Ако е вярна сентенцията, че мирът е периодът между две войни, какво тогава е примирието? Особено ако е договорено на фона на оръдейни и ракетни обстрели, както в Източна Украйна, които предшестваха, придружаваха и последваха 16-часовите пазарлъци на „нормандската четворка” в столицата на Беларус? Според опълченците то е било нарушено повече от 60 пъти. Часове след влизането на примирието в сила, в Луганска област загинаха от ракетен обстрел двама цивилни граждани.
Историята на военните конфликти в света показва, че те са завършвали с мир в няколко случая. Първо, когато и двете воюващи страни са се изтощили взаимно дотолкова, че повече не са в състояние да продължат военните действия.
Второ, когато едната от страните е била разгромена на бойното поле и вдига бяло знаме, признавайки своето поражение. Трето, когато са се намесили външни сили, по-могъщи от всяка една от воюващите държави, и са наложили преустановяване на бойните действия, за да не повлекат след себе си по-голям военен конфликт. Четвърто, когато единият от воюващите съперници е изчезнал от политическата карта на света, или се е разпаднал на части, които повече не са в състояние нито да живеят, нито да воюват като единен субект.
В случая с украинската криза не са налице признаците на нито един от изброените случаи. Вярно, Украйна е банкрутирала държава, но една велика сила – САЩ, не й позволява да излезе от конфликта. И като обявява Руската федерация за агресор и се опитва да я накаже с икономически и други санкции. Сякаш само руснаците от Югоизтока воюват, докато войските на Киев, включително и батальоните от „доброволци” на ръководения от Дмитрий Ярош „Десен сектор” гледат. И второ, упражнявайки натиск върху европейските съюзници от НАТО и ЕС да осуетяват руските енергийни проекти в Европа и да поощряват киевската хунта с обещания за членство в ЕС и НАТО. Като трето, тази велика сила обещава, въпреки съпротивата (дори и мека) на Германия и Франция, да доставят тежки летални оръжия на украинската армия на стойност 1 млрд. долара. Оръжия, които въпреки съпротивата на германския канцлер Ангела Меркел, могат да бъдат прехвърлени в Украйна и чрез американските бази в самата Германия. Да не говорим за изпращането на „съветници” от Пентагона, известни от проявите им във васалните на САЩ държави от Латинска Америка. Накрая, великата сила упражнява цялото си влияние върху МВФ за отпускане на Киев на десетки милиарди долари „помощ”, сиреч заем.
В тези условия „демократично избраният”, но видимо безпомощен украински президент Петро Порошенко, отиде на преговори в Минск. След което се „отчете” на истинските управители на Украйна, като се похвали с две „постижения”: че не е приел ултимативните условия на Путин; и че е отбил претенциите за конституционно закрепена автономия на Донецката и Луганската народни републики.
Какво тогава е подписано на масата на преговорите в Минск? Прекратяването на огъня ли ще е единственият полезен резултат от 16 часовия преговорен маратон?
Следва пълният текст на Споразумението, подписано при любезното домакинство на „диктатора” Александър Лукашенко. Напомняме, че то бе постигнато без участието на САЩ и НАТО. Значи, проблемите на мира и войната в Европа можело да се обсъждат и без тях. Да видим дали и спазването на постигнатото споразумение е възможно без американска и натовска „помощ”?
Ще позволи ли Вашингтон да остане само свидетел на случващото се на Стария континент? Текстът на Минското споразумение може би ще помогне да си отговорим на горните въпроси.
Комплекс от мерки за изпълнение на Минските споразумения
1. Незабавно и всеобхватно прекратяване на огъня в отделните райони на Донецка и Луганска области на Украйна и неговото строго изпълнение, започвайки от 00, 00 часа (киевско време) на 15 февруари 2015 г.
2. Изтегляне на всички тежки оръжия на двете страни на еднакви разстояния с цел създаване на зони за сигурност с широчина минимум 50 км едни от други за артилерийските системи с калибър 100 мм, и повече, на зони на сигурност с широчина 70 км за ракетните системи за залпов огън (РСЗО) и с широчина 140 км за РСЗО „Торнадо-С”, „Ураган”, „Смерч” и тактическите ракетни системи „Точка” („Точка У”):
- за украинските войски: от фактическата линия на съприкосновение;
- за въоръжените формирования на отделните райони на Донецка и Луганска области на Украйна: от линията на съприкосновение съгласно Минския меморандум от 19 септември 2014 г.
Изтеглянето на гореизброените тежки въоръжения да започне не по-късно от втория ден след прекратяването на огъня и да завърши за 14 дни.
На този процес ще съдейства ОССЕ при поддръжката на Тристранната контактна група.
3. Да се осъществи ефективен мониторинг и верификация на режима на прекратяване на огъня и изтеглянето на тежкото въоръжение от страна на ОССЕ от първия ден на изтеглянето, с използването на всички необходими технически средства, включително спътници, безпилотни летателни апарати (БПЛА), радиолокационни системи и пр.
4. През първия ден след изтеглянето да започне диалог за модалностите на провеждането на местните избори в съответствие с украинското законодателство и Закона на Украйна „За временния порядък на местното самоуправление в отделните райони на Донецка и Луганска области”, а така също за бъдещия режим на тези райони на основата на посочения закон.
Незабавно, не по-късно от 30 дни от датата на подписване на дадения документ, да се приеме постановление на Върховната Рада на Украйна с посочване на територията, върху която ще се разпространи специалният режим в съответствие със Закона на Украйна „За временния порядък на местното самоуправление в отделните райони на Донецка и Луганска области”, на основата на линията, установена в Минския меморандум от 19 септември 2014 г..
5. Да се осъществи помилване и амнистия чрез въвеждането в сила на закон, забраняващ преследването и наказването на лица във връзка със събитията, случили се в отделните райони на Донецка и Луганска области на Украйна.
6. Да се осигури освобождаването и размяната на всички заложници и незаконно задържани лица въз основа на принципа „всички за всички”. Този процес трябва да бъде завършен най-късно на петия ден след изтеглянето.
7. Да се осигурят безопасен достъп, доставка, съхранение и разпределение на хуманитарната помощ на нуждаещите се, въз основа на международния механизъм.
8. Определяне на модалностите на пълното възстановяване на социално икономическите връзки, включително социалните преводи, както и изплащането на пенсии и други плащания (постъпления и доходи, своевременно изплащане на всички комунални сметки, възобновяване на данъчното облагане в рамките на правното поле на Украйна).
За тези цели Украйна да възстанови управлението на сегмента на своята банкова система в районите, засегнати от конфликта. При възможност ще бъде създаден международен механизъм за облекчаването на такива преводи.
9. Възстановяване на пълния контрол над държавните граници от страна на правителството на Украйна в цялата зона на конфликта, което трябва да започне в първия ден след местните избори и да завърши след всеобхватно политическо урегулиране (местните избори в отделните райони на Донецка и Луганска области въз основа на Закона на Украйна и конституционната реформа) към края на 2015 г., при условие изпълнението на точка 11. – в консултации и по споразумение с представителите на отделните райони на Донецка и Луганска области в рамките на Тристранната Контактна група.
10. Извеждане на всички чужди въоръжени формирования, на военната техника, а така също на наемниците от територията на Украйна под наблюдението на ОССЕ. Разоръжаване на всички незаконни групи.
11. Провеждане на конституционна реформа в Украйна с встъпването в сила до края на 2015 г. на новата конституция, предполагаща като ключов елемент децентрализацията (с отчитане на особеностите на отделните райони на Донецка и Луганска области, съгласувани с представителите на тези райони), а така също приемането на постоянно законодателство за специалния статус на отделните райони на Донецка и Луганска области в съответствие с мерките, посочени в забележка 1, до края на 2015 г.
1.) Такива мерки в съответствие със Закона „За специалния порядък на местното самоуправление на отделните райони на Донецка и Луганска области” включват следното:
- освобождаване от наказание, преследване и дискриминация на лица, свързани със събитията, станали в отделните райони на Донецка и Луганска области;
- право на езиково самоопределение;
- участие на органите на местното самоуправление в назначаването на шефове на органите на прокуратурата и съдилищата в отделните райони на Донецка и Луганска области;
- възможност за централните органи на изпълнителната власт да сключват със съответните органи за местно самоуправление споразумения относно икономическото, социалното и културното развитие на отделните райони на Донецка и Луганска области;
- държавата оказва поддръжка на социално-икономическото развитие на отделните райони на Донецка и Луганска области;
- съдействие от страна на централните органи на власт на трансграничното сътрудничество в отделните райони на Донецка и Луганска области с регионите на Руската федерация;
- създаване на отряди на Народната милиция по решение на местните съвети с цел поддържане на обществения ред в отделните райони на Донецка и Луганска области;
- пълномощията на депутатите на местните съвети и длъжностните лица, избрани на предсрочните избори, назначени от Върховната Рада на Украйна с този закон, не могат да бъдат прекратени предсрочно.
Коментарите
на постигнатото в Минск споразумение са различни, но наблюдателите са единодушни, че не трябва да се хранят никакви илюзии относно мира в Украйна. Първо, защото главният стимулатор на конфликта, САЩ, не участваха в преговорите. Следователно не са обвързани по никакъв начин със спазването на постигнатите договорености. А подкрепяните от Вашингтон украински „радикали” (по-точно неофашисти) в лицето на Дмитрий Ярош и неговия „Десен сектор”, декларираха направо, че няма да спрат военните действия. При това положение Петро Порошенко ще се чувства постоянно заплашен със сваляне от един нов майдан и дори да иска помирение с Донбас, ще бъде крайно предпазлив. Другият участник в „нормандската четворка”, канцлерът на Германия Ангела Меркел, също не спечели особено. Напротив, германският журналист Якоб Аугщайн написа в „Шпигел”, че в случая с украинската криза тя е претърпяла поражение. Защото Украйна, според него, се е превърнала в плячка на Великите сили (САЩ и Русия) и положението й след Минск-2 може да бъде описано с една дума: безнадеждно. Страната на практика се разпада и отговорността за това могат да си поделят американците, руснаците и украинците. Най-опасната поука от украинската криза е, че дори в Европа границите не са вечни.
След разпадането на СССР, Чехословакия и Югославия и обединението на Германия, може би и Украйна ще приеме нова държавна форма, с едно демократично легализиране на новите граници. Кризата в Украйна би могла да бъде предотвратена, ако самите украинци бяха поели по трети път, вместо да се надяват на скорошно членство в ЕС и НАТО. Обаче, освен Вашингтон, никой не желае да види Киев до себе си в двата съюза. И най-малко – Германия и Франция. Но САЩ имат собствена представа за равновесието на силите в Европа и са готови да превърнат драмата с Украйна в европейска Карибска криза. Целта им е да противопоставят Европа на Русия, каквото и да донесе това на света. А споразуменията от Минск са в обратната посока, макар че преди да отиде на преговорите, Меркел се консултира с Обама в Белия дом. Според някои медии, тя му заявила открито, че не одобрява американските оръжейни доставки за Киев. Но кой може да попречи на американския военнопромишлен комплекс (ВПК) да прибере 1 млрд. долара от доставката на летални оръжия за киевския режим?
Френският президент Оланд пък увери руснаците, че ще им достави поръчаните вертолетоносачи клас „Мистрал”. Тоест, въпреки съпротивата на американската администрация, защити интересите на френските корабостроители. Това ли беше „целта на занятието” от страна на Франция? Ако да, тя е постигната.
Но къде е тук Украйна? На нея Петро Порошенко й обещава само да въведе военно положение, ако сблъсъците в Изтока продължат...
Единствено Владимир Путин вдигна своя рейтинг в Русия, но трудните дни за него тепърва предстоят. Защото „ястребите” в САЩ надигат глава и все по-силно притискат президента Обама към конфронтация с Русия.
Що се отнася до Украйна, това е банкрутирала държава с атомни електроцентрали и с нулеви шансове за членство в ЕС и НАТО. Прелъстена и изоставена – това е разкъсваната от собствените си вътрешни противоречия страна. Когато украинците от „не руски произход” започнат да воюват и помежду си, Украйна просто може да се разцепи и съседните държави да „реинтегрират” своите национални малцинства там, заедно с териториите, които населяват.
Естествено, българите няма кой да защити. При плачевното икономическо състояние на днешна България, те едва ли биха пожелали да се върнат в Майката Родина. Не вярваме нещата да се променят и след визитата в София на украинския министър на външните работи Павло Клинкин. Целта на посещението му е не решаването на проблемите на украинските българи, а да получи подкрепа срещу Русия от „най-русофилската страна на света”.
Така че нека не бързаме - крехкото примирие в Украйна се крепи на косъм, който винаги може да се скъса. Всяка дребна провокация от страна на „радикалите”, самостоятелно или по поръчение на Виктория Нюланд, може да възпламени ситуацията и да върне гражданската война.
След безсмислено пролятата кръв, народът на Украйна е по-разделен от всякога и омразата към „другите” е огромна. При това положение, май са прави онези, които твърдят, че разпадането, а не федерализацията или запазването на унитарния характер на Украйна е нейното бъдеще. „Когато двама души си обърнат гръб, разстоянието помежду им става по-голямо от обиколката на земята”, казва в романа си „Неверни кафяви очи” турската писателка Ханде Алтайлъ. „Основната мисия на живота е да подлага хората на разочарования”....
А когато двете части на един народ си обърнат гръб, ще добавим ние, от техните разочарования потича кръв и те задълго се превръщат във врагове. Със или без външна намеса, Украйна се превръща в заплаха за Европа, поради което съществуването й като държава може дори да е вредно. Крим се измъкна навреме от украинското тресавище, но Одеса, Донецк и Луганск нямаха този късмет.
Все пак, докато всичко не е решено, нищо не е решено.
Така е и с „окончателните” и „неприкосновени” граници в Европа, резултат на международни договори, които отдавна са в историята. След като се разпаднаха държави като СССР, СФРЮ и Чехословакия, защо Украйна да бъде изключението? Стига разводът да стане по мирен начин и оръжията да замлъкнат трайно след споразумението „Минск-2”, а не да го сполети съдбата на „Минск-1”...
