Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2015 Брой 24 (2015) Турски избори 2015: ПЪРВИЯТ НЕ Е ПОБЕДИТЕЛ, ПОБЕДИТЕЛЯТ НЕ Е ПЪРВИ

Турски избори 2015: ПЪРВИЯТ НЕ Е ПОБЕДИТЕЛ, ПОБЕДИТЕЛЯТ НЕ Е ПЪРВИ

Е-поща Печат PDF

 

„Още една такава победа и ще остана без армия”

Наполеон, след сражението при Бородино

 

На 7 юни 2015 г. в Република Турция завършиха едни от най-оспорваните и най-кървави парламентарни избори от 2002 г. насам (турските граждани в чужбина гласуваха по-рано. – Бел. ред.). Тоест, откакто в страната е на власт ислямистката Партия на справедливостта и развитието (ПСР), оглавявана до август миналата година от Реджеп Ердоган, а след това от бившия министър на външните работи, после и премиер на Турция професор Ахмет Давутоглу.

Тазгодишната предизборна кампания бе изпълнена с яростни обвинения в авторитаризъм, диктаторство, корупция, съдействие на „паралелната структура” и тероризма, и дори в национално предателство. Обвиненията се илюстрираха с компрометиращи аудио- и видеозаписи, разпространявани в някои вестници като „Джумхуриет” и особено в социалните мрежи фейсбук и туитър. Заради излъчени от „Джумхуриет” видеокадри, уличаващи Националната разузнавателна организация МИТ в снабдяване на иракските „бунтовници” с оръжие и чрез тях - на организацията „Ислямска държава” (ИД), президентът Ердоган поиска доживотен затвор за главния редактор Джан Дюндар: за издаване на държавна тайна и национална измяна. И понеже не можа да осъди журналистите от „Ню Йорк таймс”, които го критикуваха, наруга публично турците, които лижели шепата на „Ню Йорк таймс”.Самият той обаче наруши грубо Конституцията и законите на страната, участвайки в предизборните прояви на ПСР, вместо да се държи като истински баща на нацията.

 

Заплахите, които отправяше при своите обиколки из страната, провокираха и насърчаваха сблъсъците между активисти на управляващата и опозиционните партии, спречкванията за рекламни площи, заплахите и въоръжените нападения срещу предизборни бюра и щандове на опонентите. Най-вече - срещу „прокюрдската” Демократична партия на народите (ДПН), ръководена от съпредседателите Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг. Всичко това, на фона на щедрия неоосмански предизборен пиар от страна на управляващата ПСР и нейните лидери.

Но както често се случва,

средствата не постигнаха целта

Въпреки първото място на председателстваната от Ахмет Давутоглу ПСР и второто място на ръководената от родения в кюрдския район „Дерсим” Кемал Кълъчдароглу, нито Ердоган, нито двете партийни ръководства имаха поводи за радост. Защото при очаквани 50 % от гласовете, ПСР получи 40,85 % и спечели 250 депутатски места в 550-членното Велико народно събрание на Турция (ВНСТ), наричано още Меджлис. Народнорепубликанската партия очакваше да спечели 35 % от гласовете, а получи 24,96 % и 132 депутатски места, докато крайно дясната и ултранационалистическа Партия на националистическото действие (ПНД) с председател Девлет Бахчели спечели 16,30 % от гласовете на избирателите и ще разполага в Меджлиса с 80 депутатски места.

Обаче, най-голямата изненада поднесе ДПН. За нея анализаторите прогнозираха, че едва ли ще прескочи 10-процентната изборна бариера, а тя спечели 13,10 % от гласовете и също ще разполага в Меджлиса с 80 депутати. И ПНД, и ДПН разшириха чувствително електоралната си подкрепа в сравнение с изборите от 2011 г., в които ДПН участва с независими кандидати, спечели 6,57 % от гласовете и вкара в Меджлиса 35 депутати, а ПНД спечели 13,01 % и получи 53 депутатски места; НРП получи 25,98 % от гласовете и вкара в парламента 135 депутати.

Прогресът при ПНД е осезаем – увеличение с 3,29% на получените гласове и на броя на депутати със 17 души. А ДПН увеличи над два пъти резултата си от 2011 г. Докато спадът при НРП е сравнително малък (1,02% от гласовете и 3 депутати), при ПСР отстъплението прилича на бягство. Тя загуби цели 10% от гласовете в сравнение с изборите от 2011 г., а броят на депутатите й намаля с 69 души – от 327 на 258.

Най-важният резултат от тазгодишните парламентарни избори е, че беше прекъсната доминацията на ПСР в Меджлиса и самостоятелното й управление стана невъзможно. Значи и мераците на Ердоган за промяна в Конституцията и въвеждане на президентска система на управление „цопнаха във водата”, както казват турците. Затова Ердоган трябва да се сърди на себе си, на премиера Давутоглу и най-вече на ДПН, която увеличи над два пъти процента на получените гласове и броя на депутатите си.

Грандиозният пробив на ДПН

се обяснява с няколко неща: национално обединителните й лозунги; запазеното хладнокръвие въпреки въоръжените провокации на екстремистки групи; подкрепата й за процеса на мирно решаване на кюрдския въпрос; ангажирането й с младежката съпротива за парка „Гези” в Истанбул; привличането в политиката на жените (при 18 % женско представителство в Меджлиса, делът на жените в ПГ на ДПН е 40 %); сходствата и взаимните симпатии между ДПН и аналогични прогресиращи движения в други страни, като гръцката “Сириза” и испанската “Подемос”.

Анализаторите отбелязват и „приплъзването” на гласове от други партии към ДПН. В това число, на консервативни кюрдски гласове, които досега обираше ПСР. За това, разбира се, помогнаха и изцепките на Ердоган, като: „Няма кюрдски проблем!”, „Снимката от Долмабахче е лъжа” и „Кобани ще падне всеки момент”.

Но представяната като „прокюрдска” ДПН превзе не само населените с кюрди области като Диарбекир (10 депутати за ДПН) и Ван (7 депутати), а се превърна в незаобиколим фактор и в трите най-големи градове в Турция – Истанбул, Измир и Анкара. “Истанбул понесе ДПН”, писа в. „Миллиет” (8 юни 2015).

В Истанбул ДПН стана трета. Вземайки за основа гласовете, които тя получи на изборите през 2011 г., и тези на президентските избори през 2014 г. (6,57% и 9%), тя е увеличила гласовете си във всички западни области на Турция. И особено в Истанбул, където ДПН спечели средно 14 % от гласовете (нарастване с 408 000 гласа) и получава 11 депутати. Резултатите й в други 25 области са както следва: Анкара – 1 депутат; Измир – 2; Диарбекир – 10; Ван- 7; Мардин и Шанлъурфа – по 5; Шърнак и Агръ –по 4; Батман и Хаккяри – по 3; Тунджели, Сиирт, Битлис, Муш, Газиантеп, Карс, Адана, Мерсин и Ъгдър – по 2; Бурса, Ерзурум, Бингьол, Ардахан, Адъяман и Анталия – по 1.

Любопитно е, че ДПН получи подкрепа и от гласувалите в чужбина. В Германия тя изпревари НРП (17,5 % срещу 15,99 %); в Севернокипърската турска република (СКТР) изпревари ПНД (18,5 % срещу 13,79 %); в Испания е втора (37,74 % срещу 45 % за НРП); във Великобритания е първа (59,2 % срещу 20,86 % за НРП и едва 14,49 % за ПСР), както и Канада (42,6 % срещу 26,04 % за НРП и 24,03 % за ПСР) и Швейцария (47,58 %).

Управляващата от 13 години ПСР победи в Германия (53 %), Франция (50 %), СКТР (39,52 %), Белгия (62 %), Холандия (64,26 %) и на граничните контролно-пропускателни пунктове (46,62 %). В същото време тя се натъкна на „черна неблагодарност” в Русия и държавата на Бойко Борисов и Лютви Местан, където първа стана НРП. Значи вместо да помогнат на своя „приятел” и падишах Ердоган, Бойко Борисов и Местан направо го саботираха! Докато първият печелеше тенис-турнир за известни личности, а вторият мислеше как да обере циганските гласове,

заекът мина баира...

Сега Борисов трябва да върне самолетния билет, връчен му от Турските авиолинии, до избрана от него дестинация! Слабо утешителен е фактът, че така беше и в ЮАР, където НРП получи 30,28 % от гласовете срещу 27,98 % за ДПН и едва 23,39 % за ПСР.

Следизборната ситуация в Турция е бременна с изненади и възможности, нито една от които не е благоприятна за Ердоган. Победата на неговата ПСР е също като тази на ГЕРБ след аферата „Костинброд” или след предсрочните избори от 2014 г. Сиреч, управляващата партия „печели” с все по-малък процент от гласовете и както е тръгнало, Ердоган може да се окаже генерал без армия.

Впрочем, в собствената му партия има сърдити, като бившия президент Гюл и бившите депутати и министри, които не бяха включени в предизборните листи заради ограничението на броя на депутатските мандати. За тях „победата” на ПСР на тези избори е фактическо поражение, което не ги опечалява. Диктаторът си получи заслуженото!

За пръв път от 2002 г. Турция е изправена пред резултат, който променя картината, изглеждаща доскоро като неизменна. ПСР „победи”, но недостатъчно, за да може да управлява самостоятелно, без да се съобразява с другите.

При това положение се очертават няколко сценария, никой от които няма да хареса на Ердоган:

1. Сформиране на коалиция на ПСР с една от останалите три парламентарно представени партии. Говори се най-често за коалиране с ПНД, но националистите отхвърлят тази хипотеза.

2. Голяма коалиция ПСР – НРП. След разменените заплахи и заведените от Ердоган дела за оскърбление срещу председателя на НРП Кемал Кълъчдароглу (заради намека му за „позлатения клозет” в Президентския дворец – бел. авт.), „голямата коалиция” изглежда също толкова неосъществима, колкото и малката.

3. Правителство на НРП и ПНД или ДПН, подкрепяно отвън от неучастващата в него ДПН или ПНД.

4. Правителство на малцинството на ПСР с външна подкрепа от ПНД или ДПН. Това е възможно, но дали избирателите на ПНД и ДПН ще одобрят прехвърлянето на „кошниците с яйца” от рамената на ПСР върху тези на техните партии?

5. Невъзможност да се състави правителство. Тогава, съгласно Конституцията на Турция, до 45 дни трябва

да се отиде на нови избори

ПСР, разбира се, ще каже, че парламентарната система на управление се е изчерпила и президентската система е единственият изход от кризата.

Но не може да се очакват много по-различни резултати при евентуални нови избори. Първо, защото има голям отлив в подкрепата за ПСР; второ, защото ако 10-процентната изборна бариера бъде смъкната на 5 %, ДПН трудно ще вземе отново 13 % от гласовете. Засега четирите парламентарни партии имат 96 % от гласовете на избирателите, а 16-те партии от „Втора лига” – едва 4 %. И половината от тях (2,06 %) са на Партията на спасението (Саадет партиси - SP). Освен това повечето от така наречените запазени (еманет) гласове ще се обърнат не към ПСР, а към НРП и ПНД.

6. Въвеждане на президентска система на управление. Наистина, изборните резултати оставят у народа впечатлението, че президентското управление е фикция, но съществува и тази възможност. Може ли обаче Ердоган да напусне президентството, да се върне начело на ПСР и да я поведе за 45 дена към нови избори, в които може и да бъде победена? Навремето Тургут Йозал е споделял с приближените си идеята за подобен радикален ход, но повторенията в историята обикновени са под формата на фарс. По-голямо внимание заслужава казаното от много близкия до Ердоган Билял Йълдъръм: “ПСР може да сформира правителство на малцинството и до една година да отиде на избори”. В противен случай Ердоган и Давутоглу могат да се озоват на подсъдимата скамейка заради измислените дела за преврат „Ергенекон” и „Бальоз” („Чук”), смазването на протестите за „Гези”, закрилата на корупцията и тайната подкрепа за терористичната организация „Ислямска държава”.

Да идваш на власт, и да си отиваш от власт с избори - това е тест за здравословното състояние на демокрацията, пише Гюнери Джъваоглу във в. „Миллиет” (08.06.2015). Докато демокрацията продължава да дава необходимия резултат, изходите няма да се изчерпят. Крайният победител в тези избори е демокрацията”.

А символът на победата е ДПН, ще кажем ние. Бившият депутат на ДПН от Истанбул, сега депутат от Анкара, Сърръ Сюрея Йондер, обобщава резултатите от изборите на 7 юни с думите: „Победа на мира над войната”. А пък съпредседателите на ДПН Селяхаттин Демирташ и Фиген Юксекдаг смятат, че те са сложили край на дискусията за установяване на президентска система и са върнали Турция от ръба на пропастта.

Това са прекалено оптимистични твърдения, които не отчитат влошаващото се икономическо положение на Турция. Имаме предвид икономическата стагнация, бюджетният дефицит и спадащия курс на турската валута спрямо долара и еврото. Около изборния ден, 7 юни, на международните валутни пазари доларът постигна исторически връх спрямо турската лира -2,89 : 1, а съотношението евро/ турска лира стана 3,11 : 1.

Сред „новостите” на тези избори, наред с влизането в Меджлиса на двама арменци (Маркар Есеян и Гаро Пайлан), на един ром (Йозджан Пурчу), плюс една жена от фамилия Йоджалан – кандидатът на ДПН Дилек Йоджалан, - беше огромният брой невалидни бюлетини в урните – 1,3 милиона. Толкова гласоподаватели не са успели да поставят печат, без да излизат извън определените за предпочитанията полета! Нещо, което ще предизвика обвинения в манипулиране на вота. Нищо ново под слънцето!