Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 24 (2015) ПРИНОС КЪМ РАЗГОВОРА НА КРЪГЛА МАСА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕРИТОРИАЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ ВЪРХУ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

ПРИНОС КЪМ РАЗГОВОРА НА КРЪГЛА МАСА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕРИТОРИАЛЕН СУВЕРЕНИТЕТ ВЪРХУ ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ

Е-поща Печат PDF

Продължение от бр. 23

На 5 юни т.г. Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ, за разлика от БАН), Асоциацията на българите по света и Световният парламент на българите, организираха Кръгла маса по въпросите на Западните покрайнини. Присъстваха действащи и бивши народни представители, бивши български депутати в Европейския парламент, български дипломати, специалисти по въпросите на Балканите, общественици, журналисти, учени, наши сънародници, живеещи понастоящем или напуснали родните си къщи и места след окупацията на тази българска територия от войските на Сръбско-Хърватско-Словенската държава на 6 ноември 1920 година. Публичното обсъждане на въпроса за Западните покрайнини и огромният обществен интерес към статута на тази територия след разпадането и заличаването от правния мир на субекта на международното право, на който български територии бяха предадени против волята на коренното население, е разбираем, оправдан и наложителен, особено след агресията и повторната окупация на тези територии от новообявилата се след разпадането на остатъчна Югославия Република Сърбия през 2006 година.

Българските Западни покрайнини, подобно на останалите съставни части на СФРЮ, поради изпразването от съдържание на Ньойския договор и отпадане на титула, променящ статута им от българска територия в територия, включена в състава на СХСД, автоматично възстановиха статута си на неразделна част от България. От 2007 г. населението на Западните покрайнини възстанови автоматично българското си гражданство. То престана да бъде българско малцинство в СФРЮ, лицата, обитаващи тази територия, престанаха да са  югославяни, а сърби те никога не са били. Именно поради тази причина всякакви разговори по въпроси за правата и свободите на населението със Сърбия, която по стечение на обстоятелствата се оказа съсед на Западните покрайнини, би означавало de facto, което ще доведе неминуемо и до de jure признаване на сръбската агресия и незаконна окупация на тази територия и включването й в състава на Република Сърбия.

Разговори с Република Сърбия по проблемите на Западните покрайнини биха могли да се водят единствено за възстановяване суверенитета на българската държава върху тази територия, поради отпадане на титула и субекта на международното право, на когото са били предадени. Не става въпрос за спор по статута на Ньойския договор или за необходимост от неговата промяна, поради пороци при приемането и приложението му или поради коренна промяна на обстоятелствата – правилото rebus sic stantibus, което е неприложимо в случаите на промяна на граници. Ньойският договор днес е неприложим, поради разпадането и заличаването от правния мир на държавата СХСД, имаща задължения по договора спрямо България. Единствено от България зависи да се съгласи задълженията по Ньойския договор да се поемат от всяка една от държавите, възникнали на територията на разпадналата се федерация, ако прецени, че това е в неин интерес.

Западните покрайнини, в никой период, от 1920 г. до днес, не са били „ничия територия“, каквито мнения се изказват. Бе припомнено заявление на Жан Виденов по време на посещение в Сърбия през 1998 г., в което, говорейки за Източна Сърбия, се допуска, че той включвал и Западните покрайнини. В това няма нищо странно, тъй като по това време тази територия е все още част от остатъчна Югославия, по силата на международните договори, обвързващи СФРЮ. Подобни изявления имат само пропагандно-политически ефект и никаква правна стойност.

На Кръглата маса бяха поставени на обсъждане четири възможни подхода за решаване на въпроса за Западните покрайнини:

1. Преговори за доброволно предаване на територията от Сърбия на България;

2. Сезиране на Международния съд в Хага;

3. Позоваването на правилото rebus sic stantibus и сезиране на европейските институции;

4. Установяването на кондоминиум – съвместно управление на България и Сърбия.

По наше мнение, преди определяне на подхода за възстановяване на българския държавен суверенитет на територията на Западните покрайнини, българската държава следва да формулира претенциите си, да ги обоснове правно и да ги връчи на сръбското правителство по дипломатически път с вербална нота.

В зависимост от отговора на сръбското правителство ще се определи характера и обема на въпросите, предмет на спора и ще се търси най-адекватния начин за отстояване и защита на българските национални интереси. Задължително - копие от нотата, адресирана до сръбското правителство, - трябва да се изпрати на останалите държави, обявили своята независимост на територията на постюгославското пространство, както и на Европейския съюз – на вниманието на органите, обсъждащи разширяването на съюза и кандидатурата на Сърбия.

Обосновката и съдържането на подобна нота, от името на гражданите на България на вниманието на сръбското правителство, бе публикувана в брой 8 на в. „Нова Зора“, на 28 февруари 2012 година.

Първостепенна задача на българската дипломация днес е да запознае всички европейски институции, действащи в рамките на Съюза, с българската позиция и аргументи по бъдещето на Западните покрайнини. Но преди да търсим  подкрепа от Европа за справедливата българска кауза, е необходимо ясно и обосновано да формулираме и заявим своята позиция. Тезата, че безусловната подкрепа на сръбската кандидатура за членство в Европейския съюз, автоматично ще доведе до решаването на въпросите за правата и независимостта на българските граждани, обитаващи Западните покрайнини, е измамна и обслужва изцяло великосръбските амбиции в отношенията със съседите. Това е теза на политическото невежество, на националното предателство, на интелектуалната леност и мързел, на алчността и подменените национални идеали с „евроатлантически“ ценности.

Налага се промяна на механизма за поставяне и разглеждане на въпросите за Западните покрайнини, заяви Иван Николов, виден български журналист и общественик. При този нов подход следва да се изхожда от разбирането, че се касае за възстановяване на държавния суверенитет върху изконна българска територия, населена с българи, а не за малцинствен статут на българи в режим на окупация.

Малцинство в Западните покрайнини биха могли да бъдат единствено сърби, настанили се в къщите и имотите на прогонени българи в периода от 1920 година до днес. България ще гарантира статута им на малцинство по всички приложими норми на европейското законодателство и ще очаква това малцинство да се превърне в мост на приятелство и развитие на всестранните връзки между двата славянски народа и страни.

На ход са Народното събрание и българската дипломация.

7 юни 2015 г.