Изминалата седмица в света бе белязана от разстрела на руския неолиберал и отявлен критик на президента Путин - Борис Немцов. Причините за неговото убийство бяха широко, но предпазливо коментирани както от световните лидери и привърженици на неолибералната идея, така и от неговите опоненти. Медиите обаче не се посвениха да спекулират въпреки липсата на факти и доказателства за заинтересовани субекти от неговото убийство. Нашите медийни фелдфебели (Кулезич, Коритаров, Агов, Инджев) и останалата шестваща из тв-студиата соросоидна пасмина, надмина себе си, дори не изчака команда от Вашингтон, а стовари отговорността за убийството на Немцов директно върху руския президент Владимир Путин. Управляващите ни политически пигмеи пък използваха подлото и провокативно убийство, за да ескалират придобитата отскоро и по поръчка русофобия до абсурден предел. В словата на Плевнелиев, Борисов и кметовете по места във връзка със 137-годишнината от Освобождението на България от турско робство - 3 март, нямаше и дума на благодарност към нашата освободителка Русия и почит към паметта на падналите за свободата на България руски воини. От президентската канцелария дори “пропуснаха да поканят” руски дипломати в София на тържеството!
Като вземем предвид факта, че и словата на кметовете на ГЕРБ по места предшестваха тези в София, тъй като тържествата там се провеждаха преди обед, а докладите си приличаха до последната точка с тези на президента и премиера, става ясно, че всичко върви по предварително спуснат от управляващите пропаганден шаблон, което само по себе си е опасно за националното здраве на подрастващото поколение. Личното ми наблюдение и впечатление е, че от това русофобско говорене на управляващите ни безродници резултатът е увеличаване броя на русофилите сред хората от средното поколение в страната.
Но да се върнем към голямата провокация в Русия.
Необяснимо защо държавният секретар на САЩ Джон Кери, още преди да изкаже съболезнования по повод убийството на Немцов, заяви: „Американското разузнаване няма никаква информация за това кой стои зад убийството на руския политик Борис Немцов.” Дали това е вярно?
В своя статия, посветена на убийството на Немцов, бившият зам.-министър на финансите на САЩ в кабинета на Рейгън, известният икономист и публицист Пол Робъртс, оспорва това със своя коментар така: „Руският дисидент и политик, силно критичен към президента Владимир Путин, Борис Немцов, често звучеше така, сякаш е агент на Вашингтон. Вчера беше застрелян на улицата в близост до Червения площад. Западните медии ще повтарят безкрайно, без доказателства, че Путин е наредил да убият един критик на своето управление. Мога да ви кажа едно нещо, и това е, че Путин е твърде умен, за да „помогне” на Вашингтон по този начин. Немцов е имал подкрепата на руски неправителствени организации, финансирани от Вашингтон. Ако е бил убит от ЦРУ, то те са убили един от своите”.
Водещите американски медии – „Вашингтон пост” и „Ню Йорк таймс” обаче отиват по-далеч, като открито поставят своя акцент - разстрелът има потенциала да създаде политическа криза в Русия, без значение какъв е мотивът или кой стои зад него.
Приблизително такова мнение изрази в интервю по телевизия “Россия 1” известната в миналото представителка на либералните сили в Русия Ирина Хакамада. Двамата с Борис Немцов са били навремето в екипа на президента Борис Елцин. „Да, това е удар срещу цяла Русия. А конкретно главният удар мисля, че е срещу Путин”, каза Хакамада, която заедно с Немцов бе една от лидерките на “Съюза на десните сили” през първата половина на миналото десетилетие.
Тази версия, макар и индиректно, бе лансирана и от бившия президент на СССР Михаил Горбачов. За „Газета.ру”, той заяви, че смъртта на опозиционера Борис Немцов е външен опит за дестабилизиране на ситуацията в Русия. „Престъплението на московския мост – убийството на Борис Немцов, е опит за усложняване на ситуацията, може би дори за дестабилизация на положението в страната и укрепване на опозицията“, но гузната съвест не му позволи да каже открито като Пол Робъртс кой има интерес от това престъпление. Вместо това Горби се измъкна витиевато: „В момента е трудно да се каже коя страна го е направила. Не трябва да бързаме с изводите. Борис, разбира се, си имаше своите особености, но беше истински човек. И аз също страдам”.
Тук вече се налага да надникнем в „особеностите” на Немцов, до общите им тайни и причините за „страданията” на Горбачов.
Между впрочем, съдбата е отредила на Човека с белега дълги страдания, защото само така ще може да се покае за предателството, което извърши. Взе да му просветва с годините какво направи и до какъв хал докараха той и приятелите му Русия. Но иначе вече взе да се прояснява кой в този момент има нужда от убийството на опозиционера Немцов. От документите, които се публикуваха напоследък, стават явни много тайни около опозиционерите - автори на т.нар. перестройка и за голямото разграбване на Русия. Редно е да поговорим за тях, защото те също имат отношение и връзка с това убийство.
Според водещия австрийски специалист по Източна Европа проф. д-р Петер Бахмайер, главен архитект на перестройката не е бил Горбачов, както някои му го приписват, а Александър Яковлев. Ето какво казва проф. Бахмайер за метаморфозите на т.нар. перестройчици: „От 1985 г. Яковлев е секретар на ЦК КПСС по идеологията, който през 50-те години учил във Вашингтон и станал оттогава убеден привърженик на неолиберализма, както ми обясни в разговор във Виена на 9 ноември 2004 г. В тази група са Егор Гайдар, Григорий Явлински, Борис Немцов, Виктор Черномирдин, Герман Греф и Анатолий Чубайс. Яковлев създава с тях в Съветския съюз пета колона на Запада, която пази до ден-днешен на заден план връзките си. Борис Елцин също е бил човек на американците, той посещава САЩ през септември 1989 г. по покана на Есаленовския институт в Калифорния, който имал от 1979 г. американско-съветска програма за обмяна, при визита във Вашингтон е приет в американския Конгрес и през 1991 г. с тяхна помощ успява да дойде на власт... Горбачов станал благодарение на посредничеството на Джордж Сорос член на тристранната комисия, която проведе през 1989 г. в Москва конференция, в която участваха Хенри Кисинджър и Валери Жискар д’Естен.”
Нямаме основание да не вярваме на проф. д-р Петер Бахмайер, защото той е най-признатият на Запад историк и политолог, анализатор на културно-историческото и социално-политическото развитие на страните от Източноевропейския регион, в т.ч. България, Беларус, Украйна, Русия. От тук нататък за кариерата на любимия на Запада Горби всичко вече е известно. Следва голямото предателство и крахът на социалистическата система.
Констатацията в доклада на английската разузнавателна служба от ония времена съдържа в две изречения всичко: „Никога не сме виждали такава маниакална жажда за самоунищожение. Всички действия на Горбачов и екипа му неизбежно ще доведат до разпадане не само на комунистическата система, но и на Съветския съюз като държава.“
Що се отнася до „особеностите” на разстреляния опозиционер, руските хора няма да забравят и простят времената, в които Немцов беше вицепремиер в правителството на Елцин. По онова време Русия тънеше в хаос, анархия и разруха, раздирана от жестоки социални и кървави етнически конфликти. Средната работна заплата беше 82 щ.д., а БВП - на 20-о място, далеч зад тези на Гърция, която сега търси помощ от Русия. Несметните природни богатства и обогатеният уран от ядрените бойни глави на руските ракети се изнасяха неконтролируемо от САЩ и другите западни монополи с влакови композиции под надзора на безскрупулни корумпирани държавни чиновници на хранилка при забогатяващите руски олигарси. Икономиката не действаше. Отбранителният потенциал на Русия беше сринат. Армията беше дълбоко деморализирана, унижена и осакатена.
Елциновото правителство изтегли огромни заробващи кредити от западни банки, за връщането на които на президента Путин му трябваха два мандата! Тогава тази Русия се харесваше на Запада и беше потупвана по рамото в „напредъка“ и в демократичните промени! За продажните лидери на тази именно Русия лицемерно страдат американските управляващи.
Връх на цинизма бе изявлението на посланика на САЩ, който на погребението на Немцов, предавайки посланието на президента Обама, лицемерно и подстрекателски заяви: „Америка скърби за големия руски патриот Борис Немцов”.
Когато става въпрос за провокации срещу Русия обаче, мислещият човек винаги трябва да взема предвид циничните изказвания на Збигнев Бжежински, заложени в основите на днешната американска политика по отношение на Русия: „Ние разрушихме Съветския съюз, ние ще разрушим и Русия”. “Русия изобщо е излишна държава”. “Православието е основният враг на Америка. Русия е победена страна. Тя ще бъде разчленена и поставена под опека”.
Има ли смисъл да се питаме кой точно стои зад убийството на руската журналистка Ана Политковская тъкмо на рождения ден на Путин, когато в страната опозиционерите бяха на площадите, или това на най-големия русофил на Запада - шефа на „Тотал” Кристоф дьо Маржери, който открито заклейми американските икономически санкции срещу Русия и който не само не прекрати общите проекти с Русия, но и ги форсира.
В дългогодишния си опит американското разузнаване и секретни служби могат лесно да организират подобни събития и покушения във всяка държава по света. Отпреди петдесет години, ЦРУ, с мълчаливото знание и съгласие на почти всички американски президенти, има и широко използва свой наръчник за политически убийства. През този период САЩ са правили много успешни и неуспешни опити да свалят или убият политически лидери от други държави. Опитите за покушение над кубинския президент Фидел Кастро например, са общо 638. Има всички основания да се предполага, че лидерът на боливарската революция Уго Чавес беше унищожен със заразяване с вируса на скоротечен рак не без помощта на ЦРУ. Не могат да се обяснят с никакви естествени причини и многобройните заболявания от рак на различни латиноамерикански лидери, всичките с леви убеждения, приблизително по едно и също време.
През декември 2014 г. от Уикилийкс изтече доклад за оценка ефективността на този „Наръчник за политически убийства”. Докладът е озаглавен „Най-добри практики на ЦРУ срещу безредиците“, и оценява програмите за елиминиране на „високопоставени цели“.
Едно от заключенията в доклада е, че повечето убийства на „високопоставени цели“ обикновено не постигат желаните резултати. Докладът, разбира се, посочва и няколко изключения от това правило. Значи ли това, че ЦРУ е на път да се откаже от тези „най-добри практики”? Едва ли. Въпреки скромния успех, все пак авторите на изследването смятат, че премахването на високопоставените цели понякога е за предпочитане пред другите методи с оглед постигане на стратегически цели.
Явно такъв е бил и залогът с убийството на руския опозиционер Борис Немцов, но по всичко личи, че Владимир Путин ще се окаже голям залък за устата на създателите на „добри практики” от ЦРУ.
Руският президент, който в момента има 86 % реален рейтинг и никаква вътрешна опозиция не може да бъде свален чрез такива нескопосани и шаблонно прилагани провокации. Тези, които ги планират, не познават нито руската душа, нито руската действителност. Техните провокации само сплотяват руските хора около неговата политика, защото те знаят, че в неговите ръце е решението за спасението на Русия. Само нашите политически пигмеи и медийни фелдфебели са сигурни в обратното и безразсъдно тласкат страната ни в предварително загубената война с нашата освободителка Русия.
