Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 29 (2015) ТРИ МИНУТИ ЗА ИСТИНАТА

ТРИ МИНУТИ ЗА ИСТИНАТА

Е-поща Печат PDF

На 4 юли старозагорските социалисти проведоха своя Общинска партийна конференция с важен политически дневен ред. На форума бе изслушан доклад на общинския председател Валентина Бонева за политиката на Общинската организация на БСП-Стара Загора в местната власт и участието в предстоящите местни избори наесен. Конференцията след гласуване номинира д-р Стефан Шишков за кандидат-кмет на Стара Загора на БСП. След демократичен вот бе съставена и избирателна листа с кандидати за общински съветници.

Не е тайна, че старозагорската партийна организация на БСП преживява дълбока вътрешна криза. Поне от десетилетие вътрешнопартийната история на старозагорските социалисти е много по-интересна за обществото на зложелателите на лявата кауза, отколкото политическата продукция и възможностите за консолидация, от която се вълнуват членовете и симпатизантите на някога могъщата организация на старозагорските социалисти. В резултат на почти перманентните скандали било за лидерския пост, било за подреждането на всякакви листи, било за назначения на синекурни длъжности, влиянието на лявата партия в Стара Загора трайно намалява, което обективно се регистрира на всеки пореден парламентарен или местен вот. В 51-членния състав на Общинския съвет броят на градските „старейшини“ от левицата е едва 6, а вече осем години БСП е извън борда на кметската администрация!..

Фактите са повече от тревожни, а положението от почти катастрофално трябва непременно да се подобри. Тази надежда за подобряване, никога не е угасвала, поне за хора, които се наемат да бият камбаната на истината. Това е и причината да публикуваме изказването на конференцията на Антон Бюйлеков, член на Интелектуален клуб „Нова Зора“, което той ни изпрати с молба за публикация.

Убедени сме, че в създадената ситуация премълчаването на истинските проблеми дори в една отделно взета организация на БСП пряко засягат дейността и бъдещето на „БСП – лява България”, и би било измяна към другарството в битката за България.

 

Уважаеми другарки и другари,

Казвам се Антон Бюйлеков. Избран съм за делегат на Конференцията от Основна партийна организация “Зора“ - кв. Зора. Член съм на Общинския партиен съвет за първи мандат.

Поради ограниченото време за изказване, ще приложа дедуктивния подход, от общото към частното, за оценка на доклада, посветен на политиката на Общинската организация на БСП-Стара Загора в местната власт и участието в предстоящите местни избори, изготвен и прочетен от др. Валентина Бонева.

Т.е. в три минути като в три минути.

Първа концептуална грешка на дългия, но пък галещ ухото с безкритичността си, скучен в информационен и съдържателен план текст е, че на местните избори се гледа като на нещо изолирано от националната проблематика, като на провинциално читалищно мероприятие, като на досадно събитие, смущаващо четиригодишната ни политическа летаргия, вместо като на общонационална кауза на иначе по дефиниция социалистическата ни партия. Впрочем „социалдемократическа“ според зачестилите изказвания на автора на трактата „Защото сме социалисти“. Това регистрира и демонстрира само късия ни политически хоризонт на мислене, поведението ни да тичаме след събитията, на реакция след чужда акция. Затова предлагам да мислим и подготвяме вота наесен като за парламентарен, да сменим посоката на времевия вектор и да отворим дискусия не за бъдещето на БСП, а за БСП на бъдещето.

Второ, докладът само регистрира печалното, деградирало до насипно състояние на старозагорската общинска организация на БСП, защото тук механиката отдавна е смазала органиката, идеологията отдавна не е вдъхновение, защото просто я няма, бюрокрацията и партийната администрация е наритала в ъгъла демокрацията, солидарността е заметена под килима, отчуждението между ръководство и редови членове е чудовищно – Ленин го нарича „коммунистическое чванство”, чуваемостта е минусова, социалният състав – меко казано парадоксален – за сметка на хората на труда, помазаници на прехода съпартийстват с продуцираните от тяхната 25-годишна политика маса обществени аутсайдери.

Обърнете внимание – 119 ОПО-та, без яснота колко от тях са реални, колко – виртуални, колко функционират като групи на повикване и с какъв период на полуразпад, колко по месторабота на принципа на личната преданост към шефа, колко като куриери на списъци и приносители на куфарчета за безбанково разплащане.

Да се стреснем и от още едно число – 82 кандидати за общински съветници, което ни бе представено в доклада като, цитирам, „висока самооценка и увереност в собствените сили”. Извинявайте, но това е свещена глупост! Покрай качествените хора, които имат потенциала и могат да вършат работа в бъдещия местен парламент, загряват и други, както пълни анонимници, така и някои до болка познати и перманентно амбицирани за власт, влияние и пари. Става дума за все по-нарастващ брой мераклии за заплата в местния парламент във все по-намаляващата ни квота съветници, на голямо партийно предлагане при минимално обществено търсене, на опит за добре хонорувано интегриране в задкулисието на местната власт чрез ситуативно колабориране с групите на другите партии и кметската администрация. Тази игра не е от вчера, тя бе много добре шлифована по време на т. нар. наше управление в Общината, чиито идеолози на партийно-политическото катунарство преди дерибействаха, а днес „абевействат”. И чието управление ние премълчаваме вместо да оценяваме, вероятно за да не се засрамим.

Ще го кажа без условности –  в това организационно, идеологическо, идейно и кадрово състояние, в което се намира Общинската ни партийна организация, ние ще загубим и тези избори, наш - на БСП, кмет няма да имаме, броят на съветниците ни не ще бъде по-голям от сегашния, но затова пък сме на път да  спестим много разходи на ГЕРБ за предизборна кампания заради партийно ръководство, живеещо сякаш извън времето и пространството, и което днес бодряшки ни призовава към сплотеност на основата на стария принцип: „Другари, дайте да дадете”! На 26 октомври сутринта може и ликвидационен съвет да се наложи да учредим. Някой днес да разбра от доклада на др. Бонева, че искаме и можем да спечелим местния вот? Някой да се ентусиазира от празните мантри и ритуалните заклинания за изборна победа? Аз – не!, нямам илюзии.

Затова. Нека се подготвим и още днес приемем като аксиома факта, че влизаме в битка неподготвени, в лоша кондиция, поради което ни чака загуба. Въпросът е загубата да не се превърне в катастрофа. Защото да си опозиция, е също позиция, нали така? Не страдам от скрупули непременно да управляваме сега, но трябва най-сетне да кажем как ще възпитаваме децата си, за да имат шанс различен от йезуитски внушавания им осъзнатия цивилизационен избор, започващ от Терминал-2 с еднопосочен билет в джоба.

Благодаря за вашите три минути внимание, другарки и другари!