде малоброен.
След Химлер най-интересната фигура може би е Херман Гьоринг. Той създал своя собствена спецслужба. През 1944 г. РСХА я смачква. Гьоринг обаче е единственият политик, който разбирал, че без своя спецслужба е невъзможно да останеш във властта. Или поне не за дълго. Тази служба я наричаха службата на кафявите или жълтите листа (т.е. дешифровка и радиоелектронно разузнаване). Концепцията за нея отново е дело на военно-морския флот. В реално време службата осъществявала прехващане на телефонни разговори на дипломатическия корпус и на аташетата, снемане на тактическа и стратегическа информация. Това били разговори и преговори както на първите лица, така и от разработвани обекти, тоест онези, които представлявали оперативен интерес. Прослушвани са и разговори на конкурентите на Гьоринг. Обикновено той привиквал началниците на своята служба и казвал - не ми харесва еди кой си гаулайтер... И същият веднага ставал обект на прослушване.
Ще добавя, че войските на СС имали свое разузнаване. Всичко в тази система било обмислено до най-малката дреболия.
Немците са велики изобретатели, дори подходът за събиране на информация при тях бил творчески. Събирането на агентурна информация е разписано ясно и качествено. Ние, а не само ние, и досега нямаме подобно нещо. Ако допуснем, че сме делили спецапарата, или тайния апарат, на агент, доверено лице и т.н., то немците имаха много повече категории. Всеки събирач на информация получавал отделна категория и в неговото лично дело стоял определен шифър, в делото му е зашифровано всичко: дали заслужава доверие, или не, дали е двоен агент и специално го държат в службата, за да подхвърлят чрез него дезинформация на противника, и т. н.
Агентурният апарат се подразделя по номенклатура. Основното ядро е основният агент-резидент, който затваря агентурния кръг. Това били безименни „спящи източници”. Такъв източник си стои някъде и „спи”, с нищо не се занимава, нищо не събира, от нищо не се интересува. Но в часа „Х” се оказва, че е точно там, където трябва. Той обаче с нищо не се компрометира, не е „изгорял”. Ходи на работа, с някого си общува, проверяват го, пак го проверяват, но той отникъде не се е „осветил”, с никого не е свързан, от никого не зависи. И когато настъпи уреченият час „Х”, мигновено става не спящ агент, а работещ. Имало и категория „надеждни тайни агенти”. Това са онези, които са на свръзка с години и цялата им информация заслужава доверие, тъй като многократно е проверявана и няма съмнения, била е вярна на 100 %. Това са хора, които с години не попадат в неприятни ситуации, изискващи специална намеса. Имало и „добиващи агенти”, тоест, който стои в сянка, набавя, измъква и донася информация. Например секретарката в някое посолство, донася всичко подред и може дори да не знае за кого донася. Някой агенти попадали в категорията „ненадеждни”. Като че ли е нужен, но може да се приеме по принципа „хем наш, хем ваш”. Той дава информация, но и неговата информация, и самият той трябва постоянно да се проверяват. Имало категория като например „технически агент”, тоест човек, който може да изпълнява чисто техническа работа - да фотографира, да снима чертежи, да препише от един лист на друг нещо. Така наречените агенти-маршрутници пък се качвали на влака и пътували с бутилка коняк в ръка, да кажем, от Берлин до Хановер. И докато пътува, открива два пункта на контрабандисти, фиксира преносвачи на листовки, засича още някой... Съществувала и категория „проникващи агенти”. Проникващ агент ставал обикновено човек, който успява да попадне навсякъде, например, поставят му задача да се внедри в райхсканцеларията и да стане секретарка на Хитлер. За това е нужна многоходова операция и година, година и половина работа. Но задачата трябва да бъде изпълнена. Такива хора трябва да са способни на нестандартно мислене, да притежават особена воля и целеустременост. Защото да проникнеш някъде, е важно, но трябва и да оцелееш там.
В Съветския съюз нямаше такава агентурна многоаспектност. Впрочем, в ГДР, Щази (Министерството на държавната сигурност, от немски: Ministerium fur Staatssicherheit, известно повече като Щази; Stasi - съкращение от името му. – бел. ред.) тръгна по същия път, при създаването й са използвани агентурните данни на 5-о управление на РСХА, т.е. на криминалната полиция. Докато съществуваше ГДР, Щази имаше най-силното разузнаване в света. Централният агентурен апарат е набиран от висши длъжностни лица на Главното управление за имперска сигурност, а те използвали агентурния си апарат и работили много ефективно. И досега на „пазара на труда” на сътрудници на спецслужбите най-високо се котират сътрудниците на Щази, после - сътрудниците на Съветския съюз. На нивото на Щази са работили и чехите, а чак после се нареждат американци и англичани.
Не мога да не спомена още един аспект от дейността на спецслужбите на Германия - службата за сигурността на първите лица. Нито 9-о управление на КГБ на СССР, нито Федералната служба за охрана днес (ФСО), дори и със съответните архивни документи, не са създали нещо подобно. За да стане лична охрана на лице от най-висшия ешелон, офицерът трябвало да прослужи 10 години само в криминалната полиция. Личната охрана на първите лица на Третия райх владеела до съвършенство личностното разузнаване. Такъв сътрудник можел, без да си обръща главата, да определи в тълпата обекта, дали той има оръжие, дали има определена цел и намерение, доколко се вписва в тълпата. Такъв офицер бил способен буквално да прочете мислите на предполагаемия противник. Но да прочетеш мислите на човека, не е сложно, просто трябва да си настроиш приемника... Днес, ако пътуваш в метрото един час, може да разкриеш толкова, колкото не успява милиционерското управление за 5 години. На човека му личи дали има оръжие, издирван ли е, какъв е по характер – взломаджия, мошеник - всичко му е написано на лицето. И както и да се облече, не може да се скрие. Та тези баварски полицаи след 10-годишна служба, попадайки в личната охрана на върхушката на Третия райх, трябвало да прикриват, движейки се по трасето, можели да видят заплахата сред тълпата. По същия начин можели да установят и заплахата в близкото обкръжение на вожда. На тях им вярвали безусловно – дотолкова силна била способността им да улавят информация. Практически те не допускали грешки. Използвали нещо като биолокация, която позволява да се установи всякаква заплаха било за себе си, било за обкръжението.
Нека преминем към Главното управление за имперска сигурност. 1-во управление на РСХА се занимавало със специфични въпроси - с подбора и разполагането на кадрите. А с какво започва всяка спецслужба? С кадрите. Ако във всяка спецслужба - в Русия днес те са няколко - в началото идват користни, негативни, неадекватно възприемащи околната информация кадри, от такива не чакай полза. Тях може да ги обучаваш, да ги обличаш красиво, да ги поиш и храниш, да им купиш кола, жилище и т.н., но това е празен човек, просто ненужен. Немците имали специални вербовъчни центрове във всички университети. Една любопитна личност отговаряла за всички тях, човекът живял почти 100 години и след войната създавал новото разузнаване на Германия – БНД (Bundesnachrichtendienst, BND — служба за външно разузнаване на Германия. – бел. ред.). Във всеки университет той си имал представител, който издирва нестандартни хора – склонни към наука, способни да мислят, способни да създават нещо. Не да се разрушава, а да се създава! В Съветския съюз битува схващането, че в Третия райх всички били неуки и „касапи”. Лъжа е! В Главното управление за имперска сигурност работили хора с университетско образование, и то не едно. Мнозина били доктори на науките, преподаватели във водещи университети, анализатори, концептуалисти.
И така, 1-во управление на РСХА отговаряло за кадрите и правните въпроси. Те пък отговаряли за обучението и съставянето на програмите. Ако обучиш правилно сътрудник и му дадеш интересна програма, от него може да изискваш и нещо да получиш. Те задавали необходимото ниво на интелект и ако сътрудникът е без образование, изпращали го да учи по съответната тема.
Ние всички живеем по програми. Ето, и Третият райх може да наречем много успешен бизнес-проект, който продължил 12 години. Когато той завърши, а парите бяха отнесени на друго място, на нас ни казаха, че войната е свършила. Идеологическият фактор беше закрит, парите - заработени, поделени между субектите-участници в акционерното дружество, после всички се върнаха по домовете си. Няма да уточняваме сега що за субекти или обекти са били. Най-важното е, че всяка война е скрита система за заработване на големи пари и за управление на глобалните финансови потоци. Всичко останало е прикритие. Няма идеология. Тя е просто прикритие, защото трябва да принудиш човека да работи даром. Спомнете си, и при нас го имаше: отначало бяхме длъжни на всяка цена да построим Беломорско-Балтийския канал, след това да изпратим Гагарин в Космоса, после да се въоръжаваме, нали светът бе в опасност, и затова да затегнем коланите и да търпим...
Създават ни виртуална реалност и ние живеем в нея. За да не ставаме заложници на такава реалност, трябва да помним за базовите ценности и за семейството. Тогава не са страшни никакви програми. Нали всички програми започват и завършват някога. Съветският съюз също беше програма, която завърши, когато й дойде времето. И започна нова. Програмата на „семейството на Елцин”. Тя също скоро „ще оттече” и всички членове на това „семейство” ще си заминат, защото вече не са нужни на онзи, който стои зад програмата. Само нестандартното, по-широко скроено мислене ще ни помогне правилно да възприемаме новите предизвикателства и заплахи. Та докъде стигнахме днес: изличават се граници, свалят се знамена, всичко се прави бавно, тихо, на нас ни казват, че не бива да се готвим за война... Тя и не е възможна, защото има общи финансови потоци, общи търговски интереси и обща подялба на печалбата.
Завършвайки разказа за 1-во управление на РСХА, ще кажа няколко думи за неговия първи ръководител - Карл Вернер Бест, уникална личност, човек с много добро образование и с интересни разработки. Той изградил цялата агентурна работа, написал учебни пособия, обучавал и работил със стратегическата агентура. През 1940 г. лично Химлер го изпратил в Скандинавия, за да сформира „арктическия юмрук”. Нещо, за което в последните години се говори сред властите в Русия. Този „арктически юмрук” е създаден още през 1940-а година. На остров Александър (в някои източници и Земя Александър, е най-големият остров по крайбрежието на континента Антарктида с площ 49 070 кв. км. – бел. ред), на Земята на Франц-Йосиф (Земя на Франц Йосиф е архипелаг в Северния Ледовит океан, на север от Европа. – бел. ред.), има стара немска специална база под скалите. Подводниците са базирани отдолу, а отгоре е разположена за маскировка група учени, които се занимават с метео- и хидропроучвания. Но и това също било прикритие. В действителност те подготвяли площадка за летящи чинии. Това бе точката за приземяване на летящите чинии и още по време на войната немците разполагали със 17 машини. Развивали скорост 6 хиляди километра в час по маршрута от Северния до Южния полюс и осъществили 89 полета. Това не са просто хипотези. Има реални документи, подтвърждаващи истинността на тези експерименти. Като резидент в Скандинавия бил изпратен самият Бест. Някъде към 1944 г. немците разполагали и с плазмено оръжие. Към днешна дата американски документи, които са разсекретени, го подтвърждават. През 1944 г. плазмени кълба били употребени срещу американската авиация, но Хитлер срочно дал указание на Гьоринг да не се демонстрира всичко, с което разполага към този момент Третият райх – един вид, още не му е дошло времето.
Само на Атлантическото крайбрежие немците имаха 72 площадки за балистични ракети, обслужвани от 3500 души, които обстрелвали Великобритания. По-късно тези ракети са използвани от Корольов.
Тук трябва да отбележа, че навремето Дьониц казал на Хитлер, че с 300 подводници може да блокира Великобритания напълно. А за периода 1939 – 1945 г., по документи, немците разполагали с 1174 подводници. Всъщност истинският брой бил 3000. Тоест, имало „двойно счетоводство”: едни и същи номера били прехвърляни на различни подводници, та никой нищо да не разбере. Според едни документи дадена подводница била унищожена в Арктика, а в действителност в същия този момент тя пренасяла злато в Оман. Това били подводници, които много добре умеели да маскират своята мисия.
СЛЕДВА
Превод от руски
Боян БОЯНОВ
