Председателят на БСП Михаил МИКОВ в разговор със Снежана ИВАНОВА в предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“ на БНР, четвъртък, 19 март 2015 г.
- Г-н Миков, Радан Кънев Ви упрекна, че намалихте ефекта от изказването на президента тази сутрин. Защо?
- На хората трябва да се казва истината. Не да се кади тамян и зад чуждиците да се прави опит те да повярват в необозримото светло бъдеще. Смятам, че такъв подход от страна на политиците е некоректен и непочтен
- Кое точно е некоректното? Какво не Ви харесва в изказването на президента?
- То е изпълнено с противоречия и е невярно. Президентът говори, че сега има политическа стабилност, че икономиката е в основата на всичко, а в същото време се предвижда два пъти по-нисък ръст на БВП. Самият той призна за спад от 1,7 през 2014 г. на 0.7 % за 2015 г. Той каза, че трябва да запазим позициите си по отношение на дълга, ниско съотношение на външен дълг към БВП, а за отрицателно време пусна ратификационния закон за 16-те милиарда дълг. Как да се запази съотношението външен дълг към БВП, като са предвидени за следващата и по-следващата година по 2 милиарда бюджетен дефицит, т.е. чрез вземане на средства от външни дългове и нищоправене за икономическото развитие на страната? И в същото време говори с някакви чуждици.
- Може ли да кажем, че Вие не сте против хората да си помислят, че от президента зависи икономическия растеж, въпреки че не зависи от него. Но очаквате от хората да реагират спрямо такава ситуация като дълга, например...
- И от президента зависи, след като побърза да пусне ратификационния закон. Мисля, че е некоректно политиците постоянно да бягат от отговорност относно икономическите процеси. И външната, и вътрешната политика им влияят. Говорим за нов Закон за обществените поръчки. Може би това е 15-ия ни закон заедно с поправките, и всеки път се опитваме да убедим бизнес инвеститорите, че има почтеност при обществените поръчки. В същото време има няколко министерства, включително Министерство на правосъдието, които сключват директно договори, без да ползват Закона за обществените поръчки...
Много удобно е да се поставя въпроса за върховенството на закона само в съдебната власт. А върховенството на закона трябва да е навсякъде: и в законодателството, където законите не трябва да противоречат на Конституцията и помежду си; и в изпълнителната власт, която е длъжна да изпълнява законите. Да вземем пенсионните фондове: прие се един закон, който премиерът и финансовият министър заявиха, че няма да изпълняват. Това върховенство на закона ли е?
- Президентът каза, че ще упражни своето право за референдум за изборното законодателство, а Вие отговорихте, че не сте били консултирани на тази тема. Вие за ли сте, или против провеждането на такъв референдум?
- По този въпрос не сме консултирани от президента. Другият принципен въпрос е, че няма смисъл обществената енергия да отива в референдуми, след като политическите сили, които приемат законодателството, не са заявили ясните си позиции. Въпросите, които ще се поставят на референдум, трябва да бъдат ясно артикулирани с аргументи от политическите сили и най-вече от мнозинството. Защото си спомняте какво стана с референдума за Белене: парламентарното мнозинство на ГЕРБ не уважи резултата, пренебрегна волята на мнозинството от българския народ. Ние не можем да върнем доверието към представителната демокрация с механизми на пряката демокрация. Това са механизми...
- Все пак хубаво е да бъдат питани гражданите...
- Хубаво е, разбира се. Но гражданите все повече разбират, че питането е само за очи, за да се отчете „демократичност“, не да се зачете тяхното мнение. И тук не е виновна нито представителната, нито пряката демокрация, а тези, които персонално я упражняват.
- Президентът спомена четири цели влизането в Шенген, в чакалнята на еврозоната, в банковия съюз – това сме го заявили преди повече от година, постъпки за европейския банков съюз, за европейския енергиен съюз...
- Опасявам се, че президентът смесва средствата с целите. Целите за нас са други – борба с бедността. Когато президентът и управляващите говорят за „Стратегия 20-20“, нека погледнем как се изпълнява тя по отношение на бедността. Тя расте, имуществените различия между хората растат. Законодателството под етикета „реформи“ все повече отива в посока към имуществен ценз и дискриминация на хората с по-ниски доходи. Така е и в здравеопазването, и в средното образование. Ограничаване на достъпите. Нашата основна цел трябва да бъде икономическо развитие. Т.е. всички тези неща, за които говори президентът - влизане в Шенген, Банковия съюз - трябва да бъдат средствата, защото все повече български граждани живеят с усещането, че България е втора категория страна в ЕС. Затова е необходимо друго политическо усилие от страна на управляващите.
- Реформите се правят. Има съгласие за реформи. Но има политическо противоборство. Всички от управляващата коалиция поздравяват президента за хубавата реч. Останалите са против като изключим Патриотичния фронт, които казаха, че е безмислена тази реч.
- Има резон в такава оценка. Доста безмислена е, защото хората трудно ще повярват на напъна за реформи, когато чакат на опашки за лечение и ще доплащат лечението си, въпреки че са внасяли осигурителни вноски; когато оскъдният държавен ресурс за образование се насочва към частните училища, където, всички знаем, се учат децата на хората с по-големи възможности; когато цели райони на страната са изключени от възможности за развитие; когато регионалните диспропорции и демографската криза убиват провинцията на България.
- Как сте стигна до посещението Ви в Русия, срещите Ви с председателя на Държавната Дума, с други лица в Москва? В крайна сметка миналата година посещението на този председател беше отменено в България...
- Получих официална покана. Обикновено тези посещения са предмет на официална покана и предварителна организация за срещи. Включително с партия „Единна Русия“, с която имаме общи възгледи, включително за прогресивното подоходно облагане, което считаме за несправедливо. Срещата с г-н Наришкин беше свързана с обмен на идеи относно отношенията България-Русия, това, което се случва в света, в Украйна...
- Какви са резултатите от тази среща? И не е ли малко странно европейска партия, за каквато БСП претендира, да прави посещение в Русия и да обсъжда санкциите, наложени именно от този Европейски съюз?
- Според вас странно ли е, когато Матео Ренци посещава Русия? Странно ли е, когато г-н Щайнмайер или г-жа Меркел посещават Русия? А ви звучи странно, когато български народни представители са в Русия. Опасявам се, че такъв комплексарски подход към решенията на ЕС е част от тежките проблеми на България да не бъде пълноценен член. Да формира политика, да участва отговорно с аргументи в диалога Изток-Запад и да има своя ясна позиция, в която преди всичко да стои българският интерес.
Обсъждахме проблемите с туризма. Виждате, че излизат стряскащи данни за перспективите на руския туризъм в България. Вчера в Икономическата комисия се говори за 60-процентен спад! Това не са ли теми и разговор, които трябва да бъдат поставени в рамките на отговорен парламентарен диалог...
- Поискаха ли от Вас да работите по-усилено за премахването на санкциите?
- Не бе искано да работим върху промяната на санкциите. Но обща е констатацията, че санкциите вредят. Те не подпомагат развитието на политическите отношения. Спазването на Минските споразумения, Минск-2, е в основата на нормализацията и успокояване на политическата обстановка, за което всички носят своята отговорност. Големият въпрос е, че от санкциите страда и България, и Европа. Налице е рязък спад в стокооборота на Европа с Русия. В същото време нараства стокооборотът на Русия с другите части на света. Икономиката не търпи празни пространства.
Големият въпрос е къде е мястото на България като член на ЕС и НАТО? Никой не оспорва това наше членство и правото ни да отстояваме свои национални позиции.
- Сляпо ли следва българското правителство заръките на Брюксел и Вашингтон?
- Опасявам се, че българското правителство заема слугинска позиция, опитва да се прави на по католик от папата. С изявите на външния министър, с изявите на президента. Прави опит да демонстрира пред нашите европейски атлантически партньори някаква сляпа преданост, без да държи сметка за националния ни интерес.
- Това са думи на председателя на Държавната Дума, ако правилно са ги цитирали колегите. Не се ли притеснявате от това изказване, както и че сме неблагодарна нация...
- Вижте, отношенията между двата народа са в криза и това е факт. Смятам, че човек, без да е предубеден, разбира, че такова замразяване на отношенията води до тежки икономически последици на първо място; но и до тежки морални последици в отношенията между двата народа. Отношения, които никога не са били в такова състояние. Защо други страни от ЕС се стремят да не изпадат в такава ситуация? Очевидно техните политици имат отговорно отношение
- Не се ли опитвате предизборно да печелите гласовете на русофилите в България, които никак не са малко?
- Твърде елементарно. Местните избори са чак на есен. Дотогава ще изтече много вода. Отношенията между народите много трудно се изграждат, а много лесно се разрушават с непремерени действия и думи. Това е големият въпрос.
- За енергийните проекти говорихте ли?
- Да. България ще претърпи тежки последици от отношението си към енергийните проекти. И това е ясно. Заобиколени сме в резултат на решенията (на Брюксел, бел. ред.), дано не ни заобиколят и транспортните коридори. Създават ни затруднения в туризма, във възможността за износ на български стоки на руските пазари. Всичко това е последица от политиката на правителството.
- Усещаше ли се напрежение в разговорите заради центъра на НАТО, който се изгражда у нас, заради ученията, които започнаха. Защото точно когато заминахте в понеделник се разпореди преглед на въоръжените сили?
- Нали не страдате от илюзията, че такива въпроси могат да бъдат предмет на коментар. Това са правителствени решения. Но цялостният политически тон, вижте цялостната политическа среда... Четири години не е провеждана сесия на смесената Българо-руска икономическа комисия. Този факт от само себе си е достатъчно ясен. Групите за приятелство също не се срещат. Оттук нататък другото са подробности от влошените отношения между България и Русия.
- АБВ през следващия месец ще обсъжда дали да напусне коалицията. Ако това се случи, ще поемете ли подадената преди време ръка на Георги Първанов?
- Ох, как ги обвързвате и вие! Ами да напускат. Нито са ни питали, когато са влизали, нито смятам за необходимо да ги коментираме, когато напускат...
- Като изключихте Първанов и Румен Петков от БСП, сега съжалявате ли?
- Не мисля, че има място за съжаление. Когато се работи системно срещу политическите решения, постъпва се съгласно устава на партията. Мисля, че не става въпрос за подадени ръце, а за прагматичност в политиката. Ние казахме ясно: след конгреса ще провеждаме разговори по места. Ще търсим максимални съюзи за постигане на друго равнище на местната власт, но в политическата рамка на левите критерии; там не изключваме такива партньорства...
- Благодаря на Михаил Миков, лидер на БСП.
