Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 24 (2015) ДА НЕ БИ ВАМ...

ДА НЕ БИ ВАМ...

Е-поща Печат PDF

Във вечерта преди планираното откриване паметника на цар Самуил, в дванайсет без пет, с подземно бучене, с ропот и гняв, някакви неведоми сили  - не всъщност ведоми! ...

Защото съвсем неотдавна същите, пак така сепнати и пак така панически, не бяха ли се разкрещели против паметника на 1300-годишнината на Старчев пред НДК: - това не може! – това в никой случай! – това само през труповете ни!

И му видяха сметката. Осъдиха го на разрушение.

И защо?

Бил им грозен.

Сега, когато с едногодишно закъснение трябваше да се открие паметникът на цар Самуил, същият, който губи битката при Ключ точно преди 1000 години – една  за човешката история почти космическа годишнина, и когато с една почти междузвездна жестокост,  несрещана нито преди, нито после във всечовешката история, ослепяват цялата му пленена армия ... и пак в дванайсет без пет, и пак така панически, със същия апокалиптичен врясък – същите викове: – не! – това не може! - това в никакъв случай!

И защо?

Не бил съвременен, не бил модерен – грозеел им!

Прекрасно! Но що е красиво?

Ако красивото е синоним на модерно, защото съответства на една нова чувствителност, паметникът пред НДК не може да е грозен, още по-малко пък затова, че по нечия анонимна, но престъпна небрежност е неподдържан.

Като всичко при социализма, той настоява за оптимизъм – той символизира крило, устремено  в неведоми простори...

Разбираемо – комунистическа символика - анахронично, грамаданско, пропагандско!

Но паметникът на Старчев в завършващата си част не представлява криле, а закърняло, пресечено крило – зачатък на крило, което не е станало крило. Въпреки грамаданщината си (а и чрез нея), той може да бъде тълкуван доста свободно, той действа на въображението, той не изобразява, а въобразява, каквито са големите паметници на големите модерни художници.

Паметникът на Хайтов не действа на въображението, той е пластичен и конкретен, той възсъздава образ – исторически образ.

На царя, който при вида на безкрайните вериги на чудовищно ослепените си войници му се пръсва сърцето.

Паметник на един трагичен цар, който действа не на въображението, а на окото.

Да, но много детайлно, много примитивно и освен това, къде му е трагиката, той е дори яростен...

И отгоре на всичко в сумрака като на вещер очите му святкат...

Кой е постановил, че трагиката не може да бъде вещерска?

След 40 години рицарски битки, след променливи победи и нетрайни поражения и след тази немислима, извънчовешка подлост – да ослепиш цяла армия... пленници... на ангел ли да прилича Самуил?

 

Господа!

Да не би вам да не харесват честванията?

Веднъж 1300... втори път кръгли 1000.

И да им се прииска утре 1400...

Как така?

В коя бяла страна го правят?

Това в никой случай!